Отиди на страница:
За "друго" са го кастрили генерала, съвсем за друго  |
| айде само да не пропускаме да отбележим че сърбите ни нападат подстрекавани от австрийците. щото аман вече от тия "съюзници-разбойници". не че не са, ама има и по-големи разбойници, дето открай време ни дърпат конците, а после се правят на ни лук яли, ни лук мирисали, стълбове на цивилизоваността и културата, и това докато ръцете им са изцапани с невинна кръв. така че да не пропускаме да теглим по една майна и на "големите братя" - толкова много от уж дребните си и чисто съседски омрази и съперничества дължим именно на тях и са проекции именно на техните амбиции и противоборства. |
| Честита 2010 година. Нали станаха 125 години от тази воина, или на друго място век и четвурт. Готина аритметика! |
Да, тъжно е, наистина, че днес нищо не може да накара българина да тръгне бос, гладен и жаден да жертва живота си в атака "на нож". Но на това ни учат последните 15-на години - на рационален, изчерпателен и всеобхватен егоизъм, на трезва оценка колко струва кило войнишка кръв. Пък и като че ли вече ни е забранено да грабваме оръжието в защиат на българските интереси. Сега можем да се бием (и да умираме) само ако защитаваме петролните ценности, било в Ирак, било като патрулираме в Средиземно море с новозакупената на вехто фрегата...  |
| Калки, надявам се, че никой няма да ти попречи лично на теб да да тръгнеш бос, гладен и жаден да жертваш живота си в атака "на нож"! Важното е желание да имаш. Тръгваш ли? |
хехе, сетих се за занятията по тактика в милата родна казарма. ако не беше толкова трагично щеше да е смешно. за ненасладилите се на "облагородяващия" ефект на тази институция ще спомена само че атаката "на нож" (забележете - с вик "ура", дето е на тортата черешката) продължава да е актуална в учебната програма и бойните устави на БА, дори в 21-и век  тъй че не се знае знае ли се - може някой ден пак да се кокорим на banzai charges на балканите, не сте изпуснали окончателно експреса за ВалхалаРедактирано от - Pavlik Morozov на 04/11/2005 г/ 13:31:07 |
Войната със Сърбия започва на 13 ноември 1985, а не на 2 ноември. Ама хайде, за 10 дена няма да правиме въпрос. След век и четвърт авторът си е задал печалния въпрос: какво днес ще накара българина тъй, с окървавени нозе, да се стреми към битка и жертва за отечеството? Но е забравил да си зададе другия, по-важния, въпрос: какво тогава е накарало българина тъй, с окървавени нозе, да се стреми към битка и жертва за отечеството? Отговорът е: Княз Александър Батемберг. Батемберг е бил тогава начело на държавата и той лично е призовал българите на война. Князът лично пристига в Сливница на 16 ноември вечерта и заварва 9 баталиона, 2000 доброволци и 32 оръдия. Батемберг лично ръководи битките и до 24 ноември сърбите са били изтласкани обратно в Сърбия. Тогава Батемберг дава заповед за настъпление на българската армия към Пирот и Ниш. Калин Донков дори не споменава за княз Александър Батемберг и неговата роля за изхода на войната. Не вярвам да е неволно. Защото веднага идва отговорът на неговия въпрос. Колко българи биха хукнали днес с окървавени нозе да се бият за отечеството, водени от Първанов или Станишев. Ха-ха-ха. Знае Калин Донков, че и него ще го привикат като генерала Стойчев да му дърпат ушите затова че задава неудобни въпроси.  |
| То всъщност не трябва да вършим подобни чудеса днес. Достатъчно е да са съберем няколко хиляди човека, да похвърляме камъни по парламента, да оваляме 10ина политици от всички цветове в пера (може би от съответния цвят ) и катран и да се разотидем. Време: 2 - 3 часа, опасност: минимална (полицията бие само ако има числено превъзходство), ефект: огромен. Ще стигнем Словакия или Естония за само 10ина години нискокорупционно управление. Сега по бих спретнал войнишко въстание и "Радомирска република", отколкото да защитавам от външна агресия настоящия политически строй и цялото ни общество, включая милион роми, милион червените бабички, сини реститутки и пр. Апропо, по принцип мисля също, че държавата трябва да помага на индивидите, а не индивидите да крепят държавата. Другото са приказки за пред новобранци, които отиват във Виетнам и Чечня или преразказ на Мусолини (от по-миналия брой на Сега). |
| >>><<< >>><<< Може ли Калин да измие помията на Волгин?... ...мнооого лепне помията, особено ако има в нея парчета пица...  |
| Съединението предизвиква недоволството и намесата на Великите сили. Pуският император се страхува, че българският княз ще укрепи позициите си на Балканите, съдбата му вече е предрешена, Русия възнамерява да го отстрани от престола. Англия подкрепя Съединението да отслаби руските интереси на Балканите. Австро – Унгария и Германия от своя страна подкрепят Русия и също се обявяват срещу Съединението. Франция застава на тяхна страна. Сърбия и Гърция незабавно започват да предявяват териториални претенции към Турция като компенсация срещу разрастването на България. Една обединена България би се превърнала в държава, два пъти по-голяма по територия от Сърбия. Това би имало решаващо значение за съотношението на силите при еднакво икономическо темпо на развитие. Крал Милан и сръбският политически елит усещат, че трябва да предприемат незабавни действия именно в този критичен за младата българска държава момент и се възползват от международната обстановка. Австро-Унгария от своя страна, се старае да отклони вниманието на сърбите от земите, които са под австрийска власт, виенските банкери отпускат на сръбското правителство огромни заеми. Сръбският крал е сигурен в своята победа и всички останали европейски държави твърдо вярват, че Сърбия ще спечели войната много бързо. Всеобщо било убеждението, че България няма подготвена войска. При това армията нямала висши офицери, руските били наскоро отзовани от страната. Но всички пренебрегнали огромният патриотичен подем на българския народ да воюва за своята независимост. Сърбите настъпват в две колони. Първата е по линията Цариброд - Драгоман Сливница. Втората - Трън - Брезник - Гургулят и има за задача да излезе в тила на сливнишката позиция в деня на удара на главната колона. Българското командване естествено започва прехвърлянето на сто двадесет и осемхилядната си войска от турската граница към София. Железопътна линия има само до Белово. От там войската трябва да върви пеш в студ, сняг или леден дъжд. При нормални за една армия условия това разстояние се изминава за 10 дни. Частите на българската армия го изминават само за пет дни. В рамките на тези критични пет дни сърбите могат да достигнат София. В средите на върховното българско командване възниква противоречие за мястото на решителното сражение срещу сърбите. Княз Александър Батенберг счита, че войските трябва да се съсредоточат при височините на Вакарел. Предимството на този план е, че по този начин се избягва опасността сръбската армия да се сражава на части с пристигащите от юг български части. София се предава без бой. Младото командване на армията, отхвърля този план.Изходът на войната се решава при епичните сражения на 5, 6 и 7 ноември 1885 г. при Сливница. Докато крал Милан и щабът му са в Цариброд а княз Александър Батенберг разполага своя щаб в малка къща в Сливница. На 5 ноември централната сръбска колона заема позиции пред Сливница. Седемдесет хиляди сърби срещу десет хиляди българи! Настъплението започва в 9 часа сутринта, и от там нататък до 7 ноември грохотът на оръдията, писъкът на куршумите и страшният рев “ура” няма да стихнат дори за миг. Третият ден от битката – 7 ноември, се оказа решаващ за изхода на войната. В началото на боя българските войски са в незавидно положение. От двата източни върха на “Три уши” сърбите обстрелват позициите при “Мека Црев” и атакуват укрепленията по целия фланг. В критичния момент българите се впускат в контраатака “на нож” и с мощно “ура“ на уста. Изпаднали в ужас от тази ярост на българските войници, сърбите се разбягват без дори да дочакат схватката. Така още преди обяд източните височини при “Три уши” падат в български ръце. Битката все още не е приключила. Разтревожени от енергичното настъпление на десния български фланг, сърбите изпращат подкрепления. Положението е толкова тежко, че командващият княз Батенберг напуска фронта и заминава за София, за да подготви нова отбранителна позиция по Ихтиманските възвишения. В тази критична ситуация началникът на артилерията кап. Олимпи Панов повежда батареите в атака. Под ожесточения устрем на българите, сърбите панически отстъпват своите позиции по целия фронт. Привечер княз Батенберг пристига отново в Сливница, когато сражението е завършено и в падащия мрак се чуват само кратки престрелки по предните постове. По това време крал Милан напълно отчаян панически побягва към Ниш. Работата е там, че преди два дни от Кюстендил на позицията пристига капитан Паница с 800 македонски четници. При вида на тази “армия”, боейки се от дезорганизация на воинската дисциплина на поверените му части, Олимпи Панов нарежда на Паница през Годеч да излезе в тила на сърбите. Четниците наистина помитат слабите сръбски части при Годеч, излизат на пътя между Цариброд и Пирот. Рейдът на Паница, разбира се, не променя обстановката при Сливница. В късния следобед сърбите предприемат генерален щурм по цялата линия на фронта. Защитниците си мислят, че това е краят, останали без патрони и снаряди и очакващи сърбите да се доближат, за да се бият “на нож”. Отчаянието им се засилва, когато в припадащия здрач виждат гъсти маси войски в тила си. Те смятат, че Трънската сръбска колона е пробила при Гургулят. Но чуват Шуми Марица. Победа |
*****
Редактирано от - bot на 04/11/2005 г/ 12:26:10 |
| >>><<< Пейчо, Господ здраве да ти дава.... тамън се оглеждам в мъглата назад и чувам "Шуми Марица"....  |
| radikali, еха как ги емна бос ДеПеСарите. Бос, ама само в правописа бос. Хайде остави ги на мира хората поне на рамазан байрям. |
| Зевзека, не 1985 г. и не век и четвърт, а 120 г., и не Батемберг печели войната, но Пейчо Пеев разказва чудесно - чети!... В София има улица "Три уши" - успоредна на "Ал. Стамболийски"... Вечна слава на героите! Да благодарим и на Калин Донков за чудесната статия... Редактирано от - редник на 04/11/2005 г/ 01:47:39 |
| Още веднъж - Вечна слава!, но поетът го е казал най-добре: Новото гробище над Сливница Покойници, вий в други полк минахте, де няма отпуск, ни зов за борба, вий братски се прегърнахте, легнахте и "Лека нощ" навеки си казахте - до втората тръба. Но що паднахте тук, деца бурливи? За трон ли злат, за някой ли кумир? Да беше то - остали бихте живи, не бихте срещали тъй горделиви куршума... Спете в мир. Българио, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях, и те за теб достойни, майко, бяха И твойто име само кат мълвяха, умираха без страх. Но кой ви знай, че спите в тез полета? Над ваший гроб забвеньето цъфти. Кои сте вий? Над сянката ви клета не мисли никой днес освен поета и майките свети. Борци, венец ви свих от песен жива, от звукове, що никой не сбира: от дивий рев на битката гръмлива, от екота на Витоша бурлива, от вашето ура. И тоз венец - той няма да завене, и тая песен вечно ще гърми из българските планини зелени, и славата ще вечно пей и стене над гробни ви хълми. Почивайте под тез могили ледни: не ще да чуйте веч тръба, ни вожд, ни славний гръм на битките победни, към вечността е маршът ви последни. Юнаци, лека нощ! 1885 |
| Сигурно е било точно такова славното ни минало, но всеки от нас живее тук и сега. Когато настоящето е гадно на кого му пука за миналото. И каква полза от великата история дето ще си я преразказваме като останем една шепа народ и се познаваме поименно. "Ей помниш ли к`ва велика нация бехме, к`во беше на Шипка, а? Ами на Сливница?" И това тук по времето, когато стадион Народна армия ще трябва да го преименуваме на стадион Цялата българска армия? Ми то още година две и стадиона може да стане постоянна квартира и учебен полигон на цялото българско войнство. |
| От позициите на днешня ден.... българскят народ е изчерпал нацйоналната си енергия и е загубил нацйоналното си достоинство. Имал ги е , след Съединението. За съжаление, сега ние не сме народ, а население..... и не живеем в държава, а на някаква си територия. Много ми се иска да не е така, но ние нямаме нацйонална идеа и всеки, които се опита да мисли или говори за това е оплюван по всакакав начин - като фашист, комунист, нацйоналист, етц. Мечтата на българина ( каквото вече и да значи това) е нормален живот тук и сега - както го разбира - малко работа, малко кражба, малко далавера, малко мързел... да си намерим мек и търпелив чорбадзйя... белки ни приберат в Европа...население на доизживяване. |