Отиди на страница:
| подкрепам нуминацйата! Сега, обаче, Змей, възниква въпростата: Демек: дъл да са изтипоса въпросния като:а) идна цяла фигура на интиликтуал, б) като бюст на такъф(това за жена по ще да утива, ама и мъже го имат) или да е нещо по-те тека, един вид: ц) модернисично, дето се вика. Т.е. : Нош´ но небе с ноогу звезди... пред небето далегоглед.. от толкова.. диоптри...не отказвам се, така нищо нема да се види. По-добре е в цял ръс (малко по-голем от петох.ника, така ше го заличи малко). При това целия в Бело! Ъ? К'во ше каеш? |
Поздрави Зевзече и Нели.  Като стана дума за патки, та се сетих че миналия уикенд жената напълни една патка с ориз и там разни други хубости. Стана жестока. Всички гости си изблизаха пръстите. Месото и не е толкова сухо като пуешкото от една страна, но е с далече по-екзотичен вкус от кокошето. Просто - върха. Препоръчвам ви го горещо.  |
| Тъй де, Лудия, Какво общо има Моцарт с България. Нада ли е чувал за такава държава. Поне да беше Бетовен, че има някакво сериозно оправдание, че не е чул!  |
| КОСТАДИНКЕ, Ако съм те разбрал правилно, разбери ме и ти. Щом ще сменяме ПетоХуйник, то за да има приемственост новото трябва да напомня или за първото или за второто. Моята ръбата номинация считам, че създава асоциации и за двете. |
Разбрала правилно. Научила за ръбати змей  Сепак асоциациите следват от: "Поздрави Зевзече и Нели. Като стана дума за патки, та се сетих че миналия уикенд жената напълни една патка с ориз...." |
| Грацко, "Миналия уикенд" беше нова година. Напоследък взе да ми става интересно да намирам разлики между северно американци и хора от останалия свят. Записвам си. Та, северноамериканците живуркат от уикенд до уикенд. Дали щот до толкоз могат да помнят? |
И сега какво, на лов за патки в Централния? По-добре да се разходя до Канада, за рецепта.  BTW, някой от вас наблюдавал ли е стадо патки? Много са бойки, настъпват безстаршно към хората, гъргорят в един глас, недоволно, на границата на заплахата. След като напуснат бойното поле всичко е покрито с кръгли...барабонки. Единствено свидетелство за напъните им да бъдат страшни. Няма как да пропуснете тази гледка по всяко време на деня в края на Парка, 110, западния ъгъл. Там може да съзрете и някой съвременен Холдън. Настоящият търка костюма си в някоя адвокатска кантора на Парк авеню, а вечер изписва чекове за бординг скула на малките Холдънчета. |
| Ето идея: - Да ангажират оня скулптор дето направи слона с голеия член пред ООН да извае един истински шестокрил петохуй за радост на повечето дами, 23% от депутатит |
| Аз Никога не бих написала следното: "Здравейте госпожице, Нели. Като стана дума за проститутки, вчера видях една под аспарухов мост да храни патки... и т.н." |
| Нели, патки има у всяко българско село в достатъчно количество. Ти пък от Ню Йорка баш патките ли те впечатлиха толкоз! Кажи там нещо за Бродуейя и къде пяха децата таз година. |
| Може Шако, ама аз в български села съм ходила само на летни бригади и там виждах не патки, а кокошки. Те пък ме впечатляваха, че като рекат да скочат, примерно прибираха крака и после правеха отскока. А да, в гладната 1990 г. един наш приятел ни донесе патка, за новогодишен подарък. Той беше от Ракувски (както ги нарчиат съседите им брезовци) и баща му се препитаваше с "гушене" на патки за Франция, изнасяха черния им дроб. Разказваше, че хващали животинките за врата и ги хранели обилно. При една такава процедура на една се спукал хранопровода. Така се сдобихме с безценен подарък. Мазнината беше съхранена в буркани и готвехме с нея (по магазините нямаше ни олио, ни масло). Месото се готвеше на порции, за да има за повече пъти. Така беше при соца. Предполагам всеки си има своите мили спомени от онова време. И на теб честита нечнаещ. Може и гъсоци да са били, ама всички в къщи ги наричат патки, та... |
| Ъ-хъ, много трогателни битовизъмчета са нахвърляли тука творителите на народния ташакларък. Направо ти иде да цвилиш от умиление. Намеци за патки ли не щеш, тънки предиктаменти за уикенди ли...а бе, изобщо...личи си, значи превъзходството на родния агро-хумор, над тоя нашия - проджания (или там родоотстъпния)...ние, ще правим ще струваме, все едни такива купешки думи ще натикаме там дето звучат като изказани със сливи в устата, все едни такива послания в минорни тоналности, няма ни лъвове балкански, ни намеци за юнашка майка, ни даже там някакви си фолклорни елементи...к'во да пра'йш с'а... не можем така да го издокараме, с всичките му там финтифлюшки и заврънкулки. И хем на родна пръст мирише, хем има там нещо общочовешко, 'начи, се едно Езоп гу'й писал. Ейййй, а бе друго си е това да си израстнал на село. Нахитряваш се, да го еба, та чак от носа ти изкачат смешки, ей тъй как си вървиш, значи из мегданя. Сарказъм ли не щеш, чувство за морално превъзходство ли не щеш, а бе, баш как си требе...тц, тц, тц...де да можех и аз така да ги дипля, да го еба. Да се смееш ли, да плачеш ли...еба ти. Блазе на държава с такива творители на хумор, сатира и забава...хи, хи, хи... |
