Отиди на страница:
Славееви песнопения и същевременно вятър, рошещ вуната на Есента?Сестро, ти още възсишаш по априлската поэзия, май...  |
Сценаристът рупа много алабаш и редовно хапва си булгур. Актисите при него карат стаж защото има великански ...* Благодарение на чукундура великански, роман въртял е със Полански. А някога и Радж Капур е радвал великанския му*** |
| Тавариш, ти тия phucky-песньовки в рабочее время ли слишаеш? Певачицата е арна, бай да вей... само таквия ли песми пее? |
lsd-то тука е проблема надушиха ме май във Интерпол И ако ме докопат с керпедена, ще сменям явно своя пол. |
| хey дere дon't гet дown уhen тhe джob хas ю бy тhe уell ю дon't хave бalls бut ю kнow, аnд тhe уайф иs нagginг ю уell я бът юurе нot мarried anд iф ю хate юr фucking джob тo тhe мax aнd пeople пiss ю oфф... тhеrе iз ъ хealthy нo rиsk пill кalled ФUCKITALL... |
| фък... Натиснете тук и Натиснете тук |
водачка, вискенце и фъкидол... пърфект прескрипшън (докторе..?)... само дето в тоз офис не талерируют падобнъйх кюров... та само с вербална гъргара разнообразеваме сивото утро...  |
Едно време старшината все казваше:"Има некой за е***не в таа батареа , да **ба мене си да **ба !!!"Да ми спрат те нета и да изтърва аз таз харна дискусия...тюю, язък!!!  Пак са кефих като я четох , ама не е същото... се едно Бай Вкар да ми разказва как го вкарва, пък аз да са радвам.... не върви, ама... нейсе!  |
Да, самозадоволяването преди 10-ти беше много актуално, правителствена политика Явно, че и на военните този почин не е бил чужд  |
Беше времето тогава сложно - всеки сам оправяше се както може. Беше туй държавна политика всеки сам да лъска свойта пика. |
| Георгиев, Б. "Как да редактираме творчески", БАН, 2005 Беше и всеки в чуждата леха да |
| Най-вече драга Марсилез , най-вече ... Обаче то си беше обективна реалност , тъй като тогава се борехме за мир и всъщност по военните въпроси требеше да минем на самозадоволяване... както и ако си спомняте близкото минало и по некои селскосотпански въпроси... От тогава имаше една поема , която започва много крилато , ама към я забравил цялата .... некой поет , ако са сети... " Магданозът ни покълна гъсто като пича вълна Ряпата наля теглото сякаш е на бик мъдото. Кат на **й главата стана , син и лъскав патладжана, .... и т.н. и т. н." |