Малко история от близкото ни минало

СДС правителство следваше курса, с повелител и поръчител МВФ - американския ни нов събрат и съюзник, очертал се на фона на българската мизерия .
”Приватизация до дупка”, пълно изхвърляне на държавата отвсякъде, което от своя страна доведе до пълно отслабване на държавата, държавен хаос и загуба на всички социални придобивки, които българския народ имаше.
И всичко това се извърши в условията на липсваща пазарна икономика и огромен сив сектор, от който се чуваше отчаяния глас “Спасявай се по единично!” .

Доведен бе икономически модел по американски, но приложен по балкански .

И много некадърно и грабителски, което от своя страна показа, че новата политическа класа няма морал .

Пред мен се зададе един въпрос на Костов “Защо приватизираше предприятия за 1 лев?” и той отговори :– “Защото толкова искаше купувача и ние се съобразявахме с него?”

Останах изумена –къде и в кои търговски отношения има думата само купувача да диктува цените ? Или това става само в България и в българския приватизационен модел?

Самата структура на българската икономика беше европейска и дишаше в общия европейски организъм, да не говорим и за стереотипа, създаден на тази икономическа основа .Та развитите европейски държави до 1989 г. твърдо стояха на позициите на държавно притежавания и управляван капитализъм!
Българската приватизация се извърши без познаването на европейския приватизационен опит и процесите течащи в развита Европа, без никаква икономическа визия за бъдещето развитие на икономиката, с роболепно гледане в очите и изпълняване на американските съвети, с парите на Мадлийн Орлбрайт и с ума на възпитаниците на ленинградските икономически институти (ИПИ) .Те не познаваха въобще процесите в Европа , но пък бяха финансирани от доста американски благотворителни фондове, за да се изявяват като икономически капацитети.


Вината на Европа

И за това има вина Европа- тя просто пропусна в началния процес да помогне на България и източноевропейските страни в техния преход.
Рухването на социалистическата система и разпадането на СССР, се отрази и на Западна Европа .Макар една Европа и разделена на две с Берлинската стена -Източна и Западна , от двете й страни имаше и се развиваха икономически връзки, имаше много сродни икономически структури, но различие във вида на собствеността и управлението.
Всички западно европейски страни усетиха жестоко това сътресение в промеждутъка на 1990 -1996 г., с явление като разпадане на общите пазари, вдигане нивото на безработицата у тях на опасно за икономиката им ниво.
Това ги накара да се вглъбят в преодоляването на своите проблеми и възстановяване на своите национални стопанства и нямаха възможност да отделят внимание и пари за Източна Европа.

Царско време за Мадлийн Олбрайт

Това беше царско време за Мадлийн Олбрайт и американската администрация да настъпи в страните на Източна Европа- страни с рухнали икономики и неразвитите демокрация, чрез парите на МВФ(заеми с високи лихви) и Световната банка, да налага икономически модели и раздава съвети.

Западна Европа се усети, че губи Източна Европа по-късно. След 1996 възникна единната политика на ЕС за приобщаване на бившите източни страни към него, започнаха пред присъединителните преговори и финансови помощи от негова страна, изразени в безвъзмездни субсидии по линията на Европейския социален фонд.
В България тези пари влизат чрез конкретни фондове –ИСПА, САПАРД , ФАР и прочее.Западна Европа искаше да си стабилизира икономиката, чрез стабилизация на Източна Европа и Европа трябваше да диша като единен организъм.

Самата Финландия в промеждутъка от 1992 до 1996 г имаше до 25 % безработица, след като й пропадна 30% пазар с големия си пряк съсед СССР, изграден преди това на батерната основа .
И беше трудно на финландската икономика се справи, но това тя свърши благодарение на останалата си 70%-на част, свързана с европейския и международен пазар- качествено, количествено и конкурентноспособно, със съсредоточаване в себе си, с изключително високия политически и обществен морал и най-важно- липсата на корупция, тя преодоля този период и сведе безработицата си до 6-8% . Същевременно Финландия извърши огромен икономически бум, като в период в последните 20 години нейния БНП нараста от 10 милиарда долара (1985 г.) на 135 милиарда евро (2004 г.) и се нареди в редиците на най-богатите страни .
Сега Финландия е втора страна в света с най-ефективно развиваща се икономика.(2004 г.)
Да не говорим, че като дойдох тук, заварих същата социална система в здравеопазването и образованието, каквато имаше и в социалистическа България.
Вярно е, че социалната система е израз на икономиката, но капиталистическа Финландия, при БНП 10 милиарда евро имаше напълно безплатно здравеопазване и безплатно образование по всички скали. Постиженията си в тези два основни стълба на съвременната социална система тя до сега запази и умножи десетократно .


И Европа също приватизираше, но знаеха ли в България това ?


Да припомня , че Европа също започна своята приватизация от 1989 г. и все още я продължава, бавно, внимателно, не използвайки въобще метода на кешовата приватизация (не го познават тук въобще ), използвайки всички останали методи като Бергмановия и прочее.
Европа е запазила ролята и мястото на държавата във всичките си стратегически отрасли, има отлично държавно управление в тях, изключила е корупцията от всякъде, има механизми да се справя и не отстъпва нито една от своите социални функции .Така тя има сигурни доходи и се справя в поддържане на социалната си сфера.
В частния сектор е свела сивата икономика до минимум (изключение правят страни с по-слаборазвити икономики като Испания, Гърция, Португалия, насочени повече в обслужващата сфера).
Дори една Ирландия, която реализира изключителен икономически растеж, следвайки маргарет-тачъровския модел на малката и средна фирма, го в хармонично единство с традициите на социална Европа- за разлика от съседката си Англия.

Но Европа не беше позната на ленинградските възпитаници от български произход!

Защо така не постъпиха нашите ленинградски икономисти и яростни костовисти? Например, пръкналия се т.н. частен институт ИПИ , участвал пряко със съвети в СДС- приватизация, не приложи европейския опит, а твърдо вървеше по стъпките на американските си съветници ?
Защото, от една страна въобще не познаваше Европа, от друга, беше платен именно от тези свои съветници!
И резултата е налице-тотално разрушена икономика на България, липса на каквото и да е производство, в провинцията е мъртвило и в селища, които имаха по пет-шест големи поминъка преди, сега едва мъждука един. Напълно разрушено и не действащо селско стопанство, основа на другата икономика.

Как ще имаме икономика, след като нямаме селско стопанство?

След 16 години пълна разруха и унищожение, българката икономика стои на пачи крака , единствен растеж има в обслужващата сфера и туризма, без да има какъвто да е промишлен прогрес (това са последни официални данни).

Какво направи управлението на Симеон Кобургготски?

Последното правителство на Симеон Кобургготски трябваше да извърши т.н след приватизационен контрол, да съблюдае и приведе в действие пет годишните приватизационни договори, но от това няма и помен. Единственото, което извърши това правителство, бе да продължи същата и унищожителна приватизация на СДС, да доведе процесите на корупция до невъзможно състояние, да подари на Величеството си държавни имоти и да си приватизира това, което беше останало от изтърбушения брашнен чувал на България.

Тук достигаме до морала на политическата класа на Българияи до въпроса- за кого е работила до сега, в последните 16 години, за доброто на народа си ли, или за свои и чужди интереси? За това аз наричам пръкналата се и съществуваща в момента политическа класа на България компрадорска ( служеща на чужди и тесни свои интереси) и без да притежава какъвто да е политически морал!!!Към нея причислявам всички големи политически партии, които са управлявали в едно или друго правителство на България, неотменно до сега.

Новите различия и разминавания между Европа и САЩ

В развитият свят вече съществуват тотални различия и очертаващи се нови модела във всичко, което като факт, българските политолози-капацитети не искат да признаят на глас.

Това е развита Европа и САЩ, разликите са очебийни .

Европа продължават бавното, но сериозно икономическо развитие и напредък (Финландия има миналата година над 5 % ръст на БНП ) и не отстъпва нито грам от своята социална политика .
Митовете за отстъпките, които Германия прави в лицето на управлението на Шрьодер, са приказки на незнаещия. Германия не отстъпва, тя просто реформира и върви напред , бута всички останали.
Социалните реформи на Германия се подеха от всички ЕС страни .

Между САЩ и Европа вече се очертават съществени различия по много неща, макар и европейските политици да не дават вид на тези различия и продължават да говорят за САЩ като свой добър икономически партньор .

Да сравним политическите модели и функционирането им?

Американският е двуполюсен политически модел, с две партии и две олигархични групировки начело. Народът, масата, все повече стои настрана от прякото управление над властовите институции, все по-вече се стесняват правата на гражданите в контрола над тях. Парите купуват частните медии, купуват избора на електората, разслоението на класи по богатство е очеваден.

Докато в Европа е друго- тек продължава многопартийния и гъвкав модел с постоянното обновяване на лидери и нови идеи, все повече се разширява гражданския контрол над властта и правото на хората да управляват държавата си в различни форми, продължава да стои непоклатимо голямата средна класа .

От една страна модела на непрекъснатите референдуми в Швейцария, от друга страна модела на мащабния обществен дебат, който се практикува с Скандинавието .

Дори и в съдебната система има съществени разлики – частта на пряко избираемите магистрати в САЩ не значи, че обществото може да реализира граждански контрол над тях –напротив, там все повече това се губи, парите решават ролята за избора.

От друга страна назначаваните магистрати на развита Европа са освободени напълно от имунитет и съществува безспорно разделение на властите . Магистратите в Европа са държавни служители и подвластни на закона за държавни служител. Всеки гражданин може да вдигне дело срещу магистрат и то с пари на държавата си ще си плати делото. Има куп механизми за осъществяване на пряк граждански контрол над тяхната работа .

Огромна разлика има в вида на т.н. действащи “ прозрачни демокрации” на САЩ и Европа – първата е забулена в мъгла, втората е действаща и развиваща се възходящо, с все по голям дял и участие на гражданите в управлението на държавата си.

Дори това се отразява и на социалните системи на двете страни.
В Европа здравеопазването е с еднакви права и обслужване, обществено значима услуга за всеки гражданин и всеки има право да получи еднакво по качество и количество здравеопазване, независимо от големината на застраховката, нито от класово различие- беден ли си, богат ли си, няма значение.
В Европа няма здравно неосигурени безработни и бедни хора, както е в България (В България те са по- последни данни над 1 милион ), безработните и бедния автоматично получава здравна застраховка от социалния фонд, на базата на т.н реален социален минимум в обществото и не плаща застраховката от собствения си джоб.

В САЩ вече има социални и класови разслоения навсякъде –богат ли си получаваш по –добро здравно осигуряване и обслужване, беден ли си – числят те към нискокачествените държави болници или просто си умираш .

В ЕС образованието е безплатно за свои граждани от началното до висшето, децата и младежта получава образование и здравеопазване изцяло безплатно.
На студентите се отпускат държавно гарантирани студентски заеми и стипендии така и те не зависят нито от доходите на родителите си, нито особено от успеха, независимо дали си богат и ли беден, към коя прослойка и класа се числиш.

В САЩ образованието е платено, ужасно скъпо, разчиташ единствено да намериш помощта на частни благотворителни фондове.Който има пари учи, който няма- не!
Това не e края...продължава