Оркестър за сватби и погребения.
Отиди на страница:
| .. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: mercury |
Съ Богомъ Ричард!  ... Wearing the Inside Out Редактирано от - DILBER TANAS на 17/9/2008 г/ 15:45:24 |
| Геновева, Натиснете тук |
Да, една знакова личност си отиде, от първите години на прехода. Противоречива личност беше Амадеус, ама има с какво да го запомнят, това се оказва единственото най-важно. Ранна смърт, както личи от съобщението, а като гледам по снимките, не е старият енергичен водач на Зелените патрули. Както и всички останали, прочие, с него.  |
| Натиснете тук Бог да го прости, хубав човек... |
На 75-годишна възраст почина българският поет и киносценарист Константин Павлов 28.09.2008 Той е роден е на 2 април 1933 г. в с. Витошко, Пернишко. Завършва гимназия през 1952 г. Следва право в СУ „Свети Климент Охридски, но не завършва. Редактор в Радио София (1957-1959), в издателство „Български писател“ (1961-1962; 1964-1965), вестник „Литературен форум“ (1963) и „Мултифилм“ (1965-1966). От 1966 до 1975 г. му е забранено да работи и публикува. През 1975 г. получава разрешение за работа в „Българска кинематография“. През същата година е приет за член на Съюза на българските филмови дейци, а през 1980 г. е избран за член на Съюза на българските писатели. През 1983 г. по повод 50-годишнината от рождението му е издадена книга със заглавие „Стари неща“, включваща стихове от първите му две книги и сценарии. През 1989 г. за първи път след дълго прекъсване печата стихотворения във вестник „Литературен форум“. Напуска СБП на 3 февруари 1989 г. Никога не е членувал в други организации или партии. Константин Павлов е признат като оригинален творец със силно влияние върху модерната българска поезия и култура. Той е между най-значителните български поети на XX век. Оригиналността му намира високо признание в чужбина още от края на 60-те години. Тогава Анна Ахматова искрено възкликва: „Константин Павлов е най-големият български поет, когото някога съм чела!“ Стиховете на К. Павлов са преведени на френски, английски, испански, немски, полски, руски, сърбохърватски, унгарски и други езици. По негови сценарии са създадени едни от най-известните експериментални български филми. Носител е на националната награда за поезия „Никола Фурнаджиев“ за принос в българската поезия (2000), Националната литературна награда „Христо Г. Данов“ (2005) за принос към българската поезия и драматургия и към развитието на гражданското общество у нас и на Националната награда за поезия „Иван Николов“. Константин Павлов е автор на сценарии за анимационни и научнопопулярни филми. Написал е сценариите на игралните филми: „Масово чудо“, „Чуйте петела“, „Спомен за близначката“, „Илюзия“ и други. Константин Палвов е автор на стихосбирките: „Сатири“ /1960/, „Стихове“ /1965/, „Стари неща“ /1983/, „Появяване“ /1989/, „Агонио сладка“ /1991/, „Убийството на спящия човек“ /1992/, „Елегичен оптимизъм“ /1993/. Носител е на първа награда от фестивала в Карлови Вари за филма „Илюзия“ през 1980 г. |
| Бог да прости Коцето Павлов! Уникален поет! ПП Едно уточнение относно "През 1989 г. за първи път след дълго прекъсване печата стихотворения във вестник „Литературен форум“.": през 1983 г. в два броя на списание "Карикатура" са отпечатани негови поетични творби - в единия 2 стихотворения, а в другия поемата "Защо" (с която списанието отбелязва 50-годишнината на поета). |
| Константин Павлов ПРЕКРАСНОТО В ПОЕЗИЯТА или ЖЕРТВА НА ДЕКОРАТИВНИ РИБКИ Моите стихове никой не ги печати. Никой не ги чете. Те са опасни - будят долни инстинкти, развращават духа. (Както казва онзи, дето ще се появи на края.) Особено са вредни за деца. И възрастни. Напуснаха ме всичките приятели. Разлюбиха ме всичките момичета. Една вдовица каза, че съм демоничен тип. За да не бъда сам, си купих три червени рибки. В стъклен съд. Хранех ги с водни бълхи и им сменявах водата. Веднъж проскубаната котка на хазайката успя да ме издебне и задигна най-палавата, най-красивата. Останалите две се мятаха от ужас, щом чуеха коварното животно. Но аз ги пазех най-внимателно. Една дъждовна вечер от тъга, от самота и от не знам какво реших да прочета на глас написаното през деня стихотворение. Сам себе си иронизирайки, се поклоних пред рибките и казах: - Ще позволите ли да рецитирам стихове? Прочетох им едно цинично, антиобществено стихотворение. (Както казва онзи, дето ще се появи на края.) Когато ги погледнах пак, лицето ми се вкамени от изненада - цветът им беше станал сивочерен; с огромни челюсти и остри зъби приличаха на мънички акули. Не се докоснаха до водните бълхи, които им насипах от пакета, с презрение отминаха трохите хляб. Тогава грабнах котката, проскубаната котка на хазайката, и я захвърлих върху тях. За миг, за два нещастното животно бе разкъсано. От този ден това им стана любимата храна. Аз всяка вечер им четях развратните си стихове (както казва онзи, дето ще се появи на края), а те растяха и се озверяваха. Превърнаха се в истински акули. Аквариумът трудно ги побираше, а котките не ги задоволяваха. Нататък всичко се разви мълниеносно и закономерно: когато им четях най-страшната от моите поеми, аквариумът изпращя и се пропука. Акулите изскочиха навън. По-кротката разтвори челюстта си и ме глътна. А другата изяде гардероба, където беше скрит един доносчик. |
| Великото сбогуване Ето, дойде Времето ! ... Точно сега и точно тука - хвърлИ лавровия венец във водата. И медалите - също. Титлите... Дрехите... Маските... И резервния лозов лист. Хайде - изтанцувай последния танц. И скочи. Гол. Точно сега, където потокът на Славата ще се влее в реката на Забравата. Сбогом, Великий ! ... 88 г. Сбогом ... |
Paul Newman le magnifique  Натиснете тук Стар ли , млад ли - великолепен мъж и изумителен красавец. А казват, че и много добър, отзивчив и никога болен от звездомания. И велик актьор. Да играеш, е малко като да си свалиш панталона, да останеш гол. /Пол Нюман/ R.I.P  |
| Некролог за Китов в Ню Йорк Таймс от 17 септември тук |
| Ди Киро. и Натиснете тук Редактирано от - Йори на 25/10/2008 г/ 12:27:41 |
| Отиде си Муслим Магомаев. Отдавна не сме го чували, макар че, казват, активно гастролирал напоследък. За мен си остава онзи младеж с прекрасния глас (все пак оперен певец беше по образование, а и голяма оперна певица водеше, казано по-нашенски), стилистиката на песните му ми беше малко чужда, но наистина бележеше една епоха. И като към всеки образ от младостта, заедно с моето "Почивай в мир", го изпращам и с моето: Благодарю тебя Нека, който помни, да си спомни и това Не мога да се сдържа да не прибавя и текста на Роберт Р. Благодарю тебя Благодарю тебя за песенность города и откровенного, и тайного. Благодарю за то, что всем было холодно, а ты оттаяла, оттаяла. За шёпот и за крик, за вечность и за миг, за отгоревшую зарю, за смех и за печаль, за тихое «прощай», - за всё тебя благодарю! Благодарю за то, что ты по судьбе прошла, за то, что для другого сбудешься. Благодарю тебя за то, что со мной была, ещё за то, что не забудешься. За шёпот и за крик, за вечность и за миг, за отгоревшую зарю, за смех и за печаль, за тихое «прощай», - за всё тебя благодарю! Редактирано от - Геновева на 25/10/2008 г/ 19:29:44 |
| Има Сумак Натиснете тук Редактирано от - Йори на 04/11/2008 г/ 12:56:21 |
| Славеят на Андите й казваха още. С тази песен я помня, по радио София я пускаха. R.I.P. |
| Точно така - Славеят на Андите - глас покриващ 4 октави, невероятна. И аз си я спомням от радио София Натиснете тук Почивай в мир. А заради El Condor pasa(в линка на Йори) навремето Simon and Garfunkel ми станаха любимци. Редактирано от - nikola_tsanev на 04/11/2008 г/ 21:56:03 |