Отиди на страница:
| По излюбления си навик, пиша, без да чета статията - само форума. То няма много за писане. Светна ми ясно в сивия ден: благословено е намерението да се стори паметник на Моцарт именно в София, именно на онова ачтисано място, именно дето бяха казармите, а подир - стената с имената на загиналите във войните. България е земята, където непрекъснато се ражда Моцарт, за да бъде претрепан при първа сгода с радостни вопли, с гърголеща майчина и бащина заръка: сгинь, гений. То е сбъдновение, ритуал надминаващ сътворението. България е земята, която е болна от болест невярна; самооблащението от което сме изприщени отвътре и отвън се нарича мечта за живот дълъг и безпаметен като смърт. Без мъките на познанието, без дълга да решаваш и действаш. Паметник на Моцарт над София, по пътя от Града през Планината към Небето -- това е жестоко, и милостиво. Жестоко е да ни се напомня, че сме серийни убийци на най-добрите си деца. Милостиво е да ни се напомня, че не сме забравени. Не ми казвайте, че пО би ни приличал паметник на Салиери. Такъв няма да промени нищо. |
Аз подкрепям Джимо с двете си ръце. Но не пред НДК, а да бутнат НДК-то и на негово място да турнат великия Моцарт. Сега НДК далеч не изпълва представите ни за дворец на културата. Вътре е препълно с дюкянчета и сергийки, където продават неясно какви стоки. Той по-скоро е НДХ - дворец на халтурата. Вътре изнасят концерти певачки и фолксъставчета от Димитровград. Ако Моцарт бъде курдисан пред тази действителност, той ще рипне ужасен от незнайния си гроб и с това най-много бихме допринесли за световната култура - най-сетне ще стане ясно къде точно е погребан великият композитор. Може би пък, с оглед на това, пред НДК е най-добре!  |
| Брато, изтървал си великата новина - тъкмо днес прочетох, че некъв бачкер, бучкайки земята, изровил черепа на великия композитор... Така че нема нужда да курдишат паметника току-преди концерта на Азис и Смешинг пъмпкинс в НДК...вече са Го изровили. |
Е, тогава съвсем спокойно могат да бутнат НДК-то.  Този бачкатор пък ни решава дилемата. И допринася за развитието на нашата култура - така Азис ще пее не в културния центъра на София, а у Костинброд. Всъщност, така - без този дворец на културата бихме могли да говорим за повече култура. |
| Глей как се разширява кръгозора на човека от допира със световната култура... На мен лично не ми беше хрумвало да бутнем НДК-то за повече култура, ма то щото по-на запад от Костинброд (и то в ЗИЛ-бордовак с военен номер) не съм ходил. Мислех само с пенсионирането на полк. Друмев да се мине... |
| Уважаеми г-н Иванов, винаги ви чета с удоволствие, защото винаги сте интересен и много често научавам нови неща. А и да не научавам, удоволствието да ви чета е като удоволствието , което изпитвам слушайки пиеса от Скот Джоплин. Честита Нова Година. Честит рожден ден. Да сте жив и здрав още много години да ни радвате, нас, вашите читатели! |
| Принципно няма пречка да се тури паметник на КОЙТО И ДА БИЛО пред ендекато, особено след като си имаме онова нещо дето скоро щели да го ремонтират. Но Моцарт? Малко ще е смешно и нелепо - в центъра на столицата на една балканска държава. И защо точно Моцарт, а не да речем Бетовен? Ще прилича малко на копието на статуята на Капитолийската вълчица с Румул и Рем, поставено на един от площадите на гр. Констанца (зер, ако някой се съмнява, че там живеят преки потомци на Ромул и Рем). *** |
| Ще бутнеш друг пат. После къде ще се провежда n-тия конгрес на n-тата партия? От къде ще дойде благата вест за все по-пълното задоволяване нуждите на трудещите се и нетрудещите се, като такива? А гостите от сродните партии и организации да не искаш да ръкопляскат пред стадион Юнак? Немало паметник - паметник ще турят. Китки и венци ще поднасят. Слово ще се лее от някой първи на някоя от n-тите. Всяка година по един паметник. Докато пространството отпред се оживи от умрели дейци на международната култура. На шосе номер 5 на пресечката с ул.Демократична е поставен паметник на показно разстреляния Мурджо Кучето. Едно дете пита: Мамо, тоз чичко какво е композирал? |
| Уважаеми форумци, не се нахвърляйте така настървено върху синьор Антонио Салиери, сякаш всички сте от училището на Людмила за гениални деца. (Впрочем, сега там се подготвя следваща генерация, която със същото невежество утре ще се нахвърли върху вас). Сякаш всички сте Моцартовци! Ако сте слушали нещо от Антонио Салиери, трябвало е да усетите, че той е един великолепен композитор. Но, така върви човешката глупост, един по-изявен творец казал нещо по-така, по-крайно, по-необмислено, и цялата сган от гении го повтаря с нахално високомерие. Тъй-като не сме като Айнщайн (според мен Максуел е по-изявен и по-, по- от него), дайте сега да нямаме физика. Тъй-като Пенчо Славейков не е нобелов лауреат, дайте сега да му се присмиваме или да гледаме на него с високомерието, с което Д-р Кръстев е гледал на Елин Пелин - това просто селянче, тръгнало и то да пише. |
| Добре се е развивала дискусията нощеска и заранта, по зададените от Първите жалони. Остана ми свежия образ на Моцарт, гушнал Мечо Пух, и батБойко отстрани ги пази от циганите. По такъв начин и нуждата от Азис отпада. Благодаря, Слънчо, за образа. А форумът хитрее и вече на въдици като тая с Туррет не се фаща, с редки изключения, впрочем, с едно рядко такова. Джимо, опитай следващия и по-следващия път да споменаваш пак Форума с добри думи, да видиш как ефектът спада, и напрежението също. Прагът на чувствителност се вдига - или спада? - в зависимост откъде го мериш... Ех, НДК, орис ти наша....  |
..мда, пошло е..Ше вземе да стане некое показно килърство пред очите на големия композитор..  Ше се изложим пред чужденците.. |
| добър ден защото не сме се виждали отдавна - да сте живи и здрави! и защото съм много музикален, да си кажа: а моцарт не е марка кашкавал! |
| Нели, здраво и благодарско, ама не разбрах точно кви имаш предвид! Иначе, друже, проводих ти на имейла отговорче – голяма какафония е туй интернет шъ знайш |
А на мен ми се чини, че в хартиеното издание малко хора четат ДИ, защото го няма контекста на форума. Ако това действително е така, той пише повече заради диалога с форума, или нека не е диалог, че по-прилича на диагностика, идентификация или както искате го наречете. Хиршфелд, Мисля, че си много точен в наблюдението си. Защо го прави не мога да предположа със сигурност, защото не зная каква част от учатсниците са журналисти от "Сега" |
| фък... докторе, вашто новинар се некоя работническа класа гледа да шитне... и голем нюз покрай нея... черепчето е от време оно... сейчас го диеней тестват и тоз викенд ше кажат... сравняват го диенеят с тоз на баба му и племенницата му, дето ги знаят че са те... Натиснете тук |
| Е че аз точно там го прочетоф Бачкер, gravedigger...какая разница... Редактирано от - Д-р Перемянов на 04/1/2006 г/ 14:18:59 |
| Здравейте бе, ора. Вижте каква грешка направих: От онзи ден (е, тека е думата, де, но ако потреба да съм точен: от тия дни около нова година, а ако требва да съм още по-точен: от тия дни около коледа) ми се върти в главата онази песничка на Висоцки, която неусетно започнах да си пея, като натъртвах вдъхновено на буквички като "п", "ф" "Р" и други плюнкохвъргащи. Такива неща често ми се случват. Надявам се това да е също някакъв си вид синдром, но още неизследван и понеже го описвам за първи път, се надявам да го нарекът на мое име, или поне- "синдром на Перколет". Та, онази песничка, която си "пфъфках" беше "Почему аборигены съели Кука?". Защо наистина? Как бих могъл да разбера истината? Да потърся Кук, си викам, ама нали отдавна е изяден. Значи, много просто- трябваше да намеря аборигени и да ги питам. Обадих се в бюро справки, откъдето ме свързаха с една туристическа агенция, откъдето ме увериха, че аборигени имало само в Австралия и пътуването щяло да ми струва толкова и толкова пари, начи. Поблагодарих им, като казах, че ще си помисля… Помислих. Реших се да тръгна, обаче, така, както го е направил Кук. (сега тука следват едни подробности, дето и другии път мога да ви ги пиша, макар, че нема нужда)Но. Накратко: Купих матрияли, направих си кораб, матрялите се оказаха фалшиви, корабът потъна, лодките на кораба бяха с 4 по-малко, сиреч - нямаше никакави - поради спестяване, но весла имаше двойно повече- поради разхищения, a аз се оказах насред океана по плувки, плувките ми ги мързеше да плуват, зачаках на стоп, всички ме подминаваха, понеже бях неприлично облечен, един кит ме качи, въпреки, че не бях съвсем в посоката му, японци убиха кита и го качиха на един кораб, мен ме изфърлиха от борда (помислиха ме, че съм от “гриис пиис”), попаднах на течение ..и така.. криво лево доплувах до Антарктида, където се оказа, че няма аборигени, защото съм объркал континена. Върнах се малко назад (насевер) и попаднах на един самотен бряг, който се оказа - Австралия. Разбрах го, понеже ме наобиколиха аборигени (веднага ги познах). Аз започнах да им разказвам как съм стигнал при тях и те много се смяха. Та, питам ги "Разбрахте ли ме бе?", а те кимат с глава и се хилят с белите си зъби. Не бех и подозирал, че владеят шопски, таковата. Настаниха ме в една празна колиба, която бе в съседство с колибата на японеца, дето коляше рибите откъм гърбо и правеше сушита. (и тука- следва.. следва...следва... как всяка вечер насядваха около мене и чекаха да им разправим една от шопските ми истории ... следва..). Докато в една спокойна сутрин, след двудневна буря, не щеш ли, на брега намерихме един огромен сандък. А като го отворихме, вътре пълен с … "Мozartkugeln". Аборигените ме наобиколиха и загледаха въпросително, а аз им рекох, че това са на Моцарт топките и са много вкусни, И че целия цивилизован свят ги плюска с удоволствие. Тръгнах към тях с шепа топки в ръце, а те ме загледаха с недоверие и подозрително, един вид, и ужасени започнаха да отстъпват назад. Викам им с пълна уста, от която потича черешов сироп: "Какво бе, нема ли да опитате?" Те се отръпват още повече и викат, че сигур имало некаква грешка, че това, че в целия този сандък не могло да са топките на един човек, а поне на цел симфоничен оркестър + тези на мъжкия хор на виенската опера, и че те не ядът никакво човешко, или каквито и да е човешки части. Е, ето сега разбрах, сега се убедих, че аборигените не са го изяли Кука. Вечерта, около огъня, им разказах накратичко за Моцарт, докато те сладко дъвчеха бонбоните. Разказах им, как той е живял и умрял в мизерия, и забравен е бил погребан в един общ гроб, пък сега от негo в цял свят правят пари, дори от топките му. Разправих им и как дори в някои хотели, можеш да намериш по един кръгъл бонбон върху възглавницата си. Всички аборигени - и малки и големи, бяха ужасно тъжни тази вечер. . Всъщност, като че малко се поотклоних. Грешката, за която исках да ви разкажа и направих беше, че можех да изчакам и да прочета Джимо. Той е написал донякъде отговора на въпроса: ""Почему аборигены съели Кука?"" Можех да си спестя усилията от пътуването. Но, не съжалявам. . Снощи намерих в колибата, върху постелята си едно малко камъче с формата на сърчице, беше топло…. После сънувах капитан Кук, облечен като Моцарт, заобиколен от злобни тълпи от малки, бледолики и космати цензорчета-човекоядци и докато те го разкъсваха с кривите си зъби - той им пееше придружен от музиката от 5-тата на Бетовен, следното: ""Посредственици от всички времена, прощавам ви!"". . Сега си седя тука, пред колибkата и ви пиша това писмо. И съм спокоен. Тук, при аборигените - няма кой да изяде човека, само защото не го разбира.. Поздрави от Австралийския бряг П. “”… Кто уплетет его без соли и без лука, Тот сильным, смелым, добрым будет, вроде Кука!- Кому-то под руку попался каменюка, - Метнул, гадюка, и нету Кука. Ломаем головы веками - просто мука! Зачем и как аборигены съели Кука? Чем Кук вкуснее? И опять молчит наука. Так иль иначе, но нету Кука. А дикари теперь заламывают руки, Ломают копья, ломают луки, Сожгли и бросили дубинки из бамбука, - Переживают, что съели Кука.”” В. Висоцки P.Z: Cook, James (1728-1779) Mozart, Wolfgang Amadeus (1756-1791) |
Брех, да го еба, и аз веднъж да съм на същото мнение кат' наш Грациан, да го еба... В същност, като Zappa  |
