Отиди на страница:
| Премянов: Бойко Борисов? И друго се чудя - откъде толкова много мозък в една мутра? Редактирано от - Velikancho на 10/1/2006 г/ 15:03:20 |
| OLDMAD, ами той така трябва да тече Дунав - да можем по-лесно да се придвижваме към Европа. Всичко е предвидено в проекта. .............................. Бирник, недей да псуваш. Добра си е Агенцията. Да знаеш онази г-жа, дето я даваха миналата седмица да черпи с бонбони, какъв хотел строи в Обзор! Явно е наред с приходите. |
| Заспивам непробудно, а на сутринта най-спешната ми работа е да дръпна циповете на панталона, на чувала и на палатката. Не точно в този ред обаче. Захапвам със зъби машинката на ципа и извивайки шия като плезиозавър, предпазливо разкопчавам спалния чувал. Стремя се да не прекъсна юнашкото хъркане на съществото, заспало само преди минути до мен.Тази пищна тевтонска крава, на която бях налетял в крайбрежно заведение, снощи сама закопча чувала, за да не се губи пространство, а може би и за да не избягам. Макар, че след девет водки я виждах като Клаудия Шифър от периода преди Копърфийлд.Не ми позволи да сваля и дрехите си.Сръчно свали ципа на панталона ми и се започна една... не е за разправяне. Колко ли часа вече? Изпълзявам към входа на палатката, с движения на които би завидял и Гойко Митич. Смъквам ципа и излизам на брега. Мехурът ми ще се пръсне.Голям галфон съм. Що ли го закопчавах този цип на панталона преди малко? Трескаво се мъча да го разкопчая. Облива ме пот и сърцето ми сякаш ще се пръсне.О, не-е-е...!!!Обзема ме някаква безразличие и бавно се отпускам на пясъка, не обръщайки внимание на подгизналия си панталон. Някакви хора се щурат като обезумели по плажната ивица. Като в просъница дочувам викове:"Убиха Жоро Кауна". Вече ми е всe едно.... |
Кой беше този стрелец - стрелецът-освободител? Откъм храсталака зад близката дюна бавно се появиха две мъжки фигури. Смътно разпознах крайморския нотариус ХУ - известен по черноморието ловец, който бодро ръкомахаше и развяваше едрокалибрено ловно оръжие. С него крачеше висок възрастен мъж с познато лице, широкопола шапка, пура и пушка с оптически мерник. С не по-малко оптическото си зрение видях, че в джоба на якето му има съботен брой на в-к "Сега". И той следи "Антологията", помислих си полугласно. Двамата не ме забелязаха. Нотариусът ентусиазирано изчисляваше как териториалното разширения на съдебния му район и предстоящото преразпределение на новопоявилите се поземлени имоти ще се отрази на нотариалните такси - особено с оглед новите данъчни оценки. "Накъдето да се обърнеш - думи, думи, думи. Можеш да гребеш с шепи, да си ги подреждаш както искаш и да ги изстрелваш, накъдето си искаш. Това е право на всеки човек", с известна досада отбеляза снайперистът. И все пак - кой беше стрелецът-освободител? |
И все пак - кой беше стрелецът-освободител? Майната му на стрелеца. Трябваше да спра кръвта, шуртяща от ръката ми, или скоро щях да последвам Кауна в отвъдното. Със здравата си ръка бръкнах в джоба на панталона за носната си кърпа, която се подвизаваше там от доста време. Кърпата се съпротивляваше яростно на опитите ми да я измъкна. Накрая ме ухапа злобно и се отказах. Опитах със зъби и нокти да разкъсам ръкава на ризата си. Беше хубава, здрава, българска риза. Не успях да я скъсам, а само си извадих един зъб - трети горен в ляво. Тогава видях наблизо да се търкаля тялото на Кауна. "Тоя сигурно има носна кърпичка или поне джобно ножче" помислих си и трескаво запълзях към тялото. Снайпериста отново не ме забеляза. През целия си живот съм бил такъв. Незабележим. Сега осъзнах какво предимство е това. Вече бях стигнал до тялото и бръкнах във вътрешния му джоб. Ръката на Кауна се стрелна и сграбчи моята в желязна хватка. Тялото се затресе неудържимо. Чу се сподавен смях. Пясъка се раздвижи, тялото се изправи и Жоро Кауна застана пред мен цял и невредим. - Що ме гъделичкаш бе, тъпанар! - Стоп! Стоп! Стоп! Спирай камерите! - чу се глас от близката дюна. - К'ъв е тоя тъпак на снимачната площадка, бе? Сега ще трябва да снимаме всичко отначало. Ти знаеш ли колко струва експлоадиращата глава, бе смотаняк. Ами окото? Една седмица ми го правиха техниците. Чак сега разбрах какво ставаше. Стана ми ясно и защо имаше толкова много мозък в мутренската тиква. Очевидно е било грешка на техническия екип. Но един въпрос остана да ме гложди отвътре: И все пак - кой ли беше стрелецът-освободител? |
Бай Кар, Фортиций   Но един въпрос остана да ме гложди отвътре: И все пак - кой ли беше стрелецът-освободител? Мамка му, рекох си, сигурно ще спре. Гложденето е довреме. В Гложене например старците това отдавна го знаят. Опааа! Слиза стремглаво надолу. Не спира, бе. Идиотски въпрос! Чувствам го сега как ме подпира в ребрата. Как къркори и бушува в мене. Като качамак бълбука вътре. Гейзер направо. Като казах "гейзер" не знам защо се сетих за Азис. Опааа! Продължава да слиза. Нов гръм, този път по-скоро като летен, взриви тишината. Напипах криво-ляво ръката си. Лявата. Очаквах и тя да свършва някъде около бялото - от часовника. Бре! Не може да бъде! Я, тука е, бе! Има си и поредица от пръсти, и нокти, даже и кал под тях! Както си трябва. Тогава разбрах - това, дето ме е глождело не е било въпрос, а далечен брат'чед на Гризу. Газ. |
Тогава разбрах - това, дето ме е глождело не е било въпрос, а далечен брат'чед на Гризу. Газ. Бавно осъзнах, че Болката от взрива, нелепо оказал се прекрачил професионалните си норми пиротехнически ефект, всъщност е комплекс от множество болки. Болката в отхапаната длан всъщност беше само зрънце от Голямата Болка идваща откъм края на храносмилателния тракт. Оглеждайки се осъзнах всичко... Завземайки педя след педя земя от черноморското дъно сме стигнали до газопровода Син Поток и именно върху него съм бил боцнал примусчето си. Затова и окото, захапало ръката ми беше толкова болезнено синьо - като горивото текло под палатката ми. Злощастния изстрел не само че беше отнесъл окото и ръката ми, но и беше предизвикал самозапалване на теч от синия поток и при последвалата взривна вълна съм се ситуирал недотам естетично върху разкъсания газопровод. Сега последният разкъсваше собствения ми такъв. Постепенно губех съзнание. Смътно видях нови две фигури да се приближават. Пак мъжки. Едната - висока, с бели коси и очила, другата ниска, с азиатско телесложение и лукава усмивка. "Сейчас, дарагой Румень, что будем с този теч делать? Ешчо трубки ваши стали, но за таксы так и не договорились. А газ тече ли, тече... Ты не будешь вор как Юшченка, правда?" |
Ты не будешь вор как Юшченка, правда? Това беше последното което чух. Газа напираше със страшна сила. Не можех да го удържа. Трябваше да го пусна. Бавно се изправих и се завъртях към новодошлите. И пак този мой шибан късмет. По-точно липса на късмет. Точно в този момент Кауна реши да си запали цигарата зад мен. Поради силния вятър се беше прикрил зад мен и се беше привел почти до задника ми. Реактивната струя опърли мустаците му. Цигарата му се превърна на пепел още преди да е дръпнал. Започнах да се издигам бавно и тържествено като ракета носител "Прогрес" над Байнокур. Не знаех за колко ще ми стигне горивото, затова трябваше да действам светкавично. Помахах тържествено за сбогом с кървящата си откъсната ръка, изпънах тялото си като струна, прилепих ръце до бедрата, изпънах пръстите на краката в шпиц и заел възможно най-аеродинамичната стойка на която бях способен се насочих към София. Мислено благославях леко бомбиралата консерва боб, с която бях вечерял предната вечер. Редактирано от - Bai Car на 10/1/2006 г/ 17:37:15 |
| къв хоризонт бе, къв хоризонт, вие задминахте и .... аре, да си замълча, съм в слух, къде ще приключи Полетът на ....бръмбара, почти по Римски-Корсаков, пясъците на Средна Азия, Шехерезада в газовата тръба, а, .... , сега чакам накъде ще тръгне тази тлъста сюжетна змия, дето се е завила.... |
... болката в ръката ми започна да става непоносима и пусираща... с усилие отлепих очи и видях , че съм в палатката ... уффф... то било сън , само дето дясната ми ръка беше адски изтръпнала , щото някаква померанска кобила лежеше върху нея... измъкнах се криво-ляво с лявата ръка отворих някакси трите ципа в правилната последователност и блаженно насочих пищова към вълните, една от които-вълнато на облекчението ме заля от глава до пети... по едно време усещам нечия чужда ръка бара пищова затворих плътно очи и зачаках втората вълна - тази на екстаза да ме залее ... ма тя нещо не ме залива... кога отварям очи и поглеждам дясната ми ръка лъска пищова... бре, викам си ... тя щото изтръпнала и аз съм я взел за чужда...  Хм!!!Тц-тц-тц!!И тогава ме зацепи тиквата... П.П. Геновева , за много години!!! Жива и здрава да си!  Приятна вечер дами и пичове! Аз отивам да се боря с порока! Пак... Редактирано от - керпеден_1 на 10/1/2006 г/ 18:50:26 |
за всички вас!!!