Отиди на страница:
| Глупости на търкалета Не им е било ясно лявото и дясното Да на се обърквали с каква ръка да взимат? Това че са лъгали и продължават да лъгат геометрията на човешкотото тяло - има леви и десни органи, но зо съжаление и само един мозък. С това ляво и дясно какво искат различно - да не се богати, да не са на власт за да им е широко на врата. Но същинската разлика е другата - на какви действия са способни!? Акоа действат ярко, бързо и напълно -значи са десните Ако мудно и с теоретически конференции - леви са Ако на дребно и с висок поразяващ ефект- либерали Друго нема |
| Смятам , че в България не само не се е появил все още политик , който да отговаря приблизитилно на общоприетите за тази категория критерии, но между политиканствуващите просто има огромен дефицит на най-обикновена човешка почтеност, на морал и на достойнство.Някой който да има подобни качества, освен Андрей Пантев, през последните 16 години не се забелязва! |
| Много съм натъжен от туй, дето трябва да отбележа, но повече от сигурно е, че авторът ще си има вземане-даване със Закона за авторските права /ако такъв все още се прилага у наше село/ или с други думи – ще се наложи да се признае за плагиат – СЪЩИТЕ ТВЪРДЕНИЯ И СТАНОВИЩА вече ги четох у Харалан Александров в 24 Часа! |
| А всичко е толкоз просто и логично?!? В България, на 11.11.1989 г. -преди обяд, ПЪРВО се появиха ПАРТИИТЕ, а години след това, та и до днес, се появиха и появяват "ГРУПИТЕ на хора с еднакви икономико-социални интереси" !!! По Белия Свят става / и е логично!/ тъкмо ОБРАТНОТО! Което ще рече, че УЧРЕДИТЕЛИТЕ/"родителите"/ на българските партии след 10.11.1989 г. са "изпреварили събитията и НОРМАЛНИЯ ход на Историята"! Поради което са се пръкнали НЕНОРМАЛНИ български партии- сиреч, "Партии на ТАКЪВ ИСКАМ ДА БЪДА!"/естествено, БЕЗ партии на желаещи да бъдат бедни, болни и грозни!/, вместо нормалните "Партии на ТАКЪВ СЪМ!". И то, при положение, че на 11.11.1989г., преди обяд, 99% от българите са били с ЕДНАКЪВ икономико-социален СТАТУС- били са Наемни работници на Държавата-Капиталист- а, значи, с ЕДНАКВИ икономико-социални ИНТЕРЕСИ!!! Изводът е: Някой/отвън или отвътре?!/ ИЗМИСЛИ и създаде ИЗМИСЛЕНИТЕ партии в България, за да ОСМИСЛИ идващата с тях и след тях Демокрация-ДемоОСРАЦИЯ !!! КАЗАХ!  |
| Стоянов пита Станишев за царските имоти в. "Монтор" 18.10.2005 Лидерът на СДС Петър Стоянов ще отправи парламентарно питане към премиера Сергей Станишев - какво става с обещанието на БСП да ревизира царските имоти. Това обяви Стоянов след вчерашното заседание на синьото ръководство. Лидерът на СДС се зарече да иска от министър-председателя и отговор за всички предизборни обещания на левицата - 20-процентното увеличение на бюджетните заплати, ревизия на договора за магистрала "Тракия" и управленската програма на правителството. Стоянов обяви намеренията си за царските имоти дни след като заместникът му Иван Колчаков отправи приветствие до конгреса на НДСВ.Той допълни, че СДС остава категорично опозиция на сегашното мнозинство. |
Българската мечта е не членство някъде, а силна икономика, заможни хора и работещи институции Иво Прокопиев, председател на Съюза на работодателите в България за "24 Часа", 18 Окт 2005 В началото на мандата на ново правителство, пред влизане в Европейския съюз, в дни на разклатени финансови пазари, скъп петрол и тотален натиск на азиатски стоки, България трябва да погледне в бъдещето. Има и по-важни приоритети от изборите за кмет на София, пропуснатото сега може би няма да може да бъде компенсирано в бъдеще. Знаем ли какво искаме? България стана член на НАТО и вероятно ще стане пълноправен член на ЕС. Сбъдна ли се българската мечта и това ли е тя? Цел или средство са тези членства? Как обществото и бизнесът могат да използват по-голямата сигурност и достъпа до пазари и капитал за собствено развитие и по-високо качество на живот? България трябва да влезе в ЕС с ясна идея за развитие на своето общество и икономика. С амбицията да бъде лидер в сферите, където има потенциал и сравнителни предимства в засилващата се глобална конкуренция. Може би съдържанието на българската мечта е не членство някъде, а силна икономика, заможни хора и работещи институции. Затова трябва да имаме план за бъдещото си развитие. Трябва да инвестираме в него не защото Европейската комисия го иска, а заради нас самите. Какъв е българският икономически проект? Най-просто казано, имаме три неща - талант (хора), природа и географско положение. Индустриите и услугите, които могат да се развиват на тази основа, също са повече от ясни. Производствата мигрират на Изток - от Америка към Китай, от стара към нова Европа, а потребителите остават на Запад. Това означава потенциал за аутсорсинг на всякакъв вид услуги и индустриални производства от Западна Европа към България. Съответно суровини, които идват, и готова продукция, която се връща към западните пазари. Затова и потенциалът в транспорта и логистиката е огромен. Само за 5 години след концесионирането си румънското пристанищр Констанца стана едно от петте най-големи в Европа и привлича три пъти повече товари от всички български пристанища взети заедно. През България минават 4 от 8-те стратегически за Европа транспортни коридори. Очаква се те да поемат голяма част от произведената в Азия продукция за европейските потребители. Ние обаче все още не инвестираме нищо в транспортна инфраструктура. Що се отнася до природата, без нищо специално да е направено, туризмът, недвижимите имоти и строителството са трите свързани сектора, които в момента теглят икономиката напред. Ако се положат специални усилия - например облекчен законодателен режим, по който чужденци да купуват имоти в България, инвестициите биха могли да се удвоят. Когато се достигне до хората и до икономиката на знанието, неизбежно стигаме до въпроса: Имаме ли визия за образованието? Безспорен приоритет на всички възможни политически партии. Тук въпросът като че ли не е само финансов. Дори не е главно финансов. Той е концептуален. Знаем ли как да инвестираме и развиваме човешкия си капитал? Китайски или английски да учат в училищата? Или може би турски и руски? Да мислят или да помнят? Онразователната система не може да е добра и полезна сама за себе си, тя трябва да е част от голямата идея какво общество и икономика искаме да имаме. Образованието, а не природните ресурси в бъдеще ще създават разликата между нациите. Ако искаме тази разлика да е в наша полза, трябва да сме умни и бързи, и да не пестим ресурси. Социалното осигуряване, младите и старите Социалното осигуряване е мястото, където се изявява най-силно конфликтът между поколенията, между пенсионери и работещи. В интерес на всички (особено на младите) е този конфликт да бъде разрешен устойчиво. Вероятно някои политици имат интерес пенсионерите да мизерстват, за да произвеждат постоянно ирационален вот, но това спъва развитието на държавата. За разлика от образованието тук става въпрос за пари, много пари. Пенсионната система е дефицитна и й трябва външен ресурс. Единствените два източника могат да бъдат приходите от приватизация и концесии. Затова довършването на процеса на приватизация и концесионирането на големите инфраструктури освен икономически рационално е и социално необходимо. Тези средства трябва да се преобразуват в капитал на първия стълб (Доброволно Обществено Осигуряване) на пенсионната система, само така дългосрочно може да се постигне балансираност на системата и облекчаване на заетите в момента. Има потенциал значителни активи, не по-малко от 5-7 млрд евро, да бъдат приватизирани - основно в енергетиката и някои монополи. Също така почти нищо от летищата, пристанищата, пътищата все още не е дадено на концесия. Иначе намалението на осигуровкитепрез следващата година е добър ход на правителството, но трябва да е с поне 10 пункта (а не с 5 или 6, както се предлага), за да доведе до рязко изсветляване на сивите доходи и съответно до компенсиране на загубените приходи в бюджета. Не може да има стратегически разговор без темата кога започва реформата в здравеопазването Тук като че ли нуждата от радикална промяна е най-голяма, защото неефективността на съществуващата система е най-дразнеща. Ако има сектор, където сивата икономика е най-голяма като процент, със сигурност това е здравеопазването. Системата просто има две части - официална, през здравната каса и паралелна - базирана на неформалните отношения лекар-пациент. Със сигурност българите харчат достатъчно за здравеопазване. Ако официалното и сивото здравеопазване се слеят в една система, плащанията на ръка ще се легализират. Начинът това да стане е чрез създаване на втори частен стълб в здравното осигуряване. Част от държавните активи (болниците) трябва да се приватизират, за да възникне конкуренция, а друга част да останат държавни и както първия стълб на пенсионната система да осигуряват базово медицинско обслужване на всички. Свърши ли преходът? Въпросът на въпросите. Преходът може би, но реформите никога няма да свършат. Светът се променя и нуждата от развитие е постоянна. Модерните общества и силни икономики всъщност са водещи в това, че имат капацитет да управляват промяната. Тук е ахилесовата пета на българския преход. Ние стигнахме донякъде не благодарение на собствените си умения и приоритети, а заради наложени отвън дисциплиниращи управленски програми. Сега сме на път да излезем извън орбитата на МВФ, Световната Банка и комисаря по разширяването на Еврокомисията. Там ни очаква откритият космос на глобалната икономика. Трябва да преминем на собствен ход, да включим собствените си двигатели и да продължим напред. Точно тук е големият проблем - ако двигателите не заработят. С годините на преход България не разви капацитет за автономна икономическа и социална политика. Не написа стратегията си за развитие, не се опита да дефинира своето място в световната икономика. Добрата новина е, че в страната вече има автентичен предприемачески елит. Това са няколко хиляди бизнес лидери, които успяват и знаят как. Техният успех е успехът на прехода в България, техният потенциал трябва да бъде в основата на българския проект. Обидно е десетина финансисти от МВФ (всяка година различни между другото) да носят в лаптопите си бъдещето на България. Проблемът не е в тях, проблемът е, че българската страна няма собствена позиция и аргументи. За да ги има, трябва да има ясни отговори на поставените по-горе въпроси. Нека и политиците да опитат да си отговорят на тях и пак да се върнат към злободневните икономически теми - бюджет 2006, споразумението с МВФ и Пакта за икономическо и социално развитие. Тогава те могат да изглеждат само по един начин. |
| Параграф, здравей! Вчера съм заспал, преди да ти прочета отговора. За Кант си прав, разбира се - включва се. А за другото - аз лично пищях, че много сложно ми обясняваш, това първо, а второ - беше ми любопитно, ще успея ли да те накарам да се включиш майтапите, или само ще те ядосам. За моя най-голяма радост - успях! И това, според мене, е хубаво! |
| Параграфе, в демокрацията и в партиите по принцип няма нищо лощо. Лошото е в българската демоСРация и българските партийки ! В България, в последните 16 години, се създаде извънредно порочен политически модел, който от своя страна не създаде истинска демокрация, нито нормални партии. Демокрацията, в развитите демократични общества е носител на други ценности, а партиите са носители на истински идеи и на тази база гонят членска маса. В България това се получи поради създаването на извънредно порочна и уродлива политическа класа, която за разлика в истинските демокрации, обедини политическа с икономическа мощ и стана ОЛИГАРХИЯ. Това тя извърши с начини на “натрупване на капитали”, които нормалния свят не познава, т.е пладнешки грабеж. Виновни са комунистите и бившата БКП, но не редовия комунист, а само тази политическа върхушка на тази партия, наречена от мен”луканова номенклатура”, която си подели и сега притежава най-хубавото от България за 1 лев.Тя е управлявала и управлява непрекъснато вече 16 години. Това го няма никъде в западноевропейските развити демокрация, защото в действащите истински демокрации ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ НЕ Е ОБЕДИНЕНА С ИКОНОМИЧЕСКАТА И НЯМА ИКОНОМИЧЕСКА ОСНОВА. Редактирано от - antiyuppie на 19/10/2005 г/ 10:34:12 |
| Започва се с "Анализ" в заглавието. Търсих, търсих, но не го намерих в текста на статията. А всъщност точно от такъв анализ има нужда сега. Как започна прехода, кои сили изплуваха на повърхността, какво стана през командирската диктатура, кой създаде и съответно спечели много от огромната инфлация през 1996-1997 години, как и защо се разви престъпността и корупцията в България, кой и защо разби органите призвани да се борят с престъпността, кой им сложи политически намордник? Въпроси, въпроси, .... |
Статията е много хубава.  НДСВ в смисъла на политическото номадство е наистина номадска. Царят обаче не е номад. По-скоро той бе насилен да стане номад, защото още от 1944 г, България бе превзета от политически номади. Дългосрочната цел на Царя е уседне, т.е.е да се върне в това уталожено положение, в което е бил той и династията преди антинационалния номадски погром над Царство България. Следв да очакваме да стабилизира партията си, да й смени смисъла на иницялите и да се оттегли от нея в перспектива. |
| И на мен ми хареса много. Ако се изключат малките недоразумения с оригиналността и фактът, че сме чели нещо подобно. Но инак е доста лепо. Дайте повече такива смислени четива. |
| Винаги политическата метафора и словесна еквилибристика е била ефектна, задържала е вниманието на читателя или слушателя- но какво от това? Изказването на общоприети факти и истини е сред арсенала на "Атака" и както посочвате респективно в по- далечното минало на "Звено", но това променя ли нещо по същество или се отразява само в моментните настроения на "електората"? Дали не е по- добре да се поразсъждава вместо за политическото номадство за политическата проституция? Защо за нея ли? Ами защото тя е сред най- древните занаяти, а ние на собствен гръб установихме, че и политиката е занаят, ама не е за всеки и не всеки е в състояние да го научи. Преди 15 години вярно, че се обърка ляво и дясно, общочовешки ценности и голи обещания и нищо незначещи словосъчетания, че интелектуалци се държаха в началото като всесилни гуру- та, а после бяха натикани в нищото и мълчаха и не знаеха къде се намират и какво всъщност правят. Ама това се отнася за интелектуалците и за наивниците от народа... Сега като се огледате нали виждате кои са по върховете, кои дърпат конците и кои са в парламента да ги слушкат и кои управляват. Кои са различните партии и по какво се отличават една от друга дори и след 15 годишен преход? Номадите са хора, които се придвижват от едно място на друго- нашите политици къде се придвижват- никъде. Те просто обикалят в кръг. Затова смятам, че са в публичния дом, защото не излизат от него, а просто обикалят по стаите... Кой и защо да иска промяна? Промяна на какво- да го ограничат в безнаказаността му, в моментното му всесилие, в недосегаемостта му, в безграничната му власт... На кого е нужна промяна и за какво? За народа? За демокрацията? За евроатлантическите ценности? За борбата с тероризма? Освен думи, думи нещо друго да съзирате, а да усещате по джоба или по стомаха си? |
| И от мен поздравления за автора, последната негова статия, която си спомням - "Селянинът и гражданското общество", също остави в мен отлични впечатления, така че авторе, не се притеснявай да се показваш по-често тук! Поздрави ПП Редакцията, ако привлечете и Харалан Александров на страниците на вестника - цена няма да имате  |
| И на мен статията ми хареса. Само дето този път авторът се е въздържал да употреби думичката "темелен", която, забелязал съм, си му е малко слабост... |
| Няма да цитирам Манхейм Колкото и да пише просто е извън тукашните разбирания Но ще преразкажа - животът е борба. За надмощието. В тази борба има три положение, отгоре, отдолу и по средата Левите са тези , които са в момента долу, десните са тези които в същия момент са отгоре, а либералите са по среда - т.е. в движение или отгоре и надолу или обратно в зависимост от биографията и други привходящи фактори И движението продължава |
| Статията добра, но старичка Би била полезна преди 12 години, преди 8 може би... Днес тя вече има предимно историческо звучене. А сега трябва да се говори не за "политически номади" - номадите сменят района на препитание, като го поопоскат, т.е. имат определено равнище на разумно поведение. Сега вече сме в ерата на ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СКАКАЛЦИ, които не притежават разум и изяждат всичко зелено. И не от днес - тя започна преди повече от 6 години. И в този случай говоренето вече не помага, обикновено се използват по-силни средства. Г-н Бориславов, наистина ли не виждате какво става наоколо и какви времена идват? |
| Друмниче, лявото, дясното, либералното - прав си, ама това са категории за ориентация в политическото пространство, населено с политици - т.е. хора. Пък ние имаме работа с организми, дето действат още на равнището на първата сигнална система, движени само от апетитът. С много големи букви АПЕТИТ. Как мислиш, след колко поколения ще им се появи втората? |