sТупиМонго, сЧиърз Знам само, че ви е стъжно ..ма само вий да сте, с мехлем да ве омажим. Чекай да одим на копона на веновевата.. |
Почина Павел Матев. Поклон! ***** И да стихнат големите страсти, и да легна под земен покров - ще си взема за спомен и щастие неспокойната дума Любов. * Неспокойния образ ще взема, две големи и плахи очи - две заглавия на поема, дето твоето име звучи. * Едно Черно море - да ме носи; една чайка - над мен да кръжи; и тракийските коловози - да ме водят при вити лози. * Един тръпен завой на Марица; една южна, печална звезда; една сянка от бор и елица; един извор със снежна вода. * Един бял лист, на който ще пиша със един неумиращ копнеж. И две сълзи - които ти скришом на прощаване ще ми дадеш. |
Мен ме измъчва красотата. О, докога? О, докога? Тя ту е малко птиче ято, ту тиха есенна тъга, ту розов цвят от млада вишна, ту мътна пролетна река, ту спомен от любов предишна, ту пренебрегната ръка, ту вятър, който лудо тича, ту януарска белота, ту златна чашка на лютиче, ту плът, пленена от страстта, ту гръд, която обич пръска, ту слово, пълно с доброта, ту смърт, с която се възкръсва... Мъчи ме още, красота! |
*** Спохождай ме!Аз вече съм отвъд. В най-чистите си мисли ме спохождай. Бях малко слънце.Слънцето захожда измине ли белязания път. Във твоя свят и времето лети. но тук при мене то ще е безмерно. Обичах те!И сто пъти е верно: отнасям с мене скъпите черти. Ще легна в неразбудена земя, с която хоризонтът се целува. От този хоризонт ще се вълнувам, от много думи ще съм онемял. Ще стана глух-но ти ще носиш звук. Ще бъда сляп-но ти ще си движение. От стъпките ти, екнали над мен- ще потрепервам като лист от бук. *** ......................................... ...... Всичко трябва просто да се върши. Поврага сръдни или сплетни! Знам, че тази мъка ще ме свърши. И че досега ме съхрани. |
Выпьем за то, чтоби ти дажила да 132 лет. И чтоби в 132 года ти умэрла. И нэ проста умэрла, а убили. И нэ проста убили, а зарэзали. И нэ просто зарэзали, а из рэвности. И нэ просто из рэвности, а за дело! Честит Рожден ден, Миряна Бэ !!! |
Преди няколко дни почина на 75 годишна възраст руският композитор Андрей Петров. Който не го познава от неговите опери, балети и симфонични произведения, може да си спомни нещо от 100-ната филма, за които е писал музиката. Само "Служебный роман" и "Жестокий романс" са достатъчни. А сега в ушите ми звучи песента "За цыганской звездой кочевой", изпълнявана от Никита Михалков и цигански хор в последния филм. Впрочем, текстът на тази песен е превод на Р.Киплинг. Мохнатый шмель — на душистый хмель, Цапля серая — в камыши, А цыганская дочь - за любимым в ночь, По родству бродяжьей души. Так вперед — за цыганской звездой кочевой На закат, где дрожат паруса, И глаза глядят с бесприютной тоской В багровеющие небеса. ***** Колко много ще остане да звучи от този човек, и колко за дълго.... * най-известните от 100-те "Зигзаг удачи" (1968), "Старая, старая сказка" (1970), "Старики-разбойники" (1971), "Служебный роман" (1977), "Белый Бим, Черное Ухо" (1977), "Осенний марафон" (1979), "Гараж" (1979), "О бедном гусаре замолвите слово" (1980), "Вокзал для двоих" (1982), "Жестокий романс" (1984), "Ключ от спальни" (2003) Редактирано от - Геновева на 18/2/2006 г/ 18:28:02 |
да бе, верно, забравих, че тук атмосферата е на Бйело Дугме, малко се отплеснах в друга посока..., да ме извинят скъпите покойници... |
Ща би дала да си на мом мйесту да те мрзе ал да ти се дивеее ща би дала? _________________________________ reductio ad absurdum: 150-и епизод |
Отплеснала се, оплескала се и после “да ма извините” – също като др. Григоров. Тука са сватби и погребения(ама без сватби). * Доктора - И.Т. Mир на праха му.. |
Казах, да ме извинят скъпите покойници, чети по-внимателно, ти от отвъдното ли се обаждаш? Наистина, не им е мястото тук, при Доктора и Азис. Недоразумение вышло. |