Отиди на страница:
| Този път текстът на Дичев тръгва от една отлична творба на съвременен български художник. И както винаги, накрая завършва в марксисткото блато. Дичев не може да достигне дори до описанието на работата на Красимир Терзиев, добре, че снимката ни намеква за нея. А тезата, че глобализацията се свежда до прочутото "богатите стават все по-богати, бедните все по-бедни", е скучна и скудоумна. Както и разсъждението за евтината българо-ахейска работна ръка. |
| Феликс, съгласна съм с теб за скуката. Есето е скопосано по наивен начин. Финалът за това как върналите се статисти станали антиглобалисти като се заглеждали по съседката от горния етаж вместо по Анджелина Джоли е допустим за перото на един културен изследовател само ако предположим, че на последния му е изпушила главата от работа и гледане на детето. За марксизма не си прав. Чети Арместо. Чети Болц. Класовата борба е вечна. Само че Дичев прави зигзаги около нея. |
фък... требва да си бая бастун за да не ти доде наум, че един млад человек може да иска да види свет не само зарад кариера, пари, женитба по сметка и прочее дърташки благинки... че се среща с нови хора... вижда места за които таваришчите беха му забранили да мечтае дори... че гради така наречения нетуърк от познанства... които, освен че ще са му полезни в глобалното общество, са си фън и весело прекарване на времето ениуей... *****
Редактирано от - bot на 29/11/2005 г/ 10:00:15 |
| Авторът е пресилил "постмодерността" на ситуацията - какво толкоз постмодерно, едни момци отишли на "кастинг" за статисти, както и ние едно време правехме като студенти за по десет лева на ден, после - "една надежда ни докосваше със нещо хубаво и светло", "оня див копнеж по Филипините и едрите звезди на Фамагуста". * Бедни и богати ли нямаше тогава? В първи курс живеехме под наем в една катакомба на "Шипка 5" с по два-три лева на ден за храна, книги, дрехи и развлечения. Като свършехме парите, събирахме останали хлебчета по масите в мензата и ги препичахме на решетката на ел. печка Елва с един счупен реотан, с олио и червен пипер ставаха. Отзад бяха ул. Сан Стефано и Георгиу-Деж с колеги, които носеха по 500 лв джобни (Сергей Станишев например). |
| Абе тези младеги с листчетата ми напомнят една постановка, кхдето няма декори, а само има хора с листчета "Аз схм дхрво", "Аз схм камхк" и т.н. То най-правилното в такива случаи авторхт да си окачи такава табела... |
Мен пък снимката ми напомни за новия метод, разказан от Тони Филипов д-р, за определяне на "size does matter". Та формулата беше дължината на стъпалото плюс 5, делено на две. №44 e 28см+5=33:2= 16, 5 см.  |
*****
Редактирано от - bot на 29/11/2005 г/ 10:00:52 |
Ако приемем, че автора е метафоричен, статията е добра.А дали статистите са се дигнали до Мексико за 12$/ден, да се оженят за богати американки или заради фън-а си е отделен въпрос  |
А иначе наистина сме средиземноморски тип, независимо от краткото време с излаз на това море-тук(САЩ)всички американци ме бъркат с италиянец...няма маитап  |
| Някак си отвътре му иде на господин Дичев светогледа на статист. Като че ли, като следствие на мирогледа на марксист  |
| 1968? Универсиада в София? Авторът нещо се е пообъркал. Универсиади в София е имало през 1961, 1977. Освен това летните универсиади се провеждат в нечетни години. А през 1968 г. в София се проведе 9-тия световен младежки фестивал. Явно авторът доста е поостарял, за да си спомня такива подробности... |
| Фичле, ти на С. Станишев (какъв колега ти е той, апропо, след като е по-млад поне 2-3 години, и е учил в Москва?) си му бъркал по джобовете, и си му броил парите ли? На няколко пъти вече чета бълнуванията ти за 500-те му кинта джобни. Аз твърдя, че лъжеш и клеветиш. Както обикновено. |
| Не очаквайте много от автора, вижте само на какво се е кефел... * Фичо да не завижда на Дмитриевич, нали е попаднал в Рая на земята.. |
| Дичев е много добър днес, статистът като метафора за съвременния човек е откритие. А дежурните критици от форума трябва да са спрели да четат социална теория в последните си години в техникума, за да го наричат марксист. Дичев определено се влияе, но от хора като Бауман, Лаш, Гидънс, Бек и т.н., които говорят за промените в пост-индустриалните общества в последните 50, и особено последните 20 години, от перспектива, за която Маркс не е могъл и да сънува. |
| През 1968 г. се проведе Световният младежки фестивал в София. И аз тогава бях между статистчетата... С едни светлосини къси роклички с бяла розичка на рамото и бял воал. Е, някои разбират глобализацията да стоиш като статист и да чакаш нещо да ти се случи. Ами вместо да помпат мускули в спортната зала (което не е лошо като физическа активност, стига да не се занимаваш само с това!) да се бяха погрижили и образованието си със същото старание и вместо да чакат, да търсят... Стига сме предъвквали очевидни истини... |
Мдам, аналогия може да се направи - ние също сме статисти. Ползват ни за неща, с които не сме съгласни и въпреки това те се случват. Докато сме безгласни букви сме статисти, да не казвам овце, че някой може да се обиди  |
Тези здрави момчета, които прекарват времето си във фитнесзали Изискването беше да са сравнително едри типове. Всичките въпросни статисти, които познавах са метъли и алкохолици без изключение. |