| Честита Нова година На всички желая здраве и оптимизъм, останалото ще си дойде само :-) Нещото, което ме впечатли най-силно в снощната новогодишна нощ бяха фойерверките на гражданството. За разлика от предни години, когато тържественият нулев час се посрещаше със стрелби с бойно оръжие и въздухът миришеше на барут, че се не траеше, снощи не беше така. Хората се бяха снабдили с красиви разноцветни фойерверки, които произвеждаха много цветове и сравнително малко шум, така че дори котката не избяга традиционно да се скрие в най-далечния ъгъл под леглото, ами стигна само до коридора. Много ми допаднаха едни звездни букети, нещо като падащи бели звезди, които обаче се издигаха нагоре и мигаха в небето, а после изчезваха без да оставят димна опашка. Интересно беше, че на север фойерверките бяха предимно в зелено, а на юг - главно в червено, но сигурно различни дистрибутори са обхождали районите. Но беше красиво и разнообразно, което ме кара да мисля, че хората вече започват да ценят естетиката повече от шума и това ми хареса. Снощните фойерверки ми напомниха и една диктовка от времето, когато учех английски, в която се разказваше как избухнала една кошница с фойерверки. Оттам съм запомнила изречението First went out a Roman Candle, then a Golden Vesuvius. Човек запомня какво ли не :-) Нека тук си говорим за кой как е прекарал снощи, какво си мечтае да му се случи през тази година и всякакви дребни случки, които може и да не останат в световната и дори в националната история, но пък придават смисъл и настроение на дните ни. И за каквото друго дойде. |
| Честита 2006-та на всички! Ели, ако беше в Казанлък, кило памук в ушите не стига, слага се и каска Ка-лаш-ни-ков, Ка-лаш-ников... ...Не е прашка, не е лък, произведен в Казанлък... Дум, дум , дум, дум....и т.н. Полицията пак я изненадАа... То не беше пукница, не беше пукане... |
| Макар, че по традиция си раздаваме подаръците на Коледа и снощи имаше по един малък забавен подарък за всички. Ето и един, който пребърка торбата, намери си сам подаръка и си го ... изяде. Ето вече се облизва. |
| Мислех днес да разваля елхата, обаче ми домъчня и се отказах. Много е стройна и симетрична и много й отиват играчките. И все още е свежа и зелена и ми е приятно да я гледам. Интересно как датата промени излъчването й, вече не излъчва очакване. Сигурно има логика в това елхите да се развалят на Йордановден - да има постепенно сбогуване с празника. Може би няма да дочакам дотогава, защото от утре като се възстанови обичайният делови живот празникът ще се забрави бързо, дори вече си помечтах за лятото. Пък е и много печално полуизронена елха с килнати играчки, забравена в ъгъла на някой полуотоплен хол някъде към средата на януари. |
| Аз пък прекарах Нова Година на такава тишина, че едва хванахме дванайстия час, с няколкоминутно отклонение, изневеряваха ни комуникациите. И като си легнах да спя, и загасих лампата, се уплаших, че съм в пълна тъмнина, скочих да дърпам пердета, а то било натурална тъмнина, защото в единствената къща отсреща в махалата вече били загасили входната лампа, а звезди на небето нямаше. Много приятен мрак и тишина - супернатурални. Затова пък сутринта - какъв въздууух.... Тази година била година на кучето и трябвало да погалиш куче, а съседското сладко кученце, далеч не разглезено от суровите трънски селяни, надуши нашата трапеза и застана неотлъчно да бди на прага ни. Наду тумбака от нашите остатъци, а поверието - да погалиш куче в първите дни на годината, си го преизпълних, още от старата година като го захванах, та чак до днес вечерта. Като последно получи и няколко палачинки от мен за незабравим спомен... Тръгнахме си, изпроводени от него и от три котани, които се ориентираха едва днес към гювеча и препълниха стомахчетата от попара с мляко от местна крава... а вие - фойерверки и цивилизации....простите хора ей тъй си прекарваме.... |
| И аз съм посрещала една Нова година в Трънско, но не ме питайте как се казваше мястото. По пътя компанията коментираше, че в този край имената на повечето места започвали с "Гол/а/о", защото бил много беден, за разлика от Пловдивско, където имало Болярово и Плодовитово. Много особена природа, едни плавни землисти хълмове и през хълм-два - по 2-3 къщи, които не знам как се съобщават със света. На 1-ви реших да се прибера преди компанията, заради което отидох на спирката да чакам автобуса и от къщата до спирката излязоха една баба и един дядо и дойдоха да си говорим. Помолих ги за вода, защото нещо ожаднях, и бабата каза "Ами от герана, много ни е сладка водата" и дядото спусна едно котле и ми извади вода от кладенеца, наистина беше много хубава. |
| Писи :-) Чета под статиите, че днес имаш РД. Проверих и в гугъла - истина било :-) И като така, искам да ти кажа Честит рожден ден, много поздравяващи те приятели и много подаръци :-) Моето лично и дълбоко егоистично пожелание: пиши и не го крий само за себе си П.П. Може би трябваше да адресирам пожеланието до Миряна Б., но пък тогава трябваше да пиша на Вие, пък куртоазните моменти нещо все ми убягват. Надявам се да не се сърдиш. Още веднъж - весел празник, много гости и голям купон :-) (следва картинка Букет разцъфващи червени рози, от тичинките излизат вибриращи нотички и запяват "к сожалению/день рождения/только раз/в году" ![]() |
| Какво ми разказаха: В таз-съботното Горещо на Венета Райкова (аз напоследък го позанемарих, защото тя все кани разни фолк-звезди) имало интервю с Маргарита Михнева и Янчо Таков, които в момента били в сърдечна връзка. И като ги попитала кога и как са се запознали, Я. Таков казал, според моя източник: "Както си седя и гледам минава едно гадже с ейййй-такива цици". Това се случило преди 30 години. И се чудя, можеш ли да се запознаеш с някого по този повод? И какво казваш? Примерно, "Страхотни цици, как се казваш?" И защо трябва да чакаш 30 години, за да си изконсумираш харесването? Ами какво се е случило с... ъъъ... циците през това време? Пак според преразказа, М. Михнева потвърдила: "Да, тогава имах цици". Ако съдим по миналото време на репликата, значи развитието не е било в положителна посока Много странно. |
| жената е оперирана от рак на гърдата - сама го заяви публично преди година и повече, така че не изнасям някакви лични неща. навремето са били и в една компания. айде по-кротко. и да си гледаме себе си. |
| Ами и това за Я.Т. и циците също е публична информация, при това споделена най-охотно. Доколкото знам, интервюто е отпечатано и в някой от часовите вестници. Така че и аз не изнасям лични данни. Иначе й желая много здраве, както съм пожелала на всички в първия си постинг по тази тема. Включително и на теб. |
| как става зловещо, като се повдигне завесатаад пердето - репликата - "да, тогава имах цици", колко ежедневно звучи за жените в и над средна възраст в едното си значение, а буквално прочетено, колко смръзващо, а?!?! добре е, че Михнева не прави от това табу, може да го обяви и дори да се шегува малко горчиво с него, поне сила не й липсва... ![]() |