Добави мнение Мнения:13
| И какво ще се случи с този калпав закон? Кандидат -студенти от ЕС дават рушвети, за да бъдат включени в курсовете за подготовка за прием във ВУЗ-писане на интерпретативно съчинение по творби на българските класици от типа "Какво е искал да каже автора", теми по история и география на България...И като не са "научени" да зубрят теми с клишета...какво остава? Да си платят на когото трябва колкото трябва и после цял живот да страдат за пропиляното време....Тези млади хора, които ще дойдат от ЕС да учат в България ще научат само едно нещо-как се правят кинти от псевдообразование!!! |
| В момента държавата, финансирайки под формата на държавна поръчка обучението на един студент, де факто го задължава да получи образованието си на конкретно място, именно заради описаните в статията квоти. Например, ако студент със невисок бал иска да учи медицина, той няма да се класира в престижния софийски факултет, и въпреки, че същият факултет има капацитет за повече студенти, той ще трябва да отиде в някой от провинциалните медицински факултети. С недобре разпределените квоти държавата дефакто стимулира роенето и източването на образователния бюджет. Какво би трябвало да се направи: - всеки ВУЗ да обявява какъв е капацитетът му; - има единен изпит за всяка специалност, която има държавна поръчка; - спечелилите държавна поръчка (т.е. неплатено) избират в кой ВУЗ да се запишат до запълване на капацитета му (а не до запълване на отпуснатата от държавата квота за държавна поръчка, както е в момента) По този начин на студентите се дава едно основно право -- правото на избор, от което в момента са лишени. Съгласете се, че студентите са най-заинтересовани да изберат най-добрия университет, съответно имат най-добра представа кой ВУЗ какво качество на образованието дава, и съответно техните предпочитания при избор на ВУЗ са най-точната индикация дали е добър или не. Не на последно място, те са потърпевшите от това в кой точно ВУЗ ще учат. Редактирано от - гошо на 11/10/2005 г/ 00:24:45 |
| А защо нищо не споменават за повишаването на пенсионната възраст на "ре"хабилитираните преподаватели?Те са пенсионери по рождение и 90 % от тях не стават и за провинциални даскали. |
| У нас все още съществува някакво преклонение пред образованието, докато в големите държави учат само свръхнадарените. Това е неоправдано от гледна точка на приходите: шофьор на мафиотски бос печели много-многократно повече от който и да е учител на държавна работа (и не по-малко от броящите се на пръсти учители от частния сектор). На това се дължат и нереално организираните приемни изпити. А насила отвежданите на изпит деца пишат глупости, тъй като са в стрес: напр. вместо Вапцаровото "земя на Гоце и на Даме" (История) "земя на Дора и на Габе"! След като икономическите лостове порегулират влизането във ВУЗовете, няма да има пречка матурата да бъде синоним на днешния приемен изпит. А в случаите, когато записалите се са прекалено много, трябва да се назначат допълнителни преподаватели само за първия семестър, така че той (чрез множество тестове и контролни) да стане елиминаторен. |
| Въобще не трябва да има ограничение на възраст за пенсиониране. Вижте как в САЩ има и 80-годишни професори във водещите университети. |
| Пропускаш да кажеш, че голяма част от тези 80-годишни професори са Нобелови лауреати. Няма университет по света, който зорлем да пенсионира учен с тази титла. М/у другото една от точките, по които са акредитира университетите в САЩ и Европа са броят на нобеловите лауреати, четящи лекции в тях. И защо трябва да правим сравнения?! |
| Много е глупаво да се твърди, че в Университета се влиза със съчинение тип „Какво е искал да каже ....”, нито пък с наизустени теми, обаче е нужно да бъдат научени определен обем факти, които биват интерпретирани и конструирани в тема с абсолютната възможност за изява и изразяване на собствено мнение по един по-сложен начин. Защо да бъде осъдително излагането на напримар фактите около Априлското въстание – защото е нужно да бъдат научени ли? Или при темите по литература – как да бъде арументирано т.н. „собствено мнение”, когато повечето кандидати са чели в по-добрия случай само задължителното и посоченото изрично в конспекта произведение на даден автор, а не познават нито творчеството му, нито епохата, в която твори и т.н. Тестът е действително може би по-добро решение, защото просто е по-лесно, но едва ли и тогава „ученето наизуст” отпада. |
| Таня Петрова както винаги е на ниво, един от малкото неповърхностни журналисти, които си гледат работата сериозно. |
| grushenka:Кога за последен път си имала вземане даване с кандидат студенти?Карат ги да зубрят като ненормални учебници и тестове наизуст.А си мръднал с една запетайка, режат ти от оценката |
| Papagal: не съм много съгласна, не мога да повярвам, че някой университетски преподавател оценява по този начин. Тема написана от неграмотен кандидат-студент, според мен дори и научена наизуст си личи и едва ли ще бъде оценена особено високо. A моя досег с кандидат-студентска кампания - преди години, но далеч не толкова отдавна. |
... ама па да се чуди човек - кому са нужни миячи на чинии, разносвачи на пици, метачи и проч. с университетски дипломи  |
| Да не мислите, че студенти от страните членки ще тръгнат на бегом да се записват в български университети, след промяната в закона? За учебната 2003/2004 в България са учили (за бакалавър и магистър) 7608 души, от които едва 1819 от страни членки на ЕС. Ако от тях се извадят и гърци (1203) и кипърци (540), остават минимален брой учащи. Статията е много добра и аргументирана. |
Добави мнение Мнения:13