Отиди на страница:
На миналите избори Софиянски като беше в Люлин на предизборна обиколка беше взел да се хвали- метрото , това , онова , тука детски плщадки ще построим, а един байно му вика-кмете , кучетата кво ша ги прайм, Стефчо зе да мънка че били взети мерки имало програма за кастрация и т.н. а байното му разправя-ама кмете те не ни ебат бе хапят ни.  |
| Хей Барни , тя работата стана малко ДОБРО УТРО , ама грешката е моя , щото жената отиде да се пробва да си вземе АВАНСА , аз не знам дал ще може , ама знам , че може и да рита и да се катери и от щитата й нищо не пада. Вий пак елате , ама само ще гледаме телевизия и ще слушаме музика. Ако си дойде по-рано може и да хапнем и да пийнем. |
| Та да се изкажа и аз най-накрая по темата.Туй МУЛТИПЛИКАЦИОННИЯ ЕФЕКТ е голяма работа. Гледаш нищо и никаква картинка надраскана от някой , и изведнъж тя започва да се движи и да има свой живот. Та мисълта ми е , че много е важна ръката на ТВОРЕЦА. Дето пееше Тодор Колев едно време:" Има ли МИСЪЛ , има ли ЧУВСТВО , само тогава става ИЗКУСТВО!!" .Останалото го преценяват зрителите , а те имат много верен усет и не харесват фалша. |
| Слънчо, много е хубаво това, което разказа за твоето пате! Ама много! И аз си имам едно такова тук. Днес го посетих . Кръстил съм го Тончо Имаше вид на побойник, който здравата бе бъхтал съквартирантите си. Слънцето припичаше и обитателите на V7-H5 се бяха изтегнали на припек. Други се поклащаха в напета разходка под дебелата сянка и убиваха скуката в следобедната мараня. Всички до един изглеждаха гузни, а Тончо ближеше рани. Надзирателката – старшата патица на блатото нададе предупредителен кудкудяк щом ме съзря да пристигам, яхнала колелото. Приближих и а-ха да отворя уста да повикам Тончо и ето той дошава от храсталаците. Перушината на главата му беше проскубана и чак се виждаше кожата, дето го бяха кълвали другите патици, канадски гъски, гарги и що е хвъркато наоколо. Напоследък край блатото V7- K5 се навъртаха странни перушини. Патето Тончо и без друго си имаше отколешни неприятности с останалите жители на района – големите местни гъски бяха приватизирали трамплина за водни ски и сега се водеше подписка кой да оглави борда на скутерите. То се знае кой –Тончо подаде пръв документи. За беда в биографията си не бе пропуснал да напише, че е завършил минна геология в Австралия. Сега всички го бяха взели на присмех. За Австралия добре, но кой щеше да гласува началник да му бъде пате-геолог. Оттогава Тончо – хибрид като мен, седеше в сянка, разхождаше се мълчаливо и умуваше как да надхитри живота. Запознахме се случайно, когато една вечер минавах край блатото на връщане от града. На кръстовището V7-H5 са разположени щаб квартирите на мастити фирми като Фолксваген и Волво. Шефовете се навъртат наоколо и в обедната почивка пускат по коричка хляб на хвъркатите заселници. На Тончо никой не му подаваше хляб, защото той не изглеждаше като останалите патици: твърде малък за да се мери с гъсоците, ала твърде голям за да е патка с патките. - Да му се не види патката с патки – това бе една от най-често чуванаите ругатни, пускани от служителите на Фолксваген по адрес на един или друг шеф от компанията “Тези ме мислят за патка, дето трева пасe” – огорчено свиваше пера Тончо, “Но аз сега ще им разкажа кой съм ”- той се втурваше от храсталаците с вой, подобно възстанник от времето на Ивайло и прелиташе толкова ниско, че веднъж отнесе перуката на един от “Волво”, а на следващия ден – нечии очила. За всичко това Тончо ми разказа въпросната вечер. Долетя от храсталаците и ме спря на пътеката като започна да ми се оплаква. Кой знае защо беше решил, че в мое лице ще намери сродна душа и общ език. Аз се спрях и го изслушах. Домъчня ми за него и му предложих вместо да се бори с вятърни мелници – да подаде документи в Маркс и Спенсър. - Там имат истинско езеро от мрамор, с водоскоци и музика – казах.... Тончо ме погледна недоумяващо и размаха перки . По всичко личеше, че макар да страда, той никога няма да отиде да живее в изкуствен фонтан. Когато кучето приближи /по всяко време можеш да видиш кучета, извеждани за тоалет, а привечер – най-много/, Тончо хвръкна нависоко и отлетя към блатото си. Колко величествена бе в небето тази малка, ербап птица. Сега Тончо е независимо пате, ще дойде, ще клъвне от това, което му нося и ще отпраши към гьола. Не го интересуват останалите перушати. Стига толкова борба, стига толкова неволи. Уморен е вече. А казват, че и лисица е почнала да се навърта наоколо. Време е за мир в блатото. Засега. Но за всичко това разказвам в книгата си |
| Типична журналистическа статия, пишем каквото ни дойде и каквото искаме, ама дали отговаря на истината ...? Добре написано като за публицистика, но много слабо за човек, който претендира да познава проблемите на столицата. Т.нар. "стратегически решения", уважаеми г-н Донков, не са подвластни на Общините, т.е. на местната власт, а на централната. Неща като пътно-транспортни възли, летища, гари, автогари са национални обекти и общината няма власт над тях. За какви университети да говори един кандидат-кмет, като те са автономни, на централно финансиране, да не са общински? Същото и за библиотеките, и за всички национални културни обекти, които са под Министерството на културата. Изобщо, пише се, без да се знаят елементарни неща. По-добре кандидатите за кметове да говорят за по-"елементарни" неща, които за "извисените" писатели изглеждат като битовизми, но поне са неща, които са в реалната власт на един кандидат за градоначалник |
aminali, ако някои писатели се замислят за реалните неща, това ще им пречи да "размишляват за ролята на интелигенцията, към която причисляват и себе си."  _____________________________________ Не ви ща млякото! Кой ми изяде закуската? |
Най-после ми светна  От кметовете нищо не за.висело... _________________________ Не ви щем кметовете! Върнете ни софянски! (той е един от поетите, нали) |
| Прав е Донков, че се въртим в кръг във тая гъста мъгла да си дирим чистачките, а в това време крадецът е свил цялата кола. _______________________ Държавата изеде кравата, млеко вече нема. |
| Това е то трагедията и лошото е, че с такива хора е пълно а обществото упорито ги игнорира... ******************* Когато отвърнем очи от тия превзети идоли и анти-идоли, от исусувците и юдите, от давидовците и голиатите, от геройте и анти-геройте, чиято абстрактна борба изкуствено потушава вътрешният ни конфликт между добро и зло, когато се вгледаме в себе си и в околните с очи различни от търсещите облага и признание, когато се опитаме да направим нещо за хората в безизходица, да приобщим изгубените и безпътните, тогава ще можем да се наречем човечни, и тогава ще има надежда за всички. . |
"Едва с угасването на усмивката угаснаха заблудите" - За да няма повече заблуди, да помислим с главите си кой става за кмет и кой не. Абстрахирайте се от партийните централи, вижте личността. Аз я видях за себе си - Гаврийски.   |
| Оня ден го гледам един безпризорен корумпиран пес на улицата, които се мъчеше да измъкне нещо от една кутия, която беше задигнал от някъде. Насам въртя кутията, натам я въртя, но накрая успя да я отвори и за секунда погълна съдържанието. А моя пес Мочо паничката му все пълна си седи и всеки път трябва да го кандардисваш зорлем да хапне от саламчето. Та мисълта ми беше, че моя Мочо не е корумпиран защото не е гладен. А тия уличните псета са много корумпирани. Само гледат нещо да отмъкнат. Ама то е от глад. Същата работа е и политиците. Тури богати хора да управляват и те няма да имат нужда да крадат. Ние избираме голтаци, а после се чудиме защо били крадели и били корумпирани. |
Зевзек я го преведи на френски или на англииски( они повечето това знаят ) че иначе на български едва ли че те разберат !  |
От великия Китай се очаква да изгрее аленото слънце, ама дал' няма да им oпърли перушината тепърва ще се разбере.