Във връзка с 67-годишнината от героичната гибел на капитан Димитър Списаревски – български летец и изтребител, загинал при първия си боен полет, Агенция „Фокус” разговаря с проф. Светлозар Елдъров от Института по балканистика при Българската академия на науките.

Фокус: Проф. Елдъров, припомнете за личността на капитан Димитър Списаревски, загинал на днешната дата преди 67 години.
Проф. Светлозар Елдъров: Датата 20 декември не е свързана нито с първата, нито с последната бомбардировка на София. Покрай годишнината от смъртта на капитан Димитър Списаревски, трябва да се обърне внимание и на значението на тези бомбардировки и последствията от тях. Виждаме, че и сега има хора, които имат различно отношение към този проблем. Партии или фракции поставят въпроси.
20 декември в българската военна история се свързва с подвига на капитан Димитър Списаревски. Някога това име се споменаваше под сурдинка, нямаше гласност, не се ползваше с известност. Напоследък обаче едва ли може да се намери културен човек, който да не знае за него. Накратко ще припомня, че той е български летец, който на днешната дата през 1943 г. извършва първия жив таран в историята на българската военна авиация. Със своята саможертва той сваля един американски бомбардировач и записва името си като един от защитниците на небето над София и на гражданите на София в англо-американските бомбардировки по времето на Втората световна война. Биографията му е позната. Има книги и статии, написани за него, направени са документални филми. В интернет дори вече видях една песен, написана за Списаревски. Но някак си проблемът за бомбардировките остава недостатъчно обяснен и от историческата наука, а и от гражданската памет. Съвременниците нямат единно мнение за значението и последствията им. Поколението български младежи, които по една държавна поръчка и по една национална стратегия, трябва да влязат във военното училище, защото са изключително интелигентни и защото държавата тогава вижда, че ще има нужда от такива млади и надарени хора във всяка една област на българското общество. Капитан Димитър Списаревски е роден през 1916 г. в Добрич. Той произхожда от едно патриотично и офицерско семейство. Брат му, баща му и чичо му са били офицери. Това е нещо много характерно за тогавашния начин, по който се създава българският корпус, има фамилна приемственост. Това е много ценно изобщо за българската армия като институция. Семейството на Списаревски се изселва от града през 1919 г. защото след Ньойския диктат цяла Южна Добруджа остава в границата на Румъния, премества се в други градове, установява се в София и през 1934 г. постъпва във Военното училище след като завършва едно от най-елитните училища на столицата – II мъжка гимназия. Завършва училището като един от отличниците на випуска. Изпратен е да постъпи и избира именно тази тогава нова специалност „военен летец”. Изпратен е на специализация в най-елитните школи в Германия. Боят, в който той загива на 20 декември 1943 г., е първият му и последен негов въздушен бой. Всички, които са го познавали, а някои от тях все още са живи, подчертават неговия непримирим характер, безкомпромисен от гледна точка на българското национално съзнание. Капитан Списаревски е известен със своето национално честолюбие, което тогава е отличителна черта и за поколението от онова време. Когато той е защитавал българското национално име дори от германските си съюзници по време на пребиваването си в тази военна школа, не е давал да се каже лоша дума против България и българите. Съдбата му и този бой, който се разиграва, бих казал, е предопределен не само от неговия характер като една лична наследственост, но и като част от едно целенасочено възпитано поколение. Цялото тогавашно поколение беше възпитавано именно в този дух на саможертва към България, особено във Военното училище. България ще бъде уважавана и ще бъде силна икономически и военно, ако всички, на първо място българските офицери, са готови всеки един миг да жертват живота си за държавата. Така направи и Димитър Списаревски без изобщо да се поколебае.