Отиди на страница:
| Вера Мутафчиева има стотици публикации на историческа тема.Тя е и един от известните български сценаристи в близкото минало.По неин сценарии е направен и филма "Хан Аспарух". Може да не ви харесва това, което е написала, но според мен тя е провокирала размисли по много наболяли днес неща. |
| Смарти, стой си на висотата на прозвището. Това шлаяенето из форуми не е просто, нито еднозначно. Човек трябва да се зареди с порядъчна доза хумор, да е способен да открива раздвояване на личността у другите, но и в себе си, да е готов да хване клечката за бъркане в лайно евентуално откъм грешния й край, и прочие достойни дивотии. Остави формата, всичко е истинско на тая виртуална маса. Вера Мутафчиева не се нуждае от защитата ти, а знаем, надявам се повечето, че във "визитката" й е пропуснато това, че е правила не само литература, исторически очерци, но и исторически студии. |
Думите на В.Мутафчиева са: "БългариН няма, има разни българи" !!! (в предпоследния й отговор!)  Дали е печатна грешка, или интервюиращата не е наясно с тезата й - не се наемам да съдя. Но така, както е написано, заглавието е безмислено. |
| Професорката е една нахална мъжкарана с мустаци, която явно си е наумила, че може да обясни играта на всекиго. За съжаление, в тези нейни непомерни амбиции винаги й е липсвала необходимата мъдрост да надделее личното и себичното и да го постави над онова, което е извън него и винаги ще бъде по-голямо и по-важно него. Аз съм я срещал само веднъж, но не в трамвая, а в колата на българския посланик в Дания, която ни посрещна на летището в Копенхаген. Преди 10 ноември. Тя пътуваше за Индия, но беше решила да се отбие за малко по най-често ползувания тогава маршрут за Америка, понеже посланикът в Дания по онова време май беше нещо парче писател. Не знам какво е преживяло тяхното семейство през социализма, но много добре помня зле прикриваното високомерно презрение, с което тя се отнасяше към другите двама пътници в колата на социалистическия посланик. Не можейки да се ориентира адекватно и не подозирайки големината на собственото си невежество в заобикалящия я околен свят, тя смяташе, че превъзхожда всичко и всички наоколо. Никой, разбира се, тогава не си загуби времето да й обяснява обратното. Това, доколкото разбирам от "народопсихология", май редовно се е случвало с нея през годините и очевидно така би трябвало да стане и сега с това поредно нейно изплискване. Все пак, не само във връзка с конкретния повод, но и защото тя беше един от много активно изказващите се присъдораздавачи се по времето на промените, бих счел за уместен един риторичен въпрос: Е, и след като вече си отмъстихте напълно за това, което се е случвало с вас по времето на социализма, без изобщо да разбирате нито тогава, нито изобщо непълнотата на собственото си съответствие към реалната действителност и разбихте изцяло държавата, сега по-добре ли се чувствувате? Както ясно се вижда - съвсем не. Съжалявам, но очевидно сте получили от живота точно онова, което заслужавате. |
| ...съжалявам че не сте и чели литературните напъни... ...щяхте да имате моето отношение към мумията и... |
| Ами разбира се, че българите са различни, но от това не следва, че няма българи. Проблема е: различните интереси, я вижте пресния пример, Чирков го изхфърлиха от играта и той веднага викна "нЕма демокрация", "свалям правителството" и кой го подкрепя, Кошлуков, Марков, Костов и сие дивокрадци, все ритнати от голямата софра... За жалост и те са българи...Не падайте духом, "истината може и да закъснява понякога, но винаги идва пак при нас", както пееше Емил Димитров... |
ламбен [Новак] от Bulgaria Общо мнения: 9 ........и разбихте изцяло държавата, сега по-добре ли се чувствувате? Както ясно се вижда - съвсем не. Държавата не беше разбита сега, а още след 1944. "Формално юридически" съществуваше държава, а практически това беше само една руско-болшевишка колония с колониялна администрация и стотина двеста хиляди копои, които се грижеха за опазването на "държавата" (колонията) от народа й. Напрактика едва сега се създава четвъртата българска държава през Новата ера. Тия от преди Новата ера са си башка. Вера Мутафчиева има безспорни заслуги в популяризирането на българската история до рамките на историческата догма, която беше спусната за изучаване в бившата колония. Затова не бива да се учудваме и да се сърдим, че отделни нейни изводи не съответстват на потребностите на обществото, опитващо се да се отърси от старата догматика. |
| Мутафчиева никога не се отличавала с умението да анализира. Обича и, често самоцелно, търси парадоксите в изглеждането на нещата и предпочита да жонглира с тях вместо с факти. В името на парадокса тя често достига до абсурдни, понякога считани за скандални, умозаключения - примери колкото щеш. Ако се приеме, че науката е поприще за разкриване в една или друга степен на истината и същността на нещата - то тя никога не е била учен и не се е занимавала с наука. По-верно е да бъде наричана писателка с особен стил на себеизразяване. Да направиш извода, че понеже съвкупностите от хора се състоят от различни индивиди то никакви общи черти не могат да бъдат откривани си е чиста проба плиткоумие, макар и изразявано с нукообразен апломб. От тази гледна точка не само българи, като събирателно понятие, няма да има, но не може да има, например, запалянковци или да речем даже педераси. Дърдоренето и може лесно да бъде манипулирано затова често я използват за различни политически или националистически балакнски цели. Що ли си губя времето да разсъждавам за тая куха манерка ... |
| Вера Мутафчиева е написала книгата "Предречено от Пагане", по която е направен филма "Хан Аспарух". Книжлето е ужасно тъпо. Далеч по-правдоподобен е четиритомника на Антон Дончев - "Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес". Съответно и разликата м/у двамата автори е същата. |
| Бейзаде - ти май си много назад в историята, бе драги ми господине. То, впрочем и прякора си така си го избрал, че да асоциира чак с далечните сенки на по-миналия век. Добре де - лошо няма, ама нещата във времето се менят - не знам дали си го забелязъл и имам опасението, че май нещо основно ти се губи в координатното направление на времето. Още по-лошото е, обаче, че като че ли не само с времето, но и с пространството си пак така. Щото - оная държава е била разбита отвън, а тая си беше разбита отвътре. Не схващаш ли разликата? А що се отнася до колонията - всяка малка държава е повече или по-малко колония на по-големите от себе си. Такъв е бил винаги животът на малките територии. Лъжеш се дълбоко, обаче, ако си мислиш, че и сега не е така. Само дето сме сменили единия господар с друг, може би още по-калпав такъв. Преценката е въпрос на вкус, но фактът, че това е така, е въпрос на много проста логика и ако тя ти липсва, значи няма какво повече да говорим. Верно е, разбира се, че сега се започва градежът на четвъртата държава на българите. Но защо и тя, като всяка от другите три, трябва да се започва върху руините на предишната? Ето в това е твоят проблем и проблемът на интервюираната във вестника пишман историческа прорицателка - постоянно във времето на българската история всякакви такива като вас натрапват на другите проблемите си с близкото минало и всеки път заради вас трябва да започваме от нулата. |
| BAY HASAN, /:/ "...А дотогава...дотогава за се кефиме на кихотовци кат нашия, де па се е уплел кат пиле у кълчища-строго юридически не било имало робство, но иначе си е било хептен другояче.Умник... " ......................................... ....................... ОСТАВИ "параграфските работи" да ги /раз/нищят Параграфите !!! "Робът"- в юридически смисъл!-е НЯМАЛ Право на Собственост!!! И е бил "вещно притежание"/предмет на ЗАКОННИ търговски сделки, също!/ на Господаря си! Нямал е право да сключва семеен брак; да произвежда за себе си; да сключва сделки за себе си, да напуска господаря си/НЕ държавата, а господаря му и дома му!/ и т.н. Има и още куп други ЮРИДИЧЕСКИ аргументи, които показват и доказват, че българите НЕ са били "РОБИ- на турския Султан"- в юридическия смисъл на това понятие!!! Българите по времето, когато Царство България вече НЕ е съществувало и те са били "поданици на Султана", НЕ са били ЛИШЕНИ от посочените по-горе, както и от други Права!!! Поради това, българите в онези времена НЕ са били "РОБИ"- в юридически смисъл! Това, че са били лишени от основни Политически Права НЕ ги прави "роби" автоматично- дори и ако на някои СЕГА много им се иска да е било някога така!!! Така че, ОСТАВИ "параграфските работи" да ги /раз/нищят Параграфите ! ВСЕКИ ГЬОЛ- ДАСИ ЗНАЕ ЖАБИТЕ! КАЗАХ!  |
ламбен [Новак] от Bulgaria Общо мнения: 10 ........Щото - оная държава е била разбита отвън, а тая си беше разбита отвътре. Не схващаш ли разликата? А що се отнася до колонията - всяка малка държава е повече или по-малко колония на по-големите от себе си. Такъв е бил винаги животът на малките територии. ........ Ето в това е твоят проблем и проблемът на интервюираната във вестника пишман историческа прорицателка - постоянно във времето на българската история всякакви такива като вас натрапват на другите проблемите си с близкото минало и всеки път заради вас трябва да започваме от нулата. Някои естествено възприемат възстановяването на на разбитата "държава" като "разбиване". Даже и не се сещат да благодарят, че сегашният процес не беше съпътстват от кланета и геноцид, характерни за периода на разбиването й. А що се отнася до "малката държава" България, можем само да кажем, че това е само един от многобройните митове, както и мита, че е "бедна на природни ресурси". Инак с какво щеше да се обясни тоя зор да бъде разбита, та и тайни и явни международни коалиции се създаваха срещу нея. Даже и сега, т.е. след "разбиването", България е на 12-то място в Европа по големина измежду около 45 държави. Да не говорим, че до Първата световна война по военен и икономически потенциал България стоеше твърдо веднага след Великите сили и не се поколебаваше да пердаши някои от тях като Англия, Франция, Русия, Турция. Тая сутрин гледах предаването "Памет българска" на партийния "дисидент" д-р Божидар Димитров. Заедно с госта му полк. Петко Лилов разгледаха войната за освобождението на Добруджа през 1916г. Интересно ми беше първото съобщаване пред широка публика на най-голямата "тайна" българска морска победа - подопяването на руския ескадрен миноносец "Лейтенант Пушчин", бомбардирал Балчик. При това, руският кораб сме потопили наистина, а не само тежко повредили като турския крайцер "Хамидие", който пък по-късно, като съюзник, осигурява флангова подкрепа на българските войски в Добруджа във войната срещу руските нашественици. "Хамидие" е бил даже и на официално посещение във Варна, както сега ни посещават американците и натовците. Б.Димитров разказа и за пак ширещия се напоследък слух за тайните преговори на Цар Фердинанд и Ленин за подялба на първокласния руски черноморски боен флот. Чистак нов, изграден след разгрома при Цушима. В момента тогава течали в Брест-Литовск преговорите за капитулацията на Русия пред България и останалите страни-победителки. Руският боен флот е трябвало да бъде конфискуван. Лъвският пай от крайцери и пр. се падал на Германия, а на нас се полагало само 2 ескадрени миноносци. Цар Фердинанд, ядосан вече на Кайзера, че ни е измамил с кондоминиума за Северна Добруджа, решил да му го върне по роднински. Да припомня само, че Северна Добруджа беше подарена от Русия на Румъния, за да й е чиста съвестта, че заграбва Бесарабия. Румънците дълго време не искаха да я взимат, понеже знаеха, че Добруджа е исконна българска земя и нито някога са я владели, нито кьорав "румънец" не е живял там от преди Новата ера. То и за Влашко се отнася ... Цар Фердинанд, който водел тайните преговори чрез един български полковник социалист, близък на Ленин от Цимервалдската конференция, предложил на Ленин руският боен флот да бъде поделен между победителката България и победената Русия, т.е. Русия да може да запази част от флота си, чрез следния "маньовър": Руският боен флот напада България, но целият попада в български плен. След като войната свърши, под някаква форма, напр. "дарение", Царството ще върне на Русия част от бойните кораби, а другите ще си задържи. Ленин обаче не приел джентълменското предложение на Царя, уж защото мислел, че Германия ще гепи всички кораби със сила. Откъде да знае човека, че Германия ще капитулира. А тя и едва ли щеше да капитулира скоро, ако България не беше извадена първа от войната чрез вътрешен болшевишки разгром на българската армия, непознаваща военно поражение. Освен това, защо Ленин трябваше да мами своя "приятел" Кайзер Вилхелм?. Нали Кайзера го изпрати със специален брониран влак и 40 млн. златни франка в джоба, за да разбие Русия и да "строи" болшевишки социализъм. На мен ми се струва, че истината е малко по-друга. Ленин е знаел, че България, която тогава имаше 13-тата по големина армия в света, военни самолети колкото Обединеното кралство и повече от другите Велики сили, ако се снабдеше и с крайцерен флот, щеше да стане непреодолима пречка за Русия в претенциите й за Проливите и Балканите. Т.е. както Волжска България навремето, така и Дунавското ни Царство отново ставаше главният геополитически съперник на Русия. И ако през Балканската война заплахите на Русия и същият тоя руски боен флот възпрепятстваха превземането на Цариград, втори път нямаше да им се случи. Дали това е легенда или по-скоро истина, ще се разбере, когато се завърнат в България отвлечения от руските "освободители" Царски архив и пазеният зорко в Америка личен Архив на Цар Фердинанд ... от любопитните български историчари-цареборци и царемразци. Разказах тази история от "живота на малката територия България, обречена да бъде нечия колония" с надеждана на лабмения някога да му просветне под капата, че е имало време, когато Великите сили са се съобразявали с нас и не са можели да почнат като хората война без нас. Без много други "големи" държави са можели, но не и без нас. Моят проблем, а и на други както виждам, не е да "натрапваме на другите проблемите си с близкото минало", а като погледнем с отворени очи по-далечното ни минало, да се опитаме да си обясним, защо все пак ни сполетя "близкото минало" - един безспорно позорен период в нашата история. Редактирано от - чорбаджи Мичо Байзадето на 12/11/2005 г/ 21:14:50 |
| чорбаджи Мичо Байзадето, И аз гледам с интерес предаването на Б. Димитров - повечето пъти успява да ни запознае с интересни факти и оригинални мнения - негови и на гостите...Съгласен съм с Вас - имали сме велико минало и трябва да се гордеем с предците си... Друг въпрос е, че ние се оказахме недостойни... paragraph39, Наистина, трудно е да се твърди, че сме били роби... Как започва "Под игото" - прохладна майска вечер, челядта на чорбаджи Марко вечеря на двора /богата вечеря/, слугинята поднася, поточето ромоли и всичко това зад висока ограда... Българите са пътували и търгували с Европа, учили са в най-реномираните университети, връщали са се и са ставали учители, лекари, търговци... Трудно е това да се нарече робство, особено ако го сравним с положението на индианците и негрите в САЩ - най-демократичната страна... или крепосните в Русия... Истината е, че българите са били сред най-богатите в турската държава, а навлизащият капитализъм е изисквал и политическа власт... Всъщност след Освобождението започва поредица от национални катастрофи... През последните години отново преживяваме същото... Редактирано от - редник на 12/11/2005 г/ 23:25:11 |
| Мутафчиева освен исторически трудове (османистка е) има много романи, не само исторически, като "Алкивиад Малки", "Случаят Джем". Харесаха ми най-много "Последните Шишмановци", романизирана история. Има юношески исторически романи, помня "Алкивиад Велики" и "Рицарят" за Четвъртия кръустоносен поход и френския рицар, който остана в плен на една нашенка, и един тънък конюнктурен роман за Съединението. "Предречено от Пагане" е от Свобода Бъчварова, доколкото си спомням, не от Мутафчиева. Бъчварова е съсценаристка на "На всеки километър" и на "Мера според мера", по нейния роман "Литургия за Илинден". Мутафчиева е дъщеря на големия историк Петър Мутафчиев, репресиран от комунистите. Тя е умна. |
| "Предречено от Пагане" е от Вера Мутафчиева, а не от Свобода Бъчварова и според мен е най-слабата й книга, дори и стилово. По нея е правен филма - с номадите българи и белодрешковите, миролюбиви славяне - садящи ряпа, пиещи медовина и дишащи със сламки. За мен, "Случаят Джем", "Летопис на смутно време" и "Рицарят" са образци за исторически романи; "Аз, Ана Комнина" не чак толкова, а "Предречено от Пагане" - никак. Блестящ историк и османист, прекрасен писател. Това е, което знам за нея. в редакция - Стругацки, чудно ми е, как реши че "Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес", е по-правдоподобна? Отгоре на всичко е и изключително слаба книга. "Време разделно" е единствената книга на Дончев, според мен, която е добра, дори много добра. Проблемът й е, че претендира за историческа достоверност, което обаче съвсем не е така. Редактирано от - Black Swans на 13/11/2005 г/ 02:27:57 |
Ми такъв съм - винаги пропускам най-важното и все се хващам за дреболии! Като тази, че проф.Петър Мутафчиев е репресиран от комунистите, при все това, че е починал година-две, преди твоята любима дата  |
| Бейзаде, с тоя твой мисловен бисер: "като погледнем с отворени очи по-далечното ни минало, да се опитаме да си обясним, защо все пак ни сполетя "близкото минало" ме караш да съжалявам, че започнах да се разговарям с теб. Първо - не може към близкото минало очите да са ти така "широко затворени", колкото са твоите, но към далечното да са "отворени". Това е типично поведение за "кон с капаци на очите", не мислиш ли? Никой, обаче, не би искал да има за сериозен събеседник човек в това безпомощно-осакатено състояние, в което ти сам се поставяш. Поне аз не бих ти обръщал повече никакво внимание. Второ - и какво, все пак, обясняваш ти? Нищо. Само, както се оказва, преповтаряш Божидар Димитров. Който, между другото не смее да ти каже, че в руската армия има пленени български бойни знамена. За да не разсее мъглата на митологията, която такива като него създават за такива като тебе. А аз си мислех, че ти си толкова категорично напомпан, защото имаш някакви собствени наблюдения, мнения и заключения. Беше ми интересно да ги разбера. Жалко. Трето - не му се впрягай толкова навътре на Божидар - историческия съветник на днешния Ивайло Бърдоквата. Този, ако си го спомняш от читанките, едно време от свинар станал цар. Ама за малко. Днешната Бърдоква иска да стане такъв от пожарникар. Ама за повече. И Божидар Димитров се е наел да го съветва как да направи тая работа. Тя, разбира се, ще стане точно толкова, колкото и Фердинанд е успял да гепи от Ленин руския боен флот. Но на Божидар, освен ракети-носители, като Бърдоквата, му трябват и баламурници, за да има от какво да му се оттласне ракетата. А такива по местните географски ширини, както показват многото поредни изборни резултати - с лопата можеш да ги ринеш. Не си само ти. Боже, колко мъка крета по тая земя, боже! Четвърто и последно. За твое сведение - въобще не е важно колко кораба и от кого си успял да отмъкнеш. Важно е колко си могъл да построиш. Русия е строила и ще строи още много флоти. Затова може да си позволява и понякога да ги губи. А твоят Фердинанд дори една спукана гума по тези кораби е нямало да може да оправи. Да не говорим, че е нямало да има въобще къде да ги паркира. Ето защо такива като като тебе днес няма какво да съжаляват, че други като вас не са ги гепили на времето. И к'во толкова щяхте да ги правите тия кораби, бе? Според мен, щяха да ви свършат точно толкова работа, колкото на един дивак намерен в гората реактивен самолет. Между другото, обаче, точно в държавата, която вие не искате да признавате (щото страдате от тежко непълно съответствие към реалната действителност) беше създаден компютърният комплекс, който беше включен във втория руски център за управление на космическите полети и в системите за приземяване на руските совалки. В тази държава беше създадена и технологията за производство на компютърните дискове за руските ядрени подводници. И други подобни от тоя сорт работи, за които ние нямаме от какво и защо да се срамуваме, са ставали в близкото минало по нашите земи. Днес, разбира се, по тия места отдавна е настанала суша и са настъпили пясъците на пустинята, която вие не можахте да спрете, защото разбихте държавата. |