Горан Благоев
"Тази съществувала до 1767 г. Охридска архиепископия се явява исторически и каноничен приемник на първата Българска патриаршия"

Таен рапорт на българския търговски агент в Солун, Атанас Шопов, от 26.8.1897г.
(за противобългарската дейност на руските консули в Македония)

Солун, 26.8.1897г.
Поверително

„Господине Министре,

Има едно много характерно обстоятелство, което човек не може да не забележи, най-вече ако е имал случая да дохожда и преди години в Македония, да се е запознал с всичко онова, което се мисли и разсъждава в тая страна. Сравнение миналото с настоящето в отношение русофилските чувства, симпатии и доверие на българската интелигенция и въобще на българското население в Македония е именно характерно. Няма предишните чувства и симпатии, няма предишното доверие и обаяние, на които се радваха въобще руските консули измежду българската интелигенция и въобще измежду българското общество в Македония. Това е факт, който много лесно може да се забележи.

Преди гогодини руските консулства бяха центрове, около които се въртяха надаждите, симпатиите, любовта, доверието и най-светлите чувства на всичко интелигентно измежду българите. Всичките учители, всичките интелигентни сили влазяха с благоволение и с любов в руските консулства, а излазяха очаровани и пълни с преданост, защото посрещаха там съчувствие и братско състрадание.

С горест на сърцето си казвам, че сега не е тъй. Сега виждам, че българската интелигенция страни от руските консулства, отнася се с недоверие; няма ония симпатии, няма ония чувства.

Коя е причината на това?

Ако си даде човек труд да изучи основателно и безпристрасно въпроса, ще дойде до заключение, че главната причина, която е докарала до това охлаждане, е изменението на руската политика и руското поведение с всичките свои недобри последствия спрямо българите в Македония. Днес мъчно можеш да убедиш македонската интелигенция, че чувствата на руските консули спрямо българите в Македония са приятелски и благоприятни. Днес българската интелигенция знае, че руската политика не е в интерес на правото българско дело в Македония, защото го е слушала и слуша от самите руски консули, па и защото ежедневно гледа факти, които не оставят никакво съмнение, че това е тъй.

Преди всичко това с нищо неоправданото мнение на руските консули в Македония, че македонските българи не били българи, мнение противно на историята, противно на народната съвест и съзнание, противно на етнографията, противно на филологията в отношение на езика на македонците, противно на вековните понятия, предания и сведения както на самото българско население, тъй и на другите меншенства в Македония, това мнение, казвам, до такава степен е изстудило добрите чувства на македонските българи към руските консулства, щото явно се вижда, че тия чувства се преобръщат във враждебни. И какво преданост и симпатии могат да се изискват от една интелигенция, която открито се укорява от руските консули в най-святото нещо, което тя има днес – в нейната народност, в най-святите чувства и идеали, които са я въодушевлявали! Няма съмнение, че додето се продължават тия криви възгледи, това поведение и тая връждебност на руските консули спрямо българската народност, чувствата на българите в Македония не могат да се не обръщат във враждебни спрямо представителите на великата славянска държава.

Не трябва да си правим илюзии; в Македония и малко и голямо знаят, че турските власти позволяват изкуствено и чрез подкупи да се отварят сръбски училища само по настояване и поддръжка на руските консули. Това не е тайна за никого. Това изповядват и с това се оправдават и самите турски власти. И може ли след това да се очакват русофилски чувства от македонската интелигенция?

В Македония има епархии, които до 40 години насам стоят без архиереи по единствената причина, че християнското население желае пастири, които да му проповядват словото Божие, да го учат и настаняват на родния му език, да го оставят да се развива в езика и народността си. Такива епархии са: Дебърската, Битолската, Кукушката, Мелнишката и пр. Необходимостта да се пратят български архиереи в тия епархии е голяма от чисто християнска точка зрения. Настоящето поколение в тия епархии не знае, що значи владика и архиерейска служба. Священиците без надзор и ръководство, са достигнали до последно извращение, а християните изгубват своя религиозен дух и се поддават на всякакви изкушения, разврат, пороци и съблазни. Какво прегрешение, какво нарушение на каноните се намерва в желанието на християните да се молят, учат и развиват в народността си? Самият факт, че християните в такова положение от 40 години вече не признават гръцките владици, доказва, че и за напред едва ли ще се съгласят да ги признават, ако не бъдат удовлетворени в справедливите си искания. Във вярата, която изповядват, те искат да съхраняват народността и езика си.

Македонската интелигенция знае, че български владици в казаните епархии не се изпращат, защото е било и е противно на руското посолство в Цариград, руската политика в Македония. Това не крият и самите турски власти. И разбира се, при подобни условия не може да се очаква, християнското население в Македония да питае същите приятелски чувства и същото доверие, което е питаело от векове къв великата Русия и нейната политика.

В Македония има няколко десятки села, дето църквите са запечатани от години насам по причина, че християните желаят да се молят в тях по славянски и че гръцкия свещеник, гръцкия владика и гръкоманските мухтари не желаят това. И по тая причина християните няма възможност да изпълняват най-обикновените си вероизповедни треби.

Във всичките тия села християните не се раждат, не живеят и не умират вече като същински християни, защото няма къде да се кръщават, да се молят и да се причащават, да се изповядат, да се венчават и пр. Те гледат всред селото си църквата, направена с потта на бащите и дедите им, и с години не могат да влязат в нея и да се молят. Има случаи, когато покойниците на тия християни са седяли по няколко дена непогребани и най-после са ги заравяли по нивята и по ливадите, защото владиката и гръкоманският свещеник не са ги приемали в селските гробища. Това са работи възмутителни от чисто християнска гледна точка.

И всичко това се отдава главно на политиката и поведението на руските представители, ветото на които принадлежи в тия въпроси – „Тия въпроси не се разрешават, защото руската политика не е такава”, ви отговарят много често християните.

По причина на всичко това, македонската интелигенция си е съставила мнение, че руското правителство е противно на духовните и народни интереси на българите в Турция. Това мнение не е в интерес на руското влияние, защото то много често се експлоатира от разни иностранни агенти. Против това трябва да се вземат мерки. Трябвало би руското правителство да разбере, че то губи влиянието и значението си в подобното поведение на руските консули в Македония. Това е противно на добрите приятелски отношения, които българският народ искрено питае към великата Освободителка.

От разговорите, които съм имал с някои руски консули в Македония, можал съм да заключа, че повечето пъти те вътрешно съжаляват, дето са заставени да поддържат една крива идея, да всяват раздор и нравствено извращение между населението, като поддържат срабската пропаганда между българското население, пропаганда, която си служи с най-долни средства и която купува всичкото си последователи; те съжаляват вътрешно, казвам, дето са заставени да служат не на правдата, но при случай и частно се извиняват с това, че тъй им било предписано от началството в Цариград.

Официално те твърдят, че са неутрални, че не поддържат нито сръбската пропаганда, нито българското дело в Македония, но в същност не е така. За отварянето на всяко сръбско училище те дават съдействието си и поддръжката си на сърбите пред вилаетските управления: те и чиновниците им открито говорят на населението, че то не било българско: мен лично Солунският руски генерален консул е казвал, че българските училища в Скопско, Битолско, Прилепски, Охридско и пр. трябва да се затварят и българските владици от тия места трябва да си отидат, а български училища трябвало да се отворят в Сярско, Неврокопско и Одринско. В Скопско, Битолско, Прилепски и Охридско трябвало да се отворят сръбски училища, трябвало да се допускат сръбски владици. Всичко това, разбира се, никак не доказва неутралността и безпристрастието на руските консули в македонските въпроси. Доказателства, че те преследват българското дело и силно поддържат сръбската пропаганда с всичките нечисти развратителни нейни средства, има много и би можали да се съберат в цял обемист том.

Повтарям, че това поведение и тая политика на руските консули в Македония са направили и продължават да правят недоверчиви към Русия и руското влияние, както македонската българска интелигенция, тъй и въобще мислящото българско общество във вилаетите.

Счетох за нужно да ви изложа тия факти и тия мисли, Господине Министре, за да могат да се вземат някои мерки, ако се намери за нужно и полезно.

Приемете, Г-не Министре, уверение в отличното ми към Вас почитание.

Княжески Търговски Агент: А.Шопов”