Добави мнение Мнения:14
| Черепът как не му е видял сметката |
Намерената статуя от 2-3 в. (която вече е в музея в Кърджали) на гол бог с лира в едната ръка и перо за свирене в другата също свидетелства според проф. Овчаров, че в с.Татул е първият засега известен храм на митичния певец Поне 2 часа се чудих, дали да не се намеся, но не се сдържах. Тука става въпрос за ОГРОМНО НЕДОРАЗУМЕНИЕ. Тази статуетка, която мисля беше публикувана и от СЕГА, не е ОРФЕИ, а АПОЛОН. Ако по статуетката на "Орфеи" се съди, че това е първото светилище на Орфеи, а тя всъщонст изобразява Аполон, то тогава става въпрос за огромен гаф. Логично е един учен да знае иконографията на гръцките богове. Лирата е атрибут НА АПОЛОН. Ето статуя на Аполон със същата иконография, положение на дясната ръка; краката, като статуетката на "Орфеи". Натиснете тук |
"Перперикон е възникнал през 15-11 в. пр. н.е., т. е. е съвременник на градове като Троя и Рим" Е, Рим е основан през 8-ми век преди Хр., но нейсе ... |
Kapitanot, светилището при Татул е действало към 19-ти век пр.Хр. За какви "гръцки" богове говориш? Въобще забрави я тая дума, когато става въпрос за тая дълбока древност. Че Силвето е объркала всички дати и имена, е съвсем друга работа. |
| 19 век преди новата ера е пална магла. Никои не мойе да кайе какво и как е било. Колкото за датите - дано Силвето да е обаркала - щото ако е професора - лоша работа. Ама и самата обява си е пална глъпост - сигурен бил че било на Орфеи  ) |
| Олег, става въпрос за една статуетка, публикувана от СЕГА, очевидни намерена от Овчаров. В статията тои твърдеше, че статуетката е на "Орфеи" и това значело, че светилището е на Орфеи. Статуетката обаче не изобразява Орфеи, ами АПОЛОН. Не ми се търси статията, но виж снимката, към която съм дал линк по-горе. Идентична е. Като доказателство на тезата- Орфеи, беше изтъкнато наличието на ЛИРА, а тя е атрибут на Аполон. Това обърква по-нататъшните изследвания на обекта и го води в задънена улица. Виж линка ми! ЗА РИМ- "...За континуитетно поселение в Рим може да се говори от 10 век пр. Хр., първо върху Палатин... " Tino Hö lscher. Einfü hrung in die Archä ologie. П.П. ЗА това става въпрос. В България датирането на обектите маи става на принципа на случаиноста. Рим- създаден бил през 15- 11в пр. Някъде между тези 4 000 години??? |
Овчаров е същия Индиана Джоунс като Китов, само че в региона на Родопите... Местните много се е..ват с него  |
| (снимка: натиснете тук) Hermes_Eurydike_und_Orpheus-rechts - Seine Lyra wurde als Sternbild an den Himmel gesetzt. това е от твоя извор Капитанот - което показва че не си лира а прост тупан. |
| Похвално е, че проф.Николай Овчаров атакува редовно и масирано масмедиите, защото дълго време по тия въпроси беше умишлено мълчано, за да са облагодетелстват нашите съперници и врагове. Тая неделя го видехме по телевизията, днес в "Сега" и "Труд". Проф.Овчаров обаче требва да внимава какво говори на журналистките, защото и най-малката глупост, която изрече, веднага става заглавие. Днеска напр. Анелия Узунова е написала на челно место в статията си "Разкопаха най-старата църква в Родопите" в "Труд": "Българи са разрушили през VII-VIII век най-старата църква в Родопите по времето на хан Крум и хан Маламир, допуска проф. Николай Овчаров" Да оставим настрана измишльотината "хан", а да отбележим само, че всички български Императоре (Канове) още от времето на Атила са християне и че Крум и Маламир никакви цръкви не са разрушавале, а тва си е основна дейност на гръците, които са считале българските православни християни за "полуарияни" и са разрушиле стотици и хиляди български цръкви по наще земи. На Анелия явно много е харесАло Българе да са разрушителите, защото така са я научиле нейните началници и това го повтарят папагалски сите кат нея ката ден. По-доле проф.Овчаров е казал и нещо по-умно, а именно, че "вероятното обяснение са религиозните междуособици във Византия през VII-IX век, когато на власт идват Императорите иконоборци, които са против стенописите и манастирите. Тогава много църкви са били опустошени, казва Овчаров". Да, ама тва е тургнато доле в кьошето, та никой диоптър да го не види. Спорно е също, дали цръквата в Перперикон (Пергам) е наистина пръвата цръква в Родопите. Проф.Овчаров се позовала на дейността на големия български просветител епископ Св.Никета Ремезиански (приятел на Св.Павлин Нолански), който през 4-5 век е покръствал тракийските българе, Гетите/Готите, които по високите части на планините все още не са биле покръстени. Известно е, че Св.Никета Ремезиански е започнал именно от Перперек и е проповядвал на Гетите на български, а светите книги са биле написани на Глаголицата, която българският епископ Урфил (Улфила) създаде за българете в началото на 4-ти век по поръчение на Императора Св.Константин Велики. Пръвите европейски християне обаче са Пловдивчане. (По материали на проф.Асен Чилингиров от Берлин и неговата забележителна книга “ГОТИ и ГЕТИ” от поредицата “Брегалница”) Известно е от "Деянията на апостолите", а и от "Послание до римляните", че Св. апостол Павел, по препоръка на македонеца Сила ("Ела в Македония и ни помогни!" ), идва да покръсти най-напред Българете. През 52г. той взема Сила със себе си за преводач на български и минавайки транзит през Троя и после с кораб през о-в Самотраки и Неаполис (Кавала) пристига във Филипопол "главния град на Македония - римска колония". Там, “при реката край града” (река Евро, Марица), среща група жени и им изнася пръвата християнска проповед. Там Св.апостол Павел покръства една от тях, Лидия, и тя става пръвата в Европа православна християнка. Наклеветени пред Воеводата (римския управник), че бунтуват народа, двамата са бити и хвърлени в затвора. През нощта става земетресение, вратите на тъмницата се разтварят и оковите им падат. Уплашени от чудото, тъмничарят се покръства с целото си семейство, а римските управници пущат апостол Павел и Сила да напуснат града. Така Св.апостол Павел създава пръвата християнска община и пръвата цръква в Пловдив (Филипопол). При второто си идване в България, на връщане от Пловдив за Троя апостол Павел пътува с кораб по Марица, защото е предупреден, че юдеите ша го убият по пътя, и за 5 дена пристига в Троя. Както е известно, гръците са толкоз големи “любители” на българската история, че чак я обявиха целата за гръчка със съдействието на наще гръкомане. Така те съчиниха и лъжата, че апостол Павел не бил дошел най-напред във Филипопол, а в некакво си незначително гръчко градче “Филипи”. Даже са обрънале “затвора” на апостол Павел в музей и там водат туристе кат Фичо и други несведущи, за да им зимат парите. По волята на гръцката и римската цръква името на Филипопол е заличено от църковните документи и е заменено с градчето Филипи. От простотия обаче не са се сетили да заличат имената на пръвите епископи на Пловдив и Илирик, ученици на апостол Павел, които се споменават на много места. И тва става, въпреки, че западни археолози доказаха, че “затворът” във Филипи не е било никаков затвор, а некакви руини от водохранилище. Че в такива пикани гръдчета кат гръцкото Филипи не е имало нито римски управители, нито съдилища, нито затвори. Че не малкото Филипи, а големият Филипопол е бил главният град на Македония по тва време. И най-накрая, че нито тогава, нито сага във Филипи не е имало река, докато единствената плавателна река на юг от Балкана е в Пловдив – река Евро (Марица), на която е наречена цела Европа. Тук в Пловдив е ръкоположен лично от апостол Павел пръвият епископ на Филипопол, Св.Ерм, един от 70-те апостоли, на който апостол Павел изпраща специални поздрави в своето “Послание до римляните”. Т.е. пръвият епископски престол в Европа е тоя в Пловдив, а не в Рим. За “Константинопол” да не говорим, защото в ония стари времена той е бил още селото Бизантин на Босфора (Боспор на старобългарски, “волски брод” на новобългарски), дето никой го не е знаел. Че българският народ е пазил в паметта си повече от 1000 години спомена за посещението на апостол Павел в Пловдив става ясно и от приписката “Христинополски апостол” от началото на 12-ти век, части от която се съхраняват в Лвов и Киев и която е препис от значително по-стар ръкопис на Глаголица: “Аплъ мNогы печали приимъ въ Вери и въ Плъпдиве Македоньскемь” За да са врънем пак на вопроса, кой разрушаваше българските православни цръкви, требва да кажем, че още от 1-ви век започва люта борба за надмощие между български и гръцките епископи. След 1-вия Вселенски събор в Никея през 325г. по времено на Император Св.Константин Велики, на който беше осъдено Ариянството, гръцките епископи обявиха българските епископи за “полуарияни”, “езичници” и “варвари”. Вместо да се занимават с важните въпроси за устройството, организацията и дейността на Православната цръква, в Никея гръците пренесоха спора върху “Православния Символ на вярата”, с което поставиха началото на християнското разединение в полза на една върхушка. Беше узаконен “Православният Символ на вярата”, според който “Бог-Отец”, Бог-Син” и Светия Дух са единосъщни и се изявяват като такива от началото на времето; те са без начало и без край”. Беше осъден Арий от Александрия, според който ”Синът и Светият Дух са от напълно различно естество от това на Бог-Отец и са се изявили след него”. Българската цръква в Илирик и българските епископи също осъдиха Арий, но позовавайки се, че следват Христовото учение, предавано от баща на син от много поколения и че пръвите членове на българските християнски общини са получили това учение непосредствено от апостол Павел (за разлика от другите новобранци в Християнството), приеха своя компромисна формулировка за “Символа на вярата”, а именно, че “Бог-Син и Светия Дух са подобносъщни на Бог-Отец, който единствен е извън времето и пространството”. Следователно те също отхвърлиха Арианството, което Арий изложи едва в 30-те години на 4-ти век. Тази формулировка целеше помирение на християнския свят, а не неговото разделение. За да се прикрие участието на голема група български епископи на 1-ви Вселенски събор в Никея, гръците впоследствие подправиха протоколите и дневниците на събора. Фактът обаче, че следващите 6 събора се състояха на българска територия в Илирик, показва че значението на българската цръква в тоя момент е било по-важно от цръквите в Константинопол и Рим. Столицата на Илирик, тая най-голема римска провинция, беше българския град Сирмиум (Сремска Митровица), средище на основаната от апостол Павел Илирийска апостолическа църква и императорска резиденция. Другият голем град беше Сердика, столица на римската провинция Средиземна Дакия и също императорска резиденция. 2-рият изключително важен Събор за организацията на Православната църква беше през 342/343г. в Сердика (София), а следващите 5 събора от 347 до 359г. бяха в Сирмиум. Както римокатолическата цръква, така и цариградската патриаршия не зачитат тези 6 събора за “Вселенски”, а след Константинополския вселенски събор през 381г. не се казва вече за църквата в Илирик, че е апостолическа, а седалището на архиепископа на Сирмиум не се споменава в официалните документи на Източната и Западната църкви чак до средата на 9-ти век. Демек до 9-ти век, когато “езичниците и еретиците” българе биле “покръстени от гръците за пръви път” по времено на Цар Борис I. Факт е, че Император Св.Константин Велики, който узакони Християнството и свика Никейския събор против Арианите, като българин изповядваше българското православие. Затва и гръците много-много го недолюбват. Предпочитат повече да възхваляват Император Св.Юстиниан Велики, който макар и също българин, беше гръкоманин. Факт е, че додека Св.Константин Велики беше на власт и българската цръква беше на власт в Цариград. И тва продължи до края на 4-ти век, когато в Цариград Император стана испанецът-гръкоманин Теодосий. Тогава със силата на имперската войска започна жестоко гонение на българските християни в Цариград, българската православна църква беше забранена, българските храмове бяха разрушавани и горени заедно с българските богомолци в тех. Въпреки това гръците не можеха да се наложат и българската цръква в Илирия, Македония и Тракия остана независима, в нея се проповядваше на български с български книги на Глаголица. За да тури край на 5-вековните борби между Българе и Гръци, Император Юстиниан Велики създаде през 535г. специално за Българете абсолютно независимата от Константинопол и Рим българска архиепископия Първа Юстиниана със седалище в Охрид, равна по ранг на Цариградкия патриах и даже с по-висок ранг от Римския Папа. Поне за полвин век настъпи мир в българските земи. Требе да е ясно, казвам го за по-простите, че хилядолетните борби между Българе и Гръци, в т.ч. и много по-късно между Българската и Римската империя (Византия), са биле почти винаги религиозно мотивирани, демек за вярата. Гръчките фанатици никога не са се свениле да извръшат грях, като разрушават и горат българските православни храмове, защото са ги обявявале за “езически”, “еретически” и “варварски”. През 9-ти век Цариград и Рим започнаха нова координирана атака за отнемане на българската църковна независимост на Илирия, Македония и Тракия като на 8-мия Вселенски и 4-ти Цариградски събор Панония премина към диоцеза на Рим, а останалете български провинции към Цариград. Това наще гръкомане и други чужди агенти наричат “покръстване” на българите при Цар Борис. Благодарение на дипломатическия талант на Цар Борис I, който както по-късно Цар Борис III играеше по острието на бръснача, новата опасност от погръчване на Българете беше предотвратена с узаконяването на Кирилицата като компромисен заместител на Глаголицата, и богослужението на български. Друга вълна на разрушаване и горене на български цръкви от гръците идва след падането на Пръвото българско Царство, макар и Василий II да беше толкова респектиран от българската непокорност, че създаде отново в Охрид независима от Цариград Българска архиепископия. Разрушените цръкви после се градеха наново по гръчки образец и се преосвещаваха по гръчки канон и в тех продължиха 170 години опитите за гръцизация на българския народ. Този процес наще историчаре-дупедавци наричат “благотворно влияние на византийската култура върху българската”. Интересно, чия е била тая “византийска култура”, след като от най-дълбока древност по тия земи и тогава във Византия основното население е било българското. За по-късните разрушавания на български цръкви след падането на Второто българско Царство, по Турско, в т.ч. и от гръците, нема да говора, защото тва е нормално при такива противоборстващи религии, па по-нататък и по Турско се градеха български цръкви, а накрая и независими от гръцката. Още по-късно в Македония, Тракия и Западните покрайнини българските цръкви не се рушеха, но българският народ беше подложен на брутална гръцизация, сръбизация и дебългаризация с любезното съдействие на некой “сестрински” цръкви. Нема да взимам отношение и по разрушаването на българските православни цръкви и въобще на Българската църква след падането на Третото българско Царство, през 2-та полвина на 20-ти век, от новите “религиозни” фанатици, защото тва е добре известно, па и бившите фанатици се оказАха напоследък най-усърдни в цръковното новостроителство. Сигурно, за да изкупат греховете си. Нека проф.Овчаров да продължава с откритията си, но да се не изхвърля в заключенията си, преди да се запознае с тая част от българската история, която и той не е учил. Ако ли пък я знае, да говори ясно, без да цепи басма никому и на старите догми. А Българската православна църква да си не крие древната история от солидарност с нейните и на българския народ врагове, а да се намеси по-активно в ограмотяването на народа. Требе да се отворат наново Цариградските, Ватиканските и др. архиви, ако и да са доволно прочистени и фалшифицирани, защото истината и сага ни е ясна, но требе да стане достояние на по-късно покръстилите се европейци.  Редактирано от - другаря Тодар Живков на 20/10/2005 г/ 08:06:30 |
| ТЕЛЕШОП, само моля те, не се изказваи неподготвен! По- добре е да мълчиш, от колкото да говирш глупости! Типична българска черта е, че всички "разбират" ПО РОЖДЕНИЕ от политика; истирия и футбол. Няма да ти обяснявам много. Има си книги. НО Ако ти прави впечатление на снимката, която си ми дал, фигурата с лирата е охарактеризиран като- НЕ ГРЪК, т.е. човек, различаващ се от гърците. Обикновените похвати в този случаи са чрез изобразяване на разлики в дрехите:- ако ти прати впечатление Орфеи НЕ е бос, за разлика от Хермес; Орфеи носи особен вид шапка, по- късно този вид шапка бива наречена "Фригииска шапка"; "Орфеи" на Овчаров- НЕ. Намерения "ОРФЕИ" от Овчаров (и снимката от моя линк)- Е ГОЛ; Орфеи никога не е изобразяван ГОЛ; С ДЪЛГА КОСА- като Бог на мъжката младеж; С ЛИРА- като Бог на музиката. ТАКА ЧЕ ПРОСТ ТУПАН СИ ТИ. ДРУГИ ВЪПРОСИ????????? |
| Нямам ДРУГИ ВЪПРОСИ????????? от името на колегата ТУПАН. Па и тоя ник е на общо ползване. Нещо като жените при комунизЪма! Редактирано от - TELESHOP на 19/10/2005 г/ 21:52:40 |
| "Златото на Троя и Микена е идвало от България. Българските земи са били основен източник на злато в древността. България е била първото средище на златари още преди 6700 години" Ancient hoard of royal gold found in Balkans By David Keys, Archaeology Correspondent Published: 21 August 2005 "The Independent" "Archaeologists in Bulgaria have discovered a previously unknown series of royal tombs from a fabulously wealthy civilisation dating back over 4, 000 years. Excavations inside a group of ancient burial mounds - 80 miles east of the capital, Sofia - are expected to yield up to 100, 000 gold artefacts. Article Length: 641 words (approx.) "  Редактирано от - neminona на 20/10/2005 г/ 20:28:53 |
Добави мнение Мнения:14