Нон - пепър за България ' декември 2005
Добави мнение Мнения:18
| Текст на критичния доклад за положението в България Правителствата на Симеон Сакскобурггоски и на Георги Първанов не са заинтересовани от функциониращо правосъдие. Корупцията и престъпността в България са структурно предопределени - това са две от централните констатации в критичния доклад ПОЛОЖЕНИЕТО Политическото положение в България е много по-трудно отколкото се предполага от политическата класа в Германия, дори по-трудно отколкото се описва в последния доклад на Европейския съюз за напредъка на България, макар че този доклад е по-откровен отколкото предишните. През миналото България имаше - главно в Германия – имиджа на страна, която целеустремено е поела по пътя към Европа и която въпреки някои затруднения, полага добросъвестно усилия да изпълни критериите. В действителност обаче, този имидж не е вече основателен и то не само сега, а вече от четири години насам, откакто Цар Симеон II встъпи в длъжност като министър-председател. В най-важната област, а именно в борбата срещу организираната престъпност и изготвянето и прилагането на съдебната реформа, както и спешно необходимата в тази връзка реформа на Наказателно-процесуалния кодекс, през всички тези години не бе предприето практически нищо. Години наред правителството на Симеон, както и от август тази година новото правителство на социалистическия лидер Станишев, обещаваха да пристъпят решително към борбата срещу организираната престъпност и въвеждането на съдебна реформа. Но в действителнот не се случи нищо – и за това има причини. Съществената е, че политическите сили, които повикаха Цар Симеон II от емиграцията му в Мадрид и които стояха зад него, както и зад правителството на приемника му Станишев, нямат никакъв интерес към функциониращо правосъдие и към ефективно наказателно преследване. За да се разбере точно това, трябва да е известен генезиса на организираната престъпност в България. През България минава пътят на дрогата от Афганистан, през Иран и Турция към Западна Европа. През 80-те години ръководството на българската комунистическа партия реши (поради хроничния дефицит на западна валута) да участва в наркотрафика. Той бе организиран от служби в Българската държавна сигурност, митническото управление и тогавашното Вътрешно министерство. Когато в края на 80-те години комунистическият режим прозря, че и в Югоизточна Европа предстои краят на комунизма, престъпността бе набързо “приватизирана”. Спечелените от наркотрафика пари бяха изнесени зад граница; По-късно бяха образувани нови, отчасти доходни фирми, търговията с дрога бе реорганизирана. Със сигурност не е случайност, че почти всички стари “кариери” в тези среди водят началото си от комунистическата Държавна сигурност, митническото управление и Вътрешното министерство. Така например лидерът на групировката СИК Милчо Бонев, наречен “Бай Миле” , който през юли 2004 година бе застрелян заедно с петима бодигарда, бе (преди 1989 година) милиционер. Но и на пръв поглед реномирани предприемачи са често (при по-внимателно вглеждане), свързани с бившите комунистически тайни служби. Бившият шеф на групировката Мултигруп Илия Павлов, който със състояние от повече от един милиард долара навремето се считаше за най-богатия българин и който бе застрелян през 2003 година, бе преди промените спортист (борец). Неговият тъст - генералът от запаса Чергиланов , бе шеф на Военното разузнаване. Както се говори, ръководният екип на Мултигруп се е състоял главно от бивши кадри от Държавна сигурност. Бившият заместник на Павлов например, Димитър Иванов, бе преди 1989 година заместник началник на Шесто управление в Държавна сигурност. Това управление на държавна сигурност бе политическата полиция на комунистическата държава, която отговаряше за преследването на другомислещите. Трябва да се има предвид (и една комбинацията на двете развития, създава опасна политическа ситуация), че през 1989-90 година в България нямаше революция. Това, което се случи тогава, бе началото на процес на промени, който се направляваше от комунистически елити. И така ясно е като бял ден, че целта на този командван от комунисти процес бе, да се осигури максимално влиянието им върху бъдещите процеси. Последствието бе, че преплитането – в различни посоки и различни личности - между олигарси, държави и партии, а отчасти и медиите е днес на дневен ред. ПРИМЕРИ 1. Почти параден пример е Емил Кюлев, вторият по богатство олигарх в България, който (по ирония на съдбата), бе застрелян един ден след представянето на последния доклад на Европейския съюз за напредъка на страната. Кюлев, който е завършил Висшата школа на комунистическото Вътрешно министерство, притежаваше заедно с небезизвестния руски олигарх Михаил Чорни една българо-руска банка. През 2000 година Чорни бе екстрадиран от тогавашния премиер Костов, защото “представлявал заплаха за вътрешната сигурност на България”. Любопитна подробност е, че до смъртта си Кюлев бе съветник на сегашния президент-социалист Първанов и че същевременно канцеларията на сегашния министър на образованието Вълчев от царската партия осигуряваше адвокатски подкрепа на Кюлев и банката му. 2. Друг знаменателен пример е опитът на вътрешния министър Румен Петков от БСП да назначи Обществен съвет към Министерството, в който да участват бивши високопоставени кадри от милицията и Държавна сигурност по комунистическо време. Задачата им трябваше да е да съветват по проблеми, засягащи вътрешната сигурност. Членове на съвета беше и генералът от запаса Бриго Аспарухов, който преди това бе във външното разузнаване и който преди две години бе замесен в голям скандал, когато тогавашният премиер Симеон Сакскобурготски искаше да го назначи за съветник и координатор на тайните служби. Поради силния натиск, главно от западния свят (от Съединените Щати, Великобритания, Италия и Холандия) Сакскобурготски се видя накрая принуден да отмени решението си. Впрочем, Аспарухов имаше меродавно участие в свалянето на първото демократично правителство на Филип Димитров през 1992 година и е обвинаяем в процес заради унищожаване на документи от тайните служби. Според съобщение на интернет изданието “Всеки ден” генералът от запаса Любен Гоцев е една от другите “ключови фигури” в Съвета. Изданието цитира председателя на “Международната фондация България” Якоб Джераси, че именно Гоцев е убедил Симеон II да се върне в България. Гоцев бе високопоставен генерал във Външното разузнаване и (ако се съди по съобщения в медиите), е участвал в унищожаването на голяма част от документи на тайните служби през 1990 година. След остри протести, главно от страна на демократичната опозиция, министър Петков се видя заставен да разтури Съвета, обаче близко до ума е, че връзките между министъра и комунистическите офицери продължават на неформално равнище. 3.Друг пример: 38-годишният исландски милиардер Тор Бьорголфсон сключи неотдавна с инвестиционното си дружество Новейтър Телеком интернешънъл договор с фирмата Адвент интернешънъл за закупуване на част от акциите на нейната дъщерна фирма Вива Венчърз, която притежава 65 процента от българския Телеком. Налице е опция, целия пакет на Адвент във Вива Венчърз да бъде продаден, така че исландският милиардер вероятно ще стане собственик на 65 процента от българския Телеком. Бьорголфсон притежава вече малък пакет от акциите на българския Телеком и от няколко месеца е член на ръководството на дружеството. Говори се, че исландецът е спечилил състоянието си след 1994 година с производстото на лимонада и бира в Санкт Петерсбруг. Вестници като “Обзървър” и “Гардиън” го обвиниха във връзки с руската мафия. Днес той има дял в банки, фармацевтични предприятия и телекоми в цяла Европа, но главно в Източна Европа. По време на управлението на Симеон II Сакскобургготски, 65 процента от Телекома бяха продадени след дълги усуквания за само 280 милиона евро на неизвестната, регистрирана във Виена фирма Вива Венчърз, за която се твърди, че е дъщерна фирма на известния фонд Адвент интернешънъл. Пускането на борсата на останалите 35 процента пък донесоха печалба от 300 милиона евро, което според мнението на експерти означава, че дружеството е било приватизирано на по-ниска от реалната цена. Пазарната цена на Телекома се преценява сега от някои експерти на 1 милиарда евро. Освен това , според мнението на осведомени, има основание да се предполага, че Адвент е само фасадата на Вива Венчърз и в действителност зад дружеството се крият съмнителни офшорни фирми. КОРУПЦИЯ И ПРЕСТЪПНОСТ - СТРУКТУРНО ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИ На фона на тези обстоятелства, за осведомените в България едва ли е изненадващо, че от встъпването в длъжност на Симеон II и сега на Станишев на представителите на Европейския съюз постоянно обещаваха, че ще се отдаде внимание на темата “съдебна реформа”, което обаче досега почти не се е случило.Натискът на Европейския съюз за провеждане на реформи в този сектор не можа да окаже много въздействие. Представите в Евросъюза по този въпрос са често твърде наивни, защото дори ако се прояви добра воля, ще трае години, докато се сложи край на структурно предопределените корупция и престъпност.Обаче поради споменатите причини, средите, които стояха зад правителството на Симеон и които сега стоят зад правителството на Станишев, нямат интерес от функциониращо правосъдие. Затова не е случайност, че от 80 поръчкови убийства, които бяха извършен през изминалите години (сред жертвите бе и един бивш министърпредседател), не бе повдигнато нито едно обвинение. В момента се шири един друг скандал, която също показва, че сенките на миналото не са изличени. В последния доклад на комисията Фолкер, която проучва скандала по програмата “петрол срещу храни” в ООН, се посочва, че в незаконните сделки със Саддам Хюсеин са участвали не само редица български фирми, а и Българската Социалистическа Партия – и то по време, когато Георги Първанов бе партиен лидер, а Сергей Станишев бе секретар по международните въпроси. Днес Първанов е президент, а Станишев - министър-председател на България. © DW 2005 |
| Да не би заглавието да значи "нон-пейпър", non-paper, т.е. "не-документ", неофициална работна записка (меморандум)? |
| Чета го тоя пасквил и се сещам една приказка, която дядо ми от време на време употребяваше: предатели е имало и преди 9-ти и след 9-ти септември. |
| Темата за реформите, които трябва да се случат, за мен е изключително проблематична по няколко причини. (Съдебната система, макар и важна, е само една от тях.) На първо място отдавна се наблюдава подмяна на същинските причини, поради които са нужни реформи, а се набляга на непосредстената необходимост от осигуряване на съответствие с прословутите вече изисквания на ЕС. Движейки се по най-леките пътеки, политици (а и журналисти) превърнаха присъединяването от средство за постигане на развитие и благоденствие в самоцел и магическо лекарство. С наближаване на членството обаче, а също и със засиления интерес на публиката към ЕС, налична (и все по-чуваема!) става нефилтрирана информация за реалностите в съюза. Така все повече хора осъзнават, че ЕС действително не е решението на проблемите, а даже в известна степен поставя нови въпроси. На официално ниво такова разбиране не бива артикулирано, което по моему генерира несигурност и недоверие първо към политиците и второ към самия съюз. Недоверието и елементарното мотивиране даже и на най-дребните промени ("защото така иска ЕС!" ) пораждат допълнителна съпротива към всякакъв вид реформи. . На второ място, и това е по-съществения проблем, предприсъединителният период е времето, когато сравнително най-леко могат да бъдат осъществени проблематични реформи, за които иначе не би имало достатъчно воля и обществена подкрепа. Този ефект е добре известен, не е случайно, че просветената част от обществото в страни като Турция, Украйна, та дори и Грузия, мечтае за започване на преговори с ЕС. Причината не е самото членство, а шансът по пътя към него да бъде осъществена промяна. Към по-добро! За съжаление у нас това време не беше добре оползотворено и останахме по-назад, отколкото бихме могли да бъдем. Добри мисли по този въпрос имаше Антоний Гълъбов: . С някои минимални изключения 2005 г. бе пропусната от гледна точка на българския дневен ред. Изгубено бе прекалено много време в отказ от съществени реформи поради страх от загуба на властта. Оцеляването на част от политическия елит подмени приоритетите на страната ни и отложи за пореден път гарантирането на устойчивост в процеса на модернизация. . България пропусна възможността си за достойно членство в Европейския съюз. Днес разчитаме много повече на снизходителност и временни промени в европейската политическа конюнктура, отколкото на резултатите от собствените си усилия. България изглежда прекалено готова да застане в ролята на плах просител или на професионална “жертва на Великите сили”, вместо да отстоява собствените си интереси чрез постиженията си, консолидирайки реална обществена подкрепа за необходимите реформи. В момента общественото внимание у нас отново е съсредоточено върху времето, оставащо до следващата оценка за напредъка на България. Политическата воля за реформи се генерира единствено по линията на най-малкото съпротивление в сложната триъгълна геометрия на управляващото мнозинство. Затова и Европа изглежда все по-негостоприемна и безчувствена към собствените ни проблеми . България ще трябва да положи и допълнителни усилия за ЕС, 14/12, "Дневник", Натиснете тук . Последният проблем е, че се наблюдава и съпротива към всякакви промени по същество от страна на потребителите на власт в България — политически и икономически "елити". Някои форумни колеги твърдят, че има силна съпротива даже и към самото членство. Не ми се иска да са прави, но сякаш има такива признаци. Така промени се имитират и правят формално — и ЕС да е доволен, и статуквото да е запазено. . Какво излиза, недоверие и инстинктивна съпротива от страна на хората, пропуснато време и шансове, и нежелание за промени от страна на елита. В крайна сметка какви са шансовете нещо да се промени в България? Редактирано от - олезатвориочички на 23/12/2005 г/ 10:35:39 |
| ..и все пак има шанс и надежда: Браво на спортист на годината Веселин Топалов!  Жестът, който направи Веселин Топалов като спортист на годинато – дарявайки премията си(джип) на инициативата Българска Коледа – е достоен за поклон! Тази постъпка контрстира невероятно с “морала “ на шматароците от престъпния “елита” готови да смъкнат и последната риза от гърба на окаяния заради тях народ. Веско: Фактически без никаква помощ двамата със Силвио Данаилов изминахме всички стъпала до шахматния Олимп. В началото бе много трудно, но вече в последните три години нещата се промениха с помощта на M-tel. Така ние показахме, че в България не е задължително да се краде, убива и да се мами, за да успееш в живота. Ако децата повярват, че има и друг начин – да си упорит и да полагаш усилия, това е вече истински човешки успех. А за мен това е най-важното: да им създадем модел за отговорност към себе си, към собствения им живот...” |
| Аз лично не видях нищо интересно в тоя прословут доклад-това отдавна се знае и се знае от всички. Преповтаря азбучни истини, кое му е интересното? |
| Какво да чета, бе *****? Нищо неизвестно. Единственото, де ме провокира, беше твоята тъпа малоумна реакция. Веднага отчетох, че си симеоновец - от ония, де не са докопали кокала, ма служат на господари, докопали го. Редактирано от - bot на 23/12/2005 г/ 13:36:16 |
| Нямах предвид нещо толкова дълбоко, просто можеше да забележиш, че текстът, към който даваш линк, и текстът в първото съобщение от темата са едни и същи. Ти въобще прочете ли кой да е от двата? |
| Още по темата: . В този смисъл може ли да кажем какъв е българският проект? . Вече казах, за мислещите хора това е интегриране в развития свят чрез изграждане на либерална демокрация - единственият печеливш проект в глобалния свят. Това е, разбира се, най-дългосрочният и трудоемък проект. . За жалост немалко хора са изключени или се самоизключват от този проект. Те са заети с ежедневно оцеляване, светът им е свит в рамките на бита и евтините развлечения, които им предагат медиите. Отнесена към ситуацията на тези хора, самата идея за национален проект е ирелеватна. Върху тяхната нищета и страдание паразитира и дебелее патирахалният проект за България, който все-повече мутира в откровено криминален проект – да бъдем държани встрани от развития свят, в сенчестата зона на беззаконието, корупцията и авторитаризма, по възможност в политическа и икономическа зависимост от от провалени автокрации като Русия. . Този проект разполага със значителни финансови ресурси и все още действащи механизми за скрито влияние чрез мрежа от клиентелни зависимости. Това, което му липсва, е легитимност и той яростно се опитва да си я набави по линията на първобитния национализъм. . Без да съм любител на конспиративните сценарии, очаквам в най-скоро време вдъхновителите на този проект да направят пореден опит за публично легитимиране на своята мракобесна версия за бъдещето на страната чрез директна медийна атака срещу либералните ценности и техните носители. Степента, в която този опит се окаже сполучлив, ще бъде мярка за зрелостта на обществото. . Българите продължават да търсят виновници за съдбата си, интервю с Харалан Александров, 23/12, Mediapool, Натиснете тук Редактирано от - олезатвориочички на 23/12/2005 г/ 16:36:26 |
| Фичо е прав. Редактирах правописните грешки в текста, а не пипнах заглавието. Остана като в оригинала. Както и да се коментира, това е видимата от всички част на айсберга. При това до болка позната. Трудно им е на някои да се борят с престъпността, част от която, са самите те. |
| Заглавието си е правилно, докторе, коментарите във вестника, че било "анонимка" и "донос", са грешни и диктувани от засегнатите. * Нон-пейпъра (може да се нарича още discussion paper, talking points и др.) не е анонимка, той се внася в организацията от представител на страна членка или акредитирана към организацията неправителствена организация. У нас нон-пейпъри се носят във Външно от чуждите посланици да сондират неофициално нашето правителство по някакъв въпрос, очаква се обикновено устен отговор при следваща среща. Нон-пейпъра има дата, отгоре пише от кого е и най-горе с едри букви - "нон-пейпър". В паметната записка за срещата се казва, че еди-кой си връчи на на еди-кого си нон-пейпър по еди-какъв си въпрос. Другите жанрове са "нота", ако е в безлична форма (посолството на еди-кой си уведомява министерството на външ. раб. на еди-кого си, че...) - под нотата има само печат и инициалите на лицето, което я праща, или "писмо", ако е подписано от посланика, външ. министър и т.н. На тези жанрове се отговаря по същия начин. * Както Кайлето каза, всички предполагаме с голямо основание, че изнесеното в нон-пейпъра е истина. Нормално е като влизаме в ЕС, всички по-кирливи ризи да се изнасят в ЕС. Същото и в НАТО. И в международния печат. Сега е "нон-пейпър", утре ще стане "пейпър". За какво се натискахме да влизаме в НАТО и ЕС? Не за това ли? |
| Онзи текст може и да е видял свят като non-paper, но с положителност е започнал съществуването си като някакъв вид анонимка. Стилът на анонимката е много характерен — направо неповторим. Попадали са ми 2 подобни и мога да кажа, че ако човек се абстрахира от темата, която "обсъждат", са едни и същи. . Какво е особеното в жанра "анонимка"? На първо място, че не се изнасят доказателства — като нямам предвид доказателства в съдебен смисъл, а доста по-непретенциозните доказателства за здравия разум. В анонимките има твърдения от типа: "през България минава пътят на дрогата", "реномирани предприемачи са често свързани с бившите комунистически тайни служби", "Х има съмнителни връзки с Y" и пр. Повечето от нас подозират наистина, че нещата са общо взето така, но изказани по горния начин те нямат за цел предизвикване на промяна, а компрометиране. На второ място и произтичащо от начина на поднасяне — анонимката не се стреми да посочи проблем и решение, а сочи виновни. Доста хора, с извинение, не правят разлика. Като чисто стилистичен похват се използва привеждането на често ирелевантни "примери". За нещо. Които се очаква да създадат звучене на достоверност в текста и подходящ фон за "съкрушителните" разкрития. . Това е гнусното на анонимката — целта и. А целта винаги е нещо да се провали, но никога нещо да се промени. Оня ден някой беше казал, че ЕК не си пишела докладите по изрезки от вестници — да, но хората се влияят от вестници, а политиците се влияят от хората; така че анонимките в чуждите медии не носят полза, а само вредят на страната като цяло. Аз не искам да чета в пресата, в non-paper или анонимка, че държвата и мафията се били сраснали; искам да прочета как това да се поправи. Или поне, ако някой има данни за конкретно престъпление, нека го изнася по вестниците, но да са все пак данни, а не предположения и глупости от рода на кой с кого и къде играл карти. |
Добави мнение Мнения:18