Отиди на страница:
| Прав е текста на статията, че трябваше да има гласност и натиск през тези години, но много погрешно обяснява защо се получи така. В общи линии нещата стоят така: нашите съвременни демократи в масовия случай са най-обикновени криминални престъпници. Те са свикнали да действат/крадат скрито от погледа на обществото и друг начин на действие им е непонятен и най-вече те се страхуват да кажат истината. А точно истината беше и е най-силното ни оръжие в защита на медицинските сестри в Либия. Дано новите да са го проумяли. |
Ооо, каруций, с тоя емотикон си се издокарал като Божо Димитров. Симпатяга!  Редактирано от - олезатвориочички на 12/12/2005 г/ 17:25:26 |
| Калки, точно затова го споменах в последното изречение на предишното си мнение – подобно съвпадение не може да е случайно. Очевидно неговото посещение изигра някаква роля. Какво “е обещал” можем само да гадаем – тези неща съвсем правилно не се подхвърлят за забава на разни многознайковци. Съмнявам се обаче това да е заради ползването на военните бази – това изобщо не е някакъв проблем в отношенията ни със САЩ. По-скоро проблем е да не се оттеглим напълно от “желаещите” в Ирак – за изтеглянето на контингента ни има решение вече на народното събрание, но както знаете ударът за американците може и да се смекчи с оставане под друга форма. Пейчо Пеев, точно за това говоря: сестрите бяха задържани и измъчвани без никаква намеса от наша страна! Ето за кого се отнася “бездействие” от заглавието! В материала на “Монитор” пише: “Процесът в Либия се случи, тъй като посолството ни в Триполи научава винаги със закъснение какво се случва в Бенгази и впоследствие изяснява обстоятелствата. Информацията в представителството ни всеки път е получавана от българи, които живеят и работят в района. "Монитор" разполага от години с копия от истинските факсове, с които българското посолство в Триполи уведомява външно министерство за арестите на българките. Грамите са едва 3 за шестте месеца разследване, извършвано от следствената група на ген. Харб Дербал и полк. Джума Мишари. От нотите до МВнР е ясно, че в продължение на три месеца преди първите арести на наши сънароднички пред декември 1998 г. дипломатите в мисията ни в Либия не са знаели, че в Бенгази се води следствие за заразяване със СПИН на деца, а първата информация за окончателните арести на групата българи на 9 февруари 1999 г. пък идва с ден закъснение.” Подчертаванията са мои. За още по-прегледно календарна справка за началото: На 9.02.1999 арестуват българските медици. Реакция на нашето правителство на 17-ти – отзовават посланика Кръстю Илов и решават да пратят група да изясни проблема?!? Чак на 7 март посолството е уведомено кои са шестимата. Три месеца по-късно (юни) е утвърден план (!!!) за защита интересите на задържаните. 16.06.99 зам.външният министър Марин Райков говори с Кадафи на международен форум. Това е първия допир на нашата дипломация с Либия след ареста. Какво точно е говорено не се знае... На 02.09. заминава посланик Людмил Спасов, въпреки, че има агреман много по-рано. Посолството половин година без титуляр. Сега, надявам се, Ви стана ясно! И си спомнете, че в тези 3 месеца преди арестите другите държави си изтеглиха съвсем спокойно заподозрените – това искаше и Кадафи, на него не му трябваше наистина този процес. Редактирано от - Графът на 12/12/2005 г/ 18:12:57 |
