| От държавния глава до последния партиен функционер, всички употребяват понятия като "обществен договор", " народен суверенитет", "върховенство на закона", "разделение на властите" и т.н., като влагат в тях съвършено невярно съдържание. Общественото учредяване се осъществява, когато група от хора приемат да се подчиняват на общи правила за съвместно съжителство. Общественото учредяване се счита за извършено, когато се посочи суверена. Основният закон на обществото, или както се нарича още общественият договор, посочва източника на властта или суверена. Когато суверенът извършва всички тези дейности пряко, без да прехвърля другиму права, върховенството на закона е неоспоримо и безусловно, защото властта се прилага без уговорки. В действителност, суверенът може да управлява като прехвърли част или всичките си права по уговорка другиму. Именно така се упражнява властта в повечето държави, където суверенът в лицето на народа, прехвърля на пълномощници част от своите права с уговорката, че това е само за определен период от време. В този случай върховенството на закона е под условие, тъй като управлението се извършва в условието на ограничен суверенитет, защото властта е опосредствена. Следователно, колкото повече се опосредства властта на суверена, толкова по-малко суверенна е тя. Този съществен недостатък на непрякото управление дава практическа възможност за узурпация на властта и подмяна на суверена. -Народният суверенитет съществува само там, където гражданите, като част от тялото на суверена, сами предлагат закони и провеждат референдуми, на които ги одобряват или отхвърлят. Когато суверенът прехвърли законодателна власт за определен период от време, през който той е лишен от законодателна инициатива и решение, и същевременно се е отказал от контрол, настъпва най-опасният момент за суверена, защото той на практика поверява властта безконтролно и неограничено. Това от своя страна винаги води до открита узурпация на властта през този период, в който суверенът е фактически подменен. В този момент, върховенството на закона е невъзможно, защото, на практика, суверенът е само наблюдател без да има някаква реална власт в своите ръце. Първо в практиката, а после и на теория, е разработена така наречената система за разделението на властите. Тя има една основна цел, да разпредели властта по такъв начин, щото никой да не може по никакъв начин да заеме позицията на суверена, а следователно и да премахне върховенството на закона. Тази система се основава на шест правила. . Първото правило гласи, че нито едно лице, или група от хора, не трябва да упражнява по никакъв начин повече от една от трите вида власти. Второто правило гласи, че нито една от трите вида власти не трябва да разполага с повече правомощия от другите две. Третото правило гласи, че властта се предоставя временно Четвъртото правило гласи, че нито една от трите вида власти не трябва да се упражнява без контрол, т.е. никой, на който е поверена властта на суверена, не може неограничено и безотговорно да я прилага. Петото правило постановява, че нито една от властите не трябва да участва в съставянето на другите две и СУВЕРЕНЪТ СЪСТАВЯ ОРГАНИТЕ НА ВСЯКА ВЛАСТ. И последното шесто правило гласи, че суверенът трябва да прехвърля своите правомощия поименно, а не на група от хора, защото юридически групова отговорност не съществува, и следователно, суверенът не може да търси сметка за деянията на своите пълномощници през времето на техния мандат. Натиснете тук ----------------------------------------- ------- Никой не може да ме накара да спазвам договор, който не съм подписвал. Дон Хуан Редактирано от - `Kaily на 07/12/2005 г/ 14:42:33 |