Отиди на страница:
| интересна и тъжна реконтра-западняците се стряскат на всичко по-различно от техните навици и начин на живот и си мислят, че техният живот е "нормалният", но дали в Париж е по-спокойно, хм, не мисля, Тулуза са я светнали takvor onik 达 可 沃 尔 奥 尼 克 保 多 利 昂 God Bless U!!! |
| Да-а, реалистично... даже натуралистично... Тъжно... Срамно... Безнадеждно... Редактирано от - редник на 03/1/2006 г/ 01:13:14 |
| Много точно казано и много вярна картина! Това и още: много дупки, блъсканица, ухилени келнери, шофьори и минувачи, говорещи на “ти”, надничане в пазвите и сумтене във врата, пребъркване по джобовете с лек финт в “Билла”, контейнери с вечно взиращи се в тях хора останали без сили от взиране и без никаква надежда, хора, захапали евтини сандвичи и гранясали банички край изпокъртени спирки в Младост и недостроени подлези по “България”...Това е, което виждам и досега[/u] Редактирано от - bot на 03/1/2006 г/ 09:46:27 |
| А, за много години!!!! Майстор е Шамару.... маисторски е цопнал в калта.... баш в средата... така трябва... да са върти бича.... да не избледняват синилата...зер по-мръсен град от София нема... там сичките улици , начело с "Витоша " са като сокаци в Ченгене махлеси, панелките аха да паднат, ръждясали Москвичи правят задръствания по Цариградско шосе, вертикална планировка - никаква... наркомани, мангали , депутати и министри вилнеят из клетата ни столица...  Горък .горък Тупак Щамару... що не та ограбиха в Сентрал парки или да те изнасилят в некое парижко предградие та да си отземеш и ти от хубавото.... деееба...  |
За много години, да го наречем ЧНГ!  кво й е тъжно на реконтрата.. ми че пролетариата винаги е имал сетива за мизерията.. умее да я забележи и да я предаде ного въздействащо.. после па пак да гласува за БСП.. ма тва е друга тема.. а иначе главните герои можеха и да бъдат и ограбени от маскирания шофьор на такси.. дамата с накълцани пръсти.. а гостенина блудстван с твърди предмети.. манджата в ресторанта можеше да е гранясала.. месото развалено.. яйцата салмонелозни.. французина почва да повръща още на масата.. с изцъклени очи.. от ушите му капе жълтосива слуз.. а дамата от дружба да се дави в киселини и се оригва извинително.. канализацията в блока.. след като са се довлекли до него с каруца на състрадателни клошари.. можеше да се скапе и фекалии да залеят единствената стая.. газейки из тех разклонителя пък да даде на късо.. да се разхвърчат искри.. франсето да се разтресе като вокалист на метъл банда.. хлебарките да пукат и изпушват.. като забравени в тенекия с мазнина пуканки.. нещо такова.. по оптимистично.. се пак празници са.. нали.. ех.. този пролетарски оптимизъм.. |
| Ако не се беше поизсилил с някои очевАдно неверни неща и беше добавил тук-там още малко щеше да стане добре. Изобщо няма апартаменти от 16 квадрата, стаичка и кухня в Дружба са около 40-45 квадрата най-малко. На аерогарата винаги можеш да хванеш транспорт и не ти трябват цигани. Все пак да не се забравя, че голяма част от сегашното ни настояще дължим и на французите от преди години. |
| За много ЧНГ и от мен! Права е кака, както винаги (еваларка, каке!), супер-мега си е Реконтрата. Да не й бе ограничен обема съгласно вестникарските канони, щеше като сценарий за Дунав мост да включи и нахвърлените от кака идеи. Съвсем според явно добре усвоените принципи на социалистическия реализъм. Салве, Шамару! Редактирано от - Д-р Перемянов на 03/1/2006 г/ 10:00:09 |
| Работя в центъра на Виена. Срещу катедралата Свети Стефан. Красива стъклена сграда с луксозни магазини. В шест часа сутринта чакам пред служебния вход в малката уличка отстрани. Луксозен асансьор ме сваля в подземието, където са складовете на магазина. Етаж минус 3. Лъхва ме миризма на клоака. В тесен коридор стоят опакованите в найлони модни дрехи. Показват ми един ъгъл на пода, където да си сложа палтото. Подът е циментов, покрит с мъхест прахоляк, валящи се найлони и изпочупени закачалки за дрехи. Миризмата е задужаваща и явно идва от отходните тръби, минаващи над главата ми. Шест часа! Без почивка, без тоалетна, без капка вода! Разопаковам механично дрехите и се притеснявам, когато някоя падне на пода, но шефката само махва с ръка. Красивите дрехи са натъпквани, намачквани, нахвърляни. Трябва да се бърза. Коледа е и магазинът горе е като гладно чудовище. Прилошава ми от липсата на въздух, светлина и вода. Наколо говорят на турски, сръбски, арабски. Със сирийският студент по медицина говорим на немски. Казвам му, че никога вече няма да си купувам дрехи от този магазин. И му пожелавам весели празници... Всъщност той празнува ли Коледа? Да! Е и аз празнувам. В центъра на Виена. Срещу катедралата Свети Стефан. |
| Много тъжна реконтра, защото уви, е много правдива. И това не е само погледът на чужденеца, по принцип съм против равняването по "Да не се излагаме пред чужденците", така може да види България и всеки българин, който е прекарал повече от 3 дни някъде в централна и западна Европа. Ненужно преувеличено е това за таксито, такси вече може нормално да се хване от стоянката на летището без изнудване (говоря от личен опит) и това с панелната гарсониера. Доколкото ми е известно, гарсониера по някогашното БДС, когато е застроявана Дружба, би трябвало да е 42 м2. Но пък за новото строителство жилище от 16 м2 не е неочаквано. Ениуей, в контекста на идеята това са несъществени подробности. Големият проблем на цялата заобикаляща ни мърлящина, струва ми се, е липсата на точни правила, оповестени на всички. Което пък, пак според мен, е работа на държавата, независимо от цвета на правителството. Мисля си, че никой няма да има нищо против да е примерен, просто трябва да му се каже как да го прави. П.П. Приветствам патриотичното чувство на Манаолана, но пак в интерес на достоверността, в района около Св. Стефан единствената стъклена сграда е на Кентнерщрасе и тя не е магазин. |
| Има боксониери от по 25 квадрата. Но лирическата героиня със своите 16 квадрата е много над средното, като стандарт. Да беше ги продала и да потегли за Париж. С еднопосочен билет. |
| Работя на стол. Стар дървен стол. Средата, работната ми среда, е стресираща, ужасна направо. От сутрин до късна вечер съм "затворник" в сградата. С лигави алкохолици, с истерични хомосексуалисти, с лукави крадци и евтини жени, продаващи, подаряващи е по-точно, плътта си, с интриганти и с кръгли глупаци. Коридорите са безкрайни, шумни и обвити в тютюнев дим. В тях можеш да срещнеш, да видиш очи в очи утайката на морала и на човешкото достойнство. В сградата работя, в сградата се храня, в нея спя и в нея се облекчавам. И не мога да остана сам. За миг дори. Следят ме навсякъде. В дългите коридори и в работното помещение, на стълбите и в опушения бюфет, бюфет с евтина храна и кафе в пластмасови чаши. Следят ме и преди да съм прекрачил сградата. Чувствам този поглед навсякъде. Не мога да се отпусна - не мога вестника си да прочета, не мога да побъбря с колега, не мога да се обадя на приятел, не мога да се прозина или носа си дори да избърша, спокойно и без притеснение или страх, че съм наблюдаван. Сградата, в която работя, е в София. Срещу паметника, срещу Коня. |
| Како, Докторе, ЧНГ!!!! Тоа опус на Шамару ми се види като дописка на дълбоко демократичен селкор до европейски ежедневник за престъпността в България...  |
| ЧНГ, дедо керпи, да си жив и здрав, да илядиш, и внуци-правнуци-праправнуци, и те така! Тури си го Шамару на ...керпеденчето; ако ти разправя, какъв стана узрелия паламус по твоя рецепта, мигом ще забравиш и контри, и реконтри  |
| Принуждавате ме и аз да се повтарям : ЧНГ, Керпи, Докторе! Присъединявам се към призива на Доктора за дълголетие и други екстри |
Мно-о-о-го точно. Точно така мислят за България огромен брой от жените, които се женят за чужденци. Не знам дали авторът е вложил ирония, ако е така - евалла. Всяка десета оженена българка м/у 18 и 40 години е оженена за чужденец. При мъжете процентът е десетки пъти по-нисък. Да не забравяме, че огромна част от проблемите на модерното/постмодерно общество - улична престъпност, гетоизация, наркомании са съществена част от историята и съвременния свят на Запада, както и концепцията за личната свобода. От нея на Запад усилено с еотказват - виж САЩ и Великобритания, но възприемат социалното инжинерство и зловещите градоустройствено-естетическо-пуритански проекти на комунизма. Бегайте, к...ви по далече, тук ще дойдат китайки, украинки и македонски девойчета. Да живей глобализацията!  |
