| Ей, че неподготвени се изказват! Високата - за клиента - цена на преводите в България се дължи на таксата за лицензиране - преводачът наистина взема около 3 лева (за основните езици) и от 5 нагоре за останалите за превода, фирмата още около 5, но останалото е за държавата. В държави, където институцията "заклет преводач" наистина я има и той си има печат, преводите са около 2 пъти по-евтини, защото цялата цена на превода остава при преводача. Затова пък той има задължението да превежда за държавните институции по определени цени, които за писмените преводи са горе-долу еднакви с пазарните цени, но за устните са около 2 пъти по-ниски. А това обобщение, че заклетият преводач в цяла Европа "има право да превежда само на майчиния си език, докато у нас няма такова ограничение" е голяма глупост. Аз ще кажа само за там, за където знам: има право да превежда на и от всеки език, за който докаже, че има необходимото образование и издържи изпит, който никак не е лесен и е малко вероятно току-що завършил филолог да го издържи, а му трябват поне няколко години практика. Изпитът се плаща, но затова пък доходите си струват. А този пишман преводач сигурно си мисли, че му правят реклама. Намерил с какво да се хвали, на 2 компютъра трима работят, сигурно на смени... А и качеството - горе-долу добро... В България продължава да важи правилото - аз те лъжа, че работя, ти ме лъжеш, че ми плащаш. В България преводачите се чудят, че другаде се изкарват толкова пари от преводи - но и много се чудят, че някой си прави труд да разшифрова съкращения, да търси термини, да проверява закони, да си чете превода, след като го направи, да проверява всичко по два пъти. Колкото пъти са ми правили лицензирани преводи в България, толкова пъти в тях е било пълно с грешки - правописни, граматически, фактически, в цифрите. |
| Вместо да се занимава със супер безизвестната Лозанова, г-н Цонев можеше да се срещне със съпругата на Юнал Лютфи и да ни информира за нейната преводаческа фирма - как е получила обслужването на Парламента, по какви тарифи работи, как си подбира преводачите, как им плаща, етсетера, етсетера. Иначе написаното в статията може да се научи с 1-2 обаждания по телефона. |
| Аз работя като "заклет преводач" в една агенция и 3 лв. е най - ниската такса, която вземам. Тарифата се определя от бързината на превода и от сложността. Най - високата такса, която мога да взема е 8 лв - на страница до 1800 символа (за езици от първа група, т.е. най-разпространени; за редки езици таксите са по-високи). Устните преводи са малко по-скъпи, но не безобразно. Това са моите хонорари, а фирмата взима същите, т.е. делим 50 на 50. Което значи, че цената за клиента е от 6 до 16 лв. на страница. И освен това не издевателстват над нас - максимума, който казват на клиента, че можем да поемем е 6-8 стр. за 8 часа. Така, че зависи от фирмата. А че у нас има много използвачи, които работят некачествено и обират хората си е чиста истина. Но не всички агенции са такива. И е крайно време и в България да направят официален статут "заклет преводач", който да се придобива след изпит, както е в Европа. Нали все пак натам отиваме... |