Отиди на страница:
Снощи , си подреждам книжките в кашони ..( аз нали ще се местя от лятото насам...  ) и като отворих една вижте какво красиво нещо намерих посветено на днешния празник...... Но ние чакахме Никулден. На този ден барбата ставаше неузнаваем - в параден черен костюм със златисти копчета, с вратовръзка, избръснат , постриган. Появяваше се към обяд, слизаше от небето като знамение, улицата грейваше с божествена светлина, жените се показваха по прозорците , часовниците спираха досадното си тиктакане, защото барба Милтиади отиваше до морето да се срещне с Николай Чудотворец. Отиваше винаги на едно и също място; ще спре насред пясъка , ще изуе обувките си , после чорапите , ще навие старателно крачолите до коляно и ще нагази в студената вода. Ще гребне с двете шепи и ще отпие. Аз вече пих от теб, казваше, ти сега пий от мен - драсваше с върха на джобното си ножче показалеца на лявата си ръка. Когато потече кръв , когато дланта му стане кървава, ще я потопи в морето и ще продължи: пий, както си пил от баща ми и от неговия баща , и от неговия дядо и тъй до началото на света.Пий , защото си приятел и защото си надежда, и защото си хляб , и защото си любов, и защото си утеха. А ние скритите зад храстите очаквахме да видим чудото, а чудо ставаше всеки път - барба Милтиади изваждаше ръката си от водата и по нея нямаше нито кръв , нито дори драскотина. Приятели, Св. Николай Чудотворец до ви пази!   Редактирано от - керпеден_1 на 06/12/2005 г/ 11:36:36 |
Честит празник и от мене!  Керпи, туй твойто си е баш нелоялна конкуренция... на Шамару. Но и той заслужава палче.   |
| Гледам, че се възмущават от вкуса ми в този час, за простак ме обявяват и присмиват се на глас. Нямало да ми завиждат за "щампанско с паламуд" и със поглед ококорен ми намекват, че съм луд. Тъй е - прави сте, другари. И другарките и те. Тази, вашата, напитка най-добре е без мезе. Редактирано от - голямото лукаво синьо зло на 06/12/2005 г/ 13:07:28 |
| Фуле, не е мое това , което постнах...аз така хубаво не мога...На Агоп Мелконян е от сборника му " Виа Долороза"... |
По скоро паламудът не върви , ама хич със шампанско.... то аслъ само нашенски новоизлюпен банкер или застраховател с дебел врат може да измисли такваз абсурдна комбинация... нещо като шопска с 12 годишно уиски.... пфу!!! Развалят шопската...   |
| Не вървяло, не стояло... Махнаджии вдигат вой - тъй не можело, не бива... не било така... от сой. Друго си е сливовица със сланинка. Ама с праз! Майната им там шотландска - ще ни казват те на нас. |
| Аха, г.л.с.з., бива! Ама все пак, Никулден е днес, дай нещо ако не за паламуда, поне за шарана - барем един "Ризлинг"... Керпи, светни мене, сухоземния, какво все пак пие паламудя?  |
Но Хайлязов беше толкова смутен от бедата в крачола, че така и не разбра аджеба кой е заекът и кой - вукът. Замисли се Хайлязов кой е заека и кой вука. Мисленето не му беше присъщо, но трябваше някак да убива времето, а и нещо трябваше да го отвлича, за да не обръща внимание на бурните процеси протичащи в червата му."Епа, требе язе да съм вук" - реши след половинчасов усилен умствен труд той. - "А Капонето требе да е заеко. Он ме пре...ва секи ден да кесим на туй ...ано кръстовище, а я си траем и не смеем думичка да кажем. Дали да не..." Нов спазъм на червата му го откъсна от туй духовно занимание и насочи мислите му към текущото му физическо състояние, дължащо се на двата хамбургера със съмнително съдържание и качество от близката закусвалня, които Капонето милостиво му беше донесъл сутринта преди да зачезне нанякъде. Спешно трябваше да отиде до тоалетната. Дали да не остави поста замалко или да стои до последно като един нов Гюро Михайлов? Все пак, го провериха само преди половин час. Докато се колебаеше, край него профуча в обратна посока опела на лейтенант Петров. Началника му се ухили доволно и му помаха през прозореца. При тази гледка ушите на Хайлязов силно го засърбяха, напомняйки му за заканата на шефа. Почти усети как лейтенанта със садистична педантичност му отпаря първо лявото ухо, а после и дясното. Не. НАлагаше се да стои до край. А и Капонето обикновено се появяваше по обяд за да му донесе нещо за хапване. Колкото и да се скатаваше, Капонето беше добър и грижовен партньор. Трябваше да изкара само още най-много час. Часът бе вече изминал, а партньорът му още го нямаше. За сметка на това пък лейтенанта беше профучал още два пъти с опела покрай него за последния половин час, с което му изби всякакви мисли за напускане на поста от главата. А стомахът продължаваше да го присвива. Хамбургерите отвътре напираха да излязат със страшна сила. Досега успяваше да им се противопостави, но не беше сигурен още колко ще издържи. Най-накрая яидя колегата му да се задава усмихнат по улицата. Носеше нещо увито в хартия и две пластмасови чаши с бира. Хайлязов тъкмо щеше да се израдва, но нов спазъм уби радостта му още в зародиш. Той заръкомаха на партноьора си да идва по-бързо. Капонето, обаче, едвам се пристъпваше по тротоара, внимавайки да не се полее с бирата. Още 100 метра... 90... 80... 70... Последния порив на червата му беше неудържим. С големи усилия Хайлязов се опита да го подтисне, но не успя и се накрая предаде. Усети в гащите си топлината, която бавно се стичаше надолу по краката му. Капонето най-после дойде при него и сбърчи нос: - К'во смърди тука, бе? Да не си настъпил кучешко лайно? - попита усмихнат той. - Да се таковам в глупавия вълк! Да те таковам и теб, ...ан заек такъв! - изруга само Хайлязов и хукна с всички сили към дома си съпроводен от неразбиращия поглед на колегата си. - Чааааааакаааай! Донеееесъъъл съм ти обяяяядааа! - провикна се след него Капонето. После само сви рамене и добави - Добре де. Аз ще постоя тук докато се върнеш, но да знаеш че ще изям и двата хамбургера и сам ще изпия бирата. Стори му се че чу само едно тихо "Да ти е сладко" от посоката в която бързо се отдалечаваше партньорът му, но точно тогава покрай него минаваше поредният тир и затова не бе сигурен. След това отвори пакета и загриза първия хамбургер. |
фък... се го бехме изътрвали поезда на празнующите... с тов. блиндюшкин... ама после ни светна... нали сме и ний парче моряци... полупрофесионални верно, ама състезателни... та се уключваме и мъй в партито... гунсеремус, наздаровя, стотина фута под киля, хураган да ви не стига и без ром да не оставате...  а паламудя сальонава с водкай нада... и патом чак шампанскава... за спаркс в ачах...  |
| защото ти бирник не разумяваш че афтора на тоя пиздоним визира една сбирщина от ритнитопковци.. ако понекога уцелват разбира се въпросния уред.. локализирана в кална нива в покрайнините на града.. която некои неизтрезнели люде с пребогато въображение понекога наричат отбора на народа.. за смех на околните.. |
| Как` Пепо, ... изчерпателна и лаконична... Само , ако позволиш мазута да е от каспийски нефт , щото персийския много мазен идва и накъртва , еле пък ако е от иракски кладенец хептен .... бяха времена кога са облажавахме от Сев. море или от Аляска , ама то беше уху-ху-хуууу . Руския не ми го фали ... дере на гърлото кат махорка деееба... и води до газообразуване ... сетне цяла туба еспумизан ти трябва... П.С. Инак , Фуле, ако ти е пресносол паламуда , нарязан на хууубави шайби и покрит огоре с още по-хубави шайбички от червен луки малко пресен копърец за раскош - тогава само водкой надо , както тов. Блиндяеф Льоха благоволи да докладва...а като изядеш първата риба е все едно вече с к`во ша го пиеш щото дотогава си изпил поне 500 гр. водка... Редактирано от - керпеден_1 на 06/12/2005 г/ 14:36:05 |
