Отиди на страница:
| Николай Фенерски, подарявам ти Мосвича на Валери Станков:Балада за москвича Купих си кола. И не просто кола, а нов москвич на старо. Седма ръка. Обаче запазен. Хищен отпред. Секси отзад. Господи, каква кола! Некви сто трийсе и шест хиляди. А не милион сто трийсе и шест. Без основен ремонт. Три шлайфа на буталата. За пети път чисто нови сегменти. Руски. Ориджинъл. Бе, кво да говорим? Не кола, а желязо, - просъска сервизният шеф, - зимай я и си глей кефа! И ей ме на! Петнаесе на сто и седем масло. Четирси и пет километра в час по нанадолнище. Ако се пусне ръчната. Или поне с ръка на ръчната, за всеки случай. Поради липса на накладки. Нагоре го бутам. Все пак човек трябва да е милозлив. И добър стопанин. Немой само дий, воле, дий, остър завой, гумите пак свистят и със сто километра в час аз летя, както пее педалът. Педалът на газта. Добре, че на всеки сто метра има бензиностанция. Качи ли баира, спирам москвата, паля цигара и благодарно пет минути милвам капака на двигателя. Като момичетата на късмета, дето милват телевизора и пералните. Милвам, ама малко ме е шубе. Все пак, знам ли колко може да се милва разярен лъв. После по баира го отпускам пак. В салона на москвето е не просто ох, баня, ох, кеф, а голям кеф. Съветска кожа, ви казвам. Дебела работа. Закостеняла форма на целулит. Даяни на студ, сняг, влага, вятър и пек. С неотлепимото вече два века шест на четири портретче на Сталин върху талбото. Сталин всъщност е прякор на Йосиф Висарионович Джугашвили, наш другар от слънчева Грузия, потънал в кърви, който още лежи и пъшка на Бузлуджа. До портретчето му, също избеляла, но все още слънчева, грее картичка от Златни пясъци, ама не тия, застроените като Манхатън, а старите Златни, която създава неповторим уют, пръска повече топлина от парното и ме наточва за порното. Седне ли до дясното ми коляно в москвича, жената направо се топи. Кротне се в ергономично изтърбушената седалка, вторачи се в почти неподвижния, за да не кажа бавно сменящ се, пейзаж, аз въртя волана и й говоря меки приказки - например как ще отидем с тази дивна кола някой ден на плаж, на някой пуст и далечен, затворен от камъни и тръстики плаж, където най-после ще бъдем сами, най-после ще сме едни прогонени от Рая и отдадени на греховни сладости Адам и Ева, как ще го паркираме тоя неземен москвич на ската, върху самите вълни, как слънцето ще се милва о броните и другите секси алуминиеви части на този вълшебен автомобил, докато ние си играем във вълните като избягали от час по математика влюбени пубери. Говоря й, а тя слуша. И се топи. Москвичът граби пътя като акула, пори асфалта, цепи въздуха, гаргите литват встрани. И аз летя. Устремен към сияйните бъднини. Натискам газта и мисля как ли се е чувствал в средата на миналия век онзи далечен, първи собственик на това извънземно возило, когато двигателят за първи път е изръмжал покорно, торпедото е полетяло по пътя, а през отвореното ветрово прозорче кротичко се е изхлузвал димът на ароматната му цигарка? Сигурно също като мен е бил пълен с надежди, че лети към един по-добър и по-човечен свят, в който никой не пази 20 години ред за автомобил, никой не си натиска парцалите по квартири, мазета, сутерени и тавани в очакване на 30 квадрата панел, никой не си вади международен паспорт, за да иде на екскурзия само и единствено във великия и нерушим СССР... Сигурно същият този човечец отдавна си е отишъл от белия свят, но ето, все нещичко от него е останало и е стигнало до мен - парче тел, с което е завързал ауспуха, книга "Аз ремонтирам "Москвич", развален фотоапарат и шепа значки от Ленинград в жабката. Кола с история, казвам си. Човек винаги трябва да си купува кола с история. Всичко трябва да има история. Иначе колелото на историята идва и си отива, без да резне драскотина в душата...  |
Нещо има и не е у ред или нещо паметта ми започва да танцува под звуците на Вефа ! Я ми намерете снимка на ВЕФ -касетофона че нещо не го включвам ?! |
Страхотно есе.Скоро не бях чел нащо толкова свежо.Браво на автора  , сполучлива ирония на "патриотичните" напъни наблюдаващи се в политиката ни в последно време. |
*****
Редактирано от - bot на 07/11/2005 г/ 18:13:28 |
| Незнайко, действително има ВЭФ -радио-касетофон! Ама е моно и не е за хора дет питат всичко ми е ясно, ама къде му е стериото! За сжаление е при баща ми (върши му великолепна работа) и по тази причина нямам възможност да го снимам! Просто не ми се ходи до Люлин! А, хората дето виждат канапчета и по-хубаво да не отварят "черни кутии". Редактирано от - Zaro на 07/11/2005 г/ 18:42:26 |
| Незнайко ето ти ВЕФ 260 : VEF 260 Магнитола, РР2.003.001-78 (1978 г.) Диапазоны: ДВ: 150 - 405 кГц СВ1: 525 - 990 кГц, СВ2: 990 - 1605 кГц КВ1: 3.95 - 5.7 МГц (52 - 76 м) КВ2: 5.95 - 6.2 МГц (49 м) КВ3: 7.1 - 7.3 МГц (41 м) КВ4: 9.5 - 9.775 МГц (31 м) КВ5: 11.7 - 12.1 МГц (25 м) УКВ: 65.8 - 73.1 МГц, ПЧ АМ - 465 кГц, ПЧ ЧМ - 10.7 МГц Магнитола "VEF-Sigma 260" предназначена для приёма в диапазонах ДВ, СВ1, СВ2, КВ1...КВ5 и УКВ, а также для записи и воспроизведения монофонических фонограмм с использованием малогабаритных кассет. В приёмнике применено электронное переключение АМ - ЧМ трактов. В магнитоле имеется АПЧ в УКВ диапазоне, световой индикатор настройки, светодиодный индикатор состояния автономного источника питания (когда ещё обеспечивается нормальная запись), автоматическая регулировка уровня записи. Реальная чувствительность при приеме на магнитную антенну в диапазонах: ДВ- 0.6 мВ/м, СВ- 0.3 мВ/м и на телескопическую антенну в диапазонах: КВ- 0.25 мВ/м, УКВ- 0.08 мВ/м. Номинальный диапазон воспроизводимых частот тракта AM - 125...4000 Гц, тракта ЧМ - 125...10000Гц. Рабочий диапазон частот на линейном выходе магнитофона 63...10000 Гц. В магнитоле применен венгерский ЛПМ 1S35-113/ZMF-050/76. Коэффициент детонации не хуже ±0.35%. УНЧ магнитолы нагружен на громкоговоритель 1ГД-48. Номинальная выходная мощность 0.4 Вт. Питание производится от сети через встроенный блок питания БП-22 (нестабилизированное напряжение 9 В) или от 6 элементов 373. Габариты: 420 - 240 - 110 мм, масса - 4.4 кг. Магнитола модернизировалась, было название "VEF-260-2" и "Sigma 262". Для латиноамериканского рынка она называлась "Varadero". Снимка (снимка: натиснете тук) |
| Заро и Незнайко, за това ли става дума? (снимка: натиснете тук) (снимка: натиснете тук) (снимка: натиснете тук) (снимка: натиснете тук) |
| От две години търся без резултат сдялан в СССР Москвич 403 – дизел /1962–1964 г/. Произведени са много малко количества. |
| Великата френска буржуазна революция и Великата октомврийска социалистическа революция са Двете велики арки на историята на човечеството за прогрес и благоденствие. Натиснете тук  |
| Змейчо, тези на твоите снимки май не са сдялани в СССР, а в Латвия и Естония. Виж на мойта снимка (снимка: натиснете тук) радиокасетофончето е от 1978 г. , моно и е сдялано в СССР. |
| Султаняка е врло прав. Те това са две арки, две ярки, т.е - два ярки примера какво не трябва да се прави, ако искаме да живеем по-цивилизовано... |
момчета аз само помня ВЕФ-а на Змея първата снимка която е пуснал познавам . Другите Вефове , не ги познавам !   |
| Незнаещ, знаеш ли името и фамилията на български художник преселил се легално във Франция, в Париж някъде в началото на 60–те години, над 65 год, женен за българка, има две деца / около 35–40 г/. |
| Бай Иване, точно попадение! Нэли е могла само това да види (с конците вътре)! Змей, твойте беха по време на "перестрелката" (уф- перестройката) и само в каталога на завода (имам го в къщи). Горките прибалти станаха "самостийни" (хохолски фолклор) и руснаците не им пуснаха фъндък! Сега завода ВЭФ е затворен! |
| Ей ги двете арки - Френската револиция Натиснете тук и Октомврииската революция . Натиснете тук |