Добави мнение Мнения:11
| Нищо ново. |
| На фона на този еврочаос каде се натискаме и ние???...Франция мойе да си позволи да за6тити селското си стопанство ама ние за пореден път 6те се хванем за палците - с ЕУРО-цени и БГ-заплати!!!.. ...само да направят тази епохална гре6ка и да ни пуснат вутре през 2007-а! Скоро не сме уни6тоявали толкова цивилизована империя...С УССР ни бяха нуйни 45-50 години но сега сме зна4ително по-добри терминатори от тогава! Интересното предстои тепърва...
Редактирано от - bot на 01/11/2005 г/ 09:59:10 |
Нема съюз да не сме влезнале и да не са се скарале, а ние още не сме влезнале, а като влезнем какво ще стане...  |
Един от най-нечестните аргументи на привържениците на “да”, по време на референдума за европейската Конституция е без съмнение този, че една силна Европа може да бъде като противотежест на САЩ.Достатъчно е да прочете човек какво писа по този въпрос американската преса или да се чуе какво говорят американските управляващи, които подържат това “да”, за да се види, че този аргумент е най-малкото-съмнителен. Първият, най-често употребяван аргумент в полза на европейската Конституция, е на тези, които считат че Европа трябва да стане противотежест на американската хегемония-Европа, носителка на ценности и култура, на щедрост и сътрудничество, като алтернатива на имперския подход на Америка.И на другите-които все гледат към другата страна на Атлантика, които споделят неолибералната, егоистична, арогантна визия, която е налагана от САЩ.За жалост, този подход става начин на поведение в Европа и в отношенията й с останалия свят.Все по-често могат да се чуят мнения от кулоарите на международните институции като СТО, МВФ, че преговорите със САЩ и ЕС водят всички страни към “кланицата” -с тази разлика, че европейците имат по-изтънчено поведение.Тези страни много често си задават въпроса как е възможно да се говори непрекъснато за хуманизъм, демокрация, солидарност-а в същото време на масата за преговори да се практикува същата арогантност , непоколебимост и особено несправедливост-както американците. |
Разединението все повече ще се задълбочава. И не толкова за Конституцията, колкото за бюджета! Последните 10 присъединени много натежаха...   |
| Пак либерализация. Единственото спасение за това момче Менделсон е някой да либерализира притока на информация в тъпата му либерална кратуна. Най-лесният начин е удар с тъп предмет. В резултат на което, той ще стане първия либерал с гънка в мозъка |
| Мето, Европа е носителка на ценностите, които доведоха до 1914-1918 и 1939-1945. САЩ я извади от батака. В момента единствената разлика в подхода на САЩ и Европа е, че единият е силен, а другата - слаба и разединена. За да стане силна, Европа ще заприличва все повече на САЩ. За да не заприличва на СССР. |
| Ами така е- те чакат нас и румънците за да дръпнат напред! Дръжте се още малко- идваме- ако не 2007- то до 2010 г. все ще сме вътре- стига вас все още да ви има... Че както гледам Германия и Франция ако напуснат ЕС то си остава един малко разширен СИВ... |
Чичо, считам че имаш доста нюансирано виждане за същността на този въпрос.Дали голямото разстояние или липсата на достатъчно информация са причина да не се отнасяш с необходимата сериозност-не зная.Позволи ми само да ти разкажа някои неща, които биха могли да ти бъдат много полезни за в бъдеще, когато коментираш отношенията м/у Европа и Америка. Може много странно да ти изглежда, но намиращата се от години на брюкселската сцена- AmCham (европейският комитет на американската търговска камара), e доста странен и важен актьор от областта на индустрията-представител на мултинационалните компании базирани в САЩ, който пренася американските индустриални интереси в Европа. Най-напред трябва да се спомене, че тя налага своето летаргично присъствие в европейската столица още през 70-те години, след което “внася енергия”в дебатите през 80-те, за да стане едно от най-мощните индустриални лобита, което се “грижи” за американските бизнес интереси и систематично оказва влияние в/у политиката на европейската Комисия. Макар че, трансатлантическото сливане и мондиализацията превръщат националните индустрии все по-неясни, AmCham остава доста предпазлива към европейските предприятия под американско ръководство. Боинг. Дупон, Ексон, Генеръл Мотърс, Макдоналдс, Монсанто, Проктър&Гемблър и др., фигурират измежду 130 индустриални гиганти събрани в тази група за оказване на натиск. Въпреки че тези големи американски компании се радват на успехи на европейския пазар-създаването на Общия пазар и по-късно на общата европейска валута, благоприятстваха за нова вълна от американска експанзия в Европа.До към 2000 год.компаниите в AmCham имат приблизително 3мил. раб. ръка и над 350 милд.инвестиции в Европа. AmCham предлага на своите членове доста изтънчена стратегия за лобиране-методите й са голям източник на вдъхновение за нейните съперници в Брюксел.Към края на 80-те, AmCham се налага на индустриите в търсенето на сведения за политиката на ЕС.Нейната мисия се състои в следното:да следи политиката и механизмите с които се действа в ЕС; да доставя на своите членове достоверна информация и да допринася за “конструктивното участие в процесите на законодателството”.С две думи-да оказва натиск.След като се спре на някой от законите в ЕС-“достоен за интереса им”, AmCham се свързва с отговорни служители от Комисията и почва да дава своите “предложения” за специфични “подобрения”. Също така, AmCham има достъп и до друг политически актьор в Брюксел- комитета на постоянните представители COREPER-групата на “посланиците” в Съюза, която подготвят решенията за Съвета на министрите. В резултат на някои ефикасни машинации и натиск, тя успява да обезкуражи прилагането на “неблагоприятна фискална система” в ЕС за американските фирми, състояща се в държавно регулиране, преразпределяне на богатствата и отговорността на предприятията.Транснационалния характер на AmCham позволява налагането на своите закони и регламенти, което радва американските фирми намиращи се в Европа.Понастоящем, все повече от европейските регламенти в търговията, носят марката на AmCham.Като своите европейски посестрими, AmCham , е ревностен привърженик на разширяването на Европа, осигурявайки присъствието и просперитета на своите фирми в новите страни-членки.Затова AmCham проявява повече интерес към увеличаване властта в индустриалната и търговската сфера на Брюксел, отколкото да се отнася с уважение към специфичните интереси на отделни страни-членки на ЕС. Все пак, чувствай се свободен да отстояват твоята теза, но тя винаги ще стои по-близо до един мит, отколкото до реалността. |
| Ето това е Президент избран от цялата нация, президент , който защитава жизнено важните интереси на нацията си. Как да сравниш Ширак и Първанов, нали са все президенти. Първият школуван във властта над четиридесет години, нашият дошъл от нищото. При това се готви свежа смяна -Доминик де Вилпен, който доказва непрекъснато капацитета си. Ние от сега си мислим да направим ли Симеонча бъдещия Президент на все по- скапващата се и оциганена България. |
Добави мнение Мнения:11