Отиди на страница:
| , , Диапазонът - от гения до идиота.” Такъв има. Но той не свързан с "Бог е Слово, Словото е Бог" - както е заковано в Светото писание. Нито е свързан с празнословието. Адекватно , мисловно-художествено , неадекватно. Защо масово се цени художественото и неадекватното е излишно да се обяснява. Ще трябва да отворим дума за политизираните , дето нямат свой образ и разум , а имат моделирано и пластелиново мислена-на лидера и утопията , които лесно се разбират за подражание. При адекватното и мисловно поведение подражателството се свежда до разума и интелекта. При художественото и неадекватното имаме първосигнално мислене. То дори не заслужава толкова голямо внимание.Впрочем заслужава.Заради зевзекащата част.Така се създават стадата и масите.В болшинството от случайте.А зевзеците им стават вождове. |
| Масовата публика никога не определя какво е стойностно, по нейната реакция може да се съди само какво е продаваемо в момента (а още по-точно - колко успешна е била избраната маркетингова стратегия, рекламна и ПР-кампания). Историята на литературата ни дава стотици примери в подкрепа на това твърдение. Кой чете днес, примерно, Фадей Булгарин или Пол дьо Кок и кой твърди, че техните творения са нещо стойностно? А те са били изключително популярни в своето време - както днес Джон Гришам или Робърт Лъдлъм, Даниел Стийл или Нора Робъртс, които обаче въпреки милионните им тиражи никой не причислява към авторите на стойностна литература, а към занаятчиите производители на масово четиво. Д. Цончев на всичкото отгоре не е и купуван днес, точно защото е на пазара в конкуренция с най-доброто от света, а не в предишната изкуствена среда (без нея той и подобните му доморасли драскачи никога не биха имали предишния си статус на популярни писатели). Както и при всички останали стоки, и тук вече става все по-трудно меренето с два аршина - един за местна консумация, друг за износ, за пред света. |
