Отиди на страница:
| Драги г-н Джимо! Всеки път се питам как тълкувате колизията, пардон за купешката дума, между Вашите текстове и изпразванията (с извънмерно редки изключения) под тях във форума. |
| Докато се чудим A MASSIVE mosque that will hold 40, 000 worshippers is being proposed beside the Olympic complex in London to be opened in time for the 2012 Games. The project’s backers hope the mosque and its surrounding buildings would hold a total of 70, 000 people, only 10, 000 fewer than the Olympic stadium. Its futuristic design features wind turbines instead of the traditional minarets, while a translucent latticed roof would replace the domes seen on most mosques. The complex is designed to become the “Muslim quarter” for the Games, acting as a hub for Islamic competitors and spectators. “It will be something never seen before in this country. It is a mosque for the future as part of the British landscape,” said Abdul Khalique, a senior member of Tablighi Jamaat, a worldwide Islamic missionary group that is proposing the mosque as its new UK headquarters. И още нататък. Мани, мани. |
Black Swans,  И все пак вярно ли е, че Синан е строил софийската джамия? И да, грозна ми се струва, западнала ... не знам какви са ислямските правила в случая, но като софиянец казвам, че храма плаче за ремонт. И по принцип не може ли джамии без минарета? Някакъв закон да прокараме, нещо? В Алабама съм влизал в няколко "джамии". Едната е бивш гимнастически салон, другата бивша протестанска църква. Перфектните джамии ако питаш мене.  |
В Гърция в момента пробват идеята да накарат турците да я възстановят за черква - за да докажат колко са европейци. Успех на гърците!  ----------------------------------------- ------------------------------ Турската държава освен върху основните кемалски принципи е и основана на един много прост принцип, който ако го спазват винаги ще са добре: НИКОГА НЕ ВЯРВАЙ НА ГЪРЦИ И ИНГЛИЗИ. НИКОГА. Та колкото инглизите ползваха турските военновъздушни бази, толкова и гърците ще видят някога Света София действаща черква. |
| Ами така се говори - и за баня баши и за черната джамия. В негов стил са и по негово време - ХVІ век /живял е почти до 100 години и до последно е строял/, но не мога да твърдя със сигурност, не съм се задълбочавал по въпроса. |
едно уточнение - в Студ. град (където живяхме 12 години и заминахме за Ню Йорк) ХЕ-хе, Чичо Фичо, на нормалните хора им стигат максимум девет години в студентски град. И кво викаш, след дванадесет години в студентски град - айде в Неw Ъорк (тук сигурно ние трябва да се възхитим от теб, ама нещо ц-ц, не важиш)... Ми много време ти отнело това учене, що така?? То поне да си бил влязъл някоя от тогавашните "добри" спецялности, да има с какво да те оправдаем - конкуренция и т.н. Викаш трудно, да са слагаш на комунистите та белким и дисертация да защитиш? Е какво, защитил ли си? Ама гледай какви полезни навици си придобил, а? С други думи, просто .... поредния емигрант .. (живял дванайсе години в студ град). |
| С червените ботушки потропва дЕдо САМ, пък може и Силвестър , дечица веселушки... Навремето баба ми казваше, чедо туй дядо Мраз не е нашенско, то е руска пръдня, ние си имаме Дядо Колед и той идва чаак от Стара планина...Абе бабини деветини, да не кажа Бисимайката и Бабината Ви трънкина... |
Елизабет Костова: Най-щастливото ми пътуване бе до България .... В края на октомври бяхме готови за следващото си приключение, а то щеше да ни отведе в един непознат за нас свят: отивахме в България. Любимите ми песни от хоровия ни репертоар бяха български и ми е трудно да опиша колко обсебена бях от тях; за една млада американка те звучат като гласове от друг свят, сложен и неимоверно стар, свят на необикновени естетични традиции ... Знаех, че вероятно сме прекосили границата, но нищо не можеше да ме подготви за онзи миг на сутринта, когато със събуждането си изведнъж осъзнах, че през прозореца виждам България. Влакът ме носеше край голи кафяви възвишения, дървета покрай някаква река, овчар със стадо и куче, тръгнали да търсят оцеляла в късната есен тревичка, после край селце със стара жълта гара. Аз съм рационален човек, не съм настроена мистично, въпреки че по-късно написах първия си роман на донякъде свръхестествена тема. Не бях очаквала да почувствам, че вече съм виждала тази земя, че по някакъв начин мястото ми е тук, не подозирах, че в гърлото ми ще заседне буца, а очите ми ще се напълнят със сълзите на преоткриването ... Заварихме София разбунена, развълнувана, обнадеждена, уплашена. Берлинската стена беше паднала точно преди седмица и дългогодишният режим на управление в България беше в процес на промяна. С приятелите ми учехме в Института по музикология с прекрасни преподаватели, слушахме уникални записи от десетилетията работа на българските учени в Родопите - нашата крайна цел, ходехме на курсове по български език, дивяхме се на архитектурата на прекрасните черкви и на двореца, обхождахме музеите, за да опознаем българската история и народни обичаи... Същевременно наблюдавахме - по улиците, в кафенетата, из черквите и по университетските коридори - вулкана на промяната, онзи исторически миг, който промени и моя живот... На първия свободен демократичен митинг от 40 години ние се покатерихме на една стена над огромната тълпа пред "Александър Невски", слушахме въздействащи (и понякога противоречиви) слова, а аз тихомълком снимах с фотоапарата си заслушаните българи - старите и младите, студентите в дънки и с учебници под ръка, бащите с деца на раменете си, образованите и неуките, възторжените и понякога гневни лица на един народ ... Към края на декември с приятелите ми потеглихме за Родопите и се установихме в Смолян, откъдето с автобус обикаляхме околните села през целия януари и отново в края на февруари. Онази зима беше невиждан студ и сняг; често се налагаше да заставаме на спирката в Устово или Райково още призори и трябваше да подскачаме на място, за да се стоплим, или да танцуваме току-що наученото хоро за учудване и забавление на селяните, които се прибираха у дома от града. Пъхахме в джобовете си твърдо сварени яйца и парчета салам, за да имаме нещо за закуска. Навсякъде намирахме приятели - и в Смолян, и в онези уединени планински села, където ходехме с диктофоните си. Случваше се, докато обядваме в някоя къща, гостоприемните домакини да ни помолят сега пък ние да им попеем; спомням си едно чудесно семейство - както бяхме седнали да се стоплим до печката им на красивото халище, решихме да си сменим ролите - те имаха касетофон и ни записаха как пеем. Често се чувствах като паднала от друга планета; мнозина от българите, с които разговаряхме, никога не бяха виждали чужденци, но навсякъде ни посрещаха с топлота, с доскоро невъзможна откритост към външния свят. За мен това беше незабравимо училище. В началото на пролетта се върнахме в София, като минахме и през впечатляващия Рилски манастир. Там наистина отново срещнах моя компютърен програмист и постепенно осъзнах, че се влюбвам не само в тази страна, но и в един конкретен човек. Не съм смятала да започвам връзка с източноевропеец - всъщност тази мисъл доста ме разтревожи, - а Георги Костов по-късно ми призна, че и той нямал никакво намерение да се обвързва със западнячка, която може би никога повече няма да види. Но ако сте виждали как в София разцъфва пролетта, значи знаете колко е прекрасно, а нашият случай беше направо безнадежден... Преди две седмици отпразнувахме 15-годишнината от сватбата - 15 години на английски и български, 15 години тежък труд и някое и друго пътуване, посещения на американски градове и български манастири, пица и таратор на една маса. Превърнах се в българска снаха, сестра, внучка и леля, "малката ни българка" на едни събирания и "малката ни американка" на други. България стана моят втори дом и аз следях премеждията и между тежките промени и нестихващата надежда. Историята й за мен се превърна в реалност и остави дълбок отпечатък върху кариерата ми на писател, така че когато през 1995 г. започнах първия си роман - "Историкът", вече знаех, че по-голямата част от действието ще се развива в България. В началото на третата част на "Историкът" главният ми герой, американецът Пол, казва: "Първото ми впечатление от България - а и споменът, който до ден днешен пазя за нея - бяха планините, гледани от въздуха..." Мигът, в който творбата ми ме отведе в България, за мен беше точно толкова разтърсващ, колкото и мигът, когато наистина за пръв път видях българските планини - не от въздуха, а от прозореца на влака - по време на най-щастливото пътуване в моя живот", заключава писателката.[quote] Вероника,  |
Предлагам да драснем едно писмо на бат Бойко, да дадат някакви банкови сметки и да подпомогнем реставрацията на "Баня баши". Друга идея е да викнем Кристо да я опакова, но в стъкло, за да стане една от забележителностите на София. И без друго в София със сигурност не пребивават повече ислямисти, отколкото в Атина, където пък въобще допреди година нямаше действаща джамия. В Атина няма джамии, а те искат Света София действаща църква?! Гърци ...  Лек ден на всички и не е важна политическата коркетност, а истината ... истината преди всичко. |
| Брей, това Кракра ми прилича на Кря Кря и да живей международното положение...Ха Ха. Апропо, момченце, Кракра, не си прави шенлик с християнските ценности от времето на Византия, нито са гръчки, нито са турски, а на целия цивилизован свят... Играй си с органите , проветрявай си устата , пиши щото някой те е ограмотил, но историята не пипай...! |
| Аз пък намерих любопитен документ : Натиснете тук |
| Регистрирах се, само щото досега след над 50 мнения никой не е споменал ФАКТА, че Синята джамия в Истанбул НЕ е построена от Синан, а от негов ученик и изобщо не е най-голямата, да не говорим по-голяма ор Св. София. Великите джамии на Синан са Селимийе в Одрин и Сюлейманийе в Истанбул (и двете по-малки от Св. София). Джамията пред ЦУМ също е на Синан. Не варвайте на всичко, което г-н Иванов пише. Има и нечестни работи. Старият агент не се е издигнал, щото е премълчал безобиден протест. Иначе последното изречение му е съвсем точно. |
| Мюсюлманите не са коректни и затова е рано християнството да става коректно. Вижте какво става в Европа! Мен ме е страх, че на моята коректност, мюсюлманина ще отговори некоректно. Празника е Коледа и дървото трябва да е коледно. Всеки празник трябва да е със симвилите си, а не да се променят. Не знам какво правят за нова година мюсюлманите. Украсяват ли дърво , какво е то? При християните е иглолистно, бор, ела. |
| Марко Ив Тотев! Поздравления! Имаме много да си говорим на тази тема /виж моля моя постинг по-горе/...Нямаш даден имейл, така, че ако желаеш – пиши ми ти – аз не се крия! Жив и здрав! |
| Кракра Пернишки на мача между Турция и Швейцария повод животинските прояви на турската полиция, стюарди, журналисти, играчи и т.н. на мача Турция-Швейцария. цлу4аино да си бил на този ма4 ? нау4и първо Швейцария и Турция и след ма4а в сабликалните какво е станало . как са се даржали към турския тим по повод животинските относения многотие лесно да обвинявас . е нали са турци зна4и са виновни . в4ера взеха мненията на накои повикани от турския тим в Швейцария. и бяха подадени документи с доказателства как Швейцарците са лъгали фифа . [/size=2] Редактирано от - bot на 30/11/2005 г/ 14:33:44 |
| Мюсюлмани и християни, християни и мюсюлмани - вече 14 века взаимоотношения. Какво да говорим, като между самите християни, също е имало такива моменти на братоубийствена любов че не е за вярване. Аз всъщност исках да кажа че единият от архитектите на катедралата "Ал.Невски" е строил и сградата на турското медресе в Кърджали в началото на 20 век, в която днес пък се помещава Историческият Музей на града. Иначе статията наистина е супер! |
| Здравейте :-) Първо, приятели, да взема да емотиконизирам Биси-мамата и Благодарято: това е Биси- мамата ->   [....____....]  <- а това е благодарято, а това по средата е плакататa, които са носили. (все още не се чете какво пише на него, защото са надалече :-)Второто е, че тези от вас, които са се обзаложили вече, че днес ще говориме за "какво е искал да каже Авторът с това..." могат да съберат печалбите си от залозите, а в туй време колежки, ще минат да раздават руска салата с френски чай тип - "заварка". И докато трае суматохата около новогодишното дърво, за да не скучае някой преповтарям онова, което прочетох от линка на Божо Натиснете тук* , като преписвам накратко за какво става въпрос: ""Столичният Общински съвет реши: Дава съгласие за поставяне на осведомителна табела…: ..от Мимар Синан, българин от родопското село Широка лъка…"" *http://www.sofiacouncil.bg/content/docs/ c_f3114.pdf (доследмалко :-) |
