НОВИЯ ЗАКОН ЗА КОНЦЕСИИТЕ
Добави мнение Мнения:4
Много ми аресва, ама тук ще пусна на обсъждане само мотивите, надявам се на участие.  . . Действащият Закон за концесиите е приет в изпълнение на чл. 18, ал. 5 от Конституцията на Република България. С него се регламентират условията и редът за предоставяне особено право на ползване (концесия) за обекти - публична държавна собственост, или за обекти, върху които държавата упражнява суверенни права. През периода на действие на Закона за концесиите от 1995 г. до момента държавата е предоставила около 260 концесии основно за обекти, представляващи природни ресурси. Броят на предоставените концесии показва изключителното значение на института на концесията като форма за включване в стопанския оборот на обекти – публична държавна собственост. Следва да се отбележи, че в преходния период на формиране на пазарните отношения в стопанския сектор действащият Закон за концесиите изигра положително въздействие при преобразуването на държавната собственост в частна, тъй като създаде условия за включване в стопанския оборот на ресурсите, необходими за развитие на частния сектор. Новият етап от икономическото развитие на страната и очакваното членство на Република България в Европейската общност налага да се преосмисли концептуалната същност на режима на концесиите, като той следва да се приведе в съответствие с новите икономически реалности и със законодателството на Съюза и по-специално с Договора за създаване на Европейската общност и Директива 2004/18/ЕО. Така посочените обстоятелства мотивират необходимостта от приемането на нов Закон за концесиите, с който да се създаде еднакъв ред за предоставяне на концесии от всички субекти, които работят в обществена полза. Основните цели на законопроекта са: · Въвеждане на принципите за публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция и равнопоставеност на всички кандидати в процедурите за предоставяне на концесии; · Привеждане режима на концесията в съответствие със законодателството на Европейския съюз и по-специално с Договора за създаване на Европейската общност, наричан по-нататък “Договора”, и Директива 2004/18/ЕО, наричана по-нататък “Директивата”; · Въвеждането на единен подход при предоставяне на концесиите от държавата и общините. Законопроектът има регулативен характер и урежда общата рамка на условията и реда за предоставяне, изпълнение и прекратяване на договорите за концесиите. Със заключителна разпоредба е предвидено Министерският съвет да приеме правилник, който да регламентира цялостното прилагане на Закона за концесиите (ЗК). Законопроектът се състои от шестнадесет глави, разпределени в три части. В глава първа “Общи положения” се дава легално определение на понятието “концесия”, което концептуално се различава от досегашното определение за концесия, дефиниращо я като “особено право на ползване върху обект – публична държавна или публична общинска собственост”. Новото определение за концесия е повлияно от Директива 2004/18/ЕО. Концесията възниква въз основа на възмезден писмен договор между концедент и концесионер и включва правото на концесионера да експлоатира определен обект с оглед на обществения интерес срещу задължението да изгради (само при концесия за строителство), управлява и поддържа (концесия за услуга) обекта на концесията. Задължението на концесионера да управлява и поддържа обекта на концесията се извършва на негов риск и със средства, осигурени от него. В сравнение с действащия ЗК законопроектът разширява приложното поле както по отношение на лицата, които могат да имат качеството “концедент”, така и по отношение на обектите, които се предоставят на концесия. Замяната на понятието “ползване” с понятието “експлоатация”, което е дефинирано като право да се получават приходи от обекта на концесията чрез предоставяне на услуги на трети лица или чрез извършването на други стопански дейности с него, е повлияно от необходимостта да се определи какво съдържание се влага в понятието “ползване”. На практика и досега ползването на обекта на концесията се определя чрез правните възможности, които има концесионерът а - да извършва стопански дейности с обекта на концесията или да предоставя определени услуги на трети лица. За да отговори на изискванията на чл. 18, ал. 5 от Конституцията на Република България, законопроектът определя концесията като единствения способ, чрез който държавата (общината) може да предоставя на частни субекти правото да експлоатират обектите – публична държавна, съответно публична общинска, собственост. По отношение на останалите обекти – държавна, съответно общинска, собственост, както и по отношение на обектите - собственост на възложители по чл. 7, т. 3-6 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), концесията е посочена като един от способите, чрез които държавата, съответно общината, може да ги управлява. Промяната на концепцията относно същността на концесията и разширяването на приложното й поле и спрямо обекти, които не са публична собственост на държавата и общините, не противоречи на Конституцията на Република България. Последната не дефинира понятието концесия и не ограничава законодателя да разпростира концесионния режим само върху обекти – изключителна държавна собственост. С оглед на това законопроектът не следва да се разглежда като закон, издаден в изпълнение само на чл. 18, ал. 5 от Конституцията на Република България. При изготвянето му е спазена разпоредбата на чл. 17, ал. 4 от основния закон, който предвижда режимът на обектите на държавната собственост да бъде определен със закон. Следва да се отбележи също така, че по този начин се създават и необходимите предпоставки българското законодателство да отговори на практически проблеми, които ще се породят от пълноправното членство на страната в Европейския съюз, а така също се създават условия за ефективното усвояване на средствата от Кохезионния фонд и Структурните фондове на Европейския съюз за постигане на обществено значими цели и приоритети. Според предмета концесиите са разделени на три вида – концесия за строителство, концесия за услуга и концесия за добив, като за всеки от видовете е дадено легално определение. В легалното определение за концесия за строителство е отразена концепцията на страните – членки на Европейския съюз, относно този вид концесия, материализирана в Директивата. Концесията за строителство има за предмет изграждането от концесионера на обект от обществен интерес, като концесионерът поема строителния риск срещу възнаграждението, което ще получи от правото да експлоатира изградения обект, като предоставя с него услуги на трети лица или извършва други стопански дейности. В случай че тези приходи са недостатъчни, за да покрият разходите на концесионера по изграждане на обекта на концесията, възнаграждението за изграждането може да се състои в правото на експлоатация и компенсация от страна на концедента. Концесията за услуга има за предмет предоставяне от страна на концесионера на концедента на услугите “управление и поддържане” на съществуващ обект – държавна, съответно общинска, собственост. Възнаграждението, което концедентът предоставя на концесионера за извършваните от последния услуги е аналогично на възнаграждението при концесията за строителство. Третият вид концесия – за добив, има за предмет добив със средства на концесионера и на негов риск на природни богатства чрез експлоатация на природен ресурс. Природните богатства са дефинирани с допълнителна разпоредба. Концесията за добив на подземни богатства, които са определени като вид природно богатство, съществено се отличава от концесията за добив на останалите природни богатства и по отношение на реда за нейното предоставяне е препратено към Закона за подземните богатства. Като се има предвид, че експлоатацията на обекта на концесията се изразява в получаването на приходи от него, концесионерът дължи на концедента насрещна престация – концесионно плащане. Предвидена е възможност като форма на компенсация концедентът да освободи концесионера от концесионно плащане, като са определени предпоставките, при наличието на които тази възможност може да се реализира. Компенсацията в полза на концесионера може да се извърши в две форми: - заплащане от концедента на част от разходите по управление и поддържане на обекта на концесията, и - освобождаване на концесионера от задължението за извършва концесионни плащания за целия или за част от срока на концесията. Във всички случаи задължението на концедента за компенсация следва да се обоснове и да се определи в самото начало - с решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия, за да се гарантира равнопоставеността на всички участници в процедурата. Компенсацията се обосновава с икономическата ефективност от експлоатацията на обекта на концесията, която се определя на базата на срока на концесията и прогнозираните с обосновката на концесията разходи за строителство, управление и поддържане на обекта на концесията и приходи от експлоатацията за срока на концесията. Първата форма на компенсация – заплащане на част от разходите за управление и поддържане на обекта на концесията, не може да надвишава 50 на сто от тях и може да се допусне само в два случая: - когато е необходимо постигането на социално приемлива цена на услугите, предоставяни с обекта на концесията, ако те се определят с нормативен акт; - когато е необходимо възстановяване на обекта на концесията след случай на непреодолима сила. В първия случай компенсацията под формата на заплащане на част от разходите на концесионера за управление и поддържане на обекта на концесията се мотивира с обстоятелството, че стойността на приходите от експлоатация на обекта се определя не на пазарна основа, а с нормативен акт, и при определянето й се търси социален ефект. Така определена, стойността на приходите не би могла да покрие всички разходи по управление и поддържане на обекта на концесията. За да гарантира социалната поносимост на цената на услугите, концедентът поема разликата. Във втория случай компенсацията се мотивира с обстоятелството, че при непреодолима сила са възможни случаи, при които застраховката на обекта на концесията може да е недостатъчна за покриване на разходите за възстановяване на обекта. В интерес и на двете страни е концесията да не се прекрати, а разходите за възстановяване на обекта да бъдат поделени между тях, без да се нарушава принципът на концесията, въведен със законопроекта, за поемане на риска за управление и поддържане на обекта от концесионера. Втората форма на компенсация – освобождаване на концесионера от концесионни плащания, се допуска само при концесията за строителство. За разлика от действащия Закон за концесиите законопроектът не предвижда възможност за удължаване срока на концесията, както и не съдържа разпоредба, съгласно която при изтичане срока на концесията при равни други условия концесионерът има предимство пред останалите кандидати. Този законодателен подход е определен от изискванията за защита на основния принцип на Договора и на пазарната икономика – конкуренцията. Със законопроекта се определят обстоятелствата, които следва да бъдат отчитани при определяне срока на концесията – въпрос, който в съществуващата нормативна уредба не е намерил съответно решение. В глава втора, озаглавена “Обекти на концесията”, е възприет подход, различен от подхода на действащия Закон за концесиите. Взето е предвид обстоятелството, че статутът на собственост на отделните обекти се определя със специални закони. В този смисъл изброяването на обектите, които се предоставят на концесия, е излишно. С новия законодателен подход още веднъж се подчертава неограничеността на концесията спрямо обектите. Обект на концесия може да бъде всеки обект, който притежава характеристиките на обект от обществен интерес. Спрямо обектите – публична държавна и публична общинска собственост, концесионният режим е задължителен. Обектите - частна държавна, съответно частна общинска, собственост, могат да се предоставят на концесия в случаите, когато концедентът не заплаща разходите за строителството им (при концесия за строителство) или за управлението и поддържането им (при концесията за услуга), а вместо това предоставя на концесионера правото да експлоатира обекта, т.е. да получава приходи от предоставянето на услуги на трети лица и/или да извършва други стопански дейности. Аналогичен е подходът и спрямо обектите - собственост на възложители по чл. 7, т. 3-6 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Този начин на определяне приложното поле на концесията спрямо обектите отразява и основната разлика между концесията и обществената поръчка – така, както е дефинирана в Директивата. В случаите, когато държавата, община или друг възложител по ЗОП предоставя изграждането и/или управлението и поддържането на един обект от обществен интерес срещу заплащането на възнаграждение, е налице обществена поръчка. Обратното, в случаите, когато възнаграждението се изразява в предоставяне на лицето, което извършва изграждането и/или управлението и поддържането на обекта, на правото да получава приходи от този обект, е налице концесия. В зависимост от собствеността на обекта на концесия е въведен и друг вид деление на концесиите: държавни – когато обектът е собственост на българската държава, общински – когато обектът е собственост на община, и обществени – когато обектът е собственост на възложител по чл. 7, т. 3-6 от ЗОП. В глава трета са определени субектите на концесията. Концедент е българската държава, представлявана от Министерския съвет, община, представлявана от съответния общински съвет или възложител по чл. 7, т. 3-6 от ЗОП. Така определени, субектите, които имат качеството на концедент, са в съответствие с изискванията на Директивата. В глава трета са регламентирани и основните изисквания към лицата, които могат да участват в процедурата за предоставяне на концесия. В съответствие с принципите за равнопоставеност и недискриминация, заложени в Договора, и в съответствие с чл. 4, § 1 от Директивата право да участва в процедура за предоставяне на концесия има всяко физическо или юридическо лице, както и обединения от такива лица. Предвид характеристиката на концесионния договор като търговски договор и с цел гарантиране на изпълнението му е поставено императивното изискване концесионерът да има качеството на търговец. За изпълнение на това изискване е предвидено в случаите, когато участникът в процедурата, определен за концесионер, е обединение или юридическо лице, което не е търговец, концесионният договор да се сключи с новоучредено търговско дружество, в което участниците в обединението, съответно юридическото лице нетърговец, притежават целия капитал в съотношението от договора им за обединение. В случаите, когато участникът в конкурса е физическо лице, което не е търговец, концесионният договор се сключва с новоучредено търговско дружество, в което участникът е едноличен собственик на капитала или новосъздаден едноличен търговец. В глава четвърта са регламентирани подготвителните действия за предоставяне на концесия с цел запълване на съществуващата към момента законова празнота. Посочено е, че подготвителните действия включват организиране на изработването и приемане от компетентния министър или кмет на община на обосновка на концесията. Обосновката следва да мотивира предложението за предоставяне на концесия и да определи характеристиките на обекта на концесията и на нейните основни параметри. Предвидената със законопроекта обосновка на концесията заменя досегашните анализи на концесията, регламентирани с действащия Закон за концесиите. Практиката показа, че много често изработването на концесионните анализи е формален бюрократичен акт. Във връзка с това се предлага изработването на една обосновка на концесията, която да съдържа минимум правен, финансово-икономически, технически и екологичен раздел. С предложената промяна се очаква да се постигнат следните резултати: - да се избегне досегашната практика в четири различни документа да се повтарят едни и същи факти, обстоятелства и изводи; - да се предотврати възможността с различните анализи да се предлагат разнопосочни решения на една и съща проблематика; - авторите на отделните раздели на анализа да бъдат солидарно задължени да съберат цялата изискуема документация и на базата на тази документация да направят обвързани изводи и предложения. Ново законодателно решение е изискването проектът на решение за откриване на процедура за предоставяне на концесия да бъде придружен с проекти на концесионен договор, на обявление и на документация за участие в процедурата за предоставяне на концесия. С представянето на проект на концесионен договор органът, който приема решение за откриване на процедура за предоставяне на концесия, ще бъде информиран за основното съдържание на договора, което ще даде възможност за превенция относно обвързаността на клаузите на концесионния договор с решението за откриване на процедура. Изискването за представяне и на проекти на обявление и на документация за участие в процедурата за предоставяне на концесия цели: - предоставяне възможност на органа, който приема решението, в рамките на своята оперативна самостоятелност да направи своите бележки с цел провеждане на процедурата в съответствие с решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия; - провеждането на предварителен контрол от страна на администрацията – за държавните концесии, с което да се гарантира провеждането на процедурата в съответствие със закона и решението за откриване на процедурата и в нормативно установените срокове. Процедурата за предоставяне на концесия се открива с решение на Министерския съвет, съответно на общинския съвет, съответно на колективния управителен орган на лицата по чл. 7, т. 3-6 от ЗОП (публично-правните организации и секторните възложители). Предвид неограничеността на правно-организационната форма на последните в случаите, когато те нямат колективен управителен орган, решението се приема от общото събрание. Със законопроекта са определени задължителните елементи на решението и са регламентирани принципите, които се спазват при предоставянето на концесия: - публичност и прозрачност; - свободна и лоялна конкуренция; - равнопоставеност на всички кандидати и участници в процедурата за предоставяне на концесия и недопускане на дискриминация. Процедурата за предоставяне на концесия може да се проведе в една от трите определени със законопроекта основни форми: открита процедура, ограничена процедура, състезателен диалог. Предвидена е и четвърта процедура - електронен търг, като допълнителна процедура при открита или ограничена процедура. С цел предотвратяване на възможността за ограничаване на конкуренцията изборът на процедурата се определя от четири фактора: специфика на обекта на концесията и на извършваните с него стопански дейности; броя на очакваните кандидати; обема и сложността на документацията за провеждане на процедурата и очакваните обем и сложност на офертите. Разликата между откритата и ограничената процедура се състои единствено в следното: При откритата процедура допускането на кандидатите, извършването на предварителният им подбор и оценката на офертите се извършват на един етап. При ограничената процедура допускането на кандидатите и предварителният подбор се извършват на един етап, след приключването на който оферта подават само кандидатите, които отговарят на критериите за предварителен подбор. Процедурата състезателен диалог може да се провежда само при концесия за строителство, като освен изброените фактори за провеждането на този вид процедура следва да е налице и някое от обстоятелствата, изчерпателно изброени в чл. 31, ал. 3 от законопроекта. Следва да се обърне внимание на обстоятелството, че процедурата на състезателен диалог не е процедура на договаряне и с нея не се ограничават принципите, прогласени с чл. 23, ал. 1. Тази процедура се провежда на три етапа. Допълнителният спрямо другите две процедури етап – провеждане на разговори с допуснатите след предварителен подбор кандидати, има за цел обсъждане на въпроси, които по обективни причини не могат да бъдат решени при откриване на процедурата. Кандидатите представят своите оферти след обсъждането и изясняването на произтичащите от тези въпроси параметри на концесията. Регламентирането на процедурите за предоставяне на концесия е повлияно от Директивата, а процедурите са изцяло съобразени с нея. Конкретните действия при провеждане на процедурите ще бъдат определени с правилника за прилагане на закона. Лицата, които участват в процедурата за предоставяне на концесия, са определени като кандидати и участници. Кандидат е всяко лице, което има интерес да подаде оферта. От момента на подаване на офертата кандидатът има качеството на участник в процедурата. Разграничението на лицата на кандидати и участници е произтича и е в съответствие с Директивата. Процедурата за предоставяне на концесия ще се провежда от комисия, която се назначава от министър-председателя – за държавните концесии, от кмета на общината – за общинските концесии, и от изпълнителния член на управителния орган на лицата по чл. 7, т. 3-6 от ЗОП. Броят на членовете на комисията е ограничен само като минимум – председател, заместник-председател и трима членове. С цел предотвратяване конфликт на интереси е въведена забрана в комисията да участват лица, които имат материален интерес от предоставяната концесия или са свързани лица с кандидат или участник в процедурата или с член на неговия управителен или контролен орган. Задължителен елемент от процедурата за предоставяне на концесия, предопределен от Директивата, е публикуването на обявление за нея. Законопроектът определя задължителното съдържание на обявлението и срока, в който то следва да се публикува. Предвидено е съобщението да се обнародва на електронната страница на “Държавен вестник.” Предвидена е възможност след обнародването в “Държавен вестник” комисията да публикува съобщение за процедурата в средствата за масово осведомяване и/или в интернет. Обявлението заедно с документацията за участие в процедурата и проектът на концесионен договор се одобряват от органа, който организира провеждането на процедурата, при отчитане на бележките и препоръките, направени от органа, приел решението за откриване на процедурата за предоставяне на концесия. Във връзка с изискванията на Директивата в законопроекта са определени минималните срокове за подаване на заявления и оферти. Заявление за участие в ограничена процедура и състезателен диалог, както и оферта за участие в открита процедура може да подаде всяко заинтересувано лице, което отговаря на определените в чл. 17, ал. 1 условия. Оферта за участие в ограничена процедура, състезателен диалог и електронен търг може да подаде само лице, което има качеството на “кандидат”, което е получило покана след провеждането на предварителен подбор – при ограничена процедура, след провеждане на разговори – при състезателен диалог, или след предварително оценяване на офертата – при електронен търг. В раздел “Заявления и оферти” са определени и останалите изисквания към тези документи, с които на практика се допълват законовите изисквания относно провеждането на процедурата за предоставяне на концесия. Досегашният депозит за участие в конкурса или търга е заменен с гаранция, която може да се предостави в две форми – депозит или банкова гаранция. Формата на гаранцията се определя свободно от кандидатите/участниците в процедурата. Гаранцията е определена като инструмент, обезпечаващ участието на кандидата/участника в процедурата за предоставяне на концесия в сключването на концесионния договор с участника, определен за концесионер. Допълнително гаранцията служи и като инструмент за предотвратяване на неоснователно обжалване на процедурата, като е предвидено нейното задържане/усвояване в случаите, когато съдебното решение отхвърли жалбата на кандидата/участника като неоснователна. При възприемането на този законодателен подход е направен баланс на обществения и частния интерес, като превес е даден на обществения. Подаването на жалба в част от случаите е повлияно от цели, които не съответстват на целите на закона, извършва се тенденциозно с цел забавяне на процедурата. Законопроектът предвижда видът на гаранцията, размерът и начинът й на плащане, както и гаранциите и обезпеченията, които определеният за концесионер кандидат следва да представи за обезпечаване на задълженията си по концесионния договор, да се определят с правилника за прилагане на закона. За преодоляване на констатирана в практиката законова празнота изчерпателно са изброени случаите, в които може да се прекрати процедурата за определяне на концесионер, както и последиците от прекратяването. Направено е разграничение между нормалното приключване на процедурата – с подписването на концесионен договор, и прекратяването й в останалите случаи. По аналогия с действащия Закон за концесиите законопроектът съдържа самостоятелна глава, озаглавена “Концесионен договор”. Концесионният договор се сключва в писмена форма най-малко в 3 екземпляра – по един за страните и един за Националния концесионен регистър. Предвидено е за неуредените случаи по сключването, изпълнението и прекратяването на концесионния договор да се прилагат разпоредбите на част трета от Търговския закон и на общата част на Закона за задълженията и договорите. Законопроектът определя минималното задължително съдържание на концесионния договор, като в случаите на концесия за строителство са посочени и допълнителни изисквания относно съдържанието на договора. В самостоятелен раздел са обособени текстовете, касаещи изпълнението на концесионния договор. Определена е възможността за обуславяне влизането в сила на концесионния договор в зависимост от изпълнението на определени условия, както и обвързването им със срок. Вменено е задължение на концедента да предаде на концесионера обекта на концесията, а в случаите на концесия за строителство – територията, необходима за неговото изграждане. В раздела е включен текст, който изрично посочва, че концедентът запазва всички свои права върху обекта на концесията с изключение на тези, които е предоставил на концесионера с концесионния договор. По отношение на новоизградения обект – при концесията за строителство и на приращенията и подобренията върху обекта на концесията, е посочено, че те стават собственост на концедента от момента на въвеждането им в експлоатация, съответно – от момента на възникването им. Този законодателен подход е в съответствие с досегашната практика и с действащото законодателство. Ново законодателно решение е включването на текста на чл. 66, с който се придава изпълнителна сила на концесионните договори относно вземанията на концедента по неизплатени концесионни плащания. За целта е предложено и допълнение на чл. 237 от Гражданския процесуален кодекс. Ново законодателно решение представлява и нормата на чл. 69. Допуска се възможността концесионерът да извърши цялостно или частично прехвърляне на правата и задълженията си по концесионния договор. Това предложение е резултат от развитието на доктрината и практиката, наложила се след приемане на действащия Закон за концесиите, съгласно които надделява тезата за облигационния характер на концесията и който намира отражение и в промяната на определението за концесия. Лицето, на което могат да се прехвърлят правата и задълженията, следва да отговаря на изискванията, които се поставят пред участниците в процедурата за определяне на концесионера. По този начин се предотвратява заобикалянето на закона с цел накърняване на принципа за равнопоставеност. В случаите, когато концесионерът, прехвърлящ изцяло правата и задълженията си, има просрочени задължения по концесионния договор, приобретателят следва да поеме задължение в определен срок от заместването на концесионера по концесионния договор да изпълни тези задължения заедно с лихвите и неустойките. Неизпълнението на това задължение е условие за едностранно прекратяване на концесията. Описаният законов текст е провокиран от практиката при прехвърляне на права и задължения по концесии за подземни богатства, която показва, че в преобладаващия брой случаи искания за прехвърляне се правят от концесионери, които имат финансови проблеми. В защита на обществения интерес е, ако приобретателите отговарят на изискванията за концесионер и изпълнят просрочените задължения, концесионният договор да не се прекратява. За държавните концесии редът за прехвърляне на правата и задълженията по концесионния договор включва приемането на решение от Министерския съвет. За останалите видове концесии прехвърлянето се извършва със сключване на тристранен договор от органа, сключил концесионния договор. Със законопроекта се допълва съществуваща законова празнота относно условията и реда за изменение и допълнение на сключени концесионни договори. Предвидени са две хипотези: - в случаите, когато измененията и допълненията са в рамките на решението за откриване на процедура за предоставяне на съответната концесия и на офертата на концесионера, а в случаите на държавна концесия – и на решението за определяне на концесионер, органът, сключил концесионния договор, може да сключи анекс към него, без да е необходимо приемането на ново решение на органа, приел решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия; - извън случаите на първата хипотеза анекс може да се сключи само след решение на органа, приел решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия, при наличие на изчерпателно изброени в законопроекта обстоятелства. Изброяването на обстоятелствата, само при наличието на които концесионният договор може да бъде изменен и допълнен, е обусловено от необходимостта да се гарантира спазването на принципите за предоставяне на концесии, определени в чл. 23, ал. 1 от законопроекта, както и да се предотврати злоупотребата с право. Особена форма на изменение на концесионния договор е предвидена в чл. 72 по аналогия на действащия Закон за концесиите. Нормата предвижда възможност за продължаване на концесионния договор с правоприемник на починало физическо лице или на прекратено юридическо лице – концесионер. Поставеното изискване правоприемникът да отговаря на изискванията, поставени към кандидатите/участниците в процедурата за предоставяне на концесия, е също с цел спазване на принципите, определени в чл. 23. При формулиране на текстовете са взети предвид разпоредбите на глава шестнадесета на Търговския закон относно преобразуването на търговски дружества, съгласно които със закон може да се предвидят специални правила относно преминаването на концесията при преобразуване на търговски дружества във всичките му форми. Основанията за прекратяване на концесионния договор възпроизвеждат основанията на действащия Закон за концесиите, които са групирани според правопораждащия юридически факт на: - основания за прекратяване по право, при които концесионният договор се прекратява без нито една от страните да дължи предизвестие; - основания, при които концесионният договор може да се прекрати едностранно или по взаимно съгласие на страните. Със законопроекта са уредени последиците от прекратяване на концесионния договор, като са предвидени срокове, в които концесионерът е длъжен да предаде обекта на собственика. Развита е и хипотезата, при която концесионният договор се прекратява поради прекратяване на юридическото лице на концесионера без правоприемник, като на нея е приравнена и хипотезата на отказ на концесионера да предаде обекта. В съответствие с разпоредбите на Директивата за концесията за строителство е предвидена и самостоятелна глава – десета, в която са регламентирани особени правила, приложими само за този вид концесии. Текстовете относно концесионните плащания и финансирането на дейността по концесиите са съобразени с развитието на законодателството през последните години. В глава деветнадесета са въведени критериите, въз основа на които се определя размерът на концесионните плащания, предвидени в общата част на законопроекта. При определяне на критериите е взето предвид обстоятелството, че концесионният договор е договор с определен материален интерес и с тях се цели законодателно уреждане на случаите, при които ще е налице приблизително равенство между даденото, съответно полученото, от двете страни по концесионния договор. Определени по този начин, концесионните плащания следва да се разглеждат като допълнителна престация на концесионера спрямо концедента, която се определя след определяне на основните престации по концесията, уредени в чл. 3, 4 и 5. Поради тази причина е въведено и правилото, че концесионните плащания се определят за всеки конкретен случай в зависимост от: - икономическата изгода, която концесионерът ще получи от концесията; - справедливото разпределение на икономическата изгода между концесионера и концедента, и - осигуряването на социално поносими цени на предоставяните с обекта на концесията услуги в случаите, когато експлоатацията му се състои в предоставяне услуги на трети лица. В самостоятелна глава са изведени текстовете, регламентиращи правото на обжалване. Текстовете са изцяло съобразени с изискванията на Директива 89/665/ЕИО и по-конкретно с принципите, въведени с нейния чл. 1. В глава четиринадесета “Национален концесионен регистър” са възпроизведени текстовете от действащия Закон за концесиите от допълнението му през 2004 г. със съответните изменения, произтичащи от новите законодателни решения на законопроекта. С цел да се отговори на изискванията на Директивата в самостоятелна глава – петнадесета – са развити разпоредби, които регламентират контрола по изпълнението на закона. Контролът е разделен на: общ, предварителен и текущ контрол по изпълнението на процедурите за предоставяне на концесия и текущ контрол по изпълнението на концесионните договори, като за всеки вид е посочен органът или лицата, които го осъществяват. С глава шестнадесета са развити административнонаказателни разпоредби, които предвиждат административни наказания в случаите на неизпълнение на разпоредбите на закона. С Допълнителната разпоредба са дадени легални дефиниции на използваните в законопроекта понятия. С Преходните и заключителните разпоредби се предвиждат изменения в редица специални закони с цел привеждането им в съответствие с разпоредбите на законопроекта. В заключение следва да се посочи, че предложеният законопроект е изцяло съобразен с изискванията на Директива 2004/18/ЕО и с основните принципи на Договора. Приемането на законопроекта е задължителна предпоставка за изпълнение на ангажиментите на Република България във връзка с успешното членство в Европейския съюз. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: (Сергей Станишев) _________________________________ истината е, че ни управляват идиоти |
| Кайле, душко блага, защо четеш мотивите — ясно е, че ще са захаросани — чети проектозакона. За да ти спестим натоварването, че ти кажем, че ич не е добър. Костов има да рипа... А ти как мислиш, Болен пас ли че си прави или че е против? |
| Кайли, почти никой не оспорва, че ни управляват идиоти - така че не беше нужно да публикуваш такъв дълъг текст за доказателство. Различията ни с теб са по въпроса защо ни управляват идиоти. _______________________ Всяко село си има селски идиот, но не всяко го избира за кмет. |
Ангели неземни ли? Добави мнение Мнения:4