Правителството е в готовност да реагира незабавно при неблагоприятно развитие на СПИН-процеса в Либия. Като разлепва некролози ли? |
Тъмна нощ над либийската пустиня. Българска бойна група тихо се промъква със задача на всяка цена да освободи медиците. Наъ-отпред пълзи Надежда Михайлова, облечена в черни маскировъчни дрехи, под коити леко прозира фино черно боди. Зад нея, с каска и очила за нощно виждане, сливащ се с нощта и без специалната вакса за лице, пълзи Иван Костов. "Надке, тихо шепти той в микрофона, майка ти да не е била балерина?" "Защо?, пита тя смутена" /Очаквала е нещо различно - я указания за изказване, я предложение да покара самолет./ "Такива дълги и прави крака имаш!!!", отговаря боецът с кодово име Мавъра. Минават минути, изптлнени с напрежение и очакване. От шатрата на Кадафи се яува песен на Лили Иванова. "Мавър, нежно се чува в микрофона гласът на пълзящят най-отзад Соколов, баща ти да не е бил случайно тракторист?" "Стига с тези класови подмятания, редник Джейн!" скастря го Костов. "Не бе, Иване, оправдава се Соколов, просто такава права и дълбока бразда си изорал, та реших да попитам!" |
Пустинята е красива. Казват. То кое ли не е. А красотата боли. Пустинята на българската душа боли. Екзекуцията на българските медици, траеща 7 години, става поради пустинята от държавн(ическ)о бездействие. В тая наша държава (има и една друга, в тръстиките на Волга) чуждият живот е едно лайно. Публиката си отива с държавата – не е тайна, айде сега. На публиката й е през оная работа кво чинят българите по света и у нас, па и у дома, айде сега. Пустиня, красота. Кво пречеше държавата да прибере българите веднага след чудовищното обвинение? Не, веднага, след като научи как именно са арестувани? А когато научи, че са изтезавани? Дълг ли ще опрощава, кеш ли ще плаща, баядерки ли ще праща – всяка друга държава по света не би пожалила средства, за да отърве съграждани от хватката нарежим, в чиито зандани оставаш десетилетия за варене на ракия от кактуси и за споделяне на легло с чужда жена. Филипинките си ги отърваха. Но филипинците не разбират от красивото. Глас не наруши красотата на пустинята. Но мислите бяха в резонанс, всеки можеше да чуе как жужат над пустинята като кожата на змия (също красиво създание) по пясъка : „ох, пада им се, ще ми печелят долари на чужбина!” Ако ги бяха : - първом отървали - подир и оправдали щяхме : - да се прочуем - да си добием доверие в държавата. Обаче щяхме да загубим от периферията на погледа -- от втренчения си мрачен български взор, вперен в пъпа на неутолимите ни кореми, от където почват душите ни, за да се слеят в оная жадна опечена жълта безгеометрична надпространствена вътрешна драскаща галеща смъдяща оргазмична пустиня, душата българска – пустинята щяхме да загубим от периферията на зрението си, щеше да хлътне тя отвъд огледалото на света и ние щяхме да се озовем на ръба на света, надвесени над бездната. Панически сме се пазили да няма нужда от тази крачка над бездната. Мамата си трака какъв е ужасът да живееш, ако си се родил българин. Ба си хленченето и подлостите, на които си готов, ако си роден българин, само да се не налага да живееш. Майка си може да утрепеш, само да не трябва да мислиш и взимаш решения, камо ли да работиш според тях до смърт. Българинът... той не умира!.. Него жалеят. Жалеят го пустинните ветри, които си играят с туй що сме натрупали зрънце по зрънце. Ба си и идиотите, свири ветърО. Оти те? Оти те? – му отговаря ехото от срещните дюни. Не, защо наистина баш ние трябва да скверним тази прекрасна земя? Ааа, изобщо не ми олекна. Щото калпави са тук само едни досадни 3/5 от българите. Останалите 2/5 от популацията са суупер. Кво излиза? Ако изчезнат оттук 1/5 от всички българи, ама тия 20% да са само! от калпавите, то тук ще настъпи равновесието, при което рН=рК. |