Отиди на страница:
| И изведнъж – един ден, докато си почиваше с крака на бюрото, вратата се отвори и в кабинета се намъкна Лукавия. Позна го веднага, как няма да го познае, въпреки обикновеното облекло. Сърцето му се разтуптя бясно. А онзи – ни лук ял, ни лук мирисал (но силно на лук миришещ), започна да обяснява: - Е, докторче, първото ти изпитание мина! Представи се отлично! Браво! - Какво изпитание? - Ха, ами ти не чете ли договора? Май си прочел само правата, без задълженията си. Я погледни – чл.12: “Обсебеният се задължава да изхарчва добросъвестно всички пари, които получава, да приема безпрекословно всички повишения в службата, които му се предлагат, да посещава всички светски мероприятия, на които е поканен, да ...” - И какво е второто изпитание? - попита позачуден докторът. - Засега се справяш добре с парите, коктейлите и жените. Трябва да те проверя и в службата как си. Може да се наложи да те поиздигнем, на първо време – малко, пък за после ... ще видим. - Къде да ме издигнете? - Ще видиш – каза Лукавия и се почеса между невидимите рога. Щракна с пръсти и изчезна. Само една силна неприятна миризма остана след него. На другия ден министърът уволни шефа на болницата. Редактирано от - Velikancho на 29/11/2005 г/ 18:39:00 |
Хааа, набарах ли ва , а? Ша ми са забавлявате след работно време , а? Кога ние си пием ракията и няма да ви угадим , а? Ма дедо Керпеден хитъъъър.... набарах ви по бели гащи ....Бравос пичове!!!  ...за малко да ...таковата ...  ... и ми са замъглиха очилатааа.... айде и аз тръгвам... живи и здрави да сте!!!  |