Това отлагане е заложено във формулата на съставяне на последните две правителства комунисти+монархисти. Присъствието на ДПС и Доган е десерта..... |
Aз пък съм сигурен, че ще ни приемат. С много мрънкане, но в срок. Този дето "в последния момент" направи така, че да започнат преговорите и с Турция си е наумил, че трябва да стъпи на Черно море. Затова и все още канцлерът, веднага след изборите, отиде в Русия и после отиде да се поклони на Рамадан в Турция. Проблемът е какво ще стане след като ни приемат. Същото, каквото стана и след като ни приеха в НАТО. Онази изуйгащи-преговарящата си го каза в прав текст: Ще си плащаме вноските и в ЕС и няма да получаваме нищо. Все ще ни намират кусура, когато нещо опре и до техни задължения. И така ще е докато нашите и кандидат-управници и управници ходят все на одобрение само при Онзи зад океана. Използвам местоименията Този и Онзи не напразно. Там, зад океана, от известно време си управлява "петата власт", както я нарича Чомски. Дали са тайни служби или тайни сдружения е все тая. Всички те са дружества с неограничена безотговорност. Просто Луканов (бог да го прости, но при тайните е така) надуши с кого си има работа и побърза да създаде достойни на тях тайни дружества с неограничена безотговорност и у нас. В Европа все още не е съвсем така, но май и Европа взе да кляка пред Онзи, като гледам Германия. Демокрацията е мъртва, идеологиите са живи само сред мюсюлманите и затова ще ги и бомбардират докато им наложат "референдум" и "конституция". Оня ден великденецът Милен Велчев в явен тон поучаваше и студентите. Ако бог е бил като Онзи - нямало да има десет божи заповеди, ами 10 рационални предложения каза юпито. Т.е. вместо не кради - договаряй се с когото трябва от тайните. Вместо не убивай - прецени кога да го гръмнеш със снайпера. Вместо не прелюбодействай - хвани повече женички и ги продай за бели робини на богаташите. |
Ne ni bili iskali v Brjuksela, ami nie da ne bi da im haresvame bulkata det ni ja predlagat-ja vijte tazi stara prydla Angela Merkelanata det stana kancler na fashugite, ami tja na nisto ne prilicha bre NIKAKAVA SVATBAAA chu li bre Oli Ren vyrvi na majnata si |
J_J, Анджък точно като с американските бази в България. Щели да ни плащат наеми и да стимулират българската икономика. Ще стимулират - грънци. По-скоро ние ще им плащаме франчайзинга за това, че ще си сушат гащите на български простор. |
Не ни щат, дрън дрън! Ще ни вземат като поп, няма къде да идат, нали от нас им зависят пазарите на изток. Влачат, сучат – искат да им играем по свирката, ама българинът не се предава. Корупция, Софиянски, санким по европата не е същото. Айде, писна ми, отивам да ударя една шкембе чорба, наздраве форумци |
Хахахаха шкембе Чорба? Х-м-м! Замириса ми на вкусно, горещо и българско и на далечната 1979-ра година, когато закусвалнята срещу Военна болница в София все още я имаше /сега е "шоурум" на Тойтоа/, а за студентите в Академията на бе срамно да се хранят в нея /сега те ядат предимно бегети и тем подобни франзели, напълнени с майонезни измишльотини/...Не беше срамно и когато се пооригвахме тихичко на чесън след обяда по време на упражненията за гръбначно мозъчни и други не дотам гръбначни мускули. Групата - Владо /настоящ педиатър във Видин/, Пламен /настоящ емигрант хирург в Щатите/, Илиана /настоящ педиатър в Овча Купел/, Соти /настоящ ортопед от Транспортна болница/, Таня /настоящ началник от ХЕИ/ и моя милост /настоящ емигрант- «санитар» в Бурунди/ отивахме в "до Иречек -а", нареждахме се на дълга опашка и чакахме както си бяхме по престилки да бъдем удостоени със свещената госба. И о, небеса - чорбата идваше. Тя имаше редичка консистенция, кехлибарен на цвят каймак и заливка, сред която плуваха палави островчета от мръвка. Мандажта беше раздавана в тънки емайлирани канчета и от това възбудата при яденето нарастваше многократно. Довличахме столове от съседните маси под неодобрителните погледи на дългата очеред чакащи, нареждахме се кръгом около четвъртитата маса без покривка, с изядени ръбчета и мазни пръстови отпечатъци, тътрузвахме войнишките канчета отгоре и, споглеждахме се и Владо обявяваше състезанието за оцета. Който по-напред се добереше до оцетената стъкленица, той държеше първенството до края на обяда, сиреч той беше тарторът. Татянке, я иди батко да донесеш вилици - казваше д-р Кичашки и Таня повличаше крак към стоборчето с приборите, иззад което надничаха любопитно-преглъщаш кандидати за шкембе. Вилиците и лъжиците не изпъкваха с особен блясък и чистота, но нали за това бяха престилките ни. Илиянке, я подай бате солницата - казваше Д-р Стойчев и Д-р Донковска преглътваше набързо и ставаше да намери отнейде солница. Обикновено това беше съседната маса, на която обядваха чай и топяха в него кифли разни негри от Гана, дошли да се учат на уми и разум в българската Алма Матер...То на тях нямаше какво да им се обяснява, че ни трябва сол, щото никога не бяха кусали българско шкембе...А и нямаше да куснат...Когато приключехме с яденето на шкембето, идваше ред на крем-карамела и то се знае - някоя от нас трите отиваше и чинно |
продължение от по-горе... се нареждаше пак на нова опашка..И така до следващия ден...Похапвахме, попсувахме едно друго таз и оназ асистентка, дето не си беше получила в кревата сутрешната "закуска", после Владо и Соти запалваха по цигара, времето напредваше и ние в миг хуквахме към някоя от сградите на "Александровска" за следващото упражнение. Много години по-късно, в чужбина съм се чудел и маел как е възможно магазините да са претъпкани с храни и деликатеси, а шкембета да не се продават. Какво ядат тез изкилиферчени чужденци, ако не ядат и кембе чорба? Сигурно страдат от малокръвие, а повече от сигурно е - и от малоумие. Може би за това е прав да се гневи един български писател, който миналата година написа едно страховито есе. Не помня името на писателя, помня само, че се разправяше в него за една шкембеджийница. Казваше се Кронщад ПС Личните имена в историята по-горе са измислени |
Черното негро, ето го! Похвално слово за шкембе-чорбата Валери Станков Седя в закусвалня "Кронщат" на гара Варна и чакам момчето да ми донесе шкембе-чорбата. От години е така. Седя и чакам. Без да поглеждам през шубера, знам какво става. Готвачът ей сегинка ще се натутка около казана, ще удари катедрално черпака о баката, ще омагьоса застройките и като ги лисне вътре, ще досвари благинката с тих съсък на устните, което значи, че си свирка от кеф над бълбукащото божествено творение. Шкембе-чорбата ще покъкри на тих огън, момчето ще бръсне снощните трохи от покривката в качето с умрелия фикус и ще ми я донесе. И мога да кажа, че денят започва! Денят започва, но на мен тъй си ми отиде животът. Както си чакам шкембе-чорбата призори. В което няма нищо лошо. По-добре човек да си чака чорбата, отколкото края. Гореща шкембе-чорба в още неразтворената февруарска ранина, дето са се счепкали светлите сили и ордите на мракобесието. Една дълбока купа, а защо не и втора почти вряла шкембе-чорба, вейнала сиромашката си парица направо към зъзнещата гола-голеничка, обръсната до синьо от северните студове и ветрилници душа. Шкембе-чорба! Застроена с жълтъци от тежки яйца на черна кокошка, онождана от див бунищен тригодишен гащат петел, бито кисело млечице от млада овца първескиня, притурена лъжица счукан каба чесън, стрит лютив червен пиперец, пукани на опушено черно тенеке люти чушлета, омеквали на есенни припеци в домашен оцетец и разбира се, две-три порязаници белнат пшеничен хлебец със златиста коричка и препечения краишник барабар! А накрая една бира! Може и две. Човек винаги трябва да се освестява овреме, особено сутрин, с втората бира в ръка. Те това и правя, пия си втората биричка и се чудя дали да не викна трета, но викам на момчето да донесе още една шола гореща шкембе-чорба. Пък ако чистофайниците от ЕС ми бръкнат и в казана с чорбата, ще емигрирам някъде, където не се натискат да стават европейци. Туряйте лютото и нагъвайте чорбата, братя! |
Има, бе , Негро, има в магазините шкембе, как да няма?И чесъм има и оцет има. Нито са скъпи, нито нищо.Купи, че си направи у дома шкембе-чорбата. Ама като хапнеш идва ти да ревнеш от мъка, яд, глад и отврата от "успешния" ти живот. По-добре забръй за чорбата докат си жув и тва е! И, брат да си ми, молим те като брат- не пиши друг път такива работи по форумите.Пиши за политиката само, молим те. |
не мога се стърпя да не регистрирам и аз едно присъствие като чета какво разправяте за шкембето, та ей ме на и бравос че направихте дума за шкембето и понеже политиката минава през софрата първос, та да попитам Светозар Терзиев чува ли се нещо по Страсбург - като врлезем в европата ще има ли пак къде да ядем таз благинка или ще стане както се разправя в разказчето |
За България, ЕС и пр., просто не мога да добавя нищо към казаното от king, . Но понеже се отплеснахме по шкембето. Не вярно братя, че няма, намира се и този артикул, стига да знаеш къде да го търсиш. У простите butchers ще го намериш - tripe, а ако в момента няма, може да си поръчаш. Единствения проблем е, че е прекалено стерилно, но няма как сега, примиряваме се с това. |
За страдащия по шкембето: 1. Чешка шкембе чорба: DRSTKOVA POLEVKA (Tripe soup) http://recepty.atlas.cz/recept.asp?id_rec eptu=JPIMDORRP&id_kategorie=JNLMFRQ9 http://www.recipezaar.com/14791 2.Испанска яхния със шкембе и наденички: CALLOS Има я в консерви. http://canales.laverdad.es/gastronomia/ri ncon211003a.html http://www.recipelink.com/cgi/msgbrd_fram es?board=31&thread=33886 3.Италиански: a)Busecca – Milanese Tripe Soup http://italianfood.about.com/od/legumesan dpasta/r/blr1296.htm b) Roman Style Tripe - Trippa alla Romana http://italianfood.about.com/od/tripetrot tersmore/r/blr0480.htm c)Tripe Savoy Style - Trippa alla Savoiarda И още много, много, много... Требва да знаем какво търсим. |
Присъединявам се към форумците за шкембето – съгласен съм – има някакви увити в найлончета шкембета по суперите тук /гредах Waterose и в Tessco/, ама докато ги сготвиш и ..въобще няма нищо общо с българския вкус. Ама то не е ли ориенталска манджа? Не се изненадвам защо Валери Станков пише горе, че като завлизаме в европата, може и да ни спрат дажбата шкембе. Иначе тва дето пише Черното Негро е пълен майтап, особено в частта за негрите от Гана. |
Засега коментирам само заглавието и подзаглавието, статията още нечетена-чукчи писатель. . От години ви разправям, че приличаме на сандвич-отдолу народа, отгоре Европа, по средата тиквите. И усилията на народа и на Европа вървят в този поне конкретен случай в една посока-изчистване на тиквите. Тая плътнонепропусклива прослойка, която мачка надолу и смуче всичко, що се спуска отгоре с цел да стигне до долу. Непропусклива за народното тегло отдолу, непропусклива за пари, които само трябва да минават през нея, отгоре. . Та всеки път, като някой се изрепчи да крещи, че такова е положението у нас, защото така го искат великите сили, всеки път съм гледала да опонирам, че това не е вярно, че това е огромна манипулация, защото положението у нас в момента е такова, каквото го иска средата на сандвича-скакалците на рояци, които опоскват всичко. И че може би за първи път в историята си имаме Кяр от това, което искат великите сили за нас. _______________________ Държавата изеде кравата, млеко вече нема. |
Бе този Маслинко/ Оли/ със славянска физиономия, много се загрижил за българските граждани бе джанъм, а тя ква била работата, Били острия мозъчен бръснач ни я открехна: "комунягите дет взели властта са виновни", а царят само им пригласял, но с ДСБ и СДС, друго подсказвал да се пише в доклада... Де, недоносчета родени през 60-те години..., взеха Ви кокъла и веднага не сме готови, га че ли преди три месеца бяхме втасали? Ха Ха... |
Мдам, туй момче, авторчето, се едно думите от устата ми е зело. _______________________ Държавата изеде кравата, млеко вече нема. |
Кайли Ние без натиск отвън май нищо няма да направим. Или по-точно - ще си затъваме в батака, мрънкайки колко лоши са тия отгоре и вместо да се стегнем и да си сложим къщата в ред всеки път ще си избираме по един нов месия, цар, командир или рокер, после ще ги ругаем през мустаците сърдито в кухните, миришещи на лук и вкиснало. Да ме прощава поетът за заемките. Останалите глупости можем да си ги спестим... |