Отиди на страница:
Добро. Но не съм сигурен, че мястото му е в тази рубрика. ----------------------------------------- ---------------- Прочетох със закъснение хумористичните откоси на Карагьозения Джо. Като смееща се картечница са. С други думи, и в карагьозеното си амплоа Валери Станков радва и ума, и сърцата ни, а и смеховите ни рецептори. Чети, Пенчо, учи се. Иначе ще те закрия. |
| "Бурята бе утихнала, небето се бе изчистило от облаците, а звездите - колко много звезди! - искряха мълчаливо." Много ми се щеше да й отговоря, точно сега, ето така: "Няма страшно, мило дете. Това са и душичките детски на всички, които не са вече деца, но са все още живи. А през деня, те не се виждат, дори." Нямаше как, нямаше на кого да го кажа. Аз стоях на прозореца, докато пред погледа ми утрото задуши в розовата си светлина- една по една- звездичките мънички в небето, така, както се стопи и моята връзка с майката. ... Павел, приеми това, като един нескопосан поздрав, наместо палчета нагоре, за онова чудесно нещо, що си написал. |
| СОФИЙСКА НОЩ Нощ. И улица. И спирка. Ниско виснало небе. Гледам не'къф тип си свирка. Нещо май от "Бийтълс" бе. Гаден тип. И ме киризи. Бялва ме с едно око. Бързо смъква гащи, ризи, вратовръзка и сако. Ко ши прайми ся - не зная. Няма пукнато ченге. Тишина - като във Рая. По Царя. И на Леге. Мисля, свита кат мисирка под беззвездното небе - тоя тип ще иска свирка или иска да е... Нощ. И улица. И не' къф тип си свирка лет ит би... Я млъкни бе, пич - му рекох. И върви се нае...би!/b]  |
| До средата някъде, много добре! После изгубва оригиналността си и дори мирише на баналност, особено с умрелите деца, които се превръщали в звездички, чел съм го поне у десетин автори. С найлоновите торбички пък и с летящите кашони, този вече многократно повтарящ се буклукчийски мотив, също е преексплоатиран като фон на битието. |
 Апропо, ни оди по мене, високо е, ще стигнеш до вратата в небето и после, кво ши праиш там, не ставаш. Три са езотеричните школи в света, Египтяни, Траки, Индийци, щото и там си разбирач. Последно, наистина, великите истини се дават на мъдреци, те усещат невидимата причинност, генезисът на Твореца, бъдещето, свободата, вечността, аха, и не ми е задължение да те променям, сам себе си прави, selfmade  |
| Абе, реконтрите са обикновено смешни, някои и малко тъжни покрай това. Тази е само тъжна. Но е много хубава. Излиза от жанра на рубриката, ама къде, къде по-добре от разните му там редукции .  |
Е, да ... не е казано , че реконтрите трябва непременно да са весели, особено , ако са хубави... Павка!!!  |
| керпеден? на линия ли си? братче, а к о з н а е ш какъв солен паламуд ми се получи по твоята рецепта, съчетана с предварителното филетиране, н е е и с т и н а. Храна на боговете... За да ти благодаря за рецептата се включих, специално. *** Койос е написал нещо толкова добро, че, за мен, не подлежи на коментар... |
"| Да помогнем ако можем на тези деца, за да не гаснат като звезди: Натиснете тук |
| Chiquitita Chiquitita, tell me what’s wrong you’re enchained by your own sorrow in your eyes there is no hope for tomorrow how I hate to see you like this there is no way you can deny it I can see that you’re oh so sad, so quiet . Chiquitita, tell me the truth I’m a shoulder you can cry on your best friend ... http://www.abbasite.com/music/ song.php?id=48 |
| Много странна метаморфоза на Павел Койос или Койтоидае, обикновено пише смешни работи ...Защо този сърцераздирателен стон е публикуван в РЕКОНТРА?????????????????? |
