Отиди на страница:
| Бог да прости Марко Стойчев! Талантлив и мъдър човек беше, и много хубави неща успя да направи през живота си. Колцина от нас ще могат да се похвалят със същото в Деня на страшния съд? |
 In Memoriam на брат Мормарев, реконтраджия класик, чийто земен път свърши. А дали ще надниква и отгоре към реконтрите и ще им вдига палец? Редакцията  , хвала - за почест, той беше от нашите хора и тъгуваме за него. Редактирано от - Сибила на 21/1/2006 г/ 06:16:18 |
| "Войната на таралежите" свърши. И никога повече няма да отида "С деца на море". "Васко да Гама от село Рупча" ще бъде само един прекрасен спомен. Все по-често под магистралните калници на мерцедесите и баварците ни ще загиват таралежите, защото нали помните - "Таралежите се раждат без бодли". А животът, смъртта, обичта към деца, дом, майка, любовта между хората какво са? Не са ли нашите "Изпити по никое време"? Господи, постели на Брат Мормарев най-меките си треви! |
| Тъжно е когато си отиват най-добрите!Бог да го прости ! Но представете си , че и Там има СЕГА, и Реконтра... да се знае какви творци ни напускат и отиват при Тях! Бай Марко, Там сигурно вече пишеш със златно перо! Мир на праха ти! |
| "Не съм се изгубил безследно, щом той ме повтаря - нали?" Поклон пред светлата ти памет, Брат Мормарев... |
| Израснахме с неговите филми - "Таралежите се раждат без бодли", "Войната на таралежите", "Изпити по никое време", "С деца на море", "Двойникът", "Адио Рио" и още куп други филми. Детството ни, поне моето, е свързано неразривно с тях и е минало под техния знак. Когато се връщам назад в спомените си, неизменно изникват тези прекрасни филмови произведения, защото те по някакъв вълшебен начин са успяли да заемят онези съкровени кътчета на детското сърце, където са мама, татко, баба, дядо, многобройните приятели от игрите на фунийки, топчета, стражари и апаши, жмичка и тайните бягства до къпалня "Република" и тази в Банкя и езерата в Негован и Богров. Сега децата гледат по цял ден комерсиални игри по телевизията, висят пред компютъра, и не знаят да плуват. Всяко второ е с наднормени килограми. Един брадчет подслушал неволно по телефона разговора между своя син и негово приятелче, децата били на по десетина години. Беше ужасен, вика, абе, брадчет, те не могат да говорят, бе. Е, не става въпрос да нищят сонетите на Шекспир, разбира се. Поклон пред Брат Мормарев! |
| Още веднъж - благодаря му за всички чудни емоции от детството, за всички прекрасни спомени, които, за съжаление, няма как да станат спомени и на моите деца*. Бог да го прости! - * слуховете относно трагичната обреченост на новото поколение ми се струват силно преувеличени. Да те са различни от нас, но е рано да отсечем, че това задължително означава по-лоши или по-ограничени от нас. Кой знае какво са мислели и за нас едно време... |
Форца, не става въпрос за по-лоши и по-ограничени, брадчеда имаше предвид, че децата сега не комуникират на живо, няма ги онези игри, в които се изправяш лице в лице с Дарвиновата теза за оцеляването на видовете, знаеш - имаше си един вид някаква йерархия, едни бяха по-флегматични, други - по-бързи и буйни, едни - по-добронамерени, други - по войнствено настроени, имаше от цялата гама характери. Едни бяха водачи, други послушачи. Тези характери ги оформиха в последствие в зрели хора и аз виждах с очите си, защото си останахме в една махала, как те намираха своя път в живота именно съобразно тези проявени още в детството черти. Сега децата не се познават по този начин, те не играят, те не събират стотинки за кино или ескимо. Верно, такова е времето, затова съм далеч от мисълта да ги виня тях, а и едва ли става дума за вина. Да, те са по-различни, поколенческото различие винаги ще го има. Само хората с повече от 20 години разлика помежду им да не се женят, защото тогава тази разлика е не просто 20 години, а поколенческа, и единият гледа "Войната на таралежите", а другият - "Хари Потър", и не могат да си обменят после впечатления и мисли от филма. Така се пропуква съжителството и докато първият държи на стария трабант и уйкендите на вилата, жена му иска ферари с цвят и ежеседмично опоскване на бутиците в Милано. Против съм!  |
| Гледала съм филмите по негов сценарий, чела съм книгите му. Човек, който толкова добре разбира децата, техният наивен и чист поглед към света със сигурност Е много добър. Дано някъде "братята" пак се съберат. |
| Поклон пред паметта на Марко Стойчев! "Войната на таралежите" е моят любим детски филм, въпреки че беше по-скоро за децата ми. Песничките от него ги знам наизуст. Песничката на таткото: Къде ми са детските книжки? Кажи ми мой прашен сандък! Закусиха сивите мишки с вълшебните думи. Язък! * А днес моят собствен наследник извършва геройски бели Не съм се изгубил безследно Щом той ме повтаря, нали... Песничката на детето Мъжът има винаги право той сам си е майка, баща. И може спококйно да прави цял куп забранени неща. Не можеш му каза "Я стига, след гостите кой ще мете?" Мъжът може истински тигър да купи на свойто дете. Припев: Какъв ли ще стана ме питат. Със сигурност още не знам. Обаче едно предпочитам да стана, да стана голям!" |
| Чича, като каза алея, та се сетих. Не мислиш ли, че е достоен за една звезда на нашенската алея? Не зная как и кой определя номинациите, но дали форума не може да подхване тази инициатива? Би било чудесно! Мисля, че такъв творец наистина го заслужава. |
Браун , това посмъртно признание , мислиш ли , че може да мине за индулгенция затова , че го бяхме забравили приживе. За кого ще го направим? За нас... да се видим как ценим свестните си люде, (особено като си отидат от този свят ) или за него ? Според мен на него му е все едно....  |
| Керпи, прав си - на него му е все едно. Но след нас - които гледахме филмите му и четяхме книгите му, кой ще си спомни за него? Компютърни игри и холивудски продукции по негов сценарий няма. Но, звездата си е заслужил, повече от някои в тая алея на славата (без да подценявам никого). |
| Суета сует! Най- хубавата му звезда е , че Крю ни изпя песента от филма му, че аз ще я изпея на внучката си довечера..., която прави еййй такива очи като ме чуе да пея , но аз и казвам да не се плаши  .... там са звездите Браун , в сърцата ни... До понеделник !!!! |
| ((Винаги, когато доде един такъв ден, ми се ще да кажа най-хубавото и добро нещо, което изобщо мога да кажа, но думите ми, глупаво се застъпват, и препъват се във гърлото, на буца. И нищо, ни звук дори и не излиза. Само мисли, спомени добри, примесени с най-живото, човешко. Един стих далечен, оставен в пясъка пред вълните, от перото на един човек, който не продаде за стотинки своето, (себе си, като) дете... Реконтра за сбогом!? Хм, Не вeрвам аз, сигурен съм, че Братчето е тук - сред нас...)) , |
| "Не съм се изгубил безследно..." Всички ще го помним и част от него ще живее в нас, да се надяваме - и в децата ни... Ето песента от "Войната на таралежите". Номер 69 в списъка, мп3 формат... Натиснете тук Редактирано от - Iezuit на 21/1/2006 г/ 20:31:54 |