Отиди на страница:
| Чудно защо се смесва неудовлетвореното чувство на автора, че някой не му бил благодарен, с дълга като нравствена категория. За по-голяма "достоверност" това е подсилено с упреци за липса на патриотизм, с поругана българщина, с щастието. Проличава обаче, че К.Д. се чувства обиден, че някой за нещо не го бил зачел, защото изразът му “реално” и “всеизвестно” е негова субективна оценка. Днес се навъдиха доста хора, които чакат индулгенции заради своя услуга. Чакат да им се подмажат. Материализират го или с пари, или с коленопреклонност (непрекъснато да бъде изтъквано колко са велики), или с някое назначение. Всичко е заради "сладката" подлизурщината. Но не в името на дълга, както се опитва да ни убеди авторът. Така че задължението към някого (а защо трябва да го имаш, ако човек сам се бори с действителността и не разчита на никоя връзка) и дългът, са две различни неща. В случая К. Д. просто експлоатира темата и издава собствено раболепие към някого. Което обаче няма да признае. |
 Хронологично в историята на човека първият изпълнил дълг бил Авел, с любов принесъл дар на дедо Господ примесен с кръв т.е.живот, и.... загубил своя. Натъжил се дедо Господ, че не спазват правилата Му, заплакал, потопил земята, оцелели рибите и чичо Ной  |
Притеснявам се, когато от някого се изисква чувство за дълг.  Или се апелира към дълга, за да се действа еди как си... Странно ми звучи например да си говоря с близките си - какъв дълг имам към тях или те към мен... Дългът е въпрос на субективно осъзнати връзки, за разлика от задължението. На тема дълг морализаторството е опасно, отблъсква. Дълг се демонстрира, но се дава свобода... и никога не се търси отплата. Ако дойде, значи си посял качествено зърно на добра земя. Ако ли не... излишно е да се обвиняват другите.  |
| Калин Донков е прав. В модерни времена чувството за благодарност и признателност се губят. Надали това е процес типичен само за българина. Предполагам, че е част от глобализацията. Но все пак да не забравяме, че поговорката "храни куче да те лае" си е типично нашенска. А поговорките не са паднали от небето току-така, без причина. |
| Калинке, псевдонима Ви е ясен, като чрвения цвят на Малината и белите точки, но писанието сама си го разбирате, но това трЕбе да е ентилектОално Нели... С една дума, колокото по неразбрано, толкова По Ентелеткуално... Литературната редакция на... познай коя...Ха Ха. |
| Здрасте! За (кой ли) пореден път съм съгласен с Калинчето-Малинчето (да не си помислиш, че се подмазвам :-)) . ""По-тъпо е, че когато човек е посредствен в нещо, той е посредствен и във всичко останало..."" Това е така. И значи: с каквото и да се зафане един посредствен човек - все няма да върви. (огледайте се ; -) На "теория", на "цитати" и папагалщини - цена си нямаме, а всъщност всичко си е на "карай да върви!". Дълг - не е задължение. Но е трудно за обяснение :-) |
| Еми той си го е написал "Човекът", като не мой да бъде Херкулес, се е написал Перколес и хоп до Калина Малина, щото тя е непосредствена, значи и той барабар с Калинка си слага една точка на покрива... Ха Ха... |
| Хубаво като писано слово.Обаче? Такова еднозначно разбиране , при това позитивно , за дълг няма. Дори и да го разходим от Адам до Ной , от Ной до Авраам , от Авраам до Мойсей , от Мойсей до Давид , от Давид до Христа и от Христос до свършека на света , такова еднозначно и хуманно тълкуване на дълга няма да открием. Една врата да прекрачиш , състоянието на средата се променя и дълга може дори да се прероди в нещо отвратително. Единствено когато прекрачваш прага на бащиният или на собственият дом , може да се защитава позитивната му характеристика. При капитализма , където човека е заличен като категория , дори е смешно да се говори за дълг.Пародия е в една система където човека го няма , да обсъждаме човешки характеристики в позитивен стил.Пародия. Такива идеализирани категории не съществуват. |
| Логическа грешка в случая има.При това голяма. Когато говорим за универсални ценности , базата трябва да е универсална. Когато говориш за системни ценности , базата трябва да е системна. Когато пък си в условия на преход , трябва да говориш за преходни такива. А когато си на границата на завършил преход трябва да говориш за това какви ценности е създал. Много преходи познава историята.И всички те са били , в по голямата си част , порочни.Мъчително и много бавно доброто си е пробивало път. ------------- Когато се обявява прехода от , , Око за око , зъб за зъб” , чрез , , Няма ни роб , ни свободен ….а всички в Христа сте братя помежду си.” , какво става. Вместо , , Вяра , надежда и любов” се получава , , Око за две , зъб за чене и се достига до срещу -падане на косъм от свещените религиозни и аристократични глави , на падането на глава на обикновеният човек , при това в безбройъни мерни единици”. И така до ден днешен.Само дето се плашим че , , Насилието , ражда насилие” , а насилието си остава и основно средство и основна цел в ръцете на силните .Така си пазят ограбеното и заграбеното. От какъв дълг се ръководят?На властта и парите.А това какъв дълг е , ако не отвратителен.Отвратителен е и съюзник им е точно посредствеността и простащината. Тогава как да го сложим и като какъв да го сложим на витрината дълга.Като реална ценност или като средство за измама и заблуда. |