Отиди на страница:
| Поздравления за журналистката - седнала е и прочела нещо. Лошото е, че объркала тотално понятията. Първо понятието "лекарство" е само един от десетината компоненти на понятието "здраве" (други компоненти са медицинските изделия, организацията на "Бързата помощ", "болнична помощ", профилактични прегледи, клинични и пост клинични изследвания, организация на аптекарската мрежа, обучение по медицина, здравна култура на населението и др.) Второ "сладкият фармацевтичен бизнес" е толкова сладък както банковия, софтуерния, енергийния и всеки друг бизнес. За разлика от продуктите на останалия бизнес фармацевтичните продукти - лекарствата са под пълен държавен контрол - от използването на суровината до листовката за пациента. Т.е. всяка проба по доказване пред държавата на качеството, ефективността на лекарството се включва в цената. И при най-малкото разминаване между това, което е декларирано и доказано пред Изпълнителната агенция по лекарствата, и това, което е на пазара, Агенцията може да изтегли (бракува) цялата партида (от 100хил и нагоре таблетки)от пазара. Трето, авторката явно нищо не е успяла да прочете за патентната защита. "Data exclusivity" не е патентна защита, а е срок на забрана да се ползва облекчена процедура на регистрация на лекарство като се цитират клиничните и фармакологични изследвания на притежателя на оригиналния продукт. Този срок за България е 6 години от датата на първа регистрация в България или EU. За високотехнологичните лекарства е 10 години. В случай, че лекарството е патентовано, не се прилага "Data exclusivity". За Европейската общност срокът е от 8 до 11 години независимо от патентоването. Патентна защита е с продължителност 20 години за изобретенията и 10 години за полезните модели. Обикновено, повече от 99%, активното вещество, фармацевтичния състав, методът/методите за лечение се защитават с патенти за изобретения. В EU, USA и Япония има възможност за патентованите лекарства, при определени условия патентната защита да се разшири с максимум още 5 години или чрез издаване на сертификат за допълнителна защита за EU, или сертификат за продължаване на патента за САЩ и Япония. Шесто - цената на лекарство под патентна защита включва всички разходи (успешни и неуспешни експерименти по получаването на активното вещество, изследвания на устойчивостта му, биологични изследвания и най-скъпите изследвания - клиничните изпитания и т.н.) до получаването на разрешението за употреба. Най-рано това разрешение се получава на шестата патентна година и в повечето случаи около 10-та (ако бранд компанията го получи след 10-та година монопола и се съкращава под 15 години). Стратегията е за 15 години продажбите да покрият направените и текущи разходи, както и да се акумулират поне 20% за нови изследвания, както и да се гарантира 10% дивидент за акционерите. Най-голям дял от предварително направените разходи за клиничните изпитания (молбата за разрешение само струва около 20хил евро), следват R&D разходите, разходите по регистрация (молбата до Европейската медицинска агенция започва от 100 хил евро), разходите по презентиране на лекарството(нещо като реклама, но само пред специалисти). Така стартовата цена започва от около три пъти текущата себестойност на продукта. Горната граница е до където може - като при всеки монопол. Седмо - рекламата на рецептурни лекарства е забранена, и в България и в Европа. И без да влизам в "кухнята" на фармацията само ще забележа защо авторката не коментира цената на козметиката COCO CHANEL, PACO RABANNE, NINA RICCI и т.н. И каква част от козметиката предизвиква алергични реакции? И кой после ги лекува? |
| 'Кайли, аре и аз не се заяждам ама хомеопатията е открита от еврейски аптекар някъде в Германия преди 100-200 години  Редактирано от - BroodWar на 13/12/2005 г/ 17:15:39 |
| За cherno nigro - Списъкът на Световната здравна организация на активните вещества доближава 8000. Част са отпаднали от употреба. В Европейската фармакопея, задължителна за България, са включени около 3000 монографии за тези вещества, определящи изискванията за качеството на тези вещества. Колкото до НАЧИНА НА ЖИВОТ - си напълно прав. Само не разбирам за какво е "Браво"-то на авторката. С такива публикации темата ще остане "миризлива" - сиреч не разбираема за не специалистите. |
| Аполитичен, не си прав със сравнението с козметиката. Нея си я купуваш по желание, а лекарствата - по принуда. Иначе за формирането на цената съм съгласна с тебе, наистина може би това е най-наукоемкият (извинявам се за думата, ужасна е, но пък е точна) отрасъл, а това много оскъпява продукта. Но също така знам за някои продукти от моята научна област, които имат приложение например в археологията и в медицината. И винаги когато се обсъжда конструкцията, и съответно цената, има довод "ако е за медицина - добре, и без това веднага ще има една-две нули отзад, но ако е за наука - трябва да бъде икономично, със същото качество". Това е самата истина, освен това не сме изключение. |
Нда - наукоемко е... Нашите химици още се чудят, как германците от Баер успяват да накарат родния ацетизал да се разтваря  . По някое време (незнам дали и сега) разтворимия аспирин (ацетилсалицилова киселина, за да не ме съдят за реклама) на Баер се правеше с българска ацетилсалицилова киселина - ацетизал демек.  |
| За Локи "родният ацетизал" търговска марка на "Балканфарма-Дупница" АД. И родните химици не са се чудили, а дълго време произвеждаха Аспирин® по лиценз на Bayer. Производството на ацетилсалицилова киселина не е от най-екологичните, и доколкото ми е известно, Bayer я внася от Китай. Относно цените и печалбите във фармацивтичния бранш, най-висока е нормата на печалба от хранителните добавки (Oldmad намекна за тях) и някои ОТС (без рецепта) продукти (няма клинични изпитания, пост клинични изследвания, кой знае какви странични въздействия). Според мен, спекулацията идва от желанието на хората да се лекуват, един вид да са модерни (въпреки специалността ми, в къщи са луднали по д-р Тошков, и трети месец кашлицата и хремата не спират). Относно принудата съм готов да споря, но въпросът е твърде сложен. Само ще спомена, че СЗО има разработени методики за лечение на около 40% от заболяванията с отдавна известни лекарства. Но признавам, че има заболявания, които се лекуват само с едно-две лекарства, и там наистина е принуда. Това отчасти (за Европа в голяма степен) се компенсира от субсидирането от бюджета на лечението на такива заболявания. Не крия, че и големите компании в известна степен спекулират с разходите за наука и развитие. Тезата им е, че от 500 изследвани молекули, една излиза на пазар. Но пропускат да отчетат, че голяма част от тези разходи, особено за САЩ, косвено се финансират от бюджета чрез университетите, че от една молекула на пазара за две-три години се патентоват 5-6 вариации на тази молекула със същото медицинско предназначение. Има и единични случаи на двойно патентоване (удължава се монополния период). Лично аз съм склонен да оправдая тези спекулации сравнявайки развитието на иновациите в микроелектрониката. Там изобретенията морално остаряват преди още да бъдат публикувани заявките им и без да са внедрени в краен продукт, разходите за развитие декапитализират компанията. Например Siemens, с най-много (903) международни патентни заявки за 2002 (почти поливаната за мобилни телефони), трябваше да се раздели с производството на мобилни апарати в началото на 2005. |
| Немам нерви да споря с несведущи, само ще кажа, че лекарствата стават все по-сложни и все по-скъпи. А на сичко отгоре-лекувайки едно, лекарството причинява друго, за което е необходимо друго лекарство. И колкото повече хората се навират да пият илачи, толкова повече се върти колелото и толкова повече се налага да пият в бъдеще. Айде холан, мом си умрем и само с проЗ аспирин, що да се арчим за повече. |
| Няколко думи за създаването на лекарствата. Навремето откриването на лекарствата е ставало доста случайно. Открива се, че дадено нещо помага, например плесента от хляба по време на войните и химиците успяват да изолират веществото, като пенецилина от Флеминг, например. Сега лекарствата се търсят целенасочено, за което има теория в медицинската химия. Ако трябва да се направят синтези и след това те да се експериментират трябва да се правят за всяко лекарство 100-тици хиляди синтези. Затова сега големите фармацевтични компании като Пфайзер, Авентис (фармацевтичния клон на бившия Хьост), Астра Зеника и др. които разработват оригинални препарати използват широко компютърните технологии. Те проиграват на компютър възможните химични формули, оценявайки тяхната биологична активност, използвайки разработени за тази цел програми. Така, че в момента е развит цял един клон на компютърната химия и фармацевтичната промишленост е един от най-големите ползватели на информационни технологии. Само химични съединения, които показват потенциална биологична активност след това се синтезират, като се използват апарати за комбинаторен синтез. Те правят около 200-1000 синтеза едновременно. Едва след това се правят експерименти ин виво, както е описано в статията. |
