Отиди на страница:
 |
| Ето това е ювелирна работа! Всичко пипнато, та пипнато. Просто си е мостра за талант. От времето на Шантобриана тук не се беше мяркала толкова омайна реч. (снимка: натиснете тук) (снимка: натиснете тук) (снимка: натиснете тук) |
| ... В края Величко вади чепа* и в своята царска ярост погубва първите редове. Направен като от бук, чепът на Величко бе сътворен от геният на генетиката – Природата. Поколения наред името Величко се предаваше от чеп(ат) на чеп(ат) виден предствавител от мъжки род на родата на Величко с одобрението на знайни и не(по)знайни благодарни представителки на женския пол, съумели да оценят този природен дар както подобава. Този чеп поколения наред буквално се бе вписвал в аналите (и два пръста по-горе) на времето, жените и някои твърдят – на част от мъжете. С времето и опитът върху много поколения жени чепът ставаше все по-твърд, така твърд, че на него, както веднъж се носеха слухове чистачката на кметството на Горно Нанадолнище кака Мара е можела да си окачи кофата с вода и да топи парцала, докато измие цялата сграда и после Величко си е изпълнявал съответните задължения, за да поддържа името си чисто, неопетнено и заслужено. Цялата публика притаи дъх. Бе настъпил Момента и пустият му чеп отново се изправи. Най-изправения чеп, стърчащ като самотна кула на 100-тонен автокран Чеп на София се озова в операта. Главата му подхвана музиката, зачерви се, изпъна жили и затрептя с всяко движение на багетата на диригента, а дори и тя намали своята амплитуда, за да се наслади на Величковата монументалност. Дамите занапираха към сцената да се докоснат до този вълшебен инструмент, а придружаващите ги господа вкупом се наточиха, кой гледащ със съжаление към копчелъка си, кой със страст към обратната страна на панталоните. Всички подхванаха хора на наточениците - "Кога се врътнат чеповете". Президентът стана, свали антифоните и ги мушна в панталоните (не се разбра от коя страна, от вълнението...), бурно заръкопляска и от вълнение се катурна от балкона. От последвалите гръмовни аплаузи и финалното Величково чепато форсмажорие завесите паднаха. Спектакълът завърши. В полунощ Величко излезе и се качи в колата си. Улисан в размисли за тази незабравима вечер, мина на червено. Строги полицаи го спряха и му взеха книжката. С нея се приспиваше вечер, но той мъдро заключи: -Хм, дреме ми на чепа! - и продължи пеша. Полицаят нежно се замечта... за опера, чепове и Гранд Финале.... ---- * чеп – канелка, тапа, запушалка, чвор... нещо, което влиза плътно някъде с определено предназначение...; -) |
| да.. аз съм упорит по принцип колажите ми допадат.. е.. колежките повече.. има нещо изсулило се от несъзнаваното.. в колажите.. а и в колежките.. нещо от съня.. стига да не ме приспиват.. прекалено бързо.. и едните и другите.. а ти.. |
Този Джусейпъл Верди трябва да се съобрази, че пише в рубриката "Реконтра", и да избере за Величко инструмент-  РЕКОНТРАБАС |
Ето ги - уух, аах, оох,  чакай, че ми залепна езика в тоя студ. Абе, тоя да не си е намазал задника с хелметекс. Егати обущарина. Нали уж само под чертата. Що и над нея е оклепано. Обущарю, ти да не си лепиш подметките на челото? Много ти е гумена главата. |
| А ти га пишеше, па беха ногу умни. Добре, че се запиля при кенгурата, та да видиш какво е двуутробно животно. Ти външната утроба ли пълниш, га закопнееш? Или чакаш некой заблуден кит да излезе на брега? |
| Премянов, като стана въпрос за изкуство... какъв е този фюжън с глина тодорова.. нещo съзнателно или си в транс.. Редактирано от - aце((тон)) в кафето на 24/1/2006 г/ 10:11:27 |
| Кое да съм писал??? _________________ ако е за под/Зад чертата - да! Но никой не те кара да си навираш зурлата там |
| Много си прос- магданос Не си дори и кит (че той лови се трудно) и цацичка дори не си но пък се появи ... Страстен Риболовец: Perkoles |
Е, и аз съм упорит...тъп, но и упорит...до обед все ще се справя някак си, макар че от студа латекса се втвърдява...аце  ... дойдоха ли и при вас пингвините? |