Лека му пръст на бай Коце. Не ме обичаше, но никога не е бил зъл. Бе вманиачен елин и едновременно с това православен християнин. Моите съболезнования на съпругата му Елени ... |
Бог да настани душата му там, където почиват праведниците. Там, където няма ни болка, ни печал, ни въздишки, а само живот безкраен. Амин! Бог да те прости, Костас. Спорихме често, посдърпвахме се, но никога не нагруби никого... |
Добър човек беше! Добър християнин! Въпреки силната му любов към всичко гръцко никога не съм го възприемал, като чужденец, дори напротив... ... Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса; всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте. Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса... (Гал. 3:26-28) Почивай в мир братко Костас! Редактирано от - DILBER TANAS на 24/11/2007 г/ 13:31:15 |
Помня Костас с добро, той беше мил, сърдечен, добронамерен и някак уютен човек. Последните думи, които разменихме с него бяха за една готварска рецепта, която той помнеше от времето на детството си, от баба си Евантия: Натиснете тук Нейната най-скъпа на сърцето му снимка, той ми подари в темата, където събираме любими снимки от домашния албум: Натиснете тук Сега тъгувам за раздялата с Костас, който, макар и непознат, съм чувствала близък без дори да си давам ясна сметка за това. Ние, православните християни, какъвто беше и Костас, вярваме, че телесната смърт не прекъсва единството между вярващите в Христа, пребиваващи в Църквата. Затова на тях – вечно живите в Бога – отдаваме почит и признание и затова измолваме прошка от Бога – да смекчи Милосърдният, Който иска всички да се спасим, тяхната участ на оня свят Затова сега отправям молитва към Бога за спасение и упокой на душата на новопредставилия се на Отца ни наш брат Костас - Молитвите за починали са възможни само ако починалият е член на Църквата Христова и приживе е съблюдавал двете най-важни заповеди: обичай Бога и обичай ближния. Ако човек приживе не е изградил силни връзки на любов, не би могъл да разчита, че някой ще го обича след смъртта, ще плаче за него, ще се моли за покой на душата му и ще приканва Църквата да се моли за него. Ако приживе сърцето не е скланяло към доброто, честното, истинното, никой и нищо не може пряко волята му да го приведе към Бога. Молитвата на Църквата не може да спаси онези, които не искат спасение и през живота си сами не са полагали никакви усилия за това. В известен смисъл молитвите на Църквата и на отделните християни за умрелите са резултат от живота им преди смъртта - за тях никой нямаше да се моли, ако приживе не са направили нещо, с което да вдъхновят тези молитви. Натиснете тук Дай, Господи, упокой на душата му и светла му памет!. Амин! Костас, |
Костас – достолепен човек и истински християнин, обогатил особено форума.. ~o~ Вечна ти памет, приятелю! Милое мое чедо, красни мои сину, Чьeсное мое рождение, Аще ме любиши, сине мои, Якоже аз тебе люблю, Послушаи мене, матерь свою, Да не убоише се, сине мои, от мучение. Еще мало претръпи, да приимеши венець нетлени. |
На 31 октомври 2007, на осемдесет и пет годишна възраст, почина внезапно и неочаквано Мария Константинова (съпруга на д-р Константинов), една блестяща дама, обаятелен човек и любяща майка. Незабравима и непрежалима! Мир и Светлина! |
На 26 ноември, вечерта в старческия дом в квартал "Дървеница", на 90 годишна възраст е починал Милан Дренчев – една от знаковите фигури на българския преход и почетен председател на БЗНС "Никола Петков". Поклон пред паметта му! Бог да го прости! |
Почина Доньо Донев - велик режисьор-аниматор и карикатурист. Бащата на Тримата глупaци. Поклон. Редактирано от - spasovden на 28/11/2007 г/ 16:13:34 |
Ох, стига бе, стига вече! И Доньо ли, такова чувство имах за едно негово вечно присъствие около нас, силна следа остави... И за бай Милан ми е мъчно, доскоро си минаваше по Раковски редовно, стегнатичък, пременен... |
Дочака ги да дойдат и тримата във властта... Натиснете тук Лека му пръст. Редактирано от - Артиста на 28/11/2007 г/ 21:43:10 |
Вечна им памет на Милан Дренчев и на Доньо Донев! Тъжно е. Те бяха символи на времето си, а си отиват забравени. |
И аз да кажа: Бог да прости! Тук в Скандинавия имам около 80 негови произведения, а той е създал над 100 такива. Той имаше особенната дарба да страни от бурният и политически живот, а на моменти се явяваше чрез флумастера си като негов коректив, критикувайки самозабравилите се български олигарси. Лека ти пръст бат` Доньо! |