Кюлев-кратка епитафия
Отиди на страница:
| оооопссссс: гръмна и шефа на АДВ. ко става, бре? тоз почтен банкерин ще отвлече сите, дет са му били на заупокойката  Редактирано от - Старшината на 02/11/2005 г/ 16:08:09 |
| За пропусналите - тук има една друга епитафия за покойния - Натиснете тук |
| Вероятно си заслужава да се съберат тук анализите по повод убийството - защото по-късно няма да са достъпни (както е и горният линк на проф. Дървингов от Капитал) . Та ето анализа на Харалан Александров в интервю за "Дневник": Харалан АЛЕКСАНДРОВ: Убийството на Кюлев е удар срещу елита на прехода ИНТЕРВЮТО ВЗЕ СВЕТЛАНА ГЕОРГИЕВА 31/10 - 14:44 ч. Поканихме Харалан Александров да коментира процесите след убийството на банкера Емил Кюлев, което стана ден след критичния доклад на Европейската комисия, и последвалите извънредни мерки на МВР. B: Един предприемач беше убит. Това постави в несигурност представителите на бизнеса, а политическата класа лансира извънредни мерки. - Политическата класа сякаш се чувства по-застрашена. Предприемачите, разбира се, никак не са щастливи от това, което се случва. Но мисля, че повечето си дават сметка за рисковете, които поемат, и колко е условна границата между светлия и тъмния бизнес. Една от поуките е, че е наложително да бъде прокарана по категоричен начин. Това е много трудно поради корупцията на властта и оспорваната легитимност на богатствата, натрупани в годините на прехода. Емил Кюлев беше най-симпатичният от първото поколение олигарси, забогатели благодарение на собствената си предприемчивост и размиването на границите между политика, бизнес и сенчести структури. В този смисъл това грозно и непредизвестено убийство се нарежда в една категория с убийството на Луканов - архитекта на олигархичния преход - и, разбира се, на Илия Павлов. Политическата паника, която то отключи, е обяснима тъкмо защото Кюлев беше не просто представител на едрия капитал, а истински представител на онези среди, които се стремяха да съсредоточат повече власт от легитимните политически субекти и най-често успяваха. Знаем каква цена плати обществото за техния успех, сега си даваме сметка каква цена плащат самите олигарси. В този смисъл тревогата на политиците е повече от разбираема, защото за пореден път жертва се оказва един от смятаните за недосегаеми, при това човекът, който направи най-много, за да легализира бизнеса си и да изкупи първородния грях - нездравия съюз между репресивния апарат на комунистическата държава и "свободния" пазар. Това убийство е удар срещу вътрешния кръг на елита на прехода, срещу тези, които смятат, че по силата на богатството си и близостта с властта се числят към привилегирована каста. От позициите на своята въобразена недосегаемост тези хора говорят със снизхождение за убийствата на дребни и едри престъпници, сякаш тях това не ги засяга. Като същевременно постоянно са под подозрение, че са свързани с групировките. Става наложително пресичането на тази пъпна връв между полупрестъпния свят и полуполитическата класа. Отдавна е ясно какво трябва да се направи - промяна на конституцията, която да гарантира отчетност и ефективност на съдебната власт, промяна на закона за финансиране на политическите партии и пр. Политическата каста в сегашния си вид няма воля да извърши това. България отчаяно се нуждае от политика, която да бъде водена от убеждения, идеологии, ценности и социални проекти, а не от сенчести обвързаности. За елита на прехода обаче въвеждането на цивилизовани правила ще бъде катастрофа - той се е научил да обитава уютното блато на корупцията и ако то бъде отводнено, просто ще остане на сухо. В този смисъл съм съгласен с тезата, че в страната има кръгове, които биха дали мило и драго да провалят членството в ЕС и да продължат криминалното безвремие - това е тяхната естествена хранителна среда. Остава тези кръгове да бъдат идентифицирани и обезсилени, което няма да стане с лозунги и зрелищен полицейски тормоз над дребните мутри. B: Убийството съвпадна с доклада на Европейската комисия. Правите ли връзка? - Не правя причинно-следствена, но правя системна връзка. Убийството почти магически дойде в потвърждение на доклада. И напълно закономерно предизвика паническа и хаотична реакция. Стана ясно, че единственият ресурс на държавата да реагира на такава ситуация е репресивната полицейщина. Арогантно звучи призивът към обществото да се вдигне и да демонстрира непоносимост към престъпността, след като държавният апарат всекидневно демонстрира обратното. B: Извънредните мерки бяха обявени под ключовата дума “сигурност”. - Веднага ще попитам за чия сигурност става дума. Очевидно за уязвената сигурността на привилегированите. Ситуацията е обявена за екстремна, защото хората, които държат властта, са много уплашени. Това е удар най-вече по тяхната сигурност - след като могат да убият едни от избраните, значи могат да убият всеки от клуба. Там са допуснати хората, които са успели да се домогнат до социалните върхове и са се провъзгласили за праведни, отграничавайки се както от неудачниците, така и от успелите по криминален път. Изведнъж се оказа, че една от основните фигури става жертва на брутално престъпление и това скандализира елита. А сигурността на всички останали отдавна е прежалена. Рутинното насилие, което се вихри около нас, притеснява властниците едва когато порази някой от тях. Очевидно е, че властва двоен стандарт, че винаги има едни хора, които са по-равни от други. Че точно по логиката, по която крадливите ченгета свиха телефона на американския посланик и се извиниха, че не са знаели, че е негов (допускането е, че да се крадат телефоните на обикновени хора е окей), така излиза, че да се убиват някакви грозни хора с дебели вратове, е в реда на нещата. Виждате как двойните стандарти са втъкани в културата. ВИП персоните са специални - за тях трябва специално обслужване, те имат правото да се чувстват спокойни и обичани. Тази постановка е дълбоко арогантна: понеже това убийство е различно, ние ще вземем извънредни мерки. Посланието е съвършено ясно: Грозни и неприятни хора, можете да се убивате помежду си, на кого му пука, стига да не посягате към нас! Трепете се на воля, но само да сте посегнали към нас, ще видите на какво е способна държавата! Това е толкова откровена декларация за кастовост и полицейщина в манталитета на властта, че няма накъде повече. B: Може би като последица от арогантността, за която говорите, форумите в интернет се напълниха със злорадство. - Не ме изненадва, защото в страна, в която успехът е принципно нелегитимен, всеки, който се издигне, вече е заподозрян. Натъжава ме, че ние, изключените от ВИП клуба, нямаме друг начин да въздействаме на ситуацията, освен да злорадстваме, когато убият поредния богоизбран. Това почва да изглежда като перверзен театър на абсурда и показва дълбочината на кризата, в която сме се оказали като общност. Външният натиск за промяна е огромен, обществото ни очевидно започва да се задъхва, моделът, по който сме организирали живота си, видимо не работи, а явно не сме в състояние да произведем по-успешен. Протестът (и акълът) ни стига дотам да вкараме "Атака" в парламента и да изберем Бойко Борисов за кмет на София. От друга страна, като че ли настояваме да живеем по този ужасен начин, по който никой не е щастлив, в който всички са жертви. B: Това не е ли по-скоро злорадство срещу богатството? - Да, в обществата на бедността всяко богатство по дефиниция е осъдително. Доминиращият възглед в бедните и несвободни общества е, че богатството не се спечелва с труд или талант, а е резултат от преразпределяне. В интерес на истината богатството на много от преуспелите българи, включително Кюлев, действително е резултат от мащабно и дълбоко несправедливо, а на моменти и незаконно, трансформиране на публични блага в частни. Но това беше цената на зле планираната, дълго отлагана, криминализирана и политически злоупотребена приватизация. Вече има, слава Богу, и друго поколение предприемачи - които наистина са създали богатства с труд, усилие и мисъл. Кюлев в известен смисъл въплъщаваше връзката между тези две категории бизнесмени - акулите от ранния преход и креативните предприемачи. Неговата противоречива кариера носеше някакво обещание: възможността да натрупаш богатство от хаоса на прехода и да го изведеш на добър край, като създадеш процъфтяващ и цивилизован бизнес. Неговата преждевременна смърт е още един епизод от агонията на това поколение в бизнес елита и на наложения от него обречен модел на капитализъм. B: Все пак Кюлев не беше криминално проявен. - Какво значи да си криминално проявен? Кой в България вече може да каже кой е криминално проявен? Има ли валидност произнасянето на институции като прокуратурата и съда, доверието в които е толкова ниско? И по какво остава да разберем кой е престъпник и кой е добър човек - по това, че лошите ходят с повече мутри, че се обличат в черно и гледат свирепо. Ами ние по това се ориентираме. Дотам са ни предали собствените ни институции, че не разчитаме на тяхната преценка. В развитите общества, като се каже: този човек е прокурор, всички знаят, че е почтен човек. Когато кажат: този е осъждан за престъпление, от това следва презрение. Тук не е ясно, като си с пет висящи дела, дали това е повод за срам или за гордост. Все още живеем в свят на институционализиран морален дебилизъм. В такъв свят човешкият живот няма никаква стойност, назависимо дали е на бедняк или на милионер. Чудя се колко още убийства са необходими, за да научим това. |
| Един от тези съм, дето смятаха, че тази тема може би би било редно да бъде "заключена" още след погребението на Кюлев. Може би щях да отворя тема - нещо като: "За Банкерите, след Кюлев", като под "банкери" се подразбира целият "честен"/"частен" "бизнес" в нашата Родина. (не обр. вним. на пръските слюнка на един луд) ... ""Все още живеем в свят на институционализиран морален дебилизъм. В такъв свят човешкият живот няма никаква стойност, назависимо дали е на бедняк или на милионер. Чудя се колко още убийства са необходими, за да научим това.""  |
| Дядо Викторе, събрал съм си ги всичките писания от последната седмица, в PDF формат, към 50-60 стр. са вече. Довечера и твоя материал ще добавя. Сега събирам за БББ - там са повече от 100 страници, знае ли човек. |
| Нагло покушение от организираната престъпност Министър-председателят Сергей Станишев определи стрелбата срещу Велев като „нахално покушение от страна на организираната престъпност”. „Без съмнение това е много неприятен инцидент, защото става дума за председател от национално представените работодателски организации", каза той. Премиерът ще настоява „МВР да положи всички усилия максимално бързо да бъдат разкрити извършителите”. „Доколкото знам, дейността на г-н Велев е изцяло законна”, каза Станишев и бодро обясни, че се „касае за безсилие на държавата в борбата с организираната престъпност, тъй като статистиката показала, че през последните години подобни показни покушения са по-малко. Това по думите му е резултат от работата на МВР, което обаче трябва да положи още по-систематични усилия. _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| „Доколкото знам, дейността на г-н Велев е изцяло законна” Условната първа част на изречението, прави нищожна втората. Знанието носи печал...  |
| Е да, ма по същия начин рива навремето Първанов, неслучайно изнесох точно тая тема напред. _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg . Велев-кратка епитафия . doctorGonzo ...Какво да кажа, На добър път, копеле, и не беше прав.Искам си Поляната, а от теб нямаше нужда. Редактирано от - kaily на 11/7/2007 г/ 16:27:38 |
| Така погледнато, кво става със собственика на мини бе? _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |