Има все пак някои мисли по същество
1. Първата и главна е, че не е лошо какво се преподава в училище , а „как” Вазов е прекрасен, а учителите –скучни и меркантилни. Това живо напомня типичния опит да се оправдават навремето недъзите на реалния социализъм” Идеята е прекрасна, но хората я реализират погрешно” Истината е, че идеите не могат да бъдат съдени извън практиката на осъществяването им. Лошо реализираната иея е била лоша по генезис.
2. Твърди се, че не Виктор Пасков е вход към интереса към Вазов, а обратно. За да мислиш така трябва да не си чел или „Под игото” или „ Германия, мръсна приказка”
3. Последното рационално зърно, което улавяме, твърдението, че ако се набляга на модерността на английския и компютъра, ще се стигне до появата на безимен и безроден англоезичен субект, във виртуалното пространство”
Тук тезата, че трябва да се увеличи английският и Компютъра се подменя с действително глупавата мисъл да се изучава само това.
Но нещо по лошо-натрапва ни се абсурдното твърдение, че обичаме България и се чувстваме българи, защото са ни пълни главите с „родна реч, омайна, сладка”, с романтическите измишльотини за Бойчо Огнянов, с патетичнте думи като „родолюбие”
Аз пък мисля, че ние си обичаме Родината въпреки това.
Казионната любов към страната, наборът от напълно измислени думи, фалшивия училищен образ на България, (борчески и трудолюбив народ) са в крещящо противоречие с всичко, което мислим реално и чувстваме за своята Родина. Да, училището учи на патриотизъм, но в огромната си част това е някакъв паралелен, изкуствен патриотизъм, който в немалко случаи води до обратен резултат. И не само Вазов е тук.(сравнете дълбоко изкривяващото действителността „Под игото” с пак Вазовото великолепно”Чичовци”.
Тук попада и цялата плява „ и ний сме дали нещо на света”: че колко български ученици научават, че не Кирил и Методи са създали азбуката. Че не са българи, а гръцки чиновници, че никога не са стъпвали в България?
(следва)