Отиди на страница:
| нема фък в четвъртък... |
| >>>><<<< Абе не че виждам наоколо реконтра, ама страна дето всеки е учил за началник не става за държава...  |
| >>><<< Разгеле, Фъкар, абе из тая там наша страна немаше ли по-дебело богатство на жанра освен пъпкуване, .... немаше ли още люспене, отлюспване, лющене, пилене, пресяване, отхвърляне, прочистване ....а?...питам си само...ма Перко в афсралия та нема кой да ми каже.....а Пейчо брои леонидите .... |
| Ooo, г-да, добрутро! Не се занимавайте с пъпкуване, ами надникнете във вчерашния брой да видите Бай Цар какви велики работи е натворил. |
| Добрутро на всички!!! Едно време в НШЗО"ХР.Ботев" , съвсем случайно намерихме три шишета коняк в сеновала на ІІ район и от дума на дума са накълвахме хубай... сетне двама от нашите се сбиха и ни окошариха всички за три дена... По този повод командирът на батареята тъжно казал на батарейния старшина: " Симеоноооов, Симеонов , тез вишисти таквоз л§йно ни изсраха , дето с овчорска гега не мож го прескочи..."  Не можах да разбера Професорът овчарска гега ли търси или е намерил преди това шишетата в сеновала .... или и двете...  Поне да имаше реконтра...Хубаво , че поне е Четвъртък!  |
| Авторът забрави да спомене и за собствения си принос към българското дясно - партията АСП. Доколко социалистическа партия може да се нарече дясня е отделен въпрос, но поне се бяха лепнали към СДС по едно време. Тази партия съм я запомнила единствено с "остроумието" на председателя й, насочено предимно към политическите му опоненти с цел изтъкването на личните му качества. Иначе свърши много по-бързо и по-безславно от осмиваните от проф. Василев лидери и лидерчета. Естествен беше и завоят наляво, характерен за такива като Александър Каракачанов, Румен Воденичаров, Кръстьо Петков и некакъв си там Стефан Абаджиев ли беше (не съм много сигурна в името!), абе се от тоя сорт хора. Дето се вика: "Присмял се хърбел на щърбел" Не на нас тия, някои неща ги помня като слон... |
| АВТОБИОГРАФИЯ ЗА ПОСТЪПВАНЕ НА РАБОТА Аз съм щастлив човек. Родих се при диктатора Тодор Живков и, както са тръгнали нещата, ще умра по времето на медицинската фурия Катерина Мази, палавия Освалдо Риос, непорочната родилка на столетието Сали Спектра, невинното създание Андреа Селесте, красавеца Рич Форестър и мистър Олимпия Арнолд Шварценегер. За Силвестър Сталоун няма да споменавам, то се разбира от само себе си, спяхме креватче до креватче в детските ясли. Него после едни мангали го откраднаха и го шитнаха като Роки ли беше, като Рамбо ли, в Америка. Живях в задружното семейство на Пеко Таков, Тано Цолов, Милко Балев, Огнян Дойнов и Гриша Филипов. Поради липса на прадядо дядо ми беше някой си Георги Трайков. Баба ми се казваше Цола Драгойчева. Понеже всички бяха стари, четяха единствено "Работническо дело" и "Земеделско знаме". Тогава демокрацията все още не беше дошла в чистия си вид и все още нямаше "Демокрация", "Чук-чук" и "Насаме". Ето защо по цяла вечер край лагерния огън пиеха руска водка и ми разказваха приказки за подводничари, подземничари и парашутисти от великия и нерушим СССР. Понякога призори едри бараби в сиви костюми и с микрофони в ушите ги водеха да посрещат Тодор Живков на летището. Пак те го изпращаха, но не успяха да го изпратят. Изпрати ги Тато. Другаря Живков с горещи сълзи на очи го изпратиха други, но за това ще стане дума в по-следващите ми мемоари. Тъй като в отряда бяхме много хора, вече не помня имената на мама и тати. Това обаче няма значение, защото всички бяхме синове и дъщери на полка, живеехме заедно за България, подготвяхме бъдещето за България, коалицията за България и всичко останало, което ви идва наум, пак за България. Помня, че бяхме в един клас с отличници като Андрей Бунжулов, Станка Шопова, Дража Вълчева, Краси Премянов. В съседния клас драпаха Андрей Райчев, Евгений Дайнов, Огнян Минчев и други хлевоусти момчетии, а Емил Кошлуков все още сричаше питат ли ме де'й зората в първо отделение и все не можеше да го наизусти. Тези мрачни още тогава типове влизаха в час рядко, но навреме. Появяваха се като ангелчето на Андреа Селесте, защото по това време вече ги бяха цанили на дребен хонорар в подгряващите структури на ДКМС. По-късно някои докопаха щатната ведомост в ЦК. И Сашко Йорданов беше в нашия клас. Още тогава го подозирахме в син уклон, защото си падаше по ФК "Левски-1914", в голямото риташе чантата си в коридор № 8 и ходеше измокрен, гладен, уморен и посинял от ритниците на игрището. Най-много го шутираше Георги Марков с партизанското име Савата. То и до ден днешен тъй си му е и прякорът. В ония блажени все още години Едвин Сугарев, който седеше на първия чин, до прозореца, вляво, си заплю да е вечният дежурен. После стана професионален еколог. Имаше голям мерак да мъкне гъбата от вкъщи и да трие дъската. В междучасието залягаше под чина, викаше "Варда!" и започваше да гони плъхове, паткани, мишки, скорпиони и гневни мравки, привиждаха му се клинове, мечове и кинжали. Може би точно тогава нещо му стана, започна да гледа някак по-иначе, прописа стихове и захвана да яде нощем. Те затова после успя да изкара и гладната стачка срещу Желю. Сега е на пост, молитва и коренища в Индия. Класен ръководител, съвсем естествено, ни беше пак другарят Тодор Живков. Портретът му вечно ни следеше от стената. Откачаха го само при смяна на тапетите, а когато го откачиха завинаги, разсилния го пенсионираха, школският звънец ръждяса, после циганите му изтръгнаха езика и го шитнаха за старо желязо, а на стената под любимия портрет задълго остана едно бяло петно. Помня, че привечер през землянката, където на два ръждясали гвоздея до калашника на тати ми беше окачена рождената люлка, по партийни дела се мяркаха и със сериозни лица пак изчезваха Петър Младенов, Станко Тодоров, Добри Джуров и Андрей Луканов. Аз съм свидетел как четиримата една нощ решиха Тодор Живков да бъде свален. С две-три пушки френгии на рамо за кратко от Африка идваше и пак нататък отпрашваше Пенчо Кубадински, който обаче с потрес и гневен патос отказа високата мокра поръчка. След Байпенчовите африкански иди ми-дойди ми в отряда дълго имаше месо, рога, копита и приказки за ловци-герои в Серенгети. Винаги загадъчно усмихнат, чичо Сашо Лилов седеше в ъгъла, над лампа жумяща пишеше наведен някаква тайна стратегия, плюнчеше молива в народните болки и чакаше удобен момент да излезе на светло. Понеже светлото утре все се бавеше, в мрачните следобеди всички се събираха и вкупом отиваха да правят пленум. Пленум се казваше, когато всички много се караха за недъзите в българския футбол, а после си пиеха ракията с футболистите. Какви футболисти имаше тогава! Гунди и Котков още не бяха умрели, Стоичков сладко рецитираше "Мамо, мила мамо!", а Гонзо си стоеше на Герена все така непродаден. Да гледат Рич Форестър, Дим Дуков и Освалдо Риос идваха момчета и от съседния революционен окръг, понеже ние имахме, а те още нямаха телевизор. Веднъж, когато токът случайно спря (после почна да спира три към едно), моите съученици Еди, Краси, Сашо, Гошо, Станка и Андрей използваха тъмнината и в суматохата ми вързаха една пионерска връзка, напоена с кръвта на героите, погледнаха ме съсредоточено и казаха строго: "Димитровско пионерче, за делото на социализма, за щастието на нашата родина – бъди готов!" Е, повече от 45 години съм готов. Само дето не знам за какво точно. Нося си червената връзка, а от майка ми (също както и у Андреа Селесте) ми остана една носна кърпичка с инициали "Т. Ж." Което може да се чете, че Тато е жив. Но което може да означава и тъжно. |
| Здравейте и от мене :-)) ... "Жархед"* (Jarhead) . Примирие. Колко ли дълго ще трае, това няма кой да ти каже. Седиме на пясъка далече, скрити от другите и разглеждаме цветните снимки в списанието - Едно спецялизирано издание. - Ох, виж я тази, не ти ли харесва? - Харесва ми, но пък виж, не са ли и малко малки... - тук спирам закратко и забивам пръста си в средата на страницата, а от него се посипва златен пясък върху й.- изглеждат като копчета. - Прав си. Да продължавам нататък? Кимам с глава и с неспокойни пръсти прелистваме нататък, към следващата страница. - Ей! Гледай, гледай! Страхотна е! А!? Какво ще кажеш за тази тук? - Ами, знам ли.. Не е ли малко бледичка? - Бледа, бледа. Не е никак бледа... Така изглежда от фона на която е снимана.. - Обърни страницата, може натам да има и по-готини... Ето, виждаш ли? Ето Тази е страхотна! Мен ако питаш, тази... на тази.. - Какво на тази, на тази? Ти да не си полудял съвсем? Кафява!? - Е, какво пък имаш против цвета, сега? - Тъмен е. Не харесвам тъмните, знаеш го. - Давай нататък, тогава! Може пък все някоя да... А тази? Нали не, моля те! - Не разбира се, ти да не си извратен? Отвратителна е! Абе, как може да снимат изобщо такива боклуци. Как евтино изглежда само... гледай, гледай... и това... отдолу как виси само.., абе.. ужас ти казвам! - Уж, аз да не съм извратен, а ти продължаваш да я гледаш, ами давай нататъка де, че нямам търпение вече, а и главата ми се напече яката. - Добре де, добре...ето.. тая –не, много е розовkа..., тая -не.., ммм тая.. и тя -не... Ето тая! А? - Да, тая е супер! Много е яка!.. И всичко си има. Гледай, гледай само какви... Да, и на мен адски ми харесва. - Ами, да започваме тогава, че всеки момент може да... Не можах да чуя по-нататък, нито да отговоря, защото точно в същата тази секунда нещо ме гръмна здравата по главата, после посипвайки с пясък списанието, то тупна върху му и го съдра. Беше футболна топка. Жена ми взе топката и изкрещя в ухото ми, гледайки яростно през рамото ми: - Нали ви казах да играете по-далече с тия топки! Вижте какво направихте със списанието! - после се обърна към мен и продължи- кажи им и ти нещо на тия гамени бе Перо. - Деца. Какво да им кажа? Играе им се. Те какво са виновни, че ние избираме нова кухня насред плажа. - Ти винаги ще намериш някакво оправдание.. хайде, давай химикалката и да попълниш поръчката за кухнята, дето я избрахме преди малко. - Химикалка!? Ъъъ, забравих я май..аъъм.. нямаше къде да я сложа, .. нали разбираш… - Кажи ми, че нарочно си го направил, нали така? Знаех си аз, че ... Ето, че примирието свърши. Но пък Не може да се каже, че се наслаждавах на всяка минутка от него. Сега, спокойно, без каквито и да е угризения на съвестта мога да стана и да отида да си взема една много студена, и много изпотена бира, после да си топна краката в морето и да се радвам на Мира. *((Или “Бурите не са само в пустините”)) Ваш Перо (от афсралия:-))  |
| Верно Бай Цар! Карагьозения е пекан и знае , че вземат ли в Четвъртък чайките да правят джурум , мята лаптопа баш в средата на джурума и вади карагьоз след карагьоз ... и така цял ден... Джо!!!  |
| Перко, ти как ма угади чак от Аусралия , че с баба Керпеденица вчера избирахме и което е още по-лошо - купихме нова кухня , обаче не бяхме на плажа...ма , то и у нас , и на плажа всичко е на вили и могили , така , че не е толкоз важно... |
| Крю, да не забравяме, че в хода на перехода АСП от Алтернативна социалистическа партия стана Алтернативна социал-либерална* такава. Тогава и не подозирах, че един ден ще доживея и социал-либералната коалиция (да се свети името й!) и ми беше хипер смешно как така ще е хем социална, хем либерална. Не подозирах и че в епохата на зрелия социал-либерализъм ще се вее гордо и флагът на национал-комунизма, щото не вярвах, че изпечените панслависти, интернационалисти и антиимпериалисти (впоследствие и антиглобалисти) изведнъж се оказаха най-големите родолюбци. Много неща не подозирах. И сега не подозирам. Да взема да не подозирам некои хубави работи, пък белки се случат, а?  * А къде се подвизава лицето Мичковски, този флагман на алтернативния социал-либерализъм и синдикализъм, бай зе вей??? |
| Г-н Асен Мичковски е един почтен български милионер, шеф на (разбира се) холдинзи и др. публични форми на капиталови д-ва... |
| Да-а-а. От антрефилето става ясно, че всички са се развили, а професорът още седи в любимата кръчма на Швейк. Как се казваше..."При чашата"?...  |
| Да продължим, все пак, историята за полк. Етанолий Спиритонов. Надявам се да нямате нищо против . Ето го и продължението: Вибрациите започнаха около два след полунощ. В началото Етанолий не се събуди - само се завъртя странично в леглото и се намести така че да му е по-удобно и приятно. Но уреда беше упорит и трептенията се услилиха. Спиритонов рязко отвори очите си и застина в леглото. Не смееше да се помръдне. През главата му като светкавица премина старата максима, че колкото повече мърдаш, толкова повече... "Брех, маа му стара. Аз да не съм станал обратен?" - беше следващото което премина през ума му. Вибрациите упорито продължаваха, усилвайки се постепенно. Задника му вече забележимо се тресеше. Не че му беше неприятно. Може би наистина беше сменил резбата без да забележи и сега ако се обърне ще види новия си партньор. "Ох, дано поне да е красавец!" се мерна за кратко в един тъмен ъгъл на дясното полукълбо на мозъка му. Изненадан от тези мисли Етанолий бавно се завъртя и се облещи. Зад него нямаше никого. А вибрациите отзад не спираха. И продължаваха да се усилват. Вече се тресеше и корема му. Чак тогава мозъка му зацепи в правилната посока. Очевидно това беше лукзозния конвертор, бивша собственост на г-н Минчев, а сега изчяло негов. Явно трябваше да го презареди. Батерията му напомняше яростно за това. "Дали да не изчакам до сутринта?" съблазнително се мерна в гореспоменатия ъгъл на мозъка. Не. Той решително отхвърли тази мисъл и стана от леглото. Прерови три пъти нещата, които му даде доктора, но никъде не откри зарядно. Намери само една трийсе сантиметрова гумена палка с подозрителна форма. При вида и ОНЗИ ЪГЪЛ отново се изпълни с разни мисли, но той ги игнорира и се зачете в инструкзията за експлоатация. Ето какво прочете там: "5. Презареждане на захранващата батерия. Поздравления. Вашия уред не се нуждае от специализирано зарядно устройство. Благодарение на нашите най-нови технологии опасността от електрически шок по време на зареждане е сведена практически до нула. Дори не е необходимо да имате външен източник на ел. енергия за да презаредите вашия конвертор. Това го прави изключително подходящ за използване във всякакви условия - както у дома, така и когато сте на къмпинг, на лов, риболов и т.н. Вграденият във вашия уред генератор на ел. енергия е конструиран така, че да превръща всякакви възвратно-постъпателни движения в ел. енергия и така да зареждате вашата батерия. Половин час енергични възвратно-постъпателни движения дневно е напълно достатъчно за нормалното функциониране на уреда, без нивото на батерията да пада толкова за да се включи вибриращия елемент. Ако все пак вибрацията се включи имайте предвид следното правило: Един час вибрации се компенсират с два часа енергично зареждане. За ваше улеснение в комплектацията на уреда сме приложили примерен инструмент за зареждане (гумена палка), но вие можете да ползвате всичко с подобна форма по ваш избор. Желаем ви приятно зареждане." Етанолий погледна часовника. Беше изминал час и половина от първата вибрация. Това означаваше, че сега трябва да се зарежда нон стоп до сутринта. Той въздъхна, взе гумената палка в ръка и я погледна замислено. Дали все пак да не си купи електрически вибратор - зачуди се той и започна да зарежда. |
Препоръчвам професорите Дайнов и Василев като се срещнат да се разберат, щото днес пишат и преживяват по подобни теми - социални и прочее актуални болести: белким две глави родят повече лечебни идеи  |
| Джо, Перко, Бай Кар ! Форца, И аз съм се чудила винаги на съчетанието социално-либерална партия. Ама това е продиктувано от желанието да се покрие целия политически спектър - искате социално, те ви социално, искате либерално, те ви и либерално! Едновременно и у дясно и у ляво, демек според случая. Хубавото е, че помним. Лошото е, че помним неща, които са се случили отдавна, преди много години...  |