Отиди на страница:
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Математик |
| Хамър, Това не е решение. Дори всички да не отидем да гласуваме, те пак ще се "избраните", просто защото те си направиха конституцията(бетонираха се във властта) и си правят изборните закони според "партийното" виждане, а не според "електората" които ги избира. Цялата ни система е сбъркана и порочна. Трябват крайно радикални мерки. И аз КАЗАХ!!!  |
| Снощи се изгъбарках, но сега на сериозно: Думата "Доносник" е съвсем точна и описва определени действия на определен човек. Като всяко едно нещо и Доносничеството си има своя произход, свойте корени. Всеки един случай, сам за себе си. Дали един доносник на дребно, на битово ниво, би следвало да се приравнява с един друг доносник - но на друго, на политическо ниво? Дали самата дума обхваща различните крайности на доносничеството? Ето на, като ученик лицето "Х" отива и "информира" Другарката/Господжата, че съученика/чката "Y" казал или направила незнам кво си? Но като порастне, лицето "Х" става един почтен гражданин, плаща си данъците, не изневерява на жена си, става прав когато влезе по-възрастен човек и пр. и пр. Е, и? Тогава за този човек може да се каже, че като ученик е бил Пльо Донка. Бил е издайник на дребно. Друг вариант: ученикът "Х" пришпорван от мегаломанията си за по-по-по от другите (обикновено е идващ от малко незабелижимо селище и ординарно семейство..) прави същото нещо. Харесва му. Той се чувства СИЛЕН, но същевременно е защитен от анонимността си. Тази е емфимерна, понеже най-малкото учителката знае за този Доносник. Той пораства. Списъка е дълъг. Отива да следва. Бързо намира на кого да подшушва кои са "неправилно" политически ориентирани. Какво говорят. Чувства се още по-значим. Получава диплома, зачита му се доносничеството, получава хубава работа, може дори и да промовира и т.н. и т.н. Едно е общото: - Каквото и да прави по-нататък, този човек си остава жалък доносник. На такива се е опирала ДС, Щази и модерните им деривати - навсякъде по-света. За да си доносник, трябва да има на лице психологически изкривявания. Много са те. Инак не става. Трябва да има и психическо заболяване. Често незабелижимо за околните... ... Каквото и да говорим - все едно. Доносника е достоен за съжаление, но най-вече - за презрение. Нищо повече. |
| Нека припомним на , , чистата демократична раса” какви са били , , чистите и помисли” и най важното резултатите.Нека ги видим тези реални и истински ДОНОСНИЦИ-ДОНЕСЛИ ДЕМОКРАЦИЯТА. ДЕВЕТО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ София, юли 1997 г. Гласува се ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОСТЪП ДО ДОКУМЕНТИТЕ НА БИВШАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ с вносител Министерския съвет Това е краят , фойерверките: ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (СДС): Много пъти някои питаха какво е това реформисткото мнозинство. Днес Тридесет и осмото Народно събрание показа по един много нагледен начин какво е реформисткото мнозинство. И аз благодаря на всички народни представители, които останаха и гласуваха този закон, който беше необходим на България. Мисля, че всички сме доволни, че се сложи край и се гласува този закон от Народното събрание. (Бурни Ръкопляскания.) |
| Така пък изглежда борбата за пълното разкриване на истината.Цялата власт е в ръцете на , , чистата демократична раса” ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: "Чл. 1. Този закон урежда разсекретяването, достъпа до и използването на информация, съхранявана в документи на оперативните служби на бившата Държавна сигурност."Моля, гласувайте това предложение. Гласували 204 народни представители: 85 за, 106 против, 13 въздържали се. Предложението не се приема. Някой няма да разбере за какво става въпрос.Предложението е на левите.То обхваща освен архивите и това което не е свалено в архив , по оперативните каси и бюра , за да не се манипулират хората.Като се казва истината да се казва истината. Чистата демократична раса го отхвърля. |
| Следва друго предложение.Още по яко дефиниращо разкриването на цялата истина. "Чл. 1. Този закон урежда достъпа, разсекретяването, използването на информация, съхранявана в документите на оперативните служби: ПГУ, ВГУ, ВКР, 04 управление (Икономическо), 05 управление (УБО) и 06 управление на Държавна сигурност." Моля, гласувайте това предложение. Гласували 203 народни представители: 80 за, 100 против, 23 въздържали се. Предложението не се приема. Чистата демократична раса го отхвърля с още по голямо болшинство. |
| Следва най доброто предложение , разкриващо още по яко цялата истина , много яко разкриващо истината за България. Поставям на гласуване в чл. 1 думите "документите на бившата Държавна сигурност" се заменят с "МВР за периода 1923-1989 г.". Моля, гласувайте. Гласували 207 народни представители: 72 за, 114 против, 21 въздържали се. Предложението не се приема. Това е най якото предложение.Апашите е трябвало да проличат и щели са да проличат , от 23 год.-до 89 год. , , Чистата демократично раса " е още по мобилизирана и го отхвърля с още по голямо мнозинство.Върху апашите и криминалните типове е поставен чадър. |
А това е поведението и изказванията на водачите на чистата демократична раса, които слакат чадър върху апашите и криминалните типове. ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Аз гласувах срещу това предложение, защото не мога да се съглася да бъде разкрит целият архив на МВР. И просто се учудвам как може да се прави такова предложение. Това означава да се разкрие архивът не само на бившата Държавна сигурност, но и на полицията. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КОСТОВ (от място): Не е професионално! (Бурни Ръкопляскания от ОДС.) Ще ви кажа и резултата , само подсещам представителите на , , чистата демократична раса ", да спрът с ДОНОСИТЕ.Това че са ДОНОСНИЦИ и какви са като ДОНОСНИЦИ пролича.Много неща си ДОНЕСОХА. Поганци не се правете на халтави. |
Ice, апа Подиндиговски ми донесе лани, че ти си доносШчик от ЩАЗИ, ама кво от това, нали после тя ти се извини и излезе, че аз съм доносчика щото ти донесох тва дет тя ми донесе за тебя  Редактирано от - б.б. на 01/2/2006 г/ 12:09:29 |
| Вече 16 години непрекъснато ни се внушава - за всичко е виновен доносника. Но така ли е наистина? Според мен това е една от лъжливите посоки за отвличане на вниманието. Има ли държавата нужда от хора, които в статията са наречени дононици, но всъщност са осведомители на службите - има. Ако няма нужда от тях да се забранят с закон. После всеки отделен случай е толкова специфичен, че не трябва да се приравняват един на друг. Мисля, че толкова е напълно достатъчно по темата. |
| На реалните доносници , на истинските доносници , преди да им припомня развръзката , те нямат кураж да я кажат , те могат само да доносничат , да им припомня кой са техните вождове. Да им припомня какви жалки доносници са. Предвождани са от Иван Костов , министър председателя , командира , министерски съвет е вносител на закона.Пешката Стоянов е пешка , той знае само да подканя да се правят доноси , Иване кажи си , кажи си бе Иване , с това го помнят и това как размахва доноси Йордан Соколов –председател на НС , най видният председател и преди това най видният министър на МВР.Такива в историята на България едва ли някога изобщо са заемали такива закръглени длъжности , заради закръглените им части. Екатерина Михайлова-класната . Христо Бисеров-тогава орг. секретар на чистата демократична раса , председател на комисията по сигурността в НС . Богомил Бонев-министър на МВР , сол ташак на Соколов. Атанас Атанасов , тогава е генерал , директор на НСС , той е ръководителя на небезизвестният наркобос Поли Пантев. Кирил Радев , другият легендарен генерал , директор на НСБОП , докладващият гол пред Костов , в сауната , как са го сгащили англичаните малко знаят , ама как геройски плонжираше за Стефчо Софянски , вероятно всички помнят. Толкова им стига като припомняне , на ДОНОСНИЦИТЕ.Другото го знаят , продадоха на себе си България за жълти стотинки.Нали са доносници и знаят да донасят. |
| б.б., не ме декласирай толква. Моля. За оперативен работник в прикритие не се употребява понятието "доносник". После трябва да се пише правилното име на работодателя. За него питай жена ми в отставка..... А може да е било сбъркано само името? Подиговски има вече опит на свой гръб.. Но да не изместваме темата. - Доносници винаги е имало, има и ще има. Просто е една черта на характера в някойхора - няма лекарство! Поздрави. |
| Щом сега са отговорни по-правилните хора - нека те отворят завесата - и без това им спуснаха директива - декларацията на ПАСЕ. Чакаме! |
| Непознаването на законите, не е оправдание! 1.Кой е "доносник"?! 2.Кой е "агент под прикритие"?! 3.Кой е "криминален, научно-технически или политически разузнавач"?! 4.Кои са им началниците? 5.Как законово са определени задълженията и правата им, как се създават фиктивни фирми, с фиктивни служители, с цел събиране на разузнавателни данни в полза на държавата? 6.Как се внедряват "агенти под прикритие" в частни фирми, корпорации и висши държавни учреждения.... ... Да продължавам ли да цитирам въпросника с определенията, намиращи се в действуващия в момента закон за МВР и специалните служби? |
| ХАОТИЧНИ ДЪРВЕНИ МИСЛИ ЗА ДОНСНИЦИТЕ Доносникът е принципно доста любознателна душа. Интересува се, човекът, от вашето битие. Иска му се да ви опознае детайлно и ако може, дори да влезне в най-съкровенните кътчета на душата ви. Да побърника вътре, значи, да изчагърта някои от онези дълбоки лични тайни които криете и да ви кажа правичката някои от тях със сигурност са били тънки познавачи на човешката натура, защото в края на краищата за такъв род работа си си трябва талант. Не може сега, да речем, да изпратиш Гунчо да ти "снесе" информация за Бончо. Не върви, някак си. Гунчо е изключително тъп и именно поради тази причина той може само да те напълни (ако си там оперативния работник занимаващ се с битието на Бончо) с куп идиотска баластра: каква му била ракийката, колко нестабилна била картината на онази "Опера 3" която притежавал, как слушал някакви си джиджи-биджи музики, които сигурно били ритуални танци на разни негърски племена, как казал че бай Тошо бил капут и изобщо...съвсем семпла и нехудожественна информация...а бе направо да те е гнус да я пишеш там в дознанието (или както се викаха там ония "алтернативни биографии" дето ни ги спретваха тия ми ти "алтернативни биографи". Защото, ако погледнеш сега, след толкова години какво пък чак толкова си правил и си викаш: Еба ти скучния живот са имали тия ми ти ченгета, дето е трябвало да изслушват един тон глупава и безсмислена информация, докато достигнат ( я достигнат, я не) до някакъв си изключителен контраразузнавачески диамант ( като да речем, как някой си прекопирвал след работа на ръка чертежите на някаква си изключително важна социалистическа машина за да ги продаде на Запад за долари. хо-хо-хо-хо, хи-хи-хи-хи, ха-ха-ха...предполагам че не е било на мотопед "Балкан" или пък касетофон-плейър "Монтана"  . А иначе, какво? Ами Бончо не обича Съветския съюз и смята че другарят Леонид Брежнев е изключително тъп...хелоо-оу...да бе...и че водата е мокра. Или пък: А пък Бончо онзи ден се срещна с Калинка, влезнаха в гарсониерата и, докато съпругът и беше на трудовия си пост и прекараха там 3 часа и 18 минути ( от 10:15 сутринта, та чак 1 часа и 33 минути)...и к'во сега...ами компроматче...ха Бончо нещо нагази лука...ха тръгнат да му припомнят за тия три часа и осемнадесет минути, като че ли не е там само някаква си епизодична обмяна на телесни течности( и то с пълното съгласие на "другата страна" , ами нещо с кой знае каква си епохална значимост. Помислете си за ония милиони часове загубени от "будното" народонаселение в извършването на такива задачи и после не се чудете защо комунизма си бил отишъл, въпреки огромните старания на партия и правителство никога да не се случи такова нещо. Ами то колкото и да се опитваш да надхитриш врага, като го подслушваш, следиш, записваш и там му ебаваш майката психически, рано или късно твоят живот ще стане отвратителен. Със сигурност животеца на тия хора е бил кошмарен. Ами след като са знаели лостовете на "машината" представяте ли си какво им е било? Ами нито могат да споделят с приятел нещо което наистина ги вълнува, нито да го "топнат", ако им се "отвори парашута", нито пък да "бръкнат в казана на потенциално опасните знания и занимания". Живуркат си своя тъп и безцветен живот и се опияняват от "криволиченията на лошите". И ето я най-голямата гнусотия: Техните триумфи са в действителност свързани с преебването на другарче! Представете си такъв живот, а? Някак си много ще ми е интерсно да чуя мнението на някой от самите тях: С каквито и глупости и патриотични виагри да ви е пълнил главата вашия "оперативен работник" ( или както се казва там оня на който снасяте информацията) не ви ли е било някак си гадничко че вашия оргазъм е в действителност свързан с "почернянето на нечия друга съдба" и фактът че това е човек, който на всичкото отгоре ви е считал за близък и ви е доверявал някои свои мисли в моменти когато наистина е смятал че сте единомишленици ще страда заради вас? То в реалния живот, както гледате в момента тия същите се третират като "достойни синове" на Родината. Те самите ( като Сокола, да речем) се гордеят че са служили на Майка България и дори и сега са на ключови позиции ( ами то йерархичното израстване много често се дължи и на знания и индстинкит придобити при дългогодишно доносничество. Освен това те имат и този, просто задължителен за кариеромислещи и амбициозни типажи душевен мазол, който ги прави нечуствителни към много от деянията които за нас, обикновенните хора са си емоциопредизвикващи.) Ама, каквото и да говорим, ние няма да ги променим. Те ще са си сред нас, ще ни бутат с лакти, ще ни топят и ще ни дърпат сутлияша от масата. Какво да правиш? Характер. И хич даже не се опитвайте да ги превъзпитавате...те се мислят за амбасадори на ПРАВДАТА и само ще ви гледат като млада булка - точилка.  |
| Всяка прилика с , , На различни маси" е случайна , макар нещата да стават на ралични маси. Само става ясно от патриарха на словото , кои са доносниците и какво е да си Грациозен доносник. Много е интересно , прочете те го.Гена но доносника ще го видите. ---------------- Донос Летен ден. Надвечер. У Хръдличка около една маса, претоварена с пълни и презполовени чаши с бира, седяха няколко души софийски граждани и с голямо внимание слушаха другиго, като им четеше последния брой от столичния вестник Народен бранител. По лицата на слушателите се четяха чувствата, които будеше в душите им тоя прочет. Нямаше нужда да бъде човек физиономист, за да по, -знае по бръчките на челата, по стрелянето на погледите, по навъсването на веждите, по свиването на кожата на лицето, че тия чувства бяха гняв, негодувание, отвращение. Защото онова, което слушаха, беше един град от псувни и мръсни думи, и ругателства против имена, високо държани в уважението на столицата; то беше една верига от невъобразими клевети против най-чистите репутации, против най-безукоризнените чела; частен живот, семейна чест, деликатни чувства - всичко беше оплюто, охрачено, обругано в сквернословния лист. Авторът на тоя нравствен смрад, който не се подписваше под него, но който бе всекиму известен - и се гордееше с това - веднъж на неделята даваше си удоволствието, срещу една месечна плата, скрит зад пусията на вестника си, да зачерни няколко имена, да убие няколко чести, да фърли скръб и отчаяние в няколко мирни семейства. И, при всичко това, четяха го. Обществото се възмущава от мерзостите, които чува из обълваните уста на някой пияница, но ги чете и слуша охотно, когато са типосани на книга. Даже повече: голяма част от публиката очаква с видимо нетърпение появлението на тия съблазнителни листове, за да ги поглъща лакомо и да плюе после. Всяка неделя тоя вестник изригваше във въздуха една ужасна вълнà от отрова, която внасяше микробите на разтлението във всяка душа, що дъхнеше труповонната й атмосфера. Едно цяло поколение растеше в тия миазми и се възпитаваше по тия гнусотии. А това поколение е бъдещето. * На другите маси ставаха други разговори, чужди на политиката и на калта й. Двама господиновци, прави, ухилени, слушаха музиката, която завъртваше автоматната фигура в ъгъла срещу десет стотинки. Едно чехско семейство пиеше пиво на друга маса и правеше да се тресе зданието от гърлести смехове, прилични на гороломни талази, от които се раздуваха румените лица и се подигаха до скъсване богато валчестите корсети на чехкините. Една дружина от троица души на противоположния край приказваше по-тихо. Двамата бяха граждани, третият носеше полицейска униформа. Той беше софийският градоначалник. Дума ставаше от няколко време между тях за присъствието в града на една зловредна шайка крадци и обирници, за фащането на които всичките трудове на полицията оставаха ялови. Един от събеседниците изказа мнение, че трябва да се обещае от полицията парично възнаграждение за оногова, който й помогне в откриването на злосторниците. Другият събеседник казваше друго нещо. Градоначалникът си обръсваше мустаците, ако вътре в няколко дена не тури ръка на тия нехранимайковци. - Парично възнаграждение бива само за извънредни разбойници, които чака въже, като Яко разбойника - допълни той, като си обърса бирената пяна от черните мустаци. По това нещо се обадиха някои и от ближната маса. Разни слухове и мнения се предаваха по повод на обирниците. От масата, дето бе четен вестника, дигна се един господин с малко лице, остър нос и остър поглед и приближи до нашата маса, като казваше полуухилено: - Господин градоначалник, да ви разкажа една случка, която ме порази вчера и за която ми дойде на ум, като чувах разговора ви за злодейците в града... - О, Брегович! – извика градоначалникът весело, като очакваше да чуе някаква остроумна смешка от Беровича, понеже Берович минуваше в столицата за духовит шеговник. Берович се изправи и облегна едната ръка на облегалото на стола и каза: - Минувах из цариградската улица. Тъкмо срещу старото военно училище излязоха няколко циганчета, които ловят уличните кучета, спуснаха се на едно малко кученце... Ама малко, жълтичко, гладко, с хубаво герданче. Фърлиха му халката на врата и го фанаха... То се разтреперило така ей... Уплашило се, горкото... Докато да им извикам да го оставят, те, мазниците, го пуснаха в дупката на клетката в колата си... Доядя ме страшно... Кому можеше зло да причини тая гадинка? – Беше колкото юмрука ми голямо! - Затова ли ти се е разтупало сърцето, Берович? – изсмя се градоначалникът. – Успокой се: господарят му на твоето кученце ще ида да си го откупи и да си го прибере. Той трябва да го пази у дома си. Разпореждание е дала полицията, че всяко куче, намерено самò на улицата, се фаща и унищожава, ако до три дни го не потърси някой... Какво искаш да пиеш? - Благодаря. Но аз не свърших – подзе пак Берович. – Тамам фърлиха кученцето в клетката, ей зададе се едно едро куче, голямо като овчарско и с дебел врат като на вълк. То идеше тъкмо към циганчетата, без да подозира каква им е длъжността... Ама тъй вървеше бавно, важно, гордо, като някой лорд или министър... - Свали ли му шапка? – попита един шеговито. - Не му свалих шапка, ама го посочих на циганчетата. Те възвиха към Раковска улица. Дяволите недни, не го закачиха и си отиваха. В същото време кучето се повърна по тротоара и се вмъкна в пипиниерата там. То самò влезе в примката. Именно него трябваше да уловят! Извиках пак с глас циганчетата, но те се усмихваха дяволски и си отминаха... Паленцето уловиха, не овчарския Мурджа оставиха свободен, за да може, в които кълки ще, да забие острите си зъби. - Значи, вие правите заявление против пристрастието на циганчетата? - питаше усмихнато градоначалникът. - Не, но ми дойде на ума, че същото пристрастие се упражнява и от полицията - към други кучета, и то бесни! - Ти зафана с алегории, Берович! - Гоните и фащате кокошарите, а един Яко разбойник оставяте свободен да разбойничествува и убива... Нима мислите, че Яко разбойникът не съществува вече? Градоначалникът се изсмя гръмко. - О, драгий Берович, много късно се пробуждаш. За Яка ли питаш? Той, ако се не лъжа, преди три години и нещо си, видях го в Черната джамия как иска да литне към небето, но увисна на един метър над земята. По-високо не отиде... - Вие обесихте врата му, а душата му остана в София. Тя сега в другиго живее. Аз знам един нов Яко, един друг убиец, по-страшен - и не в Рила вече, - когото още полицията не е фанала, а законът е безсилен да прикачи на въжето. - Кой е този господин например? - попита градоначалникът, като още не знаеше как да земе Беровичовите думи. - Сериозно ли говориш? Или майтапиш се? - Вие се майтапосвате, господин градоначалник! Аз ви обаждам за един опасен разбойник, вие си пиете бирата спокойно. Това е осъдителна небрежност! - отговори Берович, чието лице пазеше пълна сериозност. Градоначалникът го изгледа в недоумение. Тоя разговор беше привлякъл доста любопитни. Някои фанаха да фърлят подигравки на сметка на градоначалника. Нему му стана неловко. Берович го поставяше в трудно положение. Той стана от масата си и се обърна със строг вид към Беровича: - Господин Берович, вие може би имате желание да се гаврите! - Ни най-малко! Аз правя донос! - Тогава подкрепете доноса си! Вие сте длъжни веднага да ми посочите името на злодееца. - Не го зная... - Покажете жилището му! - Мога. - Дека живес? - В ***ска улица. - Кой нумер? - Не съм съгледал. Но къщата зная. - Заведете ни там. - Готов съм. Любопитството растеше заедно с мълвата за разбойника, когото ще предаде Берович. Някои се мислеха, че е шега. Но се убедиха най-после в противното, когато градоначалникът се обърна към един стражар. - Манчо, тичай в участъка и повикай още трима стражари! Нека дойде и старшият пристав. И градоначалникът погледна Беровича. - Хубаво правите, господин градоначалник! - каза Берович. - Излишното в много случаи не бърка, особено в тоя: вие ще имате работа с най-опасния злодеец в столицата! - Манчо, повикай всичките стражари, колкото намериш свободни в участъка, и ги догони! - заповяда пак градоначалникът. * Когато излязоха из Хръдличка, вече притъмняваше. Минаването на градоначалника и Беровича, последвани скоро от десетина въоръжени стражари, възбуди вред очудване и тревога. Уличните хлапаци, лустраджийчетата и вестникопродавцнте ги подириха и образуваха един вид резерва на потерята. Нови стражари се присъединиха към нея, когато заминаха край друг един участък. В ***ска улица Берович застана пред една врата, при която бе запален вече фенерът. - Тука е. - В тая къща? - Да, той живее в лявата стая, на втория кат, със спуснатите завеси на прозорците; вие бездруго ще го намерите вътре, защото свети. Добра сполука, аз изпълних длъжността си, сега вие изпълнете вашата. Сбогом! И Берович отмина бързо. Градоначалникът постави караул на портата от двама души, а с останалите си хора се покачи по стълбата, която водеше в стаята на престъпника. Той се спря пред вратата й, побутна, но тя беше заключена извътре. Той извика: - В името на закона отворете! Вратата се отвори. В стаята, претрупана с книжа и вестници, стоеше един момък. - А! Извинете, господин Пандиков! - извика очуден градоначалникът, като позна в него редактора на Народен бранител. - Какво желаете? - попита редакторът, също зачуден от присъствието на толкова стражари пред вратата му. - Една грешка с къщата - каза градоначалникът смутен и след няколко нови извинения за обезпокояването, оттегли се позорно с контрашайката си и я отпрати назад. Градоначалникът се завърна страшно гневен в полицията и реши още сутринта да тегли на съд Беровича за подигравка със законните власти и с един мирен гражданин. Той не се досети тогава, че никога по-основателен донос не е правен на полицията. |