Изобилието (в 18 в. - на земя), както личи от линка, било много важно за формирането на "американското" в политиката - то е също толкова важно и за формирането му в културата. Дружелюбието на американците, тяхната easy-goingness са негов исторически резултат. (Широките хоризонти на морето и степите-тайгата-тундрата били важни за образуването на британското и руското.) Културата на много европейски страни, вкл. България, на Япония, Китай и др. - е култура на недоимъка. Изобилието има и някои вредни страни - японските и немските коли са по-съвършени от американските само поради цената на горивото, италианската кухня - също, поради по-големия глад в Италия едно време. Но американците умират за италианска и японска кухня и за немски и японски коли. |
ЧФ е същински полит-коректен гюро михайлов. и днес е особено жалък с неговото "така е защото така казваме аз и големия брат" |
Чиче я те питах къде е публикувано това с което опонираш на ТИМ-овото писане ! Това ми дай и не се прави на шляпчо ! Въпроса ми е точен ! ПП- На Тим и на малкото пръстче не мож му стъпи , въпреки че е царист или поне знае какво защитава и пише ! |
Чичо Фичо, Аз все пак не разбрах от къде човечеството устремено към ценностите на консумативната демокрация ще намери ресурсите на въпросните 8 и и териториите на 11 земни кълбета за отпадъците за да се изравним по потребление с лидера на световната демокрация. За завист в случая няма какво да се говори. Не става дума за това, ей Богу и не ми се влиза в подробности защо. Доколко индустриализираната система усвоява по-ефективно ресурса е много дискусионен проблем и аз никак не съм уверен, че това е така. Когато една популация усвоява ресурса по-ефективно, то цената на един ген (т.е. за да си отгледа нов член на системата) пада, като при всяко по-ефективно производство. Цената на един ген не пада, а расте при консуматорската система. Тази система е по-ефективна в ускореното консумиране на ресурса, но не и в цената на един ген. За това индустриалните потребителски демокрации имат демографски проблеми и имат нужда от вносни евтини гени от другаде, където житейската философия не е потребителска и цената на гена е далеч по-ниска. Тая система също е по-ефективна в натрупването на свръх печалби, но цената е, че се подменя расово и етнически с по-голяма скорост от скоростта с която успява да интегрира имигрантите. Освен това влиза в противоречие с останалия свят, защото не може да съществува без по някакъв начин да консумира чужд ресурс на ниска цена. Следствието от горните дилеми са събития от типа на 9.11.2001 |
Когато се консумира има протокол , култура няма. Където има култура , се дава антракт , за кратък отдих , малка консумация и освежаване. Консумация и култура.Това са не съвместими неща.С пълна уста , нито се пее , нито се говори.Само се плюва. Това плюване американците и от самолети и с бомби го правят. Така са усвоили протокола-на консумативното общество. |
Проследих дискусията под статията на един дъх. Беспорно Tim e върхът и! Фантазии и фобии ли? Аха, аха-фантазии!Друг път фантазии! Нещо повече:Цялата история на човечеството като че ли е едно непрекъснато усъвършенствуване на заробването .Прякото робство, отпреди стотина години направо бледнее пред номера с кредитите. И аз ще принтирам Тim.Трябва повече хора да го прочетат това. Tim, а ще одим ли да гласуваме на 23-ти? |
В цивилизованото общество расте ценността на живота - и материална, и културна. Ценността на индивида - правата на човека, участие в управлението, изискване за образование, изискване за сигурност. Това е мярката за цивилизованост. * Понятието ти за "ген" е примитивно. Хората се стремят към по-хубавото, затова на по-лошите места, дето се плаща малко, в развитите страни ще видиш имигранти от по-бедни страни, за които тия места са по-добри от в родината им. На лошите места обаче, дето се плаща добре, като чистотата или поправянето на метрото, няма да видиш имигранти, всичко е заето от местни и се чака на опашка за местата. Децата на имигрантите по т. 1 вече няма да са доволни от местата на бащите си и т.н. * Разхода на енергия в цивилизованото общество е много по-рационален от в по-слабо цивилизованото - например горенето на дърва за готвене в Африка замърсява с парникови газове много повече от готвенето с газ или електричество от газови турбини на същия брой домакинства, ефективността е много по-ниска и се унищожават повече природни ресурси. В САЩ средния манхатанит изразходва 5 пъти по-малко енергия от изкопаеми горива от средния жител на събърбите. Високото развитие и урбанизацията правят рентабилни много прогресивни технологии, които иначе не могат да се наложат. |
В. Клименко: ( тук)
Клименко мисли, че всъщност парниковия ефект е полезен, защото смекчава ефекта от предстоящото според него циклично застудяване на климата на земята (по независещи от човешката дейност причини). Повишаването на равнището на св. океан нямало да е голямо и континенталните ледници нямало да се стопят. |
ЧФ, разбира се че по-съвременните технологии са обикновено не само по-мощни, а и по-ефективни. но тук не става въпрос за това. става въпрос за това че въпреки тези по-съвършени технологии и въпреки че са около 5% от световното население американците държат лъвския пай от консумацията и замърсяването (и това е без да броим замъсряването причинено от чуждестранни производства развивани за да обслужват американския пазар), понеже американеца, като всеки примерен консуматор, е научен че живота е това което успееш да купиш. поради което на всеки жизнен проблем американеца реагира не с мисъл, а с харчене на пари и консумация. отвсякъде го бомбардират с "ти го заслужаваш", "това ще оправи живота ти", "нищо не струваш ако не купиш това" и му се внушава че най-висшата ценност е да си гони късогледо и лакомо личния кеф. което виждаме че е глупост, защото е създало нация от отчуждени невротици и кредитни роби. държава в която нищо не си струва да се защитава с кръв, затова в армията и полицията им служат малцинства и имигранти. нация която за да поддържа този си стил на живот е обявила целия световен ресурс за своя зона на влияние и интерес, което неизбежно я вкарва в конфликт след конфликт. |