Отиди на страница:
| Д-р Косев, абсолюрно сте прав. Според мен никой не си задава въпроса за смисъла на площадните изяви у нас. Няма последователност; исканията са необмислени, не е ясно изпълними ли са и дали изобщо е редно да се изпълняват. Единственият резултат е хабенето на енергия. А може би и насочването на обществената енергия там, където някому е най-удобно. Редактирано от - Real Life на 02/12/2005 г/ 13:20:58 |
| Напълно съм съгласна с мненията на д-р Косев и Пикачу. Кайли мила имаш ли деца ? Знаеш ли какво е учителски рекет. Знаеш ли, че бях стигнала до там да намеря начин и да спра детето си от училище за да не го тормозят тъпи даскалици, които нямат полза от мен. На въпроса ми "Толкова ли си тъп, че не можеш да вържеш една тройка, отговора на сина ми беше: - Ти ако беше зъболекарка, като майката на Пепи, и озъбваше безплатно госпожата, щях да имам шестица. Вчера писах за мои познати, които миналата година олекнаха с 2000 лева от частни уроци по един само предмет/математика/ за дете завършило 7 клас. Навремето моите учители са ме учили и затова заслужават уважение. Сегашните с много малки изключения не заслужават и заплатите си. Като пример ще посоча, че моята учителка по рисуване в основното училище е показаната наскоро в шоуто на Слави, СУЗИ АРОНОВА. Тази жена успя да ни научи всичките 42-ма ученика в класа на законите на перспективата. От всички нас не направи художници, но всеки и е благодарен за интересните часове и знания, които е получил от нея.Аз лично съм завършила рисувално училище, без нито един частен урок, само със знанията от час по рисуване при СУЗИ и от допълнителните часове от "Кръжока по рисуване", инак тя Сузи даваше и тогава частни уроци на кандидат студенти но законно. Преди се влизаше много трудно в университет и затова бяха необходими повече знания и умения, за да се пребориш "на общо основание" на изпита. Днес това не е необходимо всичко е с пари и затова простотията е навсякъде. Познавам хора завършили Математика в СУ без да са посещавали частни уроци, само със знанията от училище и допълнителни часове от кръжоци /както им казваха преди/, и собствен труд разбира се. Та излиза че си зависи много от преподавателя, който ако е учител по призвание и го може си е на мястото, Но ако е спуснат с парашут на държавна хранилка и от него и чеп за зеле не става - стачкува за /и той не знае защо/ - делка си с някой процент от изпратените му частни ученици - кюти си там за пенсия И САМО ВРЕДИ. |
| Добре бе, Кайли, излизайте, що не го правите, ами по форуми пишете? Ама ти май чакаш първо да се появи някой Дьолакроа, пък после да поведеш народа! ____________________________________ Внимавай какви договори сключваш, че може да те заставят да ги изпълняваш! |
Хихи, Кайлито, че те у нас не са се прибирали от 89-та  Таман се поприбраха ората по къщята и ти, опа, айде пак....улична демокрация, убави времена, ама вече е скучно, не мислиш ли? |
| Кайле , ти понеже си бунтар човек , кажи ми би ли подкрепяла стачка на лекарите примерно , ако седиш затворена в тоалетната с остро стомашно разстройство и ВиК е обявило символично спиране на водата против новините на турски език.... не те занасям , ама доле-горе е така в държавата... |
| Айде, появиха се и специалисти по площадни изяви. Скоро и като нАука ще го включат сигерно в Нов Български. Така е, и преподаватели по космонавтика ще си завъдим, нищо че космонавти немаме вече.  _______________________ Могат да ме заставят да правя нещо единствено тези, които се подчиняват на по-висш закон в сравнение с мен Торо |
| Ората по света самолети изпускат, на работа не ходят, пари губят заради стачки на тоя и на оня. Да не би летците у Франца да получават по-ниски доходи от нашите учители, че да стачкуват? Що говорите глупости, бе? Няма друга оправия с мафията, наречена политическа класа, освен стачки и протести. А, има...саморазправа. Кое ви аресва повече? Манерко, още едно зацикляне и те отсвирвам, брато. _______________________ Могат да ме заставят да правя нещо единствено тези, които се подчиняват на по-висш закон в сравнение с мен Торо |
| Не, Кайли, не съм специaлист. Казвам само как аз виждам нещата. Без да се налагам и да твърдя, че 100% съм прав. Но не си ли съгласна, че преди да започнем с обзавеждането, първо трябва да поразчистим боклука? |
| `Kaily, Скоро е имало протести по улиците и един от участниците издигнал лозунг "Долу топлофикацията" (по разкази на д-р Дайнов). Чувала ли си нещо по този въпрос  |
| Абсолютно съм съгласна, че требе изчистим първо боклука. Лошото е, че нема паре, кой ще плаща на отстрелващите.  _______________________ Могат да ме заставят да правя нещо единствено тези, които се подчиняват на по-висш закон в сравнение с мен Торо |
| Вие с Манерко верно се самозаразяване един друг. Напоследък ви върви да въртите на место. ...па може и винаги така да си е било, иначе отде толко акъл да се е събрал на едно место...  _______________________ Могат да ме заставят да правя нещо единствено тези, които се подчиняват на по-висш закон в сравнение с мен Торо |
| Кайло, ти нали плащаш данъци? Съгласна ли си да ти вземат повече данъци? Защото аз не съм. А и забелязах, че и доста други хора не са. === Само не разбирам как желанието да бъдеш изпълнителен гражданин на РБългария (чрез желанието си да плащаш по-големи данъци) ще се върже с "революционните лозунги". Объркване ще да е... |
| [/quote]Заплатите на учителите не трябва да са нито ниски, нито равни. Различни заплати на учителите според успеха не ми се вижда добра идея и само ще влоши атмосферата в училищата, особено ако води до маниакално подготвяне за олимпиади и тям подобни. Ако някой учител е свестен и кадърен, той определено не е такъв заради парите, които получава, а заради личността си и подготовката си - отделен въпрос, че мизерия и други подчертано лоши условия могат да повлияят негативно на всеки характер и съответно трябва да са спестени на всички. Иначе би трябвало да имат значение преди всичко оценката на учениците и родителите за учителя, а също и, в умерена степен, техният успех на външни и наистина обективни изпити - но не да определят някаква йерархия на заплати, а по-скоро да влизат в CV-то и т.п, например да водят до уволнение при падане под определена граница. |
| Интересна статия от В. Седларска. " Колко всъщност е заплатата на учителите, която те смятат, че трябва да бъде повишена с 15 процента? Милена Р. (49 години) е учителка в областен град, в който средната работна заплата е 286 лева. През този срок тя е на работа във вторник, сряда, четвъртък и петък до 13 часа. Следобедите, събота, неделя и понеделник са свободно време. Относително казано - понякога има задължения, които отнемат от свободните следобеди. За самоподготовка отдавна не отделя време. Философията й е: Колкото ми плащат, толкова ще им работя. Заплатата й е 330 лева. Има много начини да се докаже, че това е ниска заплата. Като се започне с това - какво са 330 лева днес? Знаете ли колко всъщност енергоемка е работата на учителите, това не са ония кротки деца отпреди години. 330 лева ли са признанието за един живот, посветен на бъдещето на нацията? И тъй нататък. Има също толкова начини да се докаже, че това е висока заплата. Като се започне с това, че ако тази заплата се раздели на часовете, през които Милена Р. работи през седмицата, ще се окаже, че тя е сред най-високоплатените хора в страната. А като се прибавят ваканциите? И ако се има предвид, че заплатата й е сигурна, независимо от резултата, от усилията, от самоквалификацията, от конкуренцията... И тъй нататък. Въпросът е: Ако Милена Р. и колегите й получат по 15 процента увеличение на заплатите, това ще реши ли техните проблеми, проблемите на учениците и проблемите на образованието? Техните - може би малко. На учениците - още по-малко или никак. На образованието - със сигурност никак. И тъй като става дума за нашите пари и нашите деца, логичният въпрос е: Трябва ли да се налеят пари в една система, която произвежда все по-голяма неграмотност и все по-малка конкурентоспособност, или трябва да се промени системата? Трябва ли в един момент, в който бизнесът се оплаква, че образованието не може да произведе кадри за него, да се дадат пари на образованието, взети от данъците на бизнеса? Всеки учител ли заслужава точно 15 процента увеличение на заплатата? И ако учителите са загрижени (а им прилича да са загрижени) за нещо повече от своята заплата, защо не поискат реформа в образованието? Ето това е думата, която в образованието се заобикаля с най-тихи и най-бързи стъпки - реформа. Досега никой не я направи. Но и никой не я поиска. И най-вероятно няма да бъде поискана, докато у нас все още се намират хора, които вярват, че сме на второ място в света по интелигентност (след евреите) и че нашите деца, които емигрират с родителите си в чужбина, направо им разказват играта на американчетата, германчетата и англичанчетата. От всички области на живота ни образованието остана най-незасегнато от желанието да видим как стоят нещата у нас, как стоят по света и да преценим дали случващото се у нас е адекватно на света, към който се отворихме. Ако бяхме го направили, щяхме да си отговорим - не, не е. Ние обаче не го направихме по няколко причини. Митът, че образованието ни е добро, беше устойчив в последните неустойчиви години. Образът на учителя - тъй комичен, докато сме ученици, някак автоматично след това се превръща в умилителен. За партиите, правителствата и министрите на образованието беше непечелившо да се занимават със закрепеното някак си българско училище. Да усъвършенстваш системата на образование означава да мислиш за много години напред, да инвестираш в хора, а това у нас нито е традиционно, нито е престижно. Може би очаквахме, че както и в останалите сфери Европа ще ни каже какво да направим. Нищо подобно. Глава 18, посветена на образованието, е затворена без нито един преходен период. И съвсем не защото всичко ни е наред и оттук нататък няма какво да правим. А защото как ще изхабяваме нашите деца си е наш, а не европейски проблем. Утре тези наши деца ще се състезават с техните деца по едни и същи писти и е чисто наш проблем дали ги подготвяме за победители или за разносвачи на пица. От което въобще не следва, че на българското дете му е лесно в българското училище. Българският ученик е обречен на усредняване. Ако е отличник, налага му се да тъпче на място, докато го настигнат двойкаджиите. Ако е слабак, го пришпорват и комплексират. Училището преподава най-лошия български урок: най-добре е да си среден, еднакъв, неразличим. Най-добре е да си в групата. Това, което българското училище не проумя, е, че през 1989 година започнаха няколко прехода. Не само от тоталитаризъм към демокрация. Не само от социализъм към капитализъм. Не само от планово към пазарно стопанство. А и от колективна към индивидуална позиция. Българското училище не разбра, че това е моментът да спре да преподава лошия урок за груповото мислене, груповата отговорност, груповия марш и груповата орис и да даде шанс на индивидуалното можене, личното справяне и собственото постижение. Това няма как да стане със свирепо установена програма, както е сега - една за всички. Това може да стане само с гъвкави варианти за индивидуална учебна програма, която ученикът сам си съставя в съответствие с интересите и природните си наклонности. Той може да избере да учи много литература и задължителния минимум математика, защото двете неща се намират в различни мозъчни полукълба и природата е била по-щедра към литературното. Или обратното - да предпочете разширени занимания с математика, защото си е наумил да става счетоводител и не иска да си губи времето с есета. При такава гъвкава система важно е детето - неговото бъдеще, неговият потенциал. А не бройката часове, нужни за една заплата, за да бъдат еднакви заплатите за учителката и по литература, и по математика. Дори не се налага да го измисляме. Измислено, приложено и проверено е в много страни. На нас ни остава само да проучим как то работи и да изберем най-доброто. Българското образование ощетява не само добрите ученици, то е също толкова мащеха и за добрите учители. Сега никой учител няма сметка да бъде добър учител. Каквото и да направи, той ще получи онази заплата (и онези 15 процента искано увеличение), които получават и лошите учители. Дали ровиш всеки ден в Интернет, за да видиш нещо ново от своята област, или не знаеш къде е копчето на компютъра, все тая за ведомостта. Дали подпомагаш развитието на децата, или просто ги изтърпяваш, няма значение. Дали когато класът ти е абитуриентски, те интересува колко ще бъдат приети, или в навечерието на бала им казваш "Приемам като подаръци само стоки на лукса"(това е достоверен цитат), пак е все едно. Липсата на мотивация да извадиш най-доброто от себе си е най-големият порок на българското образование. Латинската дума за образование, впрочем, означава отвътре навън. Точно заради мисията на образованието да извади от децата най-доброто, което те носят у себе си, навън - към другите, към общия ни живот. Българското училище не изпълнява тази мисия. То се крепи точно на обратното - на втълпяването. На наизустяването, на зубренето, на възпроизвеждането, на имитирането. Целият учебен процес е конструиран около запаметяването, а не около разбирането на материята. Българските деца с отвращение посвещават времето си на това да запаметяват данни, които се откриват за минута в справочник или в Интернет, вместо с наслада да търсят себе си в познанието за света, да сравняват, да търсят прилики и отлики. Да израстват. Точно по тази причина голямата част от оценките на учениците отразява не това, което са разбрали, усвоили, научили, а това, което са неустойчиво и временно запаметили или още по-често - преписали. Преписването е една от основните дейности в училището, едва ли има училище по света, в което да се преписва толкова много, толкова безсрамно и толкова свободно. Учителите го знаят. Преписването е отмъщението на учениците за безсмислиците. Завършил гимназия младеж получи една единица по-малко на приемен изпит по биология за специалност медицина в Пловдив, защото описал ухото отвътре навън, както било написано в признавания в София учебник, а не отвън навътре, както е в харесвания в Пловдив учебник. Това не е бисер от кандидатстудентски изпити. Това е само много малка частица от стреса, който преживяват абитуриентите и семействата им в лятото на кандидатстването. Това е трудно, скъпо, нервно, изтощаващо и несправедливо лято. Такова лято по света няма. Защото по света формулата не е: много трудно влизаш, ама няма как да не излезеш. Фунията по света е обърната обратно: входът на висшето образование е широк, лесно се влиза, излиза само този, който наистина може. (С подкупи там очевидно не става.) И сигурно онази система е по-добра, щом онзи свят изглежда по-добър. Големият смисъл на реформата е в това, че трябва да видим образованието от съвсем нова гледна точка, да изхвърлим всичко, което осакатява, и да приложим онова от прилаганото по света, което изважда целия потенциал на едно дете. При нас обаче реформата се разбира като: ще има ли тестове след седми клас и ще има ли матура. Иначе казано: да направим ли тестове, както го прави целият свят, или да продължим поне още малко със скъпите частни уроци? Да въведем ли матура, за да се разбере, че учениците завършват все по-неграмотни, или да не го направим? Когато въпросите са такива, отговорите са: я дайте да си траем, да си избутаме живота с все същите съчинения за баба Илийца и чорбаджи Нено, пък те, децата, все ще се научат да правят тестове, като емигрират по света. Мария Б. (от същия град, от който е и споменатата Милена Р.) емигрира в Норвегия и сега е учителка там. Спазва етичен кодекс, защото в Норвегия учителите не смятат, че няма нужда от такова нещо. Подписала е декларация, в която се задължава включително и това да не говори на децата с ироничен тон." |
| Оня ден чух от една тайфа социолози, че годишно за частни уроци отивали около 500 милиона лева. Казаха, че било доста точно число. При 100 000 даскали, прави по 5 бона на калпак - чиста пара. Оттук си мисля, че стачкуват само баламите или тези, за които това не е пара, или пък такива, които са ги вързали, че ще стават министри. Още нещо. Такева, която не знам по какво е учител, казва: "Отиваме при министъра да говоримЕ ....". Навремето имаше един филм, в който при една сцена учителка кандидатства за работа. Директорът иска да напише в молбата си с какво идва на работа и тя - с траНвай. И дотук работа като учител. |
 Париж глобява родители на ученици бегълциПравителството ще наказва компании, пренебрегващи хора от малцинствата В. "СТАНДАРТ"-03.12.2005 Париж. Френското правителство ще глобява родителите, чиито деца не ходят редовно на училище, както и компаниите, които проявяват дискриминация спрямо малцинствата. Това предупреждение отправи френският премиер Доминик де Вилпен на месечната си пресконференция, цитиран от АП. Глобите са част от мерките на властите за подобряване на образованието и възможностите за работа в бедните предградия. Безработицата в тях бе посочена като една от основните причини за трите седмици на масови безредици преди месец. Правителствените мерки предвиждат училищните ръководства, социалните работници и кметовете да изискват от родителите да подписват "договор за родителска отговорност". С него те се ангажират децата им редовно да ходят на училище. В противен случай ще бъдат глобявани и дори лишавани от социални помощи за известно време. Компаниите, за които се докаже, че проявяват дискриминация, може да бъдат глобявани с 25 хил. евро, заяви Доминик де Вилпен.  Редактирано от - paragraph39 на 03/12/2005 г/ 03:21:07 |
| СПОКО, бе!!! НЕ си "десен", а си ЛЕСЕН- понякога си БЕСЕН !!! И НЕ си наполовина французин, щом кръвта ти е 100% БЪЛГАРСКА !!! Може да си наполовина френски ГРАЖДАНИН/ ако си и български, едновременно?!/. Но това- ГРАЖДАНСТВОТО, е правен, а НЕ генетичен/етносен, също/ въпрос!!! П.П. ЛЕКА НОЩ!- на теб и на всички тук! Аз "ОТЛИТАМ"...  Редактирано от - paragraph39 на 03/12/2005 г/ 03:28:23 |