Отиди на страница:
| Сожалею... после Есенина - Нэлли. А я Блока хотел. И не знаю почему, но Ворона По. Nevermore. Sorry. |
Опять, как в годы золотые, Три стертых треплются шлеи, И вязнут спицы росписные В расхлябанные колеи... Россия, нищая Россия, Мне избы серые твои, Твои мне песни ветровые, - Как слезы первые любви! Тебя жалеть я не умею И крест свой бережно несу... Какому хочешь чародею Отдай разбойную красу! Пускай заманит и обманет, - Не пропадешь, не сгинешь ты, И лишь забота затуманит Твои прекрасные черты... Ну что ж? Одно заботой боле - Одной слезой река шумней А ты все та же - лес, да поле, Да плат узорный до бровей... И невозможное возможно, Дорога долгая легка, Когда блеснет в дали дорожной Мгновенный взор из-под платка, Когда звенит тоской острожной Глухая песня ямщика!.. |
| Мы живeм в старинной келье У разлива вод. Здесь весной кипит веселье И река поeт. Но в предвестие веселий, В день весенних бурь, К нам прольeтся в двери келий Светлая лазурь. И полны заветной дрожью Долгожданных лет, Мы помчимся к бездорожью В несказанный свет. |
| Блок. Ночь, улица, фонарь, аптека, Бессмысленный и тусклый свет. Живи еще хоть четверть века — Все будет так. Исхода нет. Умрешь — начнешь опять сначала И повторится все, как встарь: Ночь, ледяная рябь канала, Аптека, улица, фонарь. |
| Едно слабо известно на Ахматова: * * * *** Окопы, окопы — Заблудишься тут! От старой Европы Остался лоскут, Где в облаке дыма Горят города... И вот уже Крыма Темнеет гряда. Я плакальщиц стаю Веду за собой. О, тихого края Плащ голубой!.. Над мертвой медузой Смущенно стою; Здесь встретилась с Музой, Ей клятву даю. Но громко смеется, Не верит: «Тебе ль?» По капелькам льется Душистый апрель. И вот уже славы Высокий порог, Но голос лукавый Предостерег: «Сюда ты вернешься, Вернешься не раз, Но снова споткнешься О крепкий алмаз. Ты лучше бы мимо, Ты лучше б назад, Хулима, хвалима - В отеческий сад»! Март 1940, Фонтанный дом |
Еще одно. Известнее  Мурка, не ходи, там сыч На подушке вышит, Мурка серый, не мурлычь, Дедушка услышит. Няня, не горит свеча, И скребутся мыши. Я боюсь того сыча, Для чего он вышит? |
Едно суперизвестно  :*** Александр Пушкин - ЦВЕТОК Цветок засохший, безуханный, Забытый в книге вижу я; И вот уже мечтою странной Душа наполнилась моя: Где цвёл? когда? какой весною? И долго ль цвёл? И сорван кем, Чужой, знакомой ли рукою? И положен сюда зачем? На память нежного ль свиданья, Или разлуки роковой, Иль одинокого гулянья В тиши полей, в тени лесной? И жив ли тот, и та жива ли? И нынче где их уголок? Или уже они увяли, Как сей неведомый цветок? 1828 |
Не че ми влиза в работата и прочие, но като любопитен факт да ви кажа какво забелязах. Най-много стои и пише във форума/и в двата, че и в чата оттатък/ Kомбат#5.Направо 24 hours, 7 days per week?!  |
| Дами и господа, Дали да не предложим да се въведе в някоя рубрика на любимия вестник честване на годишнината на любими стихотворения, романи, пиеси, опери, etc? С нашите подсказвания? |
| комбатик, о чем ти мямлиш, дорогои? Разве я тебе когда-нибуд обещал читат вдол и поперек? И пожалуиста свою чуш неси подалше. У меня с Ниелеi и с дядеи свои счета, понял? |
Бойко, ти си един от най-добрите ми ученици. Отличен-6!  Добре написано. Премислено, претеглено и както виждаш събрало голяма тълпа.  Продължавай в този дух. * * * ПОЕЗИЯ ПО РУСКИ Прави ми впечетление онази уникална любов към поезията която изпитват всички продукти на съветското образование и възпитание. Едва ли има друга нация в света в която поетите да са ЗВЕЗДИ. Отиди и в най-забутаната диканка (из бившия СССР) и ще видиш как някой от ония приличащи на бурлаци мужици, баш кога най не очакваш, ще дойде при теб и ще започне да те омайва със стихове я на Пушкин, я на Лермонтов, я на Блок, я на някой локален стихоградец, за който изобщо дори си нямаш и понятие, че съществува. Ще присвие там очички нашия, ще поеме дъх и ритмично и монотонно (стараейки се даже да е артистичен, доколкото му позволяват способностите ) ще ти изтрелва ювелирни куплети. Тия хора, най-сериозно, даже когато свалят своите мамаши, половината от "заготовката" е художественна декламация на "евъргрийн" куплети ( нищо чудно защо другарките рускини предпочитат да ги вършат тия работи с всеки друг, който не е руснак, предполагам...стига разбира се да се намира такъв наоколо). Ами представете си, сега. Тя девушката му дошла там в квартирата на крака. Изпила си там водката, дето и се полага за случая. Изяла си закусочката и нашия вместо да мине директно към действията за които тя е дошла изведнъж вади там някакви стари тетрадки с трактори и комбайни по тях и почва да чете абсолютно всичко което е разтърсило деликатната му душичка. Ще почне от ония там, дето са го вълнували в отделенията, ще мине през средношколските, после казармените, студентските и така, докато на нашата хептен и писне на сливата...ама па пусто, сега, все някога може и да свърши...въпреки че се съмнява, тъй като тоя е с висше и по всяка вероятност като свърши с декламациите ще извади от някъде семиструнная и ще почне с Висоцки и Окуджава за десерт...мига нашата на парцали и клима с главица от време на време на някое изключително лирично попадение...ама к'во да го правиш сега човека. Той вече е преминал на Бунин и Цветаева...брррр... Хей, не ме разбирайте грешно...не че имам нещо против руската и съветска поезия...ама честна дума тия като почнат - а бе, няма спиране, бе. Ей гледайте ги по-нагоре. Виж ме, аз зная туй...аааа, чакай, чакай...аз пък зная туй...да де, ама ти чувал ли си го това? И се свалят каскети, значи, до отмаляване, бълбукат ония ми ти ерита и е-оборотние, разни тумани, паруси, сердца и всичките ония рускопоетични символики се връткат в бесен казачок. И всеки гледа най-високо да скочи, най-проникновенното стихотворение да извади от гълбините на душичката си. Разбира се, за хора невъзпитани в тази традиция, едно такова декламиране "ни в клин ни в ръкав" би изглеждало най-малкото странно, но фактът си е факт. Руснакът ( и даже русизираните нашенци) възприема поезията като нещо изключително сериозно и дори имам чувството, че ако изправиш един руснак пред дилемата: Или водката или поезията, бая пот и сълзи ще пролее горкичкия моткайки се като буридановото магере ту наляво, ту надясно( накрая все пак ще избере водката, де, ама толкова от онази прословутата руская грусть ще се източи, че на теб ще ти стане жал, все пак за човечеца и няма как да не му кажеш: Майтап, бе Уили. Не се коркай...само те изпитвам, мой човек. Давай, наздарове! И кажи там нещичко от Пастерняк, че гледам как лиги ти капят от устата вече). |
| "Огуречик , огуречик вот и вышел человечек" Правильно говорят без огуречика не обойтись... нелзя без огуречика стать человеком... снова  |
