Вие питате - ние ( тоест аз, де) отговарям(е)
Отиди на страница:
| Грациане, чувал ли си за българин - сега около 25 години, който е бил на първите места в Канада по спортни танци - Велислав Вельов? Той е син на мои познати, но не поддържам от доста години връзка с тях, загубихме дири. Ще се радвам, ако момчето е успяло още повече. На теб - щастлива 2006-та! Между другото - познаваш ли Румен от LZ? |
Е, Кара, очаквам да ми се обадят от "Пенингтънс 14+", по всяка вероятност такива широкоекранни екземпляри като мен ще бъдат по-хармонично репрезентирани със съответните му там маникенки с рубенсови омекотени кривини( Натиснете тук). Тъй де, като ще е ханъм, барем да има volume, дето има една дума, все пак трябва да мислим за цялостната композиция.  |
Митни, не му предирай на момчето, де. От една страна е младо, а от друга, от къде мислиш че може да е запознат с подвизите на Белия Негър и другите "урбанни легенди" на столицата от втората половина на миналия век? Тъй де, то това са си, някак си, митологии с доста лимитиран кръг от "експерти".  *** By the way, ако видиш някой от Tomov Brothers, or Peter Thomas, кажи им да ме потърсят на Skype - GratzianKolev. Кажи им, че аз там отдавна съм във връзка с Малкия Краси, Крето, Alvin Reeps (Емо Ряпата, де...ако не се сетят за тоя каламбур). На теб и семейството ти, много Здраве, Радост и Успехи през Новата година.  |
Здрасти, ще предам обезателно  Аз с теб се бъзиках, всъщност - карата тепърва се е раждал в ония години, отде ще знае... Благодаря за добрите пожелания, на теб и семейството - също  Редактирано от - Mitnicharъ на 11/1/2006 г/ 17:59:28 |
| 99, по принцип аз уважавам всички непушачи и след като нито жена ми, нито дъщеря ми пушат, съвсем редно е да не им димя из къщи ( на всичкото отгоре жена ми има и астма, която се тригерира дори и при най-незначително присъствие на цигарен дим...тъй като на 24 този месец ще празнуваме четвърт век мирно съвместно сътрудничество, не смяташ ли че съм заслужил барем едно местенце в къщи в което да упражнявам любимите си "маани"? А'ре пък и вие... На всичкото отгоре пък и изобщо не ме бие*. Вие, хептен ги направихте македонките лоши...не са бе, не са...толкова често. _________________________________________ __________________ *Бих казал тук:Она мене?!? ( с характерен глас) ама ще ме разберат само тези които са гледали "К15" (това са македонските "трима глупаци"...който е гледал македонска телевизия няма начин да не знае кои са те)...та...Има там една доста приятна хумористична миниатюрка, в която един от тях започва монолога си (държейки покорно на ръцете си преждата която в същия момент жена му процедира) с: Она мене!?!...изреждайки най-бабаитски: 1. как не позволявал на жена си да му се меша в кухненската работа. 2. коя била тя да му казва с какви щипки да бил простирал 3. и какъв е тоя неин любовник, дето все още и дължи 250 марки! и какви били тия мухльовци дето ги били командували жените им... е и други такива смехории де... |
Фиделитке, къде и ти "кукло" с мъжете? Айде, къш при твоите си там...еба ти много нагъл тоя ми ти гьотверен, бе...и все там вазелини, туй-онуй...брей мама му стара...колко пъти ще ти казвам че не съм от "вашите" бе...а къш от тук...тюййй, туй "меките китки" много напористи бе...леле, леле...мине се, не мине някой ден и той току ще кютне тук и ще заврътка дирничето си космато...тц, тц, тц...направо ме догнусява. пфуййй |
| DARIL, за съжаление аз не следя този спорт и следователно нямам никаква представа за успехите на този младеж. Да е жив и здрав и да продължава в тоя дух. Виж, ако е за хокей, баскет или футбол ( ама, оня нашия си...де) - следя ги, ама при тази лавина от спортни активности по локалните медии, не можеш да си в крак с всичко. |
| Хамер, споменатите са с "една обиколка преди мен" на рок'н'рол пистата...и съм имал само лимитирани контакти с някои от тях. Те бяха от ПЪРВАТА ВЪЛНА...аз съм от втората (поради възростова разлика, най-вече). |
| Не знам кой е Емо Ряпата (сигурно някой хубав човек), но този ник ми напомни за един много смътен спомен от детските ми години - р-т Червено знаме на Витошка. Не знам къде е стояло това заведение в светската класация, но тогава ми се видя много разкошно с червения си плюш и портиер. И си представям въпросния Емо Ряпата на барабаните в ресторантския оркестър, с бели панталони Чарлстон, черен колан с голяма сребърна катарама и карирана риза с навити ръкави. Та въпросът ми към г-н Колев е: познах ли? |
| Eleonor, интересни ретроспекции, които ме хвърлят и мен в пътешествие в детството, юношеството и ранната зрялост: ГРАХ С МАСЛО В "ЧЕРВЕНО ЗНАМЕ" Аз, лично си спомням първото си посещение в "Червено знаме", много ярко. Той си беше един от махаленските ресторанти и определено любимия на баща ми. Не се сещам за повода, но най-вероятно татко трябва да е бил взел някакъв тлъст хонорар, тъй като си спомням че малко преди това посетихме едно издателство в съседство (на "Денкооглу" ако се не лъжа). Бяхме - той, аз (8-9 годишен и сестра ми ( която едва ли е била повече от 3-4 годишна, като си правя сметката). Годината трябва да е била 1961, 1962 или най-много 1963, защото еуфорията покрай полета на Гагарин беше в пълен размах. Цялата тогавашна пропагандна машина бълваше тиради за гигантския скок което човечеството направи с този полет. Хей, не че омаловажавам значението му, напротив, все още считам че това беше едно от наистина най-ценните постижения на германо-съветската дружба. Да си призная без бой...даже и аз тогава си мечтаех да стана космонавт, но това пък си беше панепидемия и повечето от съучениците ми имаха подобни планове за бъдещето си. Кинопрегледите бяха изпълнени с усмивката на Гагарин, който даже дойде на посещение у нас, часовниците биваха наименувани "Спутник", прахосмукачките "Ракета", списанията "Космос"...целия свят беше оптимистично загледан в бъдещето когато ракети ще ни закарват на почивка до Марс, роботи ще работят, а социалистическия човек ще се занимава с отдих и култура, дето му викаха тогава. Най-героичното звучащите наименования през онези години бяха Белка, Стрелка, Лайка, Гагарин...Та, за да са в крак с времето, другарите художници от "Общественно хранене" - Коларовски район* бяха издокарали стълбището свързващо партерния с втория етаж като "модернистично" моделирана футуристична ракета, ако изобщо си спомняш как ги правеха ракетите тогава:Огромен цилиндър с конус отгоре, три крака наподобаващи онези дето ги рисуваха и по атомните бомби и разбира се три кръгли илюминатора. Имаше разбира се много станиол, боя и неизбежното СССР във възпаляващо очите комунистическо червено. Трябва да е било малко след обяд, тъй като ресторанта беше почти празен. Аз, разбира се, първото нещо което направих беше да се изкача по стълбата в ракетата и въпреки че бях разочарован че не намерих пултове за управляване, марсианци или барем нещо което да гърми повторих експедицията до горния етаж още най-малко три-четири пъти. За най-голямо съжаление, всеки път си беше същото. Качваш се, качваш се и стигаш само до горния етаж, а там - нищо впечетляващо. Когато бях приканен да си седна на гъза с неособено учтив тон от баща ми, той ми връчи менюто и ми вика:Айде, избери си какво ще искаш да ядеш. Голяма грешка. Въртях там аз това ми ти меню из ръцете си, четох сума ти и звучащи странно неща и накрая се спрях на ГРАХ С МАСЛО. Ако сега ме питаш от какъв зор пък грах с масло? Ами не мога да ви кажа. Сигурно ми е харесало фонетично или нещо подобно. Или това трябва да е било една от съставките на гарнитурата и някой от предприемчивите управители просто е решил да подоубогати асортимента си или пък грахът тогава да е бил нещо модно...не знам. Ама казах: ГРАХ С МАСЛО и туй то. Сестра ми си поръча традиционата за такива случаи през онези години супа топчета, а баща ми изобщо не си спомням. Както и да е. Идва след време сервитьора и ни носи там блюдата както подобава. Всичко хубаво, ама моят грах е поднесен в специална метална чиния, която до такава степен впечетлява сестра ми, че тя веднага решава че в действителност тя е тази която трябва да яде грах с масло. Аз от своя страна пък започвам да се боря за правдата и да викам:Не е честно, ами аз си го поръчах пък. Баща ни е готов да ни зашамари на место, а ние само дърпаме чинии и то не толкова заради храната, колкото за принципа спретваме едно от ония SIBLING RIVALRY популярни в тази ранна възраст. Аз разбира се, като по-голям съм принуден да отсъпя, и намусено смъркам супа топчета. Сестра ми, явно доволна от моралната победа се опитва да ме дразни, бавно похапвайки си грашец (кеф от изпълнена прищявка и малко "на-на-на-на-бу-бу" демонстрация и при това в такава ранна възраст! ) След като видя че аз не се връзвам и не се трогвам от триумфа и, тя остави почти цялата порция, която разбира се, аз изядох с толкова голямо задоволство, че все още вкусът на тоя грах ми е в устата. _________________________________________ ________________________ *в най-ранните ми спомени си беше "Сталински", както и "Витошка"( на която отраснах) си беше булевард "Сталин"...ама след като Никита дойде на власт и обяви Сталин за лош човек, на бърза ръка последвахме братушките и ние обявихме война на култа на личността преименувайки вся и всьо намирисващо на сатрапа...като се почне от град Варна, та чак до мъничките манифактурки имащи неблагоразумието да се обвържат макар и символично с Коба *** Колкото до Емо Ряпата, това беше един от младежките прякори на китариста и композитора Емил Коларов ( който можеш да знаеш от представите му с Лили Иванова на времето, с Маргарита Хранова - Тиха Нощ и други там...с Жоро Денков или пък от концерта "Най-добрите български китаристи"...както и да е...той е популярен най-вече в "тарикатските кръгове" ( не е "масмедиен", демек). Другият му тогавашен прякор беше Махалюльо, което също звучи убийственно, ама той се дразнеше повече на Ряпата. Никога не сме го наричали: Хей, Ряпа...ама винаги като стане дума за него и ни попитат да речем:Ама кой Емо? отговора в 99% от случаите ще е: Ами, Емо Ряпата, бе! В интерес на истината свирили сме и в "Червено знаме" ( на сватби) заедно с Емо, но както споменах той беше китариста...виж барабаниста - това бях аз...имал съм бял панталон, имал съм и карирана риза (на която съм запретвал ръкавите), ама за такъв "диско" колан не се сещам. Някъде през 1976 година (нали тогава беше финала Аржентина -Холандия?) свирехме отсреща в ресторант "Ален мак", а после и в бар "Ален Мак" ( който пък беше под ресторанта). Бяха разкошни години, за които си спомням с умиление (най-вече защото бяхме млади, предполагам)... няма какво да си кривя душата. Явно си била по-близко в предсказанието, отколкото си мислиш!!! [/b] |
| Фиделке, какво викаш?Аз съм се бил заяждал с тебе? Верно? А-ре бе...ами извинявай копеле, не съм забелезал, да ти кажа...ами случва се, бе, случва се...тц, тц, тц...а бе как така съм го допуснал не знам. Сигурно требе нещо да си ме нервирал, а? Ти помниш ли по какъв повод...хммм...мистерия, брато...пълна мистерия. |
| Много хубав разказ и аз помня граха с масло в желязна чиния, само че на терасата в Казиното във Варна. Обикновен грах от буркан, малко оливо добавено, седеше на капки. Ни домате, ни лук, ни кренвирш, ама не беше лош. |
| Фичо, въпреки голямата ми привързаност към "салатите расли на кокал", моят ресторантски номер 1 хит винаги ще си остане:Кашкавал пане с хрупкави пържени картофки съпроводен с "Шуменско пиво". Ей сега, пиша ги тия редове и устата ми се изпълва със слюнка. Тук от време на време си правя, ама не ми излиза като ресторантския от България и туй то. Само веднъж-дваж го докарвах баш как си требе, но не можах да разбера какво направих тогава по-различно. Мистерия, направо. Все нещо ще му се случи...или ще се изуе пането или пък ще го размекна прекалено или пък ще е напоен в мазнина...не знам къде греша в технологията, да си призная. |
| Грациане - за кашкавала. Ако намериш подобен продукт у канадско то 1. Разопаковаш го и го оставяш в хладилника да си намали водното съдържание. (Не го дръж до състояние на препечена тухла, ден два по-рано е добре). 2. Намираш яйце от стара кокошка. Това е много важно, аджамия пиле не кълве а само в петела гледа. 3. Галета , ама ако няма препечи малко брашно във фурната (не микровълновата). 4. Топиш нарязания кашкавал в яйцето, а в галетата, пак в яйцето, пак в галетата и хоп в загрятото олио. 5. Минутка, не повече  и хапваш сладко, сладко.П.П. Ако не стане те каня на гости. Най-добре през лятото. Ще жулим гюловица докато жената спретне един кашкавал пане. |
| Малий, какви спомени само! Ами "Берое" на "Витошка"? В участъка между "Париарха" и "Скобелев"? Ние, юноши бледни - на бара заедно с Климент Денчев, Славчо Пеев, Петко Духнев от БНТ /Бог да го прости/ и пр. артистична компания...Беше известно бохемско заведение... Пиеха се главно конячета и вермут... "I`ve gona take a santimental journey" |
| Благодаря за отговора :-) Прочетох го (и го препрочетох) с голямо удоволствие и се замислих колко много неща за ядене има в детските спомени. От детайла на Чичо Фичо с металната чиния си спомних за любимата ми (и единствена възможна!) поръчка в ресторант - пържола, естествено, която сервитьорът носеше в овална метална чиния с три отделения - по едно за ориза на топка, граха и пържолата в средата и после ги прехвърляше в порцелановата чиния. И кока-кола, разбира се :-) Но неосъществената ми мечта за поръчка си остана татарският бифтек от ресторантите на Балкантурист - много ми харесваше това кладенче от кайма с яйцето по средата, но нашите категорично отказваха да ми го поръчат. А когато пораснах достатъчно, за да ходя на ресторант без тях, вече не го предлагаха :-( |