Оркестър за сватби и погребения.
Отиди на страница:
| Бог да го прости! Голям Българин. Такъв човек ни трябваше за Президент. ... добре поне по Нова година беше удостоен за Почетен гражданин на Троян |
 *** *** *** Проф. Марко Семов: Българинът трябва да се очисти от нихилизма си Според него една от най-добрите му черти е, че продължава да се мъчи и да иска да бъде духовно извисен и духовно образован За 17 години един народ не може да промени същността си, но обстоятелствата могат да извикат определени качества в поведението му, които не са типични за него, казва в интервю за БТА проф. Марко Семов, запитан променя ли се народопсихологията на българина в новото време. Аз не мисля, че грубостта, жестокостта, агресията са типични за българския народ качества - по-скоро те са нетипични, но понякога става така, че битието на хората определя поведението им, обясни той. В момента сме отново в етап оцеляване - и то много страшно оцеляване, не само материално, но и духовно, добави ученият. На въпрос какво ще стане с българите в бъдеще, проф. Семов прогнозира, че постепенно в духа на сънародниците ни ще настъпи известно спокойствие относно начина, по който живеят, по който да осигурят своето битие и децата си, отново ще се върнат традиционните български ценности. "Те не могат да бъдат унищожени за 15 години. Той е все още един народ, който е жив. Който мисли да ни подценява и ни подценява, смятам, че прави много голяма грешка" , добави народопсихологът. Според него няма митологеми в представите за българина, а една от най-добрите му черти е, че продължава да се мъчи и да иска да бъде духовно извисен и духовно образован. Редактирано от - Кракра на 18/01/2007 г/ 18:16:01 |
| Със смъртта си Марко Семов наистина оставя една огромна празнота в българската политология. Днешната платена журналистика и вечните политически клакьори работещи за паница леща (без оцет....тя струва повече) не могат да Му се хванат на малкия пръст. Семов беше човек умеещ да стигне до душата и сърцето на Българина във всеки един град, село или паланка чрез кратката си форма на изразяване, без да се олива като Велислава Дърева, например. При него винаги водещи са били фактите и човещината, видяна през призмата на редовия българин. Разликата между него и Хайтов е в това, че може би Хайтов бе много по-директен и критичен. Аз лично не виждам особенна разлика между двамата. - МИР НА ПРАХА МУ! |
| На 90-годишна възраст почина известният германски предприемач Рудолф Аугуст Йоткер.Той е внук на основателя на фирмата и изобретател на бакпулвера д-р Аугуст Йоткер. След войната превърна семейната фирма “Д-р Йоткер”, позната със своя бакпулвер, в разностранен, международен концерн. Редактирано от - ФОРЕСТ ГЪМП-СИН на 19/01/2007 г/ 11:34:52 |
 Натиснете тук Редактирано от - Д-р Тормозчиян на 24/01/2007 г/ 22:30:52 |
Д-ре линка не бачка, така че не е ясно кой друг е починал..  .. а-а ето тука инфо за Капушчински Натиснете тук Редактирано от - Gan(ю)гоТрий на 24/01/2007 г/ 22:33:12 |
| Ришард Капушчински не можа да дочака Нобеловата награда, за която беше един от основните кандидати миналата година. Но и без нея той си остава фигура от изключителна величина, един от тези, за които се отнася цитираната от самия него мисъл на Шулц: "Величието е оскъдно разсеяно в световен мащаб". Книгите му са богато пиршество за хората, които не се страхуват да мислят със собствената си глава. Вероятно затова в България те останаха слабо популярни, макар и великолепно преведени. Макар че в много от написаното от него за Полша или Латинска Америка може да се види българската ситуация и съдба. Ще припомня само няколко мисли: *** Тук, в Латинска Америка, се вижда най-добре как светът живее на различни етажи, по-точно - в различни клетки, разделен, атомизиран. Дали неравенството винаги поражда ненавист? Тук - по-скоро фрустрация, а у много - дори примирение. Това примирение е форма на самоотбрана, хитрина, която трябва да заблуди злото, да отслаби неговото действие. Тяхната сила е отбраната, а не атаката, те могат да издържат, но не са в състояние да променят. Те са като храст, който расте в пустинята достатъчно силен, за да живее, прекалено слаб, за да ражда. *** Разкъсването на полската съдба: всеки няколко години нов етап, нова сцена, нова персонална конфигурация. никаква приемственост. Това, което идва, не произтича от това, което е било. това, което е било вчера, днес е оборвано или е загубило значение, вече не влиза в сметката. нищо не се сумира, нищо не може да бъде групирано, формирано. Всичко започва отначало, от първата тухла, от първата бразда. Което си построил - ще бъде изоставено, което е израсло - ще изсъхне. Затова строят без увереност, на уж. Само ирационалното е трайно - митовете, легендите, илюзиите, - само то е здраво вкоренено. *** Политиката в Латинска Америка се схваща като занятие за богатите. Политическият деец е богаташ. Партията е вид бизнес, а за да се занимаваш с бизнес, трябва да имаш капитал. Бедният, запитан за политическите му възгледи, отговаря: "Нямам възгледи. Прекалено беден съм за това". Тази позиция е резултат от продължителен опит в страните, където политиката е давала печалба, богатство, била е източник на колосални доходи. затова политическият елит тук е бил и е толкова затворен, толкова недостъпен, ексклузивен: за да има повече за подялба, за кесията. Народът е само зрител, слабо ориентиран свидетел, случаен наблюдател. *** Октавио Пас за латиноамериканците: "жители от предградията на историята". Същият: "на нашите земи, враждебни към мисленето". Същият: "нашата традиция непрекъснато да започваме отначало". И още: "у нас има постоянно чувство на фрустрация". Редактирано от - Д-р Тормозчиян на 24/01/2007 г/ 23:36:32 |
| Капушчински, разбира се, не е разсъждавал само за социалното, той има и множество забележителни афоризми за човешката ситуация: Нашето спасение? В стремежа да постигнем неща, невъзможни за постигане. *** Колкото по-висока цел си поставиш, толкова по-самотен ще бъдеш. *** Много неща започваме да разбираме късно, още повече - много късно, най-много - прекалено късно. *** Постепенно, с течение на времето, откриваме в самите себе си все по-труден противник. *** Качеството на противника, неговото равнище могат да те извисят или да те пратят на дъното. С кого се караш - това характеризира също така и тебе, определя ти равнище. *** Има дни (понякога низ от такива дни) мисловно и емоционално празни. Дни ями, дни - като отлитаща пара. Нашето субективно време би могло да се раздели на преживявани и пребивавани дни. Способността на човека да преживява - колко ограничена е тя. Той охотно бяга от преживяването в пребиваването. ***Ако измежду многото истини избереш само една и започнеш сляпо да я следваш, тя ще се превърне във фалш, а ти ще станеш фанатик. *** З., когото съдбата подложи на тежки изпитания, ми дава съвет: Завършвай всеки ден, като си казваш - толкова добре, колкото беше днес, вече никога повече няма да бъде! *** Колко огромни са пространствата в нас, които оставяме, може би завинаги, неизследвани. |
| Я не люблю Я не люблю фатального исхода, от жизни никогда не устаю. Я не люблю любое время года, когда веселых песен не пою. Я не люблю открытого цинизма, в восторженность не верю, и еще — Когда чужой мои читает письма, заглядывая мне через плечо. Я не люблю, когда — наполовину, или когда прервали разговор. Я не люблю, когда стреляют в спину, я также против выстрелов в упор. Я ненавижу сплетни в виде версий, червей сомненья, почестей иглу, Или — когда все время против шерсти, или — когда железом по стеклу. Я не люблю уверенности сытой, —уж лучше пусть откажут тормоза. Досадно мне, что слово «честь» забыто и что в чести наветы за глаза. Когда я вижу сломанные крылья —нет жалости во мне, и неспроста: Я не люблю насилье и бессилье, —вот только жаль распятого Христа. Я не люблю себя когда я трушу, обидно мне, когда невинных бьют. Я не люблю, когда мне лезут в душу, тем более — когда в нее плюют. Я не люблю манежи и арены:На них мильон меняют по рублю, Пусть впереди большие перемены — я это никогда не полюблю! 25 януари 1938 - рожденният ден на Володя Высоцкий Редактирано от - Doctora на 25/01/2007 г/ 20:24:39 |
| Само на 39 Натиснете тук |
| Бог да го прости таксиметровия шофьор, убит тази нощ в ж.к. "Люлин 5 част" по време на работа, на 51 г. Пуснете си "Дарик радио" и слушайте за инцидента.   |
| Вчера след обед кола на израелското посолство помете с висока скорост пред Полиграфическия комбинат журналиста Васил Гаджанов , който почина без да дойде в съзнание в Пирогов. Поклон пред светлата му памет! |
| Ау, мамка им, Васил Гаджанов, значи, съобщаваха за инцидент с някакъв възрастен човечец, дето го блъснал израелски дипломат, без никакви други подробности. А той беше един много талантлив журналист, името му се знае и помни. |
Бог да го прости! Лапетата в крим.отделите на пресата откъде да знаят, че това е журналист (за разлика от тях той винаги беше добре информиран), че това е бившият главен редактор на "Новини плюс" (продължение на "Вечерни новини" , чиято редакция беше именно в Полиграфическия комбинат. А което си е верно, всички сме граждани... Но журналистика се прави преди всичко с памет (функция на акъла!).Редактирано от - Духът на spasovden на 10/2/2007 г/ 18:14:17 |
| Рано тази сутрин след кратко боледуване почина адвокат Рени Цанова. ___________________________________ kaily.dir.bg-ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС |
| Бог да прости Гаджанов, щерка му Албена е от нашия курс, много хубаво момиче. Той беше стар кадър на "Раб. дело" от Русе, после дойде в София. Под линия: израелската кола ли карала с висока скорост по тротоара, той ли пресичал не през подлеза? Живеех известно време на ъгъла на Тертер и Цариградското - често профучаваше надолу някоя кола със 150 км, но винаги по платното. |