Оркестър за сватби и погребения.
Отиди на страница:
| >>><<< Чоки, да бъдеш роб на самия себе си е избор. Човек сам си преценява, никой не го индоктринира в тази насока. Има роби на комп. игри, други на айфони, трети форум, на някое свое хоби и т.н. Малко сведения за Стив и неизвестни до сега: http://news.yahoo.com/blogs/tec hnology-blog/8-things-didn-t-kn ow-life-steve-jobs-172130955.ht ml Натиснете тук Редактирано от - sluncho6 на 07/10/2011 г/ 18:54:00 |
Сирия скорбит по "самому знаменитому арабу" Стиву Джобсу 07.10 06:54 MIGnews.com Смерть основателя компании Apple Стив Джобса вызвало реакцию по всему миру - президент США Барак Обама назвал его величайшим инноватором Америки, президент России Дмитрий Медведев сказал, что он изменил мир, а глава ООН отметил, что "он видел то, чего не видели другие". А вот Сирия восприняла смерть Джобса, скончавшегося от рака в возрасте 56 лет, как нечто очень личное, даже семейное. Дело в том, что биологическим отцом Джобса был уроженец сирийского города Хомс Абдульфаттах "Джон" Джандали, мать - американка Джоан Кэрол Шибл. Вскоре после рождения Джобс был отдан на усыновление в приемную семью, которая его воспитала. 80-летний Джандали, бывший ученый-политолог, рассказал, что отец Джоан запретил дочери выходить замуж за сирийца, поэтому ребенка и отдали на усыновление. Он не стал делать громких заявлений по поводу смерти Джобса. "Мне действительно нечего сказать", - заявил он журналистам. * Слънчо 6 , по мое мнение поне 80% от алкохолиците , наркоманите , хомосексуалистите и вярващите не са станали такива "по свой избор". Някой упорито ги е обработвал/манипулирал за да стигнат до положението "да бъдат роби на самите себе си" ! Малко са хората , които успяват да наложат волята си и да избягнат робството , а още по-малко тези , които веднъж попаднали , успяват да се освободят ! Почти винаги е нужна силна външна намеса ! За съжаление много рядко я има , когато е нужна ! * пп. Слънчо , страницатата ти не се отваря ! Но може и само аз от Израел да нямам достъп . Редактирано от - Чок觧 на 07/10/2011 г/ 19:12:47 |
Днес Съюзът на преводачите се поклони пред Сергей Влахов (1917-2011), с почит пред всичко, което е направил за българското преводаческо изкуство, науката за превода, българската лексикография и лингвистика. От старата школа преводачи, за които знанието на езика, макар и съвършено, е само едно от достоинствата - на общата им култура, енциклопедичност и респектиращо излъчване.  |
| Почина майката на Нели: Почина мама. Абсолютно неочаквано за всички, в деня в който ме чакаше, за 3 часа през нощта, от инфаркт, почина мама. Случи се да го науча в рейса София-Пловдив, който беше препълнен и в който нямаше шанс да говориш и да не те чуят околните. Трябваше да се свия на топка за час и половина и да издъжа времето. Не исках да вижам никого, да слушам никого, да поглеждам наоколо. Казаха ми, че татко не знае все още и аз трябва да поема част от тежината на случилото се и да му го кажа сама. Блъсках си главата през целия път как да го направя. Това беше последният слънчев ден на октовмри, 8-ми, на следващия ден небето се изля и плака няколко дни и нощи. Но в този слъчнчев 8-ми октомври Пловдив миришеше на печени чушки и на сладко от смокини и дюли. Космически тих и слънчев, сякаш от друга планета. Точно преди 2 месеца мама играеше хоро на втората сватба на брат ми в Лондон. Семейният съвет бурно обсъждаше цяло лято "да" или "не" "баба и дядо", както всички наричат родителите ни, да присъстват. Щерка ни и сина ни тайно се надяваха на "да", особено синът ни за който това пътуване беше единствения му шанс да ги види през изминалото лято. Мнозина изказваха опасения да не ги подложим на стрес и да им навредим. Но те пътуваха, на 81 и 83. Радвах се дори на коментарите на баща ни, че той, Лондон, не бил нищо особено. Тяхното присъствие беше абсолютно необходими по бахайските закони на бъдещата жена на брат ми, защото те се подписват 3 пъти, че са съгласни да дадат...сина си. 8 октомври. Преди да видя татко трябваше да видя мама. Изследванията й през нощта по минути, опитите да я спасят, часовникът и..съболзнования от екипа на болницата. А после трябваш да се срещнем с траурния ни агент, аз и брат ми. Кога пораснахме до толкова, че да имаме семеен траурен агент, който ни познава дори по имена? В безизходицата си човек се хваща за ирационалното. Господинът пред нас погледна брат ми и каза тихо "Саше, когато погребваше първата си жена преди 3 години кой ти помогна за място на Централните?" Ето я сламката. Може би всеки от нас ще се чувства по-добре, ако мама е погребана на 5 минути от мястото, където е роден брат ми, на бившата Лиляна Димитрова? И на 200 метра от първата си снаха? И на 200 метра от приятеля на дядо ми? И..Стана. Татко. Виеше тихо, повтаряше "миличката ми Калина" и ходеше безмислено из стаите. Не можах да го спра, да го накарам да седне дори. Следващите дни щях да чувам отново и отново въпроса дали не сме могли да направим нещо. Спрях децата си да дойдат в Пловдив, защото и двамата нямаше да успеят, единят щеше да дойде с 6 часа закъснение, а другият с цял ден закъснение. Но новата ми снаха дойде, без да ни слуша и без дори да моли да я посрещнем. От Лондон се пътува лесно, винаги се успява. Оправила се е отлично с таксито в София, с билета за рейса и с таксито в Пловдив. Всички са били мили и са й помагали, а пловдивското такси дори се върнало за да й върне нейният изпаднал на седалката мобилен. Може би хората така трябва да правят - не бива да слушат съветите на околните, а сърцето си. Няма нищо по-важно в живота ни от привързаността към близките. Ако ви се случи, послушайте ме, не спирайте децата си да тръгнат към България, дори ако закъсняват за погренебието на любимите си хора. Мама и татко са се запознали в известното по това време ДНА (военният клуб) в Пловдив, на танци. Били най-популярната танцова двойка там. След първата им вечер заедно татко попитал може ли да изпрати мама, а тя казала, може, само дето е на 100 от входа на клуба  . Оказало се, че единият живеел на Райко Даскалов 15, а другият на Райко Даскалов 16 (на мястото на днешния Тримонциум). Пловдив на моите родители е градът в който вечер се ходи първо на турската баня (на мястото на днешната поща) - плуване и излежаване на кревати с бели чаршафи, после на гостилница, където хранели главно с жабешки бутчета (било е купонно време), а после на театър (някогашното кино Балкан, днешната бинго зала). Разбира се, това е ставало във вечерите, когато татко не е бил вдиган на бойна тревога и не е заминавал на секретен лагер седмици наред. Тогава батареята им често стреляла по самолетите влизащи на територията на България от съседна Гърция, а на мама почуквало на вратата едно войниче за да й извести да не чака съпруга си до еди-коя-си дата.С обич и за двамата:  Редактирано от - Чичо Фичо на 19/10/2011 г/ 18:30:24 |
| Моите съболезнования, Нели! А за децата - може би е по-добре да запазят спомена за баба си, танцуваща хоро! Смъртта е занимание самотно. |
| Съболезнования за цялото семейство на Нели и Фичо! Всички сме безсилни пред смъртта, но нашите близки продължават да живеят в спомените ни. |
Винаги се разстройвам ужасно, когато прочета за смъртта на нечия мила майчица. Връхлита ме веднага мъчителният спомен за деня, в който и аз загубих моята и дълги месеци след това плачех безутешно без да мога да спра. С майките си тръгва и нашето детство - завинаги. Бог да я прости, Нели, кураж. |
| Съболезнования за тежката загуба. Утешение в скръбта нека да е успение в леглото и немалкото години. |
| Нели, преди 4 месеца загубих неочаквно мама. Инфаркт. Казват, че времето лекува. Не вярвам. Няма лек срещу болката от загуба на майка. Няма. Сънувам я всяка нощ - говорим, смеем се. Дори и насън знам, че не искам да се събуждам, искам да остана при нея, при мама. Събуждам се усмихната защото сме били пак заедно, дори и само насън. Приеми искрените ми съболезнования. |