Отиди на страница:
| хафторе, при соца желязната завеса принуди хората да стоя на място и да си отстояват, макар и пасивно, убежденията. сега държавните граници са на практика условни - който не иска, той не ги минава. дисидентите и индивидуалистите, които имаха сили да се борят вече гласуваха с краката си. десетото дете отдавна е заминало зад граница за да съхрани у себе си малко любов по тая измъчена земя и тоя пропаднал народ. само далеч от тях е възможно да ги обичаш. всички които останаха тука отдавна бяха залети от приливната вълна войнстваща простащина и първобитен материализъм, подтискан толкова дълго от едно общество, което не че не искаше, а можеше да си позволи да им се отдаде |
| Mrx++e, чудя ти се на ентусиазма дет се напъваш да отваряш очите на слепите в този форум. Та това е пълна безсмислица - leer Lauf! |
| А бяхме млади, научни работници и празнувахме Осми март, "освобождавахме" потиснатите от капитализЪма народи, ЦСКА беше несменяем шампион, а отбора на народа, шампион на Съветската армия, бананите и портокалите бяха с партийна бележка, на бар ходехме с бригадата, в чужбина с Георги Марков- шута и другия, а какви карти имаше за почивни станции: на трудещите се селяни, на писателите, на журналистите, на свиневъдите, на зъболекарите, чакай последните две ги нямаше, а чехкини и германки за едната любов сваляхме по плажа, ходехме с новите си дрехи по манифестации, ОБАЧЕ нямахме свобода, да не гласуваме, например, имаше другарски съд, не всеки можеше да стане член на Партията, Костофф беше само некъв си преподавател по научен ли по ненаучен ли каманизъм...Даже, четяхме Марсел Пруст, "по следите на изгубеното време", то било поток на съзнането... Доларите бяха под един лев парчето, но ги немаше, а сега са по лев и60 и пак ги нямаме...Сега четем за чалга, цигани, смели дисиденти и свобода, свобода, свобода...толко много свобода, да се чудиш на кого да я продадеш..., ама не сме млади... и не го разбираме тоя бизнес със свободата... |
Автора да се счита добре дошъл в групата на прогледналите.  Не сме много, но ставаме повече с годините. Всеки сам може да спаси или не спаси душата си, Коруджиев, не ги мисли...радвам се за теб. |
| сега кравето сирене е 2.75 лева, поне през йули бе6е толкова като си бях в БГ. няма голяма разлика. такава нау4на степен млад6и нау4ен сътрудник никога не е имало и няма. в никакъв БАН не си бил. осножната заплата на доцент бе6е 350 максимум, на професор 450 максимум. на минйора 900 лева на месец, за6тото завър6ил 6ти клас. университетските преподажатели 4акаха 15-30 години да влязат в апартамент с парите си, циганите 1.5-3 месеца без никакви пари естествено но с многото си деца. а това 4е партията дала на всеки апартамент го приказваи на събрания на кварталната ОФ на баби4ките. а бе ти да не си бил минйор и така да си полу4ил софииско жителство? на тях им даваха ана нау4ните работници 4ак когато за6тити дисертация. |
| americaman незнам кой си номер. Ела да поживееш с 500 лв. в Софиа тогава ми ги разправяй. Ако случайно някъде си намерил сирене по 2.75 през ЙУли, парно по 40 лв. на месец не мож намериш. Пък като му вземат на професора 300 лв за парно, 20-30 лева за телефон и 50 лв. за транспорт, разни данъци за апартамента, за смет заз леката кола, застраховки, за колата, а сега сметни каво му остава за сиренцето, какво му остава от 500-те лева. А сеаг изискванията са по-големи, трябва да се ползва интернет, а и книгите са много по-скъпи. Няма я съветската литература по 40-80 ст. книгата. Имаше и сега ги има титлите н.с. от 4-та до 1-ва степен, на които ние викахме и сега се вика младши научен сътрудник, след това следват ст.н.с. 2-ра и 1-ва степен. Хич не ми е да си меря с такива суетци като тебе, щото едва ли имаш моите докторски дипломи и въобще името, което имам в чужбина в моята област. Така, че не се дръвчи много. |