Оркестър за сватби и погребения.
Отиди на страница:
ИЗДЪХВА СТРАНДЖАТА – НАЙ-ИСТИНСКИЯТ ХЪШ НА БЪЛГАРИЯ Константин Кисимов в емблематичната си роля на Странджата от “Хъшове“ на Вазов На 25 март преди 141 години в Браила издъхва една от най-митичните и обаятелни фигури в българската история и литeратура – Странджата. Вазовият хъш от „Немили недраги” в действителност е от плът и кръв. Това е патриотът-родолюбец и борец за освобождението на България Никола Тодоров Странджата. Никой в България днес не се пита дали той е реална историческа фигура, защото образът му отдавна е част от националната идентичност. Никола или Нено Странджата е роден в Търново през 1834 г. Кръстник му е Кръстю Момчев - член на мезлиша и градската търновска община. От малък се изявява като смел, пъргав и ловък. Градската легенда разказва, че един ден бащата на Нено купува дърва, натоварени на волска кола от един турчин. Когато почват да ги разговарват, 10- годишното момче извиква “ Мога да прескоча колата натоварена с дърва.” “ Ако можеш, дървата с колата и воловете, ще ви ги дам безплатно”, казал турчинът с насмешка. Нено се отдалечава десетина крачки от колата, запретва си късите панталонки, втурва се и със силен скок прескача колата. Нено се потупва по гърдите и се обръща към турчина с думите: “Беним странджа”( aз съм юнак).От тогава му остава името Странджа. Турчинът верен на думите си, трябва да остави колата и воловете и почва да плаче. Бащата на Нено го успокоява, като му казва да остави само дървата и да си вземе колата и воловете. Неможейки да понася робството, вече порасналият Никола напуска Търново и става революционер. С материалната подкрепа на Добродетелната дружина през 1867 г. в България навлизат две чети, за да установят настроенията и готовността на българското население за въстание - четата на Панайот Хитов, през април-август и четата на Филип Тотю - през май-август, а Никола Странджата вее знамето на войводата.Връщайки се от България в Румъния, той отваря кръчма-кафене в Браила. Много хъшове намират подслон и храна при него. Самият Вазов прекарва 2-3 месеца в кръчмата на Странджата. Впечатлен от своя благодетел, той го описва в своите произведения като най-уважавания хъш. Вторият знаменосец на Ботевата чета Димитър Стефанов Казака също посещавал кръчмата на Странджата - човекът, приел нерадостния живот на хъш. Издъхва от туберкулоза в Браила в ръцете на Вазов (Бръчков) с мечтата да дойде в България и да умре за нея. Деня, в който издъхва страстния родолюбец, камбаните на Браила бият за Благовещение, 25 март. 141 години по-късно днес също е Благовец. Да почетем в сърцата си паметта на Странджата, който завинаги ще бъде част от българската Свобода. Натисни тук | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: mothership |
Почина Бояна Петрова, дъщеря на поета Валери Петров и съпруга на фотографа Иво Хаджимишев. Поклон през паметта й на журналист, преводач, книжар... и приятелка.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
| "НИСИМ" осиротя - Натисни тук Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Йори |
| Благодаря, Йори, от името на приятелите, и, осмелявам се, и на Иво Хаджимишев. Тези дни ще ти се обадя. По кое време е удобно? М. |
| Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне и тихи пазви тиха нощ разгръща да приласкае скръбни и нещастни. Кат бреме хвърлил черната умора, що безутешни дни ти завещаха - ти с плахи стъпки да събудиш в двора пред гостенин очакван радост плаха. Да те присрещне старата на прага и сложил чело на безсилно рамо, да чезнеш в нейната усмивка блага и дълго да повтаряш: мамо, мамо... Смирено влязъл в стаята позната, последна твоя пристан и заслона, да шъпнеш тихи думи в тишината, впил морен поглед в старата икона: аз дойдох да дочакам мирен заник, че мойто слънце своя път измина... ---------------------------------- О, скрити вопли на печален странник, напразно спомнил майка и родина! |
| Честит празник на всички шегаджии. Май се налага да се направи Закон за защита на шегаджиите, лъжците като Свинетка Павлова вече се уредиха с пълна безнаказаност. |
| https://www.youtube.com/watch?v=1qDRClemtuI Честит първи април !   |
| Mr. Евтушенко, почивай в Мир ! Заб. Само дето не можах да разбера къде се намира този град в Русия и тази съветска област Оклахома, но ще преустановя търсенето, за да не изпадна в ситуацията на даскаля по география, дето не можал да намерил Беринговия проток на съветската карта, по данни на уважамите Илф и Петров, тоже фенове на САЩ, като сина на Никита Сергеевич и още стотици хиляди русияни и русиянки живеещи и умиращи далеч от рубинено-платинено-хайверената.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: von_Newmann |
| На 4 април 1932 г. е роден един от любимите ми режисьори, Андрей Тарковски. Да си спомним за него и някои от най-известните му филми: Иваново детство, Сталкер, Жертвоприношение и Соларис. |
| Сега видях написаното, rorik. Да почиват в мир дечицата. И дано стигат душевните сили на близките им да се справят с мъката. |
| Земля в иллюминаторе, земля в иллюминаторе Земля в иллюминаторе видна... Как сын грустит о матери, как сын грустит о матери Грустим мы о земле - она одна А звезды тем не менее, а звезды тем не менее Чуть ближе, но все также холодны И, как в часы затмения, и, как в часы затмения Ждем света и земные видим сны И снится нам не рокот космодрома Не эта ледяная синева А снится нам трава, трава у дома Зеленая, зеленая трава А мы летим орбитами, путями неизбитыми Прошит метеоритами простор Оправдан риск и мужество, космическая музыка Вплывает в деловой наш разговор В какой-то дымке матовой земля в иллюминаторе Вечерняя и ранняя заря А сын грустит о матери, а сын грустит о матери Ждет сына мать, а сыновей - Земля И снится нам не рокот космодрома Не эта ледяная синева А снится нам трава, трава у дома Зеленая, зеленая трава... |