Предколедно/предновогодишно
Отиди на страница:
 **** бря мааму и на мен не ми излиза, кво се случи Редактирано от - Геновева на 03/11/2005 г/ 23:14:13 |
| Геновева, благодаря и на тебе. Да не разводняваме темата с моите технически проблеми. Вчера с изненада разбрах, че в България хотелите за Нова Година са по-скъпи от Калифорния, но за моя радост вече няма места. Така, се очертава едно задушевно парти в новия ми дом, където ще се заложи на импровизациите, кулинарните гъделчета, червената искряща течност, топлината и домашния уют. За новите запознанства и приятели. |
| Ох, въпросът за организацията на Нова Година. Отдалечила съм се малко от светския начин на посрещане - ресторант, хотел (а па това с хотела, ний, прости хора, сме го ползвали на младини само като сме ходили в друг град, ама по местоживеене - хм, не влиза в житейския ми опит). В къщи е обаче доста отговорно, асоциациите ми са само с болки в гърба от дву-тридневно готвене и чистене. Ама съвременния кетъринг, и с това се справя... Важна е компанията най-вече. |
 Заповядай Девил. Извинете за намесата, но краста ми е. Само да чуя че нещо не може да стане и първата ми работа е да опитам, ама наистина ли не може. Остарях и не мога да се отърва от тоя навик. Редактирано от - Krydderi на 04/11/2005 г/ 07:20:32 |
| Да бе, има подобен вид краста. Била особено характерна при южните народи - като чуят, че нещо не може да стане, и веднага тръгват да опитват. Я да видим сега Devil какво е искал да ни покаже на предишната страница. Май това, така ли е, Devil:  |
И още - явно, "есенна импресия" от столичния град.     Редактирано от - Дядо Виктор на 04/11/2005 г/ 08:58:56 |
| Не точно този вид краста имах предвид, когато опита на някой по-мъдър е доказал, че нещо не се прави по този начин. Като гледам и теб те сърби на същото място. Постнал си останалите фотоси. Значи много добре разбираш. |
| Геновева правилно отбелязва, че организацията на НГ е много важно и вълнуващо нещо. Кого да поканиш и кой какво да донесе - тези неща трябва да се обмислят много внимателно, за да няма анимационни и кулинарни провали. Неприятното при големите нови години е, че вечерта преминава в едно непрестанно притичване до кухнята, а на другия ден пада голямото миене и чистене, докато другите се успиват и слушат концерта на Виенските филхармоници. Преди няколко нови години години отидох при една приятелка с цел да си прекарваме кротко и да се напиваме с мента пред телевизора, който план завърши с тридневно готвене и миене на чинии и изхвърляне на пепелници, но беше хубаво, защото постоянно имаше по няколко приятни, макар и самопоканени и някои почти непознати ни хора накуп, които носеха разни хубави неща за ядене и на третия ден като направихме преглед на придобивките се оказахме с 15 коледни звезди  |
| Девил, разкажи ни за новата си къща? :-) РЗП и пазарна стойност можеш да пропуснеш, просто каквото искаш да споделиш. Аз понеже от няколко седмици ухажвам един диван, който съм решила до НГ да вкарам на всяка цена в хола си, съм на вълна дом и обзавеждане. Та затова. |
| Веселете се, деца, веселете се на Нова Година, веселете се и се трудете. Аз съм минала изцяло на консуматорски режим - единствените ми грижи си дали ще си намеря такси призори да се върна от гостито, и как да оправям после храносмилателната си система от нездравословните комбинации на новогодишната трапеза. А това, с Виенската филхармония на другия ден - имам приятелки, за които това е свято нещо, което вече 20 години не пропускат на обеда на следващия тежък ден. Аз вече не я пускам, ами то колко може да слушаш, Ракоци марш, пляс, пляс, пляс и толкоз...(Впрочем, имам билет за балета на Майя Плисецкая на 7 декември в НДК - хубава програма, не избрах класическата версия, че ми е бактън от балерини в бяло и тракащите палци по пода, а си избрах програмата с Кармина Бурана и Кармен.) Най си е хубаво НГ на природа, някъде навън, в планина или провинция, но не винаги може да се съчетае прелестта на дивата природа и минималната доза домашен комфорт, под която вече започваш да се дразниш от липсата на познатите удобства. |
По повод снощните ми размисли за някогашното спокойствие, споделени с Митничаря, малка изненадана илюстрация, че такова има и в БГ в реално време. Снимката е от Силистра - миналата седмица. Извинявам се за лошото качество, но е с правена с GSM. Все пак спокойствието си личи, надявам се  |
| Ами има езерото Сребърна, обаче аз като ходих пеликаните вече бяха отлетели за топлите страни. Обаче пък се запознах там с един румънец, който беше дошъл с две рошави кучета, мъж и жена (забравих им породата), на които им се били родили 9 кученца, всичките живи, на които той трябвало да измисли имена, всичките започващи с буквата А, защото такъв бил законът в Румъния и голямо изпитание за въображението. |
| Тогава човекът да си разхожда приятеля сутрин-обед-вечер в дъжд, сняг и пек и после да му мие лапите, защото иначе жената на човека няма да му допусне приятеля да спи на дивана. А пък човекът да ходи постоянно в кучешки косми. Трябва да си много всеотдаен, за да гледаш куче в градско жилище, така си мисля. Иначе обичам да се заглеждам по тях в градинките и да се чудя какъв човек трябва да си, за да си вземеш пинчер :-) |
| Човек в кутийка, вероятно... Наистина трябва да си или истински самотен, или истински глупав, за да измъчваш ловджийско, или просто голямо, куче в градски апартамент. Много обичам кучетата, именно затова не бих им причинил такова зло. * Тази силистренска улица е като две капки вода с Московска в отсечката от градината на Биологическия до Общината, Ели, що ти е трябвало да ходиш чак дотам, ума не ми го побира. Да си беше стояла тук. |
| Тази конкретна снимка не съм я правила аз. Мой познат имаше път към Силистра и го помолих да ми направи снимки, за да видя как изглежда градът днес, но реших че е донякъде по снощната тема и затова я постнах. В Силистра попаднах преди няколко години - за първи път в живота си по това време на годината - началото на ноември. Не бях ходила никога дотогава, не познавах никого, намерих едно средношколско общежитие, където ми бяха запазили стая за нощта и после реших да изляза да се поразходя, защото какво да правя в една студена стая само с едно легло и един гардероб? Беше паднала една студена мъгла и вече беше тъмно, и понеже не знаех накъде да тръгна, се прибрах обратно в стаята и за пръв път в пълнолетния си живот си легнах в 19, 30 ч и се отдадох на самосъжаление и мирова скръб. Това окачествявам като най-самотната нощ в живота си. Това с румънеца и езерото беше чак на следващия ден. * от кучетата много харесвам ердел териер и френски булдог, нищо че нямат нищо общо помежду си. |
